Определение № 3301 от 27.06.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3301 гр. София, 27.06.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Розинела Янчева като разгледа докладваното от Здравка Първанова Касационно гражданско дело № 20238002103922 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 6925 от 17.07.2023 г. на С. С. С., [населено място], подадена чрез адвокат Г. В., срещу въззивно решение № 239/14.06.2023 г. по в. гр. д. № 243/2023 г. на Окръжен съд - Плевен.

В касационната жалба се поддържа, че решението е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички събрани по делото доказателства и може ли съдът да възприема за доказани факти, за които не са събрани доказателствени средства, които да сочат наличието на такива факти; 2. Следва ли показанията на заинтересовано лице по реда на чл. 172 ГПК да бъдат взети предвид, когато съответстват на останалите събрани по делото доказателства и не им противоречат; 3. Длъжен ли е въззивният съд при формиране на вътрешното си убеждение и конкретно при преценка на събраните доказателства по делото да се съобрази с правилата на формалната логика, опитните и научните правила; 4. Намира ли приложение разпоредбата на чл. 583 ГПК, когато се касае за загуба на слуха, при която с лицето не може да бъде осъществен нормален словесен контакт, за който да не се изискват някакви специални условия – да се говори от близко разстояние, ясно, отчетливо, високо, лицето да може да вижда говорещия, за да следи движението на устните му и пр.; 5. Нищожен ли е на основание чл. 40 ЗЗД договорът за покупко-продажба, по който представителят на продавача, действащ за себе си и като купувач, са се 1 споразумели за цена на продавания имот, неколкократно по-ниска от пазарната; 6. Какво е значението на пълномощното, въз основа на което е сключен оформеният с нотариалния акт договор в частта му, с която е декларирано, че продажната цена е получена от продавача преди подписването на договора за покупко-продажба и чия е доказателствената тежест да установи, че отразеното в пълномощното, съответно в нотариалния акт е невярно, и с какви доказателствени средства; 7. Какъв е характерът на срока, предвиден в чл. 32, ал. 2 ЗЗД, и от кой момент започва да тече той за исковете за унищожаване на договор поради грешка и измама.

Ответниците по касационната жалба Т. Х. П. и С. Х. П., [населено място], са подали писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който твърдят, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касация, като оспорват жалбата и по същество.

Претендират сторените в настоящото производство разноски.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.

При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното:

С обжалваното решение е отменено решение №348/12.12.2022 г. на РС- Червен бряг по гр. д. № 346/2021 г., в частта с която е отхвърлен като недопустим предявеният от С. С. С. срещу Т. Х. П. и С. Х. П. иск с правно основание чл. 108 ЗС за установяване на собствеността и предаване на владението върху недвижимите имоти, посочени в договор за покупко-продажба на недвижими имоти, обктивиран в нотариален акт № 18/2016 г., и договор за покупко-продажба на имоти, обективиран в нотариален акт № 120/2016 г., като е постановено друго, с което предявеният иск по чл. 108 ЗС за установяване на собствеността и предаване на владението върху 1/21 ид. ч. и върху 1/3 ид.ч. от съответните процесни имоти е отхвърлен като неоснователен. Първоинстанционното решение е потвърдено в останалата обжалвана част, с която са отхвърлени: 1/ предявеният от С. С. срещу Т. П. иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД за прогласяване на нищожността поради липса на основание на пълномощно с нотариално удостоверяване на подпис № 7061/22.04.2016 г. и с нотариално удостоверяване №7062/22.04.2016 г. и пълномощно с нотариално удостоверяване на подпис №7717/05.05.2016 г. и с нотариално удостоверяване на съдържание №7718/05.05.2016 г.; 2/ предявеният от С. С. срещу Т. П. иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за прогласяване на нищожността поради противоречие с добрите нрави на пълномощно с нотариално удостоверяване на подпис № 7061/22.04.2016 г. и с нотариално удостоверяване на съдържание №7062/22.04.2016 г. и пълномощно с нотариално удостоверяване на подпис №7717/05.05.2016 г. и с нотариално удостоверяване на съдържание №7718/05.05.2016 г.; 3/ предявените от С. С. срещу Т. П. искове с правно основание чл. 28 и чл. 29 ЗЗД за унищожаване, като извършени при измама или при грешка на пълномощно с нотариално удостоверяване на подпис № 7061/22.04.2016г. и с нотариално удостоверяване на съдържание №7062/22.04.2016 г., и пълномощно с нотариално удостоверяване на подпис №7717/05.05.2016 г. и с нотариално удостоверяване на 2 съдържание №7718/05.05.2016 г.; 4/ предявеният от С. С. срещу Т. П. иск с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД за прогласяване на нищожността поради липса на представителна власт на договор за покупко-продажба на недвижими имоти, посочени в нотариален акт № 18/2016 г. и договор за покупко-продажба на недвижими имоти, посочени в нотариален акт № 120/2016 г.; 5/ предявеният от С. С. срещу Т. П. иск с правно основание чл. 40 ЗЗД за прогласяване за нищожни, като сключени във вреда на представлявания, на договор за покупко-продажба на недвижими имоти, посочени в нотариален акт № 18/2016 г. и договор за покупко-продажба на недвижими имоти, посочени в нотариален акт № 120/2016 г.; 6/ предявеният от С. С. срещу Т. П. иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, с който се иска да бъдат развалени поради неизпълнение на задължението на купувача за заплащане на цената по договор за покупко-продажба на недвижими имоти, посочени в нотариален акт № 18/2016 г. и договор за покупко-продажба на недвижими имоти, посочени в нотариален акт № 120/2016 г.; 7/ предявеният от С. С. срещу Т. П. и С. П. искове с правно основание чл. 59 ЗЗД, с които се иска да бъдат осъдени ответниците да заплатят на ищеца обезщетение за лишаване от право на ползване на процесните земи.

Въззивният съд е приел, че ищецът е наследник по закон на С. Б. С., починал на 08.09.2019г.

С. е притежавал по наследство по 1/21 ид.ч. от земеделски имоти /описани/, реституирани по реда на ЗСПЗЗ на наследници на И. С., както и 1/3 ид.ч. от реституираните земеделски земи на наследници на П. С.. С пълномощно с нотариална заверка на подписа № 7061/22.04.2016г. и нотариална заверка на съдържанието № 7062/22.04.2016г. на Нотариус рег.№ 107, с район на действие СРС – С. С., С. С. е упълномощил Т. Х. П. да продава, както намери за добре и на цена, каквата прецени, включително и на себе си, съгласно чл.38 ЗЗД, подробно описаните земеделски имоти, като е декларирал, че при подписването на пълномощното е получил напълно и в брой от упълномощения уговорената цена. С пълномощно с нотариална заверка на подписа № 7717/05.05.2016г. и нотариална заверка на съдържанието и № 7718/05.05.2016г. на Помощник – нотариус М. П. при Нотариус С. С., С.

С. е упълномощил Т. Х. П. да продава, както намери за добре и на цена, каквата прецени, включително и на себе си, съгласно чл.38 ЗЗД, подробно описаните земеделски имоти, като е декларирал, че при подписването на пълномощното е получил напълно и в брой от упълномощения уговорената цена. С договор за покупко – продажба на недвижим имот по нотариален акт № 18/03.10.2016г. С. С. и Е. А. С., чрез пълномощника си ответника Т. П., съгласно горното пълномощно, са продали на Т. П. общо 1/12 ид. част от описаните дванадесет земеделски земи – наследство от И. С., за уговорената продажна цена от 685 лева, като е посочено, че сумата е заплатена от купувача на продавачите напълно и в брой в деня на подписване на договора, при данъчна оценка на идеалната част в размер на 681,92 лв. С договор по нотариален акт № 120/11.05.2016г. С. С. чрез пълномощника си ответника Т. П., съгласно горното пълномощно, е продал на Т. П. 1/3 ид. част от описаните по-горе десет земеделски земи, като уговорената продажна цена е в общ размер на 1 760 лева, заплатена от купувача на продавача напълно и в брой в деня на подписване на договора, при данъчна оценка на идеалната част в размер на 1 757,93 лева. С решение по гр.д. № 814/2015г. на ЧРС от 16.06.2016г. е допусната делбата между Т. П., П. П.,М. С., Д. Д. и М.

3

Д. на процесните земеделски имоти.

Въззивният съд е посочил, че първоинстанционното решение е обжалвано в частта по исковете по чл.26, ал.2, предл.3 ЗЗД, чл.26 ал.1, предл.3 от ЗЗД, чл.28 ЗЗД, чл.29 ЗЗД, чл.42 ал.2 ЗЗД, чл.40 ЗЗД, чл.87, ал.3 ЗЗД, чл.108 ЗС и чл.59 ЗЗД. Спорни по делото са въпросите нищожни ли са упълномощаванията, извършени от наследодателя на ищеца в полза на ответника поради липса на съгласие – чл.26, ал.2, предл.3 ЗЗД; поради накърняване на добрите нрави – чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД; унищожаеми ли са упълномощаванията поради измама или поради грешка – чл.28 и чл.29 ЗЗД; недействителни ли са договорите за покупко – продажба на процесните имоти поради липса на представителна власт – чл.42, ал.2 ЗЗД; недействителни ли са същите, като сключени във вреда на представлявания – чл.40 ЗЗД; следва ли да бъдат развалени същите поради неплащане на цената от страна на купувача по реда на чл.87, ал.3 ЗЗД.

Въззивният съд е приел за неоснователно твърдението, че пълномощните, с които са сключени процесните договори за покупко-продажба, са нищожни поради липса на форма.

Проследил е установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и изложените правни изводи, като е обсъдил медицинската документация, заключението на медицинските експертизи и гласните доказателства. Приел е, че С. С. е страдал от двустранен неврит на слуховите нерви, установен към 2014 г. Съгласно заключението на д-р Г. Н., макар С. да е бил с функционален дефицит до степен на практическа глухота, при употреба на слухов апарат комуникацията с него е била възможна. Упълномощаванията са извършени на 22.04.2016г. и на 05.05.2016г. и по делото не е категорично установено, че при нотариалното удостоверяване е било наложително приложението на чл.583 ГПК. При условията на чл. 172 ГПК, поради евентуална заинтересованост с оглед данните по делото, са преценени показанията на И. З. – майка на ищеца и бивша съпруга на С. С., в които се посочва, че З. е предложила на С. да му закупи слухов апарат, но той категорично й е отказал. Обсъдени са показанията на Д. Д., който е посочил, че чичо му С. С. не чувал, затова, когато контактувал с него, било наложително да говори на висок тон, но двамата са комуникирали, вкл. по телефона, и са се разбирали. Обсъждал е с него земеделските земи, за които С. твърдял, че ги е дал под наем. Във връзка с делото за делба свидетелят се свързал с Т. П., който му обяснил, че С. е продал идеалните си части, за което имал и разписка. Свидетелят не е обяснил дали е казал на С. за разговора си с Т.. С оглед тези показания и показанията на разпитаните в качеството им на свидетели нотариус С. и помощник- нотариус П., въззивният съд e установил, че макар с „практическа глухота“, с или без слухов апарат, данните по делото сочат, че преди и след упълномощителните сделки С. С. е могъл да осъществява комуникация. Показанията на нотариусите са, че не е констатирано състояние на С., при което той да не чува и разбира какъв документ подписва. Преди подписване на пълномощните се провеждат разговори с лицето за извършваните действия, установява се дали е контактно, адекватно и разбира смисъла на тези действия. Не е възможно да се извърши заверка на подпис и съдържание, без да се установи, че лицето е наясно с документа, който подписва, поради което го одобрява и полага подпис. В случая нотариусите са контактували нормално със С., не е констатирано, че не чува, а че съзнава 4 своите действия, затова не е извършено и отбелязване в нотариалните удостоверявания по реда на чл.583 ГПК. С това съдът е приел, че не е проведено пълно доказване на факта на нищожност на пълномощните поради липса на форма, с оглед неизпълнение на задълженията по чл. 583 ГПК при нотариално удостоверяване. За недоказано е преценено и твърдението за нищожност на упълномощителните сделки поради противоречие с добрите нрави, тъй като в пълномощното изрично е предвидено, че Т. П. може да договаря сам със себе си при продажба на правата на С. върху идеалните части от наследствените имоти в изпълнение на чл. 38 ЗЗД. С. С. е декларирал, че е получил напълно и в брой от упълномощения уговорената цена за прехвърлените идеални части от земите, с което се установява, че цената по договорите за покупко-продажба е платена и искът за тяхното разваляне е приет неоснователен. Не е установено и пълномощните в полза на Т. П. да са унищожаеми поради измама или грешка, доколкото правото да се иска унищожение се погасява с тригодишна давност, която започва да тече деня на едностранните волеизявления – 22.04.2016 г. и 05.05.2016 г, а исковата молба е подадена на 16.03.2021 г. Съдът е направил извод, че след като упълномощителните сделки не са нито нищожни, нито унищожаеми, то и договорите за покупко-продажба не са недействителни поради липса на представителна власт по иска по чл. 42, ал. 2 ЗЗД. Посочено е още, че цената на идеалните части от процесните земеделски земи не е под данъчната оценка, поради което макар сделката да е сключена под пазарната цена, това не я прави безвъзмездна, съответно сключена във вреда на представлявания съгласно чл. 40 ЗЗД.