Решение № 3563 от 16.05.2019, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И Е

№ гр. София, 16.05.2019 г.

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-А въззивен състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ като разгледа докладваното от съдия Луканов въззивно гр. дело № 3846 по описа за 2018г. на Софийски градски съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба от Ц.П.Г., Т.П.В. и Н.П.И. срещу съдебно решение № 301177 от 22.12.2017г., постановено по гр.д. № 49465/2016г. по описа на Софийския районен съд (СРС), ІІІ ГО, 140 състав, с което по предявения от С.Д.Д. срещу Ц.П.Г., Т.П.В. и Н.П.И. иск с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността ЗС) съдът е признал за установено по отношение на Ц.П.Г., Т.П.В. и Н.П.И., че С.Д.Д. е собственик въз основа на договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 177/27.09.1968 г., том XХІІ, нотариално дело № 4119/1968 г. на I-ви нотариус при СНС, на следния имот - недвижим имот с идентификатор ***, намиращ се в гр. Нови Искър, ул. „********с площ от 361 кв.м., номер по предходен план 561, кв. 267, парцел XІІ, при съседи: имот с № ***, имот с № ***, имот с № ***, имот с № ***, имот с № *** и е осъдил на основание чл. 108 от ЗС Ц.П.Г. и Т.П.В. да предадат владението на посочения имот на С.Д.Д., като е отхвърлил иска с правно основание чл. 108 от ЗС, предявен срещу Н.П.И., за предаването на владението на процесния имот в полза на С.Д.Д.. В частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл. 108 от ЗС срещу Н.П.И., решението на районния съд е влязло в сила, като необжалвано.

С обжалваното съдебно решение, на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК съдът е отменил нотариален акт № 55/05.02.2014 г., том I, рег. № 3457, дело № 45/2014 г. по описа на нотариус Р.Д., вписан в Службата по вписванията, вх. рег. № 4349/05.02.2014 г., акт № 6, том X, дело № 3122, по силата на който на основание чл. 587, ал. 2 и ал. 3 от ГПК Ц.П.Г., Т.П.В. и Н.П.И. са признати за собственици при равни квоти на недвижим имот с идентификатор ***, намиращ се в гр. Нови Искър, ул.

„********с площ от 361 кв.м., номер по предходен план 561, кв. 267, парцел XІІ, при съседи: имот с № ***, имот с № ***, имот с №

***, имот с № ***, имот с № ***, въз основа на давностно владение.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Ц.П.Г. и Т.П.В. са осъдени да заплатят на С.Д. всяка от тях сума в размер от 656.80 лв., представляваща разноски по делото.

Въззивниците-ответници поддържат, че в обжалваната част решението е неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи. Въззивниците поддържат, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като е проявил дебалансиран процесуален подход при разрешаване на основни въпроси от спорния предмет, а именно касаещите упражняваната фактическа власт върху имота, т.е. от кого и кога се ползва имота, въз основа на какъв правен и поведенчески акт е породена фактическата власт на ответниците върху имота и т.н. Твърдят, че оценката на доказателствата не е съобразена с тяхното правно значение, поради което е формирал и порочни правни изводи по възражението на ответниците за придобивна давност, а оттам и по целия спор. Излагат съображения, че показанията на ищцовите свидетели са изключително противоречиви и сочат на изолирани и спорадични евентуални посещения в имота, които не кореспондират с другите доказателства по делото, поради което и пораждат съмнения за тяхната обективност и достоверност. Подържат, че съдът е игнорирал доказателствата за упражняваното от ответниците давностно владение върху процесния имот, както и не е съобразил писмените доказателства и намерението за своене на имота от страна на ответниците. Излагат съображения в подкрепа на твърденията си. Направени са доказателствени искания за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза и за допускане на очна ставка между разпитаните в първоинстанционното производство свидетели. Искат да се отмени атакуваното с въззивната жалба съдебно решение и по същество се отхвърлят исковете, като неоснователни и недоказани.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна С.Д.Д., с който жалбата се оспорва като неоснователна. Не са направени доказателствени искания. Моли да се оставят без уважение, направените с въззивната жалба доказателствени искания.

В открито съдебно заседание от 04.10.2018г. въззивниците са представили ново писмено доказателство при условията на чл. 266, ал. 2, т. 1 от ГПК, с твърдението, че по случайни обстоятелства са узнали за наличието на права на трети лица върху части от процесния имот и това обстоятелство изключва изцяло или отчасти претендираните от страна на ищцата С.Д. права върху имота. Въззивната съдебна инстанция е приела новото писмено доказателство и е допуснала исканата от представителя на въззивниците съдебно-техническа експертиза.

В хода на устните състезания, чрез представителя си по пълномощие въззивниците искат първоинстанционното решение да бъде отменено изцяло, като неправилно поради неточно интерпретиране на събраните по делото доказателства и неправилно прилагане на законовите норми. Претендират разноски и пред двете инстанции и представя списък по чл. 80 от ГПК. Правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна. В предоставения от съда срок по чл. 149, ал. 3 от ГПК, представят писмена защита, в която развиват доводите си за незаконосъобразност на обжалваното решение и искат неговата отмяна, както и да се отхвърлят исковете по чл. 108 от ЗС.

В хода на устните състезания, въззиваемата страна, чрез представител по пълномощие, моли да бъде оставено в сила обжалваното решение като правилно, обосновано и в съответствие със събраните по делото доказателства и да се отхвърли въззивната жалба. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 1 200 лв. Не представя списък по чл. 80 от ГПК.

Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз основа на събраните пред първоинстанционния съд доказателства, е описана вярно и изчерпателно в обжалваното решение, поради което не е необходимо да се възпроизвежда отново в настоящия съдебен акт.

От събираните нови доказателства от въззивната инстанция се установява, че според заверено копие от нотариален акт № 109, том VІ, дело № 1110/1991 г., И.С.С.и В.С.С.са били признати за собственици по давност на недвижим имот, представляващ дворно място с пространство от 400 кв.м., съставляващо имот пл. № 564 от кв. 267 по плана на гр. Нови Искър, за който имот заедно с част от имот пл. № 566 в идеална съсобственост е отреден парцел ХІІІ от същия квартал, целият парцел с пространство от 510 кв.м., при съседи на имота: ул. „Медарска“, наследници на М.Т.С., С.Д. и И.Б., заедно със застроените в имота едноетажна жилищна сграда на 60 кв.м., гараж и стопанска постройка (лист 51 от делото).

Пред въззивната инстанция е прието заключение на съдебно-техническа експертиза на вещото лице Д.С.Ч., което съдът кредитира, като обективно и безпристрастно дадено. От заключението на вещото лице се установява, че описаният имот в нот. акт № 109, том VI, дело № 1110/1991г., на IV нотариус, представляващ „дворно място с пространство от 400 кв.м., съставляващо имот с пл. № 564, за който имот заедно с част от имот пл. № 566 в идеална съсобственост е отреден парцел XIII-564,566 от кв.267 с площ 510 кв.м.“, не е идентичен, а е съседен с имота описан в нот. акт № 177/27.09.1968г., (предмет на гр.дело № 49465/2016г. на СРС, 140 състав), собственост на С.Д.Д., представляващ дворно място, съставляващо част от им. пл. № 2685, отреден парцел XIІ-2685, кв. 34.

Пред въззивната съдебна инстанция е прието и допълнително заключение от 01.04.2019г. на СТЕ, в което вещото лице конкретизира, че в кадастралния план (КП) от 1960г. имот пл. № 2685 е с площ от 912 кв.м., а в разписния лист е предвиден за образуване на парцели № № ХІ и ХІІ в кв. 34, и като собственици са вписани първо С.З.З., а после е дописана С.Д. З.. Установява се също, че за стар имот пл.№ 2685 са образувани парцели №№ ХІ и ХІІ в кв. 34, а в нот. акт № 71/20.04.1968г. е описано дворно място с площ от 762 кв.м., собственост на Г.Т.З., съставляващо парцел ХІІ-2685 в кв. 34. Впоследствие с нот. акт 177/27.09.1968г. същата го е дарила на С.Д.Д., като вещото лице уточнява, че дареният имот представлява онази част от имот пл. № 2685, за която е отреден парцел ХІІ-2685, като за обособяване на парцел ХІІ-2685 от 867 кв.м. планът предвижда придаваеми 105 кв.м. от съседен от север имот пл. № 2686. Според вещото лице парцел ХІ-2685 съдържа собствени 150 кв.м. от стар имот пл. № 2685, видно от нотариален акт № 43/22.08.1980г., с който С.Д.Д. продава на П.Г.онази част от имот пл. № 2685, за която е отреден парцел ХІ-2685 от кв. 34, като за обособяване на парцел ХІ-2685 от 400 кв.м. планът предвижда придаваеми 250 кв.м. от съседен имот. Вещото лице дава заключение, че след индивидуализирането на имот пл. № 2685, същият е бил с площ от 912 кв.м. и по време на изработването на КП емисия 1970-1977г. от този имот са били образувани два нови имота с пл.

№№ 564 с площ от 395 кв.м. и 561 с площ от 588 кв.м., като за първия като собственик е бил вписан И.С.С.за втория - С.Д. З.. За имот пл. № 561А до 1991г. няма данни. Вещото лице приема в заключението си, че в нот. акт. № 109/30.05.1991г. И.С.С.и В.С.С.са собственици на дворно място с пространство от 400 кв.м., съставляващо имот пл. № 564, за който имот заедно с част от пл. № 566 в идеална съсобственост е отреден парцел ХІІІ-566,564 от кв. 267 с площ от 510 кв.м. Имот пл. № 564 съдържа собствени 400 кв.м., които в цифровия кадастър са отбелязани с размер от 395 кв.м. В открито съдебно заседание от 18.04.2019г. вещото лице Ч. уточнява, че номер 69 на скицата, която е неразделна част от заключението, са последните две цифри от идентификационния номер на имота по действащата кадастрална карта, който е посочен в нотариалния акт на ищцата. В представената скица към допълнителното заключение са задраскани само собствените имена на Ц., Т. и Н., поради липса на достатъчно пространство.

Събраните във въззивното производство нови доказателства не променят установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, от която е установено, че с договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 177/27.09.1968 г., том XХІІ, нотариално дело № 4119/1968 г. на I-ви нотариус при СНС, Г.Т.З. е дарила на ищцата следния имот: дворно място с полуразрушена кошара, съставляващо онази част от имот с пл. № 2685, за която е отреден XІІ (дванадесети) от квартал 34 по плана на село А.В., цялото с площ от 867 кв.м., с неуредени сметки по регулация за 105 кв.м., при съседи: от двете страни – улица, И.А.и братя С.. Праводателят на ищцата се е легитимирала като собственик на имота, предмет на договора за дарение, по силата на нотариален акт № 71/20.04.1968 г., том IX, нотариално дело № 1166/1968 г. на IV нотариус при СНС, с който Г.Т.З. е призната за собственик на имота въз основа на давностно владение и наследство.

От приетото заключение на СТЕ от районния съд се установява, че имотът, описан в цитирания нотариален акт като парцел XІІ-2685, е с площ от 867 кв.м. и с неуредени сметки по регулация за 105 кв.м., поради което реално придобитата площ съобразно нотариалния акт от 1968г. е 762 кв.м. От придобитата част са образувани парцели ХІІ-2685 и ХІ-2685, кв. 34, а с КП от 1980 г. от парцели ХІІ-2685 и ХІ-2685, кв. 34 е образуван имот с пл. № 561. Установява се, че с регулационен план, одобрен 1984г., за имот с пл. № 561 е отреден УПИ ХІІ-561, кв. 267, с графична площ от 590 кв.м., който съвпада с границите на имот с пл.

№ 561 по кадастрален план, емисия от 1980 г. С последващи изменения на регулацията от 1996г. от имот с пл. № 561 са обособени два нови имота: имот с пл. № 561 и имот с пл. № 561а. Дворищната регулация за УПИ ХІІ-561,561-а, кв.