Определение № 134 от 11.02.2026, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 134 гр. Сливен, 11.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Стефка Т. Михайлова Маринова като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно частно гражданско дело № 20262200500079 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.121 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Ю. К. Л. ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Н.З., ул. „М.с. ** чрез пълномощника й адвокат М. Л. Д., против Определение № 5/07.01.2026г. постановено по гр. дело № 930/2025г. на Районен съд Н.З., с което гражданското дело се прекратява и се изпраща по подсъдност на Районен съд П..

В жалбата се твърди, че постановеното определение следва да бъде отменено.

Счита, че Районен съд Н.З., е местно компетентен съд по правилата на чл. 113, ал. 1 ГПК. Ищцата е физическо лице , което не действа в рамките на своя професионална или търговска дейност, поради което счита, че има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите и следва да се ползва от защитата, която потребителите имат по силата на материалните и процесуални закони на Република България.

Съгласно чл. 113 от ГПК исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес - по постоянния. В конкретния случай адреса на ищеца по делото е в гр. Н.З.. В обобщение иска да се отмени обжалваното определение.

В законовия срок е подаден писмен отговор на въззивната жалба, в който се поддържа, че е неоснователна. Предмет на исковия процес е иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.2 ЗЗД, като ищецът твърди, че процесната сума е 1 получена без основание от ответника. Не се твърди между страните да има сключен договор, по силата на който ищцата да има качеството „потребител“ по смисъла на § 13 т.1 от допълнителните разпоредби на ЗЗП. Предвид на изложеното в случая са приложими правилата на общата местна подсъдност на делата, която е регламентирана в разпоредбата на чл. 105 от ГПК, според която искът се предявява пред съда в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника. Правилно първоинстанционния съд е прекратил делото и е изпратил същото по подсъдност на Районен съд П..

За да постанови определението си, районният съд приел, че предявеният иск е с правно основание чл. 55 от ЗЗД. Приел е, че възражение за обща местна подсъдност на делото по чл.105, ал.1 вр. чл.108 ГПК, може да се прави само от ответника и най-късно в срока за отговор на исковата молба - чл.119, ал.3 ГПК. Тези предпоставки са изпълнени в разглеждания случай. Направеното възражение е основателно и по същество, тъй като от справка в ТР, а и от самите фактически твърдения на ищеца в исковата молба, седалището и адрес на управление на ответника е гр.П.. Съобразно правилата за местна подсъдност искът се предявява пред съда в района, на който е постоянният адрес или седалището на ответника - чл.105 ГПК.

Определението е правилно.

Претенцията на ищцата е свързана с предаване на определена сума, за която обаче не било осъществено основанието, на което е предадена.

Директива 93/13/ЕИО дефинира договорите, към които се прилага, с оглед на качеството на страните по договора — в зависимост от обстоятелството дали те действат, или не действат в рамките на осъществяваната от тях търговска или професионална дейност т.е. за да се дефинира един договор като „потребителски“ нужно е една от страните да е потребител, а другата да е търговец. Може да се предполага и със сигурност се оставя впечатление, че се действа за търговски цели в случаите, в които се поръчват вещи от физическо лице, които могат да бъдат използвани за неговия бизнес или се споменава възможност за възвръщане на ДДС. В тези случаи самият потребител е оставил впечатлението на другата страна, че действа за цели извън потребителските, с оглед на което неговата специална защита не трябва да се прилага. В случая, от представените към исковата молба доказателства, не може да се направи еднозначен извод за основанието, на което ищцата твърди, 2 че е предала претендираната сума, поради което не може да се приеме по несъмнен начин, че има качеството на потребител. От друга страна в писмения отговор на исковата молба са наведени възражения, които са свързани с наличието на договорни отношения, които са извън пределите на защита на потребител.

С оглед на изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 5/07.01.2026г. постановено по гр. дело № 930/2025г. на Районен съд Н.З., с което гражданското дело се прекратява и се изпраща по подсъдност на Районен съд П..

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3