Протокол № 677 от 29.07.2021, Софийски градски съд

ПРОТОКОЛ

№ 677 гр. София , 28.07.2021 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 10 СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и осми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мина Г. Дочева Мумджиева

Членове:

Андрей Ангелов

Кристина Гюрова при участието на секретаря ТАТЯНА ОГН. ШУМАНОВА и прокурора Михаела Спасова Райдовска (СГП-София)

Сложи за разглеждане докладваното от Мина Г. Дочева Мумджиева Частно наказателно дело № 20211100202507 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

Съдебното заседание започва в по-късен час от обявения, поради ангажимент на член от състава на съда в друго производство, насрочено за същия начален час. В предварително определения начален час на съдебното заседание се явява адв. А..

Засегнатото с финансова санкция лице ПЛ. Г. П. се явява лично и с упълномощен защитник адв. С. Г. с пълномощно, което се представя в днешното съдебно заседание.

Съдът като съобрази явяването на упълномощен защитник ОПРЕДЕЛИ:

ОСВОБОЖДАВА от участие в съдебното заседание назначения служебен защитник адв. А..

Препис от протокола да се издаде на адв. А., за да й послужи пред НБПП при определянето на възнаграждение.

1

СТРАНИТЕ (поотделно) – Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА ЗАСЕГНАТОТО ЛИЦЕ:

ПЛ. Г. П. - роден на ******* г. в с. Писарево, обл. Плевен, българин, български гражданин, с полувисше образование, неженен, безработен, адресно регистриран в гр. София, бул. „*********, живущ в гр. София, кв.

„*********, ЕГН **********, данните снети по л.к. № *******, изд. от МВРСофия на 12.06.2019 г.

След снемане самоличността му, личната карта бе върната на санкционираното лице.

СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата на засегнатото лице:

ЗАСЕГНАТОТО ЛИЦЕ П. - Разбрах правата си.

АДВ. Г. - Нямаме искания за отводи на състава на съда, прокурора и секретаря.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА делото с постъпило удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214 на Съвета.

ПРОКУРОР Р. - Не соча доказателства, нямам искане за събиране на допълнителни, доколкото видях не е постъпила исканата с вашето разпореждане информация.

АДВ. Г. – Досежно изразеното становище на държавното обвинение, 2 няма да соча други доказателства, но поддържам нейното становище, съдът да съобрази, че е не е постъпила исканата справка, с оглед на това, считам че съдът е редно да определи да се поиска наново да бъде извършена такава или да им се изпрати напомнително писмо.

С оглед принципа за неизменност на състава на съда, настоящият съдебен състав не е обвързан с изисканата от предходен съдебен състав информация, от друга страна, при самостоятелна преценка на всички събрани данни по делото, съдът намира че необходимата за решаване на делото информация е налична, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ определение на предходния съдебен състав, с което е допуснато събирането на допълнителна информация.

СТРАНИТЕ (поотделно) - Нямаме други искания.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРОЧИТА и ПРИЕМА доказателствата по делото.

Счете същото за изяснено, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО

3

ПРОКУРОР Р. – Моля, да постановите решение, с което да признаете на осн. чл. 16, ал. 7, т. 1 от специалния закон решението, постановено от несъдебен орган на Република Австрия за налагане на финансова санкция против П.П.. Считам, че удостоверението отговаря на изискванията на закона, посочените са всички обстоятелства, посочено е нарушаване на закона за хазарта на Република Австрия, каквото административно нарушение има и в Република България, удостоверението е издадено за физическо лице, извършило нарушение, което се наказва съгласно правото на издаващата държава с финансовата санкция, деянието съставлява нарушение безспорно и считам, че не са налице основания за отказ от признаване на решението.

АДВ. Г. – Моля, да отхвърлите така направеното искане за признаване на решението на Република Австрия. Смятам същото като немотивирано достатъчно и неоснователно, още повече, че при поисканите от българска страна справки не получихме никакво съдействие, с което те могат да бетонират и мотивират признаването на едно такова решение от наша страна, което в крайна сметка се явява частичен отказ от правосъдие, както искайте, така го смятайте, но считам, че настоящия съдебен състав трябва да постанови един мотивиран отказ на искането и поддържаното от СГП искане на Република Австрия за признаване на финансовата санкция по тяхно съдебно решение.

ЗАСЕГНАТОТО ЛИЦЕ П.П. - Съгласен съм с казаното от защитника.

СЪДЪТ ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА на засегнатото лице:

ПОСЛЕДНА ДУМА НА ЗАСЕГНАТОТО ЛИЦЕ П. - Искам това нещо да се отмени, не знам за кой път се явявам тук, в два други състава. Това, където е описано финансовото, където ме наказват, аз нито съм сключвал договори за обекти, нито там някой ме е викал да давам обяснения или да ми правят очни ставки с там дето са открити машини за игрални автомати, искам това да се отмени глобата, аз не съм извършил нищо, да не се уважава искането.

СЪДЪТ, след съвещание намира за установено следното:

Производството е образувано във връзка с издадено удостоверение по член 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции по отношение на 4 българския гражданин ПЛ. Г. П. във връзка с постановен срещу него акт на несъдебен орган – наказателно постановление № BLS2-V-18 16065 от 11.06.2018г. от Областна администрация Блук ан дер Лайта, отдел „Наказания“, потвърдено с Решение № LVwG-S-2198/002-2018/ 11.06.2018г, влязло в сила на 12.07.2018г., издадено от Областен административен съд – Долна Австрия. Към удостоверението е приложено посоченото по-горе наказателно постановление, както и акт на съдебен орган – решение на Областния административен съд – Долна Австрия по дело LVwG-S-2198/0022018 от 16.10.2018г., с който е оставена без уважение жалбата на санкционираното лице срещу наказателното постановление.

Съдът намира за установено следното: Производството е образувано във връзка с постъпило удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214 на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, съставено по отношение на българския гражданин ПЛ. Г. П.. С оглед така депозираното удостоверение е видно, че спрямо българския гражданин е било проведено административно-наказателно производство на територията на издаващата държава, във връзка с което е издадено наказателно постановление № BLS2-V-18 16065 от 11.06.2018г. на Областна администрация Блук ан дер Лайта, отдел „Наказания“. Отделно от това, към преведения на български текст от наказателното постановление, издаващата държава е приложила и съдебен акт, а именно Решение на Областния административен съд № LVwG-S-2198/002-2018/ 11.06.2018г, влязло в сила на 12.07.2018г. за налагането на финансова санкция в размер на 33 000 евро (тридесет и три хиляди евро).

За да се извърши преценка дали са налице основанията за признаване и привеждане в изпълнение на посоченото по-горе решение, постановено от несъдебен орган на издаващата държава, съдът следва да прецени всички обстоятелства, посочени в разпоредбата на чл. 31, чл. 30 ЗПИИРКОРНФС, както и дали не са налице основанията за отказ, изброени в разпоредбата на чл.35 от същия закон. В настоящият случай решението, постановено от Административен съд Долна Австрия, се отнася за деяние, извършено на територията на издаващата държава, постановено е срещу физическо лице, което по българското законодателство е наказателно отговорно и няма данни да се ползва от имунитет.

Отделно от това, съдът констатира два основни спорни въпроса, които намира, че могат да намерят разрешение в рамките на приложените по делото материали.

Първият касае данните за частично несъответствие и непълнота на приложеното удостоверение. Вторият спорен въпрос, е свързан с давностните срокове за изпълнение на наложеното административно наказание.

От съдържанието на приложеното удостоверение е видно, че органът е 5 квалифицирал деянието като такова, при което не се изследва наличието на двойна наказуемост, а именно като поведение, което нарушава разпоредбите на движение по пътищата, включително нарушения на разпоредбите за времетраенето и почивка за управление на МПС.

От друга страна в т. 2 и т. 3 от приложеното удостоверение органът на издаващата държава подробно е описал конкретно деяние, свързано с осъществяването на състав на административно нарушение по Закона за хазартните игри на Република Австрия, обнародван във федерален Държавен вестник № 620/1989 г.

В този смисъл и доколкото по делото е приложено и наказателното постановление, издадено от несъдебен орган на Република Австрия, съдът констатира частично съответствие на част от изложените факти, а именно тези, които се отнасят до нарушение на Закона за хазартните игри на Република Австрия. Това частично съответствие по мнението на настоящия съдебен състав го обвързва със задължението да се произнесе именно по това нарушение.

На следващо място, съдът констатира, че е налице и друг преодолим недостатък на удостоверението, свързан с липсата на конкретно посочено място и дата на извършване на нарушението по Закона за хазартните игри на Република Австрия в т. 2 от това удостоверение. Съдът намира, че в конкретния случай не се касае за съществена непълнота, която да представлява самостоятелно основание за отказ и това е така, тъй като изискуемата информация в пълнота се съдържа в решението, издадено от Областния административен съд на Долна Австрия, с което е потвърдено наказателното постановление, по силата на което, от друга страна е наложена финансова санкция на българския гражданин. Няма никакво съмнение, че актът по чл. 3 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции за се отнася именно до българския гражданин П.Г., както и че този акт е бил обект на съдебен контрол от Областния административен съд на Долна Австрия. Съдът приема че това е така, тъй като реквизитите на акта, постановен от несъдебен орган на издаващата държава, са възпроизведени точно и коректно в съдържанието на решението, което е издадено от Областния административен съд Долна Австрия. Извод в тази насока се извлича от чл.4, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС, който предвижда удостоверението да се придружава от актовете по чл. 2 и 3 от същия закон. Следователно, наличието или липсата на реквизит от образеца на удостоверението, следва да се преценява като възможно основание за отказ във всеки конкретен случай, в зависимост от съдържанието на актовете по чл.2 и 3 от закона. Изискването същите да се прилагат като придружаващи документи има смисъл само ако въз основа на тях също се допуска да бъдат установявани релевантни факти.

Следователно е допустимо липсващ реквизит от образеца на удостоверението 6 да бъде попълнен въз основа на придружаващите документи по чл. 2 и 3 от ЗПИИРКОРНФС.

Следващият въпрос, който съдът е задължен да обсъди е свързан с давностните срокове за изпълнение на наложеното наказание. Съгласно чл. 83 от ЗАН в случай на наложена глоба абсолютния давностен срок е три години и неговото начало следва да се преценява от датата на влизане в сила на съответния акт.

В настоящия случай началния момент, от който следва да се определи този срок е 12.07.2018 г. Изтеклият срок по чл. 82, ал.2 ЗАНН обаче също не се явява самостоятелно основание за отказ от признаване на решението, което е издадено от несъдебен орган на Република Австрия, предмет на посоченото по-горе удостоверение и това е така, тъй като този срок е от значение тогава, когато съответното деяние попада в юрисдикцията на българския съд, какъв не е настоящият случай.

Със същите аргументи, съдът не би могъл да се произнесе и относно редукция на наложената финансова санкция, тъй като по арг. от чл. 32, ал.2 ЗПИИРКОРНФС и в този случай се изисква деянието да бъде подсъдно на съответните съдилища на българската държава.