Решение № 142 от 02.10.2020, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

Номер 142

01.10.2020 г.

Град Велико Търново

В ИМЕТО НА НАРОДА

Апелативен съд – Велико Търново

Първи наказателен състав

На 14.09.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Прокурор:

КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА

КРАСЕН ГЕОРГИЕВ

ПЛАМЕН ПОПОВ

ВАНЯ Г. ЧАНТОВА

Димитър Янков Лещаков (АП-Велико Търново) като разгледа докладваното от КРАСЕН ГЕОРГИЕВ Въззивно частно наказателно дело № 20204000600249 по описа за 2020 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е въззивно по чл.436 вр. с чл.341 ал.1 вр. с чл.313 и сл. от НПК.

Въззивното производство е образувано по жалба от адв.Димитър Николов Захариев от АК-Бургас, в качеството му на упълномощен защитник на И. В. И. , против Определение № 465 от 21.07.2020год. постановено по ЧНД № 335/2020год. по описа на Окръжен съд-гр.Плевен.

С обжалваното определение първоинстанционният съд оставил без уважение молбата на И. В. И. , ЕГН *********, с искане за реабилитация по всички негови осъждания, за които е осъден до този момент.

В жалбата се излагат доводи, че атакуваното с нея определение е неправилно и незаконосъобразно, като се излагат доводи, че по отношение на всички минали осъждания на И. В. И. са изтекли сроковете по чл.88а вр. с чл.82 ал.1 от НК и същият е реабилитиран на основание чл.88а от НК по 1 силата на закона, поради което ОС-Плевен в производството по чл.434 ал.1 от НПК е следвало да се произнесе само по допустимостта на молбата за съдебна реабилитация и да я остави без разглеждане. Възразява се, че в нарушение на принципа за невинност първоинстанционният съд е приел, че И. В. И. е извършил ново умислено престъпление, което е наказуемо с лишаване от свобода, което се явява пречка за реабилитацията му по чл.88а от НК, въз основа на доказателства, че И. е привлечен в качеството на обвиняем по досъдебно производство, по което дори не е внесен обвинителен акт.

Иска се въззивният съд да отмени определението на първоинстганционния съд и да реши делото по същество, като се произнесе с определение и приеме, че е налице изтекла абсолютна погасителна реабилитационна давност по отношение на И. В. И. на основание чл.88а от НК.

В съдебно заседание във въззивната инстанция прокурорът от ВТАП изразява мотивирано становище, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалвания съдебен акт е правилен и законосъобразен. Счита, че от изтичане на изпитателния срок на определеното общо наказание по последното осъждане на И. И. не изтекъл предвидения срок за реабилитация.

Адв.Д. З.- упълномощен защинтник на И. В. И. , поддържа въззивната жалба и иска въззивния съд да се произнесе с определение, с което да констатира служебно, че е изтекла абсолютната погасителна давност по чл.88а вр. с чл.82 от НК.

И. В. И. е бил редовно призован за насроченото открито заседание във въззивната инстанция, но не се е явил без да посочи уважителна причина и не е упражнил лично правата си в тази инстанция.

Великотърновският апелативен съд, като съобрази изложеното във въззивната жалба, доводите на страните, доказателствата по делото и като служебно провери изцяло правилността на определението на първоинстанционния съд, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.436 ал.2 от НПК от лице, което притежава активна процесуална легитимация, отговаря на изискванията на чл.320 ал.1 и ал.2 от НПК и е допустима.

2

Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.

Производството в първата инстанция е образувано по молба от И. В.

И. с искане да бъде реабилитиран на основание чл.87 от НК.

По време на съдебните прения в първата инстанция, защитникът на И. И. е поддържал направеното искане за допускане на съдебна реабилитация по чл.87 от НК, но алтернативно е направил искане съда само служебно да констатира, че по отношение на миналите осъждания на И. И. са изтекли сроковете по чл.88а вр. с чл.82 ал.1 от НК и същият е реабилитиран на основание чл.88а от НК.

В мотивите на обжалваното определение първоинстанционният съд изложил доводи, че не са налице кумулативните предпоставки за допускане на съдебна реабилитация на И. И. по чл.87 ал.1 от НК, както и че не са налице законовите предпоставки за реабилитация на същия на основание чл.88а от НК.

От доказателствата по делото се установява, че И. В. И. е осъждан в миналото и е изтърпявал наказания както следва:

1.Със споразумение от 04.05.2000год. по НОХД № 85/2000год. на РС-Плевен, за престъпление по чл.325 ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.20 ал.2 от НК и за престъпление по чл.131 ал.1 т.1 вр. с чл.130 и чл.20 ал.2 от НК извършени на 09.01.1997год., на И. В. И. е наложено общо наказание по реда на чл.23 ал.1 от НК- глоба в размер на десет лева.

Определението, с което споразумението е одобрено, влязло в сила на 04.05.2000год.

По делото няма събрани доказателства, от които да се установява, че наложената глоба от десет лева е платена, както и да са предприемани действия за събирането й, включително и да е било образувано изпълнително производство за принудителното й събиране.

От изискана от въззивния съд справка от НАП ТД Велико Търново Офис Плевен се установява, че няма постъпвал за принудително събиране изпълнителен лист с наказание глоба в размер на десет лева, наложено на И.

3

В. И. с определение от 04.05.2000год. по НОХД № 85/2000год. на РС-Плевен.

От приложеното писмо от РС-Плевен с отговор на запитване на въззивния съд се установява, че РС-Плевен не може да изпрати справка, която да съдържа данни дали наложеното на И. В. И. , с определение с определение от 04.05.2000год. по НОХД № 85/2000год. на РС-Плевен, общо наказание по реда на чл.23 ал.1 от НК- глоба в размер на десет лева е изпълнено, издаден ли е изпълнителен лист, образувано ли е производство за принудително изпълнение на тази глоба и същото приключило ли е и на какво основание, тъй като срока на съхранение е изтекъл и материалите по делото са унищожени.

2.Със споразумение от 10.10.2003год. по НОХД № 1252/2003год. на РС-Плевен, за престъпление по чл.206 ал.6 т.1 вр. с чл.206 ал.1 от НК, извършено на 26.10.2001год., на И. В. И. е наложено наказание глоба в размер на шестстотин лева.

Определението, с което споразумението е одобрено, влязло в сила на 10.10.2003год.

По делото няма събрани доказателства, от които да се установява, че наложената глоба от шестстотин лева е платена. От приложеното разпореждане за частично прекратяване на производство по принудително изпълнение съгласно чл.225 от ДОПК изх. № С160015-350035843/16.06.2016год. се установява, че във връзка с принудителното събиране на тази глоба е било образувано изпълнително производство НАП ТД Велико Търново Офис Плевен, което е прекратено на основание чл.225 ал.1 т.7 вр. с чл.168 т.3 от ДОПК.

3.Със споразумение № 12/17.01.2007год. по НОХД № 2456/2006год. на РС-Плевен, за престъпление по чл.339 ал.1 от НК, извършено от неустановен ден до 05.01.2005год., на И. В. И. е наложено наказание пробация при следните пробационни мерки: Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца; Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца и безвъзмезден труд в полза на обществото от 100 часа за срок от една година.

4

Определението, с което споразумението е одобрено, влязло в сила на 17.01.2007год.

От приложената справка от ГД „ИН” ОС „ИН”-Плевен се установява, че И. В. е изтърпял наложеното му наказание пробация на 16.10.2007год.

4.Със споразумение № 8/12.03.2009год. по НОХД № 1/2009год. на ОС-Плевен, за престъпление по чл.321 ал.3 пр.2 т.1 вр. с ал.1 вр. с чл.354а ал.1 от НК, извършено през периода м.януари до 14.09.2005год. и за престъпление по чл.333 вр. с чл.330 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 от НК, извършено на 30.07.2005год., на И. В. И. на основание чл.23 ал.1 от НК е наложено едно общо наказание три години лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от пет години.

Определението, с което споразумението е одобрено, влязло в сила на 12.03.2009год.

С определение на ОС-Плевен от 10.04.2009год. по ЧНД № 237/2009год., на основание чл.25 вр. с чл.23 от НК наказанията на И. В. И. наложени му със споразуменията по НОХД № 2456/2006год. на РС-Плевен и НОХД № 1/2009год. на ОС-Плевен били групирани, като му било наложено едно общо наказание три години лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от пет години.

Определението влязло в сила на 27.04.2009год.

5.Със споразумение № 4599/28.10.2009год. по НОХД №

2017/2009год. на РС-Плевен, за престъпление по чл.354а ал.3 т.1 от НК, извършено през м.май 2007год., на И. В. И. е наложено наказание осем месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от три години. На основание чл.25 ал.1 вр. с чл.23 ал.1 от НК на И. В. И. е наложено едно общо наказание по НОХД № 1/2009год. на ОС-Плевен и НОХД № 2017/2009год. на РС-Плевен, а именно три години лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от пет години.

Определението, с което споразумението е одобрено ,влязло в сила на 5

28.10.2009год.

6.Със споразумение от 08.02.2010год. по НОХД № 7694/2009год. на РС-София, 93 състав, за престъпление по чл.339 ал.1 пр.2 алт.2 от НК, извършено на 13.08.2005год., на И. В. И. е наложено наказание пробация при следните пробационни мерки: Задължителна регистрация по настоящ адрес, с периодичност два пъти седмично, за срок от осем месеца; Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от осем месеца;

Безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 100 часа за срок от една година. На основание чл.25 вр. с чл.23 от НК е определено общо наказание по НОХД № 7694/2009год. на РС-София, 93 с-в, НОХД № 1/2009год. на ОСПлевен и НОХД № 2017/2009год. на РС-Плевен, а именно лишаване от свобода за срок от три години, чието изпълнение е отложено на основание чл.66 от НК за изпитателен срок от пет години. Постановено е отделно изтърпяване на наказанието по НОХД № 2456/2006год. на РС-Плевен.

Определението, с което споразумението е одобрено, влязло в сила на 08.02.2010год.

Въззивният съд намира, че следва първо да разгледа възраженията и доводите във въззивната жалба за това, че първинстанционният съд незаконосъобразно е приел, че не са налице предпоставките на чл.88а от НК и не констатирал, че е настъпила абсолютна реабилитация на И. И. по отношение на всички негови минали осъждания, тъй като този въпрос е свързан с допустимостта на молбата му за допускане на съдебна реабилитация по чл.87 ал.1 от НК. От съдържанието на разпоредбите на чл.87 ал.1 от НК и чл.434 ал.1 от НПК се извежда извод, че реабилитация по съдебен ред може да иска само осъждано лице, а осъждането на реабилитираните лица е заличено, поради което същите нямат правен интерес да искат съдебна реабилитация. Съгласно задължителните указания дадени в т.6 на Тълкувателно решение № 2 от 28.02.2018год. на ВКС по т.д. № 2/2017год., ОСНК, при настъпила реабилитация по право съдът в производство по чл.434 ал.1 от НПК се произнася само по допустимостта на молбата за съдебна реабилитация, като следва да я остави без разглеждане. Това се отнася както за случаите на настъпила реабилитация по чл.86 от НК, така и за случаите на настъпила абсолютна реабилитация по чл.88а, тъй като правните последици 6 на последната са по-благоприятни от последиците на реабилитацията по чл.86 и чл.87 от НК.