Решение № 582 от 02.12.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 582 гр. София, 02.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Д. Г. Цончев

Адриана Ат. Велева при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело № 20251800500563 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 29/13.03.2025 г., постановено по гр.д. № 429/2024 г. по описа на РС-Пирдоп е отхвърлен предявения от Д. Г. С. с ЕГН:

**********, срещу „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД с ЕИК:.............., иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата от 5651,59 лева, представляваща служебно начислена по партида № 16340327 вода /корекция на вода / за периода месец юни 2023 година, месец май 2024 година, като неоснователен и недоказан. Ищецът Д. Г. С. е осъден да заплати на ответника разноски в размер на 500.00 лева.

Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство Д. Г. С. с доводи за неправилност на решението. Излага, че съдът не кредитирал показанията на свидетеля Р.П. относно срока на ползваната вода – от началото на месец май до 22.05.2024 г. Излага, че показанията на свидетеля С. Б. били протИ.речиви, а протокол № 0000941 не бил попълнен съгласно изискванията, тъй като липсвали трите имена и адресите на служителите, извършили проверката и на свидетеля. По 1 същество моли за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемия „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД е депозирал писмен отговор, с който оспорва жалбата по подробно изложени съображения. Претендира разноски по делото.

Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, от процесуално легитимирано лице- ищеца по иска Д.

Г. С., в законоустановения срок, поради което същата се явява допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Ищецът Д. Г. С. е предявил отрицателен установителен иск, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, срещу „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД с ЕИК:.............., за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата от 5651,59 лева, представляваща служебно начислена по партида № 16340327 вода /корекция на вода / за периода месец юни 2023 година, месец май 2024 година, за обект в с.Ч., обл.С., ул. „А.“ № .. Ищецът твърди, че на 22.05.2024 година била извършена проверка от служители на "ВиК" район София в имота му и бил съставен Протокол №0000941. На 23.06.2024 година получил писмо изх.№ 94Д-00-13 от 20.06.2024 година, че дължи на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД град София сумата от 5651,59 лева, за изразходвано количество вода от м.юни 2023 година до месец май 2024 година включително. Излага, че не е съгласен с начислената сума и изразходвано количество вода, тъй като не е ползвал вода за посочения период.

Ответното дружество „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД в отговора на исковата молба е оспорил същата. Излага се, че на 22.05.2024 г. служители на дружеството, с констативен протокол № 0000941, при извършена проверка на къща с двор, находяща се в с. Ч., ул. „А." № . са установили, че в имота на абоната има отклонение, което не преминава през водоизмервателния уред и не обхваща цялата консумация на вода в имота. С писмо изх. №94Д-00-13/20.06.2024г., ищецът Д. Г. С. е уведомен как ще се изчисли количеството вода, за какъв период и на каква стойност. Посочва, че при връчване на 2 протокол № 0000941/22.05.2024 г. ищецът не е направил писмени възражения.

Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение и по нея не е налице спор между страните. Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Във въвзивното производство не са ангажирани доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което, настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл.272 ГПК, като не е необходимо същата да се преповтаря и в настоящото решение.

С оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира от правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, срещу подлежащ на обжалване акт, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно - постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече смисъла му. Решението е допустимо - съдът е разгледал предявения иск при наличие на предпоставки за възникване и упражняване на правото на иск

При предявен отрицателен установителен иск в тежест на ответника /ВиК/ е да докаже, че претендираните от него и оспорени от ищеца вземания съществуват – т.е. през процесния период между страните е съществувало валидно облигационно отношение, по силата на което ищецът е бил потребител на В и К услуги, доставени от ответника, чиято стойност възлиза на претендираната сума, респ. че е налице основание за начисляване на стойност за потребени В и К услуги в претендирания размер по нормативно предвидена методика поради констатирано незаконно присъединяване към водопроводните и канализационните системи.

3

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите В и К са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. Няма спор в случая, че ищецът е сключил договор № 340327/19.04.2019 г. с ответното дружество, по силата на който е възникнало облигационно отношение между страните, по силата на което дружеството се е задължило да предоставя на потребителя вода за питейно-битови нужди, а последният да я заплаща по реда на глава шеста от Наредба № 4/2004 г. на МРРБ.

В случая отречената от ищеца сума се претендира от ответното дружество вследствие на незаконно присъединяване. Незаконното присъединяване към водопроводните и канализационните системи може да бъде осъществено, както от лице, което е в договорни отношения със снабдителното дружество (потребител – както е в случая), така и от лице, което не е обвързано от договор (в този смисъл решение № 214/09.04.2015 г. по гр. д. № 4703/2014 г. на ВКС, IV ГО).

Спорно се явява обстоятелството дали е имало байпас на водомера, респ. налице ли е основание за начисляване на процесната сума като стойност на предоставени В и К услуги през посочения период.

Съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, при установяване на незаконно присъединяване към водопроводните и канализационните системи съответните отклонения се прекъсват, а изразходваните, отведените и пречистените количества вода се определят по реда на чл. 35, ал. 6 за едногодишен период, освен ако се докаже, че периодът е по-малък. Посочената норма регламентира частна хипотеза на неоснователно обогатяване и цели в случай на установено нарушение (присъединяване към В и К мрежата не по законовия ред), в резултат на което са потребени В и К услуги, без същите да бъдат отчетени и заплатени, нарушението да бъде преустановено, а В и К операторът да бъде обезщетен за ползваните вода и канал без измервателен уред по нормативно предвидена методика поради липсата на възможност да бъде точно изчислено количеството изразходвани, отведени и пречистени води. В този 4 смисъл – Решение № 124 от 09.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4703/2014 г., IV г. о.

В чл. 35, ал. 6 и чл. 37, ал, 1 от Наредба № 4/14.09.2004 за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи е уреден начинът на определяне на обезщетението, когато поведението на ползвателя е виновно и протИ.правно – при отказ на достъп за отчитане на показанията на измерителните уреди и при извършването на незаконно присъединяване. Когато ползвателят няма вина и при липсата на достатъчно доказателства за определяне на количеството ползвана вода, обезщетението се определя по преценка на съда съгласно чл. 162 ГПК, тъй като отговорността за обезщетение е за действително претърпени (а не за максимално възможните) вреди.

Нарушението е констатирано от ответника, за което е съставен контролен лист № 0014016 от 22.05.2024 г. и протокол № 0000941 от 22.05.2024 г. В протокола е посочено, че при спрян спирателен кран преди водомера, в целия имот има вода под налягане, тази вода /байпас/ няма водомер и не се замерва. В контролния лист е посочено наличие на невидим байпас. Проверката е била извършена от служител на ВиК – С. Б., на която е присъствал и свидетел – И. Ф., както и ищецът Д. С.. Непосочването на адресите на извършилите проверката в протокола не се отразява по никакъв начин на направените констатации, тъй като лицата са се подписали саморъчно, а още повече на проверката е присъствал потребителя, удостоверено с негов подпис. Направените констатации в протокола се потвърждават и от разпита на св. С.Г. Б., който си спомня за извършена проверка в с.

Ч. на ул. „А.“ през пролетта на 2024 г. Проверката била извършена избирателно, на нея присъствала и инкасаторката. По време на проверката се оказало, че на външната чешма имало вода под налягане, след като били спрени крановете. Водомерът се намирал в банята, а в контролния лист бил посочен размера на тръбата преди водомера. Съдът кредитира показанията на свидетеля като правдиви, същият е присъствал лично на проверката и споделя лични свои впечатления.

Съдът не кредитира свидетелските показания на св. Р. С. П. и св.

И.М., според които в банята имало желязна тръба, която била затапена и вода не била текла от тази тръба. В случай, че това е било така ищецът би възразил в деня на проверката, а такива възражения не са отразени в протокола и същият е от подписан от него. От разпита на свидетеля И. В. М. се установява, че процесният имот се е 5 стопанисвал от ищеца в процесния период. При проверката в банята на втория етаж се констатирало наличие на тръба, която била свързана с казанчето, но според свидетелката била затапена. Казанчето било монтирано преди Гергьовден на 2024 г., когато била изградена вътрешна тоалетна. Показанията на св. П. и св. М. по никакъв начин не допринасят за изясняване на основния спорен въпрос по делото от колко време е съществувало незаконното присъединяване и колко време е ползвана вода без за бъде отчитана от водомер. Напротив техните твърдения са, че тръбата е била затапена и вода въобще не била консумирана, което се оборва от показанията на св. Б..

В конкретния случай съдът приема за доказано, че има незаконно присъединяване към водопреносната мрежа, т. е. изградено отклонение, което не е било свързано с поставения и отчитан за процесния имот водомер. Доказано е, че неотчитаното количество вода е било използвано в имота на ищеца.

Размерът на неотчетеното потребление следва да се изчисли по реда на чл. 37, ал. 1 Наредба № 4/2004 г. Този ред за установяване на причинените вреди се прилага спрямо лица, които се намират в договорни отношения със съответното водоснабдително и канализационно дружество, т.е. имат качеството на потребители по смисъла на Наредба № 4 от 14.09.2004 г., както е в случая.