Определение № 2335 от 10.08.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2335 гр. Бургас, 10.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20262100501431 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред настоящата инстанция е по реда на чл.413, ал.2, ГПК.

Образувано е по повод частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ – ЕАД – гр.София, против Определение №599/21.07.26г., постановено по ч.гр.д.№864/26г. на Районен съд Айтос, с което отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника К. Г. К. Н., ЕГН **********. Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане и да постанови друго, с което да постанови издаване на заповед за изпълнение по отношение на претендираните суми. Посочва и цитира практика на съдилища в Република България относно съдържанието на заявлението и задължителните факти и обстоятелства, които следва да посочи кредитора.

Бургаският окръжен съд, за да се произнесе по постъпилата жалба, взе пред вид следното:

Пред Районен съд Айтос е постъпило заявление по чл.410 ГПК от „Агенция за събиране на вземания“ – ЕАД, срещу длъжника К. Г. К.. Сумите се претендират на основание договор за потребителски кредит №62613/05.07.2025 г., сключен между „Креди йес“ ООД срещу К. Г. К., подписано Приложение №1/16.04.2026 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.04.2026 г., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „Агенция за събиране на вземания” ЕАД и „Креди йес“ ООД, по силата на който вземането на „Креди йес“ ООД срещу К. Г. К.. Заявителят твърди, че договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Твърди, че длъжникът е уведомен за станалата продажба на вземането от името на „Креди йес“ ООД с Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П КЙ/62613 от дата 22.04.2026 г., изпратено с известие за доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството й на пълномощник на цедента.

С Разпореждане №1460/13.07.26г. съдът е дал указания на заявителя в тридневен срок от получаване на съобщението да представят доказателства за извършена цесия и уведомяване на длъжника; да посочи как е формирана главницата и какви компоненти съдържа; в тази главница включено ли е възнаграждението на гаранта и в какъв размер; на какво основание се претендира мораторна лихва, като 1 следва да се уточни дали основанието е договорно или законово; ако е договорно, да се посочи конкретна клауза от договора и да се обясни как е формирана претендираната сума от 8,90 евро; да посочи какви плащания са извършени по заема и за какви компоненти за разнесени – главница, лихви, възнаграждение за гарант и др.

С молба с вх. №5244/17.07.2026 г. заявителят е представил документ за платена държавната такса, но не е изпълнил останалите указания, дадени му с горното разпореждане.

С тук обжалваното разпореждане, АРС е счел, че указанията му не са били изпълнени. Поради това е отхвърлил заявлението.

Бургаският окръжен съд намира, че обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено при условията на чл.272 ГПК. По делото не са представени доказателства, че заявителят има качеството на кредитор по отношение на длъжника. Представените доказателства легитимират и „Креди йес“ ООД като кредитодател. Не са представени доказателства за извършената цесия, респективно – че длъжникът е уведомен за нея. Не е ясно и какво е цедирано на заявителя (явяващ се жалбоподател в настоящето производство). Сам по себе си този факт е самостоятелно основание за отказ да се издаде заповед за изпълнение. Съгласно задължителните разяснения в т. 4г от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на частно правоприемство на страната на кредитора /в случая цедиране на вземанието/, на общо основание трябва да са представени доказателства за уведомяване на длъжника, тъй като в противен случай прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на него /чл. 99, ал. 4 от ЗЗД/.

Задължителните разяснения по т. 4г от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС са приложими и в производството по чл. 410 ГПК, в който смисъл е Определение № 50079 от 20.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2864/2022 г., III г. о., ГК. С договора за цесия се променя материално и процесуално легитимирания кредитор. Ето защо към заявлението, съгласно чл.410, ал. 3 ГПК, следва да се приложат договора за цесия и приложение №1, установяващи цесията, т.к. тези документи съставляват „приложения и изменение“ към първоначалния договор, сключен с потребителя. След като заявителят не е приложил към заявлението си договора за цесия и не е изпълнил указанията на заповедния съд да отстрани нередовностите на заявлението чрез представяне на договора за цесия, от който черпи правата си на кредитор, заявлението следва да бъде отхвърлено.

С оглед на гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №599/21.07.26г., постановено по ч.гр.д.

№864/26г. на Районен съд Айтос.

Настоящото определение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2