Решение № 33 от 14.03.2022, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Велико Търново, 14.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИЛИЯНА ПОПОВА

Членове:

ГАЛЯ МАРИНОВА

МАЯ ПЕЕВА при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно гражданско дело № 20214000500451 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 202 от 14.07.2021 г. по гр.д. № 37/2021 г. Окръжен съд Русе е осъдил ЗК „Лев Инс" АД и ЗАД „Виена Иншурънс Груп“ АД да заплатят солидарно на С. И. К. сумата от 60000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пътно – транспортно произшествие, настъпило на 07.08.2020 г. и причинено от Р. Н.

СТ. и от Б. Ш. ЯК., с които дружествата имат сключена застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.09.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 742,58 лв. – обезщетение за нанесени имуществени вреди от същото ПТП, ведно със законната лихва от 18.09.2020 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен иска за разликата от присъдените 60000 лв. до пълния му предявен размер от 90000 лв., ведно със законната лихва от 18.09.2020 г., както и е отхвърлена претенцията за лихва върху уважените главници за периода 07.08.2020 г. – 18.09.2020 г. Присъдени са разноски.

1

Против това решение е постъпила въззивна жалба от С. И. К. в отхвърлителната част по иска за неимуществени вреди над 60000 лв. до размер на сумата от 80000 лв., ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от 18.09.2020 г. В нея се излагат доводи за неправилно приложение на материалния закон, като е счетено, че не е спазен принципа по чл. 52 ЗЗД за справедливо определяне на обезщетението за неимуществени вреди.

Установени са множество увреждания на ищцата, влошеното й здравословно състояние, причинените й морални страдания, както и продължилият с месеци възстановителен период. Получените средни телесни повреди са наложили оперативна интервенция и продължително лечение, като болките са били с голям интензитет и са продължили дълго време. Травмите, предвид операцията и счупванията, са влошили и променили начина й на живот, оставили са траен отпечатък освен върху здравето, и в бита й – общуването, обслужването в домакинството. При правилно установени правно значими факти, имащи отношение към определяне на справедливия размер на обезщетението, съдът неправилно е оценил степента на търпените болки и страдания, като не е съобразил икономическата обстановка в страната и съдебната практика в подобни случаи.

Отправено е искане да се отмени решението в обжалваната част и вместо него се постанови друго, с което бъдат осъдени двамата ответници да заплатят солидарно сумата от 80000 лв., ведно със законна лихва от 18.09.2020 г. до окончателното изплащане на обезщетението.

В срока за отговор е постъпил такъв от ЗК „Лев Инс“ АД, с който се заема становище за неоснователност на жалбата.

Ответникът по жалба ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД и третите лица не са заели становище по нея.

Против постановеното решение е подадена въззивна жалба от „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, като решението се оспорва в частта, в която е уважена исковата претенция за неимуществени вреди за сумата над 35000 лв., ведно със законната лихва, считано от 18.09.2020 г. до окончателното изплащане, както и в частта, в която е уважена исковата претенция за имуществени вреди в размер на 742,58 лв., ведно със законна лихва, считано от 18.09.2020 г. и в частта за разноските. Наведени са съображения за определен завишен размер на обезщетението за 2 неимуществени вреди, тъй като интензитета им е останал недоказан. Не се доказват претърпените силна уплаха и емоционален стрес, проблеми със съня, обстоятелството, че ищцата е била под непрекъснато напрежение, че изпитвала ужасяващи болки, които се отразили зле на психиката, че загубила апетит, спряла да се храни, че се чувствала зле физически и била отпаднала.

Не са събрани доказателства, че възстановяването не е приключило, че тя била на постелен режим в домашни условия. От заключението на вещото лице се установяват травматични увреждания, които не могат да се свържат с процесното ПТП и не са в пряка причинно – следствена връзка с него. Тези обстоятелства не са съобразени от първоинстанционния съд, което е довело до определяне на прекомерен паричен еквивалент на търпените неимуществени вреди. Не е съобразена съдебната практика по аналогични случаи, както и обществено-икономическите условия като ориентир /но не самостоятелен/ за определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди. От мотивите на съдебното решение не става известно какви установени по делото факти и обстоятелства са обусловили извода на съда за доказаност на претенцията в уважения размер. Сочи се, че не са взети предвид обстоятелствата, от значение за определяне на справедлив размер на обезщетението, не са обсъдени според тяхната тежест и събраните доказателства, въз основа на което следва да бъде определен размера.

Оспорват се и присъдените имуществени вреди, като се претендират суми за лекарствени продукти, които не служат за лечението й. Оспорено е реалното заплащане на тези суми, предвид липсата на приложени фискални бонове, удостоверяващи плащанията в брой. Поддържа се възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, тъй като вещите лица не могат да кажат с категоричност, че ищцата е била с правилно поставен предпазен колан. По този начин тя сама се е поставила в опасност и е поела предвидим и реално очакван риск, който съставлява обективен принос и е в пряка причинно – следствена връзка с вредоносния резултат.

Отправено е искане решението да бъде отменено в обжалваните части и вместо него бъде постановено друго, с което исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди над 35000 лв., както и искът за имуществени вреди в размер на 742,58 лв., ведно със законната лихва от 18.09.2020 г. бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

В срока за отговор по тази жалба е постъпил отговор от С. И. К., в 3 който се заема становище, че въззивната жалба на ЗК „Лев Инс“ АД следва да се отхвърли като неоснователна.

ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД и третите лица не са заели становище по нея.

Против постановеното решение е постъпила и въззивна жалба от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, като същото се обжалва в частите, в които е осъден този жалбоподател да заплати солидарно със ЗК „Лев Инс“ АД сумата от 60000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законна лихва от 18.09.2020 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 742,58 лв. – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законна лихва от същата дата до окончателното изплащане. Оспорва се извода на съда, че вина за настъпване на ПТП има и Б.Ш. Я., тъй като е управлявал л.а.

Ауди Q7 с превишена/несъобразена с ограничението скорост. Коментира се заключението на вещото лице и постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство във връзка с процесното ПТП.

Сочи се, че по главен път ІІ-51 не е имало ограничение на скоростта на движение, което е действало за мястото на ПТП и съответно Б.Я. не е управлявал своя автомобил с превишена или несъобразена скорост и същевременно в момента, в който е възникнала за него опасност за движението, той се е намирал на 44 м. от мястото на ПТП и тъй като опасната му зона за спиране а била 55,30 м., той не е имал обективно техническа възможност да предотврати произшествието. С оглед на това, той няма вина за неговото настъпване, което обуславя неоснователността на иска срещу застрахователя по гражданската му отговорност.

Отправено е искане решението в обжалваните части да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което предявените искове срещу този застраховател да бъдат отхвърлени.

По тази жалба е постъпил отговор от ЗК „Лев Инс“, с който се заема становище за нейната неоснователност.

Ищцата С.К. и третите лица не заемат становище, но в съдебно заседание процесуалният представител на К. и третото лице Р.С. заявяват, че считат същата за неоснователна.

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбите оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото 4 доказателства, приема за установено следното:

Въззивните жалби са подадени в срок, от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явяват процесуално допустими и следва да се разгледат по същество.

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо в обжалваната част, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.

В исковата си молба С. И. К. твърди, че на 07.08.2020 г., около 13,00 часа, като пътник в МПС Пежо 206, управлявано от Р. Н. С. по път ІІІ-204 в община Попово, в посока гр. Попово – с. Медовина, на км 48+404 – на кръстовището с път ІІ-51, претърпява ПТП с лек автомобил Ауди Q7, в резултат на което е получила множество травматични увреждания. Ищцата излага, че автомобилът, в който се е возила, при навлизане в кръстовище от „път без предимство“ към „път с предимство“ е бил ударен от бързо движещ се автомобил, поради което счита, че вина за въпросното ПТП имат и двамата водачи, което я мотивира да отправи претенциите си пред застрахователните компании и на двамата водачи. Приета е в болница с установени травми: 2 бр. линейни разкъсвания на черен дроб /зашиване с оперативна намеса/, голям ретроперитонеален хематом около десен бъбрек /оперативна намеса/, разкъсване на плеврита на бял дроб с данни за излив, фрактура на сакрума, фрактура на пубис, фрактура на гръбначен прешлен Л2, кръвонасядане и отоци в областта на таза вдясно, стеснено междупрешленно пространство на ниво Л2-Л5, разкъсно-контузна рана на ляво ходило. След проведената животоспасяваща операция, предвид разкъсания черен дроб, в отделение по хирургия, ищцата е продължила лечението си в отделение по ортопедия на МБАЛ „Търговище“ до 31.08.2020 г. При направен преглед и рентген на 13.10.2020 г. се установяват две травми, които не са констатирани при болничното лечение – фрактура на гръбначен прешлен Л2 и стеснено междупрешленно пространство на ниво Л2-Л5. В резултат на произшествието 5 ищцата е претърпяла силна уплаха и емоционален стрес, имала проблеми със съня, била под непрекъснато напрежение, изпитвала ужасяващи болки, които се отразили зле на психиката й. Загубила апетит, спряла да се храни, чувствала се зле физически, била отпаднала. Към момента на предявяване на иска все още не е приключило лечението й, като същото продължава при постелен режим в домашни условия. Претърпяла и имуществени вреди, изразяващи се в закупуване на медицински и други консумативи, в общ размер на 742,58 лв.

Виновният за настъпилото събитие Р. Н. СТ. попада в кръга на лица, чиято отговорност се покрива от застраховката „Гражданска отговорност“, по полица, валидна до 20.08.2020 г., издадена от ЗК „Лев Инс“ АД за лек автомобил Пежо 206, а вторият виновен водач Б.Ш. попада в кръга лица, чиято отговорност се покрива от застраховката „Гражданска отговорност“ по полица, валидна до 30.10.2020 г., издадена от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД за автомобил Ауди Q7.

Ищцата е предявила претенции към двамата застрахователи, но до момента плащане не е извършено.

С оглед на тези обстоятелства счита, че справедлив размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди би бил сумата от 90000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.08.2020 г. до окончателното изплащане, за която сума, ведно с претенцията за имуществени вреди в размер на 742,58 лв., със законна лихва върху нея от същата дата, предявява искове срещу двамата застрахователи, с искане същите да бъдат осъдени солидарно да заплатят исковите суми, като при условията на евентуалност бъде уважен искът срещу ЗК „Лев Инс“ АД за същите суми, а в случай, че се приеме, че този застраховател не носи отговорност по застраховка „Гражданска отговорност“ и се отхвърлят исковете срещу него, да бъдат уважени исковете срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД.

Разпечатката съдържа 37 от 105 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/08e60006-bad2-4c35-9361-6c866469d8ed