Определение № 3388 от 03.12.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3388 гр. Пловдив, 03.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Мария Анг. Ненова като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно частно гражданско дело № 20245300503166 по описа за 2024 година Производство по реда на чл.413, ал.1 от ГПК.

Производството е образувано въз основа на частна жалба на „Ти би ай банк“ ЕАД, против разпореждане № 29295/16.10.2024г., пост. по ч.гр.д.№ 16672/2024, ПРС, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК против И. Г. З. за заплащане на сумата от 600лв., главница,280,16лв. договорна лихва за периода 25.06.2023-02.08.2024г-, 25,9обезщетение за забава за периода 25.06.2023-11.09.2024г.

Жалбоподателят е развил доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт, като сочи, че договорът за кредит е сключен от разстояние в почивен ден 15.05.2023г., при което банката ги регистрира в следващия работен ден – 15.05.2023г. Поради това няма основание да се твърди, че не е налице идентитет между представеният договор, по който се претендира вземането и извлечението от счетоводните документи. Счита, че са налице всички законови изисквания за дължимост на претендираното вземане, поради което моли за отмяна на разпореждането в обжалваната част и постановяване издаването на заповед за изпълнение за претендираната сума. Претендира и разноски.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена от легитимирано лице – заявител в производството.

Същата е насочена против подлежащ на обжалване по реда на чл.413 от ГПК акт, подадена е в срок, внесена е ДТ, поради което и същата се явява допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Пред районният съд е постъпила молба от „Ти би ай банк“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 от ГПК против И. З.. Сочи се в заявлението, че вземането произтича от Договор за потребителски кредит № 720031260726/15.05.2023. Към заявлението е приложено копие от договора за потребителски кредит и извлечение от сметка.

С обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил заявлението поради липса на идентичност между договорът за потребителски кредит и представеното извлечение от сметка, т.к. двата документа се отнасят за договори от различни дати.

Настоящата инстанция споделя изводите на заповедния съд, като има и допълнителни съображения в тази насока.

Съгл. чл.417 от ГПК заповедният съд следва да издаде заповед за незабавно 1 изпълнение в полза на банка за вземанията й , удостоверени с извлечение от сметка за задълженията на потребителя. Следва да бъде приложен и договорът за кредит, за да се извърши служебната проверка за неравноправни клаузи, доколкото кредитополучателят има качеството на потребител. В настоящия случай се твърди в заявлението и се представя договор за кредит от разстояние, включен между страните на 14.05.2023г. Твърди се, а и е видно от самия договор , че заемната сума е в размер на 600лв. Представеното извлечение от сметка, касае договор от друга дата – 15.05.2023г., макар и посочен със същия номер. Нито за заповедния съд, нито за длъжника при евентуално издаване на заповед за изпълнение, би било ясно на какво се дължи това различие, дали става въпрос за един и същи или за два различни договора. Отделно от това в извлечението е посочен размер на сумата по договор – 1390,35лв. Отново не става ясно какво представлява тази сума – главницата по договора ли е или нещо различно и евентуално какво.

Заповедното производство е строго формално, като има императивни изисквания както към подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение, така и на необходимите документи, които следва да бъдат приложени в случай на искане за незабавно изпълнение. Това е така, т.к. производството е едностранно и законодателят се е опитал да охрани интересите и на ответната страна така, щото тя след получаване на заповедта за изпълнение да е наясно какво е претендираното от нея вземане – по кое правоотношение , с неговите индивидуализиращи белези, размер на вземането и т.н. В случая заповедния съд е давал указания на заявителя да отстрани констатираните нередовности, но въпреки подадената молба, тези неясноти не са отстранени.

Обжалваното разпореждане като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

По изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 29295/16.10.2024г., пост. по ч.гр.д.№ 16672/2024, ПРС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2