Решение № 2275 от 14.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2275 гр. София, 14.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20241100508487 по описа за 2024 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба от „Реко продъкшън“ЕООД срещу Решение 2947/ 19.02.2024г. по гр. д. 46180/2021г. на Софийски районен съд, 123 с-в, в частта, с която са уважени искове по чл. 200 от КТ до размер на сумата 122960,00 лева-обезщетение за бъдещи сигурни вреди от трудова злополука, за закупуване на миоелектрическа протеза с ел. задвижване и протезни ръкавици и сумата 66,47 лева-пропуснати ползи от разлика в трудово възнаграждение за периода 19.02.2021г.-31.08.2021г, предявени от А. К. В..

Изложени са оплаквания за неправилност на решението поради завишен размер на обезщетението, неотговарящ на обективните вреди. Счита, че е налице съпричиняване и изключителна вина на пострадалия работник за настъпване на злополуката, като въпреки, че бил надлежно инструктиран е предприел действия по манипулация с машината без да я изключи и в разрез с всички технологични правила.

Неправилни били изводите досежно обезопасяването на машината-тя не подлежала на допълнително обезопасяване извън фабричния си вид.

Работника сам и без причина и в разрез с правилата за работа с машината поставил ръката си в нея докато била в режим на затваряне и така предизвикал премазването и последвалата ампутация. Това се установявало от видео-техническата 1 експертиза и видеозаписа на инцидента. СТЕ и видео експертизите потвърждавали, че причина за инцидента са само действията на ищеца.

Оспорват се изводи за пропуски на работодателя относно безопасните условия на труд. Проведени били необходимите инструктажи.

Решението било необосновано по отношение на размера на сумата за протеза. От СЧЕ се установявал широк ценови диапазон на такива протези и не било ясно защо се приема, че трябва най-скъпата да се закупува.

Счита, че не следва да бъде осъждан да заплати цената на бъдещата покупка, а евентуално да бъде осъден да закупи такава протеза и да я предостави на пострадалия, доколкото не било сигурно, че сумата няма да се ползва за други цели от ищеца, а не за закупуване на протеза.

Разход не бил направен и от правна страна счита, че не може да се осъжда за ненаправени разходи.

Иска се отмяна на решението и отхвърляне изцяло на исковете, евентуално намаляване на присъденото обезщетение за закупуване на протеза или присъждане да закупи протеза, а не за парично плащане.

Постъпил е отговор на жалбата, с който тя се оспорва и се взема становище за потвърждаване на решението като справедливо при установените факти.

СГС след проверка по реда на чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно и допустимо. По отношение неговата правилност въззивния съд е ограничен до оплакванията в жалбата и императивните материални норми.

СГС след преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото доказателства намира въззивната жалба за частично основателна по следните фактически и правни съображения:

Факта на трудова злополука е установен по обвързващ съда начин – с надлежно разпореждане на НОИ за признаване злополуката за трудова, което е влязло в сила.

Съгласно трайната съдебна практика (Решение 226/20.01.2016г. по гр.д.

2530/2015г., III Г.О. на ВКС; решение на ВКС, №155 от 22.02.2010г. по гр.д.№3836/08г. на ВКС, ІІІ ГО), подлежат на обезщетяване и бъдещи вреди, стига тяхното настъпване да е сигурно, а размерът - установим. В този смисъл има и други решения на ВКС, решение № 488/7.02.2012 г. по гр. д. № 899/2010 г., IV г. о., решение № 153/2.06.2011 г. по гр. д. № 526/2010 г., IV г. о., решение № 196/12.07.2012 г. по гр. д.

№ 1724/2009 г., IV г. о., решение № 155/22.02.2010 г. по гр. д. № 3836/2008 г., ІІІ г.о., решение № 161 от 17.01.2013 г. по т. д. № 1040/2011 г., I т. о., ТК. Всички те допускат обезщетяването на бъдещи вреди, доколкото настъпването им е сигурно, а сигурното настъпване на вредите е факт, който се преценява с оглед особеностите на конкретното дело, по което е заявено искането за обезщетяване. Оплакването в жалбата в тази 2 насока е неоснователно.

По делото е безспорно установено с влязло в сила решение на ТЕЛК, че увреждането е пожизнено, а с приетата СМЕ, че увреждането (ампутация) може до известна степен да бъде поправено с ползване на протеза, която да позволи осъществяване макар непълно на определени функции на липсващият крайник..

Следователно е сигурно, че единствения начин за някакво осъществяване на функциите на загубения крайник е чрез ползване на протеза (в този смисъл и СМЕ).

Стойността на различните видове протези видно от СЧЕ и от СМЕ е в различни граници в зависимост от вида на самата протеза и нейните функционалности, но е установима, а в случаите на увреждане водещ е принципа за интегрално обезщетяване на пострадалия, което означава предоставяне на възможно най-функционално заместващата изгубения крайник протеза. Следва да се посочи, че не е присъдена найскъпата протеза. Присъдена е посочената от вещото лице по СЧЕ (неоспорена) средна цена за миоелектрична протеза (най скъпата е била с цена от 125920,00). Другият вид протеза с посочена цена от 65461,00 лева няма електрическо задвижване на лакътя и следователно не притежава степента на заместване на биологичния крайник, която имат другите два вида посочени в СЧЕ протези.

С оглед безспорното наличие на валидно ТПО между страните към деня на злополуката, признаването за трудова с влязло в сила разпореждане на НОИ, процента на трайната неработоспособност, установен с Решение на ТЕЛК (95) е налице фактическия състав на чл. 200 КТ.

Основния спор по делото е за наличие или липса на съпричиняване при груба небрежност от страна на работника и съответно за размера на дължимото обезщетение за имуществени вреди.

По този въпрос въззивния съд не споделя изводите за липсата на такова на СРС (базирани на изключване от доказателствения материал на представената на л. 327 служебна бележка за извършен начален инструктаж; на доказаната неистинност на подписа на ищеца върху изпитен протокол за проведено от работодателя обучение и констатирани неизпълнения на задължения на работодателя по нормативната уредба – установена от тройна СТЕ липса на допълнително монтирано оборудване, което автоматично да спира машината при появя на тяло или предмет в зоната на движение на машината).

СГС приема, че на ищеца са били направени всички необходими инструктажи за безопасност на труда при работа с машината. Този извод на СГС се опира, както на приетите по делото преписи от книгите за начален инструктаж (л.

321-322) и за инструктаж на работното място, периодичен инструктаж, извънреден такъв (л. 323-324), които са подписани от ищеца и подписите не са оспорвани, на съдържащите се в приетото по делото в ОСЗ от 21.03.2023г. по опис прието трудовото 3 досие (мека ПВЦ папка прикачена към задната корица на делото на СРС) и неоспорени декларации от 01.02.2021г. за запознаване с правилата за безопасност на труда (л.4 и л.

10 от папката) и не на последно място на изрично направеното с исковата молба признание на ищеца в тази насока: „….като са му били проведени видовете инструктажи и е запознат с правилата за безопасност.“ (стр. 4, ред 17 от ИМ).

Доколкото ищецът е подписал книгата за начален инструктаж, изключването от доказателствата на друго доказателство – служебна бележка за проведен такъв (л. 327) е без значение за делото, защото и двата документа установяват един и същи факт-за проведен начален инструктаж. Не може да доведе до обратен извод и обстоятелството, че не е проведено обучение по чл.13, ал.2 от Наредба №РД-07-2/16.12.2009г. Липсата на такова обучение се извежда от заключението на графологичната експертиза, според която подписа от името на ищеца върху предствения изпитен протокол не е положен от него. Само по себе си това не може да доведе до извод за липса на груба небрежност.

Съгласно трайната практика на ВКС (Определение 1096/07.03.2025г. по гр.д.

2628/2024г., IV Г.О.-постановено по дело между същите страни за неимуществените вреди от същата трудова злополука, а именно в.гр.д. 988/2023г. на друг състав на СГС и посочената в него практика, решение № 977/14.01.2010 г. по гр.д. № 298/2009 г. на ІV г.о.; решение №60/05.03.2014 г. по гр.д. №5074/2009 г, на IV-то ГО; решение № 523/07.08.2024 г. по гр.д.№102/2023г. на ВКС,ІV г.о. превенцията на риска от трудова злополука при работа с машини и специфично оборудване е отговорност на двете страни по трудовото правоотношение, като ролята на работодателя е водеща.

Надлежното обезопасяване на работните места и условията на труд е уредена като задължение и в тежест на работодателя (чл. 275, ал. 1 КТ) и включва система от мерки, само част, от които се свеждат до установяването на конкретни правила, прилагани пряко от изложените на риска работници и служители, след инструктаж. Видът и броят на останалите мерки, които е длъжен да предприеме работодателят, е в зависимост от действащата подзаконова нормативна уредба, естеството на работата и свързания с нея производствен риск и не се изчерпват само с осигуряване на такива в началото на изпълнението на задълженията, вкл. инструктаж, а включват и задължението му да поддържа съществуването им през цялото време на изпълнение на работата. Последното се реализира и чрез контрол за изпълнението на трудовите задължения на работниците или служителите, свързани с осигуряването на безопасни и здравословни условия на труд, като при установяването на пропуски и неспазване на дадените предписания и утвърден механизъм на работа, да предприема мерки, включително и дисциплинарни, за отстраняването на тези нарушения. Прието е още, че делът на дължимите от работодателя мерки за осигуряване безопасни условия на труд и значението им за превенцията на риска, не изключва прилагането на чл. 201, ал. 2 КТ, ако работникът грубо е нарушил правилата за безопасност, но наред 4 с другите обстоятелства е от значение за степента, в която се намалява обезщетението при трудова злополука. Когато трудовата злополука е настъпила в резултат на работа с необезопасени машини и съоръжения или без да е проведен точен инструктаж за технологичните правила и правилата за безопасност, поведението на работника/служителя не може да се окачестви като груба небрежност, освен когато от обстоятелствата е несъмнено ясно, че определени негови действия могат да доведат до злополука, увреждаща неговото здраве.

Следователно не всяко нарушение от работодателя на задълженията му по нормативната уредба касаеща безопасност на труда съставлява основание за изключване приложението на чл. 201, ал. 2 от КТ.

В случая се установява провеждането на начален и периодичен инструктаж и запознаване с правилата за безопасност на труда. Ищецът не е оспорил да е запознат и с представената (л. 325-326) инструкция за работа с процесната машина която изрично урежда задължение да се увери преди пълнене на машината /зареждане, че тя е в положение изключено, и изрично предвижда (т. 6) да не се контактува с машината по време на нейното затваряне/отваряне. Тази инструкция всъщност отразява и забраната по чл. 191, ал. 1 чл. 191, ал. 1 от Наредба № 7/23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване.

От приетата видеотехническа експертиза на видеозапис на процесната злополука се установява, че ищецът сам е привел в движение машината и след това е пъхнал ръката си между движещите се части на пресата.

Според заключението на тройната СТЕ причина за възникването на злополуката са неспазване на мерките за здравословни и безопасни условия на труд от страна на А.

В., който не е спазил изискванията на: чл. 191, ал. 1 от Наредба № 7/23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване, който изисква обслужването на машината да се извършва при спряно положение; т. 6 от „Инструкция за работа с матрици и преси“, която изисква да не се контактува с матрицата по време на нейното затваряне/отваряне. Според заключението на тройната СТЕ работодателят „Реко Продъкшън“ ООД не е спазил изискванията на чл. 13 от Наредба № 07 – 2/16.12.2009 г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, както и чл. 167, ал. 1 от Наредба № 7/23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, като е допуснал А. В. до работа бе да му е проведен инструктаж на работното място. Констатирано е, че не са спазени и изискванията на чл. 165, ал. 3 от Наредба № 7/23.09.1999 г. за минималните изисквания 5 за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, а именно – работодателят не е взел подходящи мерки за минимизиране на рисковете; на чл. 186, ал. 1 от същата Наредба, според които работодателят не е осъществил ефективен контрол за извършване на работа по безопасен начин чрез предприемане на подходящи мерки за предпазване на работещите при влизане в опасните зони на работното оборудване – хидравлична преса; и на чл. 193 от същата Наредба, според която не са осигурени знаци, предупредителни надписи и маркировки, свързани с осигуряване на безопасността и здравето на работниците на хидравличната преса. Според тройната СТЕ няма данни машината да е била неизправна.