Решение № 181 от 17.06.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. С., 17.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Ат. Танева

Членове:

Анна Т. Трифонова

И.ела Ат. Караджова при участието на секретаря Росица Г. Стоянова като разгледа докладваното от Румяна Ат. Танева Въззивно търговско дело № 20255501000143 по описа за 2025 година

Производството е образувано по въззивна жалба на „З.А.“ АД против Решение № 137/17.02.2025, постановено по гр.д. № 4564/2023Г. по описа на Районен съд – С., с което е осъдено “З.А.” АД, да заплати на Д. С. Н., сумата в размер на 1250,00лв., представляващи част от действително претърпените имуществени вреди, нанесени на лек автомобил „БМВ ЕМ 3 Компетишън“ с рег. №** при ПТП на 16.03.2023г. за транспорт и ремонт в общ размер 32309,53лв., ведно със законната лихва върху сумата считано от подаване на исковата молба в съда – 13.11.2023г. до окончателното изплащане на сумата, и разноски по делото за държавна такса, възнаграждение на вещо лице и адвокатско възнаграждение в общ размер 1930,00лв.

С въззивната жалба се обжалва изцяло първоинстанционното решение.

Молят да бъде отменено и да се отхвърлят предявените искове. Алтернативно, в случай че съдът приеме претенцията за основателна, молят да се намали дължимото обезщетение, съразмерно с конкретния принос на застрахования водач за настъпване на произшествието. Претендира разноските пред двете инстанции.

Постъпил е отговор на въззивната жалба, с който се прави искане същата да бъде отхвърлена и да се потвърди първоинстанционното решение.

1

Претендират се разноските пред въззивната инстанция.

Окръжен съд – гр. С., в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на правилността на обжалваното решение съдът намира следното:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.

405, ал. 1 от КЗ за осъждане на ответното „З.А.“ АД, гр.С. да заплати на Д. С.

Н. сумата от 1250,00лв., представляващи част от действително претърпените имуществени вреди, нанесени на лек автомобил „БМВ ЕМ 3 Компетишън“ ,с рег.№** при ПТП на 16.03.2023г. за транспорт и ремонт в общ размер 32309,53лв., ведно със законната лихва върху сумата считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата и разноски по делото.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „З.А.“ АД, с който оспорва изцяло предявения иск за имуществени вреди по основание и по размер.

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране пряката отговорност на „З.А.“ АД за настъпили имуществени вреди, нанесени на лек автомобил „БМВ ЕМ 3 Компетишън“ с рег.№** при ПТП на 16.03.2023г. за транспорт и ремонт по застраховка

„Каско“

Застрахователна полица

№0307Х0042328/04.07.2022г., с период на покритие 06.07.2022 г. – 05.07.2023 г.

Безспорно между страните е наличието на застрахователен договор, настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на застраховката, произтеклите от това вреди. Безспорно се установява, че ищецът е ползвател 2 на лек автомобил „БМВ ЕМ 3 Компетишън“ с рег.№**.

Видно от Протокол за ПТП №8104561/16.03.2023г., ПТП с управлявания от ищеца лек автомобил е настъпило при движение на лек автомобил „БМВ ЕМ 3 Компетишън“ с рег.№** по път II-66, км.30+000 в посока от гр.Н. към гр.С.. В условията на мокра пътна настилка, и при излизане от остра крива ляв завой водачът е изгубил контрол на автомобила, в резултат на което автомобилът е излязъл от пътното платно и се е блъснал в крайпътно дърво.

Върху автомобила са настъпили материални щети.

Видно от представените писмени доказателства по делото, ищецът е заплатил за превоз на автомобила до оторизиран сервиз сумата от 1100,00лв. и е заплатил за отстраняване на щетите по автомобила сумата от 31209,53лв.

С Писмо изх. №Л2603/18.04.2023г. на З.А. АД, Писмо с изх.№1001370/31.05.2023г. на З.А. АД, ответникът е отказал заплащането на застрахователно обезщетение с мотива, че такова задължение не е възникнало поради проявена груба небрежност от страна на водача при управлението на застрахования автомобил.

Спорният между страните въпрос, пренесен пред въззивната инстанция е механизма на ПТП, управлявано ли е застрахованото МПС с превишена от разрешената скорост, верността на представения от ответника доклад за извлечени телеметрични данни, за което по делото са събрани писмени и гласни доказателства, назначени са първоначална, повторна единична и тройна автотехнически експертизи.

При съобразяване на основанията за ангажиране на отговорността на застрахователя по застраховка „Каско“ по отношение на лек автомобил „БМВ ЕМ 3 Компетишън“ с рег.№**, първоинстанционният съд е взел предвид изслушаните свидетелски показания и заключенията на съдебноавтотехническите експертизи.

С оглед изясняване на механизма на ПТП, в качеството на свидетел е разпитан Е.И.Г..Показанията му са кредитирани с доверие от първоинстанционния съд. Той е очевидец на ПТП, управлявал автомобил, който се е движил зад автомобила, управляван от ищеца на 16.03.2023г.

Двамата с ищеца са ходили до гр.В., за да вземат автомобила на ищеца и са се прибирали, като пътували един зад друг на дистанция от около 30 метра.

Автомобилите се движили със скорост около 90 км./ч. Между гр.Н. и гр.С., на 3 един лек завой наляво свидетелят забелязал, че автомобилът, управляван от ищеца, поднася наляво и навлиза в платното за насрещно движение. След това автомобилът поднесъл на другата страна, след като ищецът се опитал да намали скоростта, като натискал спирачките. Ищецът не успял да овладее автомобила и той излязъл от пътното платно и се озовал в канавката.

Асфалтът бил мокър. През цялото време свидетелят Г. и ищеца шофирали заедно автомобилите си и спазвали правилата за движение. Свидетелят също спрял и след като се уверил, че ищецът няма наранявания, се обадили на КАТ.

Автомобилът не можел да се движи на собствен ход, затова извикали „Пътна помощ“. Автомобилът, който свидетелят управлявал, бил „Мерцедес“ и не е поднесъл на същия участък. Автомобилът, управляван от ищеца не се е въртял около оста си.

От показанията на свидетеля Н.М.М. се установява, че същият работи като полицай към РУ-Н.. Свидетелят потвърждава, че предявения му Протокол за ПТП №8104561/16.03.2023г., е подписан от него. Спомня си, че е посетил местопроизшествието и автомобилът е намерен извън пътя, като се ударил в по-голям храст. Било мокро, защото превалявало. Инцидентът настъпил извън града, след ляв завой, но на прав участък. Там ограничението на скоростта било 90 км./ч. Имало и друг автомобил и „едно момче с него“.

Свидетелят приел, че причина за произшествието била несъобразена скорост, която не било необходимо да е превишена. Нямало как да се установи каква е била скоростта на автомобила, но след като е настъпило ПТП, то се приемало, че скоростта е несъобразена. Посочва, че автомобилът е ударен в предната част и отстрани, ориентиран с предната си част към гр.С..

Приложена е фактура за извършване на тест на процесния автомобил на дата 20.03.2024 г. в официалния представител на марката Б. – „Д.“ ЕАД, в която е записано, че е извършен тест на МПС – сервизна проверка, като е прочетена паметта на автомобила. Констатирани са грешки, но не и от 16.03.2023 г. – датата на ПТП

С оглед установяване на механизма на ПТП, вещите лица, изготвили първоначалната и повторната единична, и тройна съдебно-автотехнически експертизи са анализирали предоставения от ответника Доклад за извлечени телеметрични данни от превозно средство от 04.04.2023г. Въз основа на направени съответни измервания и изчисления, експертите от първоначалната 4 и повторната тройна експертизи, са установили, че ако процесният автомобил се е движил по начина, описан в доклада за телеметричните данни, то той би напуснал платното за движение наляво, би било налице въртене на автомобила спрямо вертикалната му ос и би се установил в покой на място, което съществено се различава от посоченото в протокол за ПТП №8104561/16.03.2023г. – „на около 30 метра южно от платното за движение, с предните си състави насочени на югоизток“, съгласно първоначалната експертиза или „на около 19 м южно от разделителната линия на пътното платно с преден край ориентиран в посока юг“, съгласно повторната тройна експертиза. Въз основа на телеметричните данни, вещото лице, изготвило повторната единична експертиза е изготвило компютърна симулация със специализиран софтуер, при която симулация е установена траектория на автомобила, която не съответства на обективните данни по делото – на Протокола за ПТП, относно местоположението на автомобила след ПТП.

Тройната експертиза не е извършила компютърна симулация, но е извършила експеримент на място за съответното завъртане на кормилната уредба, съпоставено с разположението на автомобила на терена. Изготвена е мащабна скица, на която са отразени последователността на движението на автомобила, съгласно телеметричните данни и разминаването с действителното положение на автомобила, съгласно приложения от РУ-Н. снимков материал.

Следва да се отбележи, че заключението на всички, работили по делото вещите лица е, че при нанесените щети върху автомобила при ПТП, същият е било невъзможно да се придвижи на собствен ход, поради което не е било възможно ищецът да е преместил автомобила след ПТП до идването на полицейския служител и заснемането на местоположението му.

Поради установеното и от трите експертизи несъответствие между положението на автомобила, така както е фиксирано в протокола от ПТП, представения от РУ-Н. снимков материал, описания от свидетеля Г. механизъм на ПТП, неточности в телеметричните данни относно задействането на системите на автомобила, както и предвид факта, че при последваща сервизна проверка в оторизиран сервиз няма данни за ПТП на 16.03.2023г., и в трите експертизи се приема, че телеметричните данни са некоректни и не следва да се използват при отговора на поставените въпроси.

С оглед категоричността в изводите

5 на всички вещи лица, първоинстанционният съд е приел, че Доклад за извлечени телеметрични данни от превозно средство от 04.04.2023г. не отразява достоверно и коректно движението на автомобила непосредствено преди ПТП и тези данни не могат да се ползват за доказателство за скоростта на автомобила преди ПТП.

Поради липсата на други обективни данни, автоекспертите са кредитирали показанията на свидетеля Е.И.Г. относно скоростта на движение на лек автомобил БМВ преди ПТП – 90 км/ч, както и че при излизане от ляв завой на пътя л.а. БМВ е занесъл наляво, при което водачът е загубил контрол над управлението на автомобила. От техническа гледна точка водачът на процесния автомобил е нямал възможност да спре при настъпилата загуба на странична/напречна устойчивост. Според експертите най-вероятната техническа причина за настъпване на ПТП в конкретната пътна обстановка се дължи на явлението „аквапланинг“ при наличие на вода в дясната част на дясната пътна лента. Установено е и че критичната скорост на плъзгане и безопасна скорост за движение за този участък при мокра пътна настилка е доста по-висока от 90 км/ч (124 км./ч. според първоначалната, 131,01 км./ч – според тройната експертиза).

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

В теорията и практиката се приема, че груба небрежност е налице тогава, когато длъжникът несъзнавано не е предоставил дължимото надлежно изпълнение, не е положил онази грижа, която дължи при предоставяне на изпълнението. В областта на гражданското право, грубата небрежност е квалифицирана форма на небрежност, която се характеризира с неполагане и на най-елементарната грижа, която и най-небрежният човек би положил за своите работи, като за наличието й не е необходимо да се доказва субективното отношение (интелектуален елемент) на дееца, а тя се извежда от поведението му в конкретната обективна обстановка. Действително, понятието "груба небрежност" не е дефинирано в КЗ. Ето защо съдържанието на това ползвано в договорните между страните отношения понятие следва да се тълкува с оглед разпоредбата на чл. 20 от ЗЗД – като се търси действителната обща воля на страните, при съобразяване на нормата с оглед връзката й с другите разпоредби на договора, в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и 6 добросъвестността.