Решение № 161 от 29.05.2026, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. гр. Лом, 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елица Юл. Орманова при участието на секретаря Станислава Ив. Геренска като разгледа докладваното от Елица Юл. Орманова Гражданско дело № 20251620101532 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 8, ал.

1 от ЗАЗ и чл. 86 ЗЗД.

Предявен е иск от Г. Г. Г., с ЕГН **********, адрес: гр. **, против “Пепе Груп” ООД, ЕИК 131104254, със седалище - гр. ****, представлявано от управителя С. К. П., с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ и чл. 86 ЗЗД.

Иска се: да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца 1419.53 лв.

/хиляда четиристотин и деветнадесет лева и 53 ст./ главница за неплатеното увеличение на арендното плащане за стопанската 2021-2022 г. по Договор за аренда на земеделска земя, вписан в CB-Лом, дв. вх.рег. № 674/ 02.02.2017 г., акт. № 212, т 2, по който арендното плащане е изменено с Решение по гр.д. № 1211/2022 г. по описа на PC - Монтана, 67.76 лева /шестдесет и седем лева и 76 ст./ обезщетение за забава за периода от 05.03.2025г. до 16.07.2025г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането. Претендира се присъждане на направените в производството разноски

В исковата молба се твърди, че по силата на необжалваемо Определение от 05.03.2025 г. на ВКС по т.д. 1624/2024 г., недопуснало обжалване на решение по в.г.д. 30/2024 г. по описа на ОС-Монтана, потвърдило изцяло 1 решение по г.д. 1211/2022 г. по описа на PC-Монтана, рентната цена за долуописаните имоти (те не са всички имоти, за които се отнася решението по гр.д. 1211/22) е актуализирана на 85 лв./дка за стопанската 2021-2022 г.

Имотите, предмет на иска, за които е увеличена рентната цена, са:

1.Имот с с идентификатор ***. с номер по предишен план № **, изост. нива в м. “Градището" с площ 280 кв.м., четвърта категория при съседи: ***, 2.Имот с с идентификатор ***. с номер по предишен план № **, нива в м. “Лъката” с площ 8951 кв.м. /осем хиляди деветстотин петдесет и един кв.м/. трета категория, при съседи: ****,

3.Имот с с идентификатор ***, с номер по предишен план № ** , нива в м. “Големия гред” с площ 8600 кв.м. /осем хиляди и шестстотин кв.м./, трета категория при съседи: **;

4.Имот с с идентификатор **, с номер по предишен план № **, нива в м.

“Мекотина” с площ 4040 кв.м. /четири хиляди и четиридесет кв.м./, трета категория при съседи:**, **58,

5.Имот с с идентификатор ***, с номер по предишен план № **, нива в м. “Ракева Могила” с площ 7279 дка /седем хиляди двеста седемдесет и девет кв.м./, трета категория при съседи: ***,

6.Имот с с идентификатор ***. с номер по предишен план № **, нива в м. “Градището” с площ 6460 дка /шест хиляди четиристотин и шестдесет кв.м./, втора категория при съседи: ***,

7.Имот с идентификатор ***. с номер по предишен план № *** /триста деветдесет и четири хиляди и осем/, нива в м. “Долния Връх” с площ 1320 кв.м, втора категория при съседи: ***.

Прави се твърдение, че с ответника за тези имоти, от които ищеца имал мажоритарен дял от 369/720 и.ч., доказано по гд 1211.22 РС –Монтана, е сключен договор за аренда, вписан в CB-Лом, дв. вх.рег. № 674/ 02.02.2017 г„ акт. № 212, т 2 , в сила от 1.10.2017 г., безсрочен (входиран като 100 години в ПК-Якимово). Договорът за аренда е с арендна цена от 10 лв./дка, като ответникът е платил дължимите рентни цени по договор за притежаваните от ищеца 369/720 и.ч. Релевира се, че неплатена е разликата между увеличената по силата на съдебното решение рента от 85 лв./дка и платените по договора суми. Следователно за имотите, описани по-горе, с обща площ 36.93 дка, от които ищецът притежава 369/720 и.ч., т.е. за 18.927 дка, не е платена разликата 2 от 85-10=75 лв/дка или сумата от 18.927 дка по 75 лв./дка, равна на 1419.53 лв.

Общото задължение на ответника е главница с размер на 1419.53 лв.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил от ответника.

В откритото съдебно заседание ищецът не се явява, като се представлява от адв. Валентин П. от МАК, който заявява, че цялата искова сума за главница е заплатена, но лихва за забава не е платена, като претендира деловодни разноски с оглед на това, че ответникът е станал причина за завеждане на делото.

Ответникът се представлява в първото о.с.з. по делото от адв. М.М. от САК, която заявява, че не е поканен от ищеца да заплати дължимата се разлика в арендното плащане, присъдена със съдебното решение на МРС и поради това не е изпаднал в забава за плащане на увеличената рента. Моли, предвид заплащане на претенцията, разноските да остават в тежест на ищеца, и съответно претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

С влязло в сила на 05.03.2025 г. определение по гр.д. 1211/2022 г. по описа на PC- Монтана, потвърдено с Решение № 94 от 22.03.2024 г. на МОС по в.гр.д. № 30/2024 г. на МОС, последното недопуснато до касационно обжалване с Определение № 707/05.03.2025 г. по т.д. № 1624/2024 г. на 1 т.о. на ВКС, е изменена дължимата рента по Договор за аренда на земеделска земя, вписан в CB-Лом, дв. вх.рег. № 674/ 02.02.2017 г., акт. № 212, т 2, сключен между праводателя, заместен от Г. Г. Г., приобретател на имотите, като арендодател, и Пепе Груп ЕООД, като арендатор, като е увеличено арендното плащане за стопанската 2021-2022 г. на 85 лева/дка предоставена площ за следните имоти:

1.Имот с с идентификатор ***. с номер по предишен план № **, изост. нива в м. “Градището" с площ 280 кв.м., четвърта категория при съседи: ***, 2.Имот с с идентификатор ***. с номер по предишен план № **, нива в м. “Лъката” с площ 8951 кв.м. /осем хиляди деветстотин петдесет и един кв.м/. трета категория, при съседи: ****,

3.Имот с с идентификатор ***, с номер по предишен план № ** , нива в 3 м. “Големия гред” с площ 8600 кв.м. /осем хиляди и шестстотин кв.м./, трета категория при съседи: **;

4.Имот с с идентификатор **, с номер по предишен план № **, нива в м.

“Мекотина” с площ 4040 кв.м. /четири хиляди и четиридесет кв.м./, трета категория при съседи:**, **58,

5.Имот с с идентификатор ***, с номер по предишен план № **, нива в м. “Ракева Могила” с площ 7279 дка /седем хиляди двеста седемдесет и девет кв.м./, трета категория при съседи: ***,

6.Имот с с идентификатор ***. с номер по предишен план № **, нива в м. “Градището” с площ 6460 дка /шест хиляди четиристотин и шестдесет кв.м./, втора категория при съседи: ***,

7.Имот с идентификатор ***. с номер по предишен план № *** /триста деветдесет и четири хиляди и осем/, нива в м. “Долния Връх” с площ 1320 кв.м, втора категория при съседи: ***, както и за други имоти и договори, които не са предмет на спора.

Така представените писмени доказателства не са оспорени от ответника, поради което съдът приема същите за надлежно писмено доказателство за отразените в тях обстоятелства.

В хода на съдебното дирене ответникът ангажира доказателства – платежно нареждане от 28.10.2022 г., за платена сума в полза на Г. Г. Г. в размер на 2137,32 лв. с основание „рента 2021/2022 г. дог.618 и 7“. С преводно нареждане от 27.04.2026 г. след завеждане на делото ответникът е заплатил в полза на Г. сумата от 250,89 евро с посочено основание „допл. рента 2021/2022 г. за 18,927 дка ид.части“.

За посочената от ищеца обща площ на всички имоти 36,93 дка, от които ищецът притежава 18,927 дка по 75 лв. увеличение, сумата е точно исковата 1419,53 лв.

Няма спор между страните, че е платена главницата, съставляваща увеличението на рентното плащане, видно от изявленията им в откритото съдебно заседание. Пълномощникът на ищеца - адв. В.П., не оспорва така представените платежни документи, като се разграничава от писмено становище на самия ищец с вх. № 4842 от 04.05.2026 г., неподписано от ищеца, постъпило по електронна поща, в което ищецът навежда доводи, че не е ясно по кои договори са направените плащания. Напротив, адв. П. изрично заявява, че претенцията за главница е погасена - една част преди 4 завеждане на делото, а другата - след това, като се дължи само мораторната лихва. Следователно, с оглед изявленията на пълномощника на ищеца съдът намира, че не се оспорва от ищеца, че част от главницата е платена на 28.10.2022 г., т.е. преди завеждане на делото, като тя била платена по 60 лева за дка земеделска площ съобразно три сключени анекса от 2021 г., а останалата част от главницата – 250,89 евро, е платена след завеждане на делото – на 27.04.2026 г., като така се доплащала разликата от платените вече 60 лева/дка до крайната цена по съдебното решение – 85 лева за дка. Т.е. ответникът твърди, че разликата от 25 лева на декар площ е заплатена с второто платежно нареждане от 27.04.2026 г. Тези твърдения не се оспорват от пълномощника на ищеца, т.е. ищецът не спори, че още през 2022г., преди да бъде увеличено рентното плащане с влязло в сила съдебно решение, са били платени от ответника по 60 лв./дка земеделска площ. Пълномощникът на ищеца упоменава обаче, че доплащането от 250,89 евро, сторено на 27.04.2026 г., е след завеждане на делото, като искът остава основателен за дължимата лихва за забава.

Съдът намира от правна страна следното:

С оглед на изложеното и съобразявайки разпоредбата на чл. 235, ал.3 от ГПК, т.е. наличието на извършено плащане на претендираната главница – една част платена още преди завеждане на делото – 928,83 лв., а друга - платена след предявяване на иска – 490,70 лева, които се явяват правопогасяващи вземането факти, релевантни за спорното право, съдът намира, че така предявеният иск за главница следва да бъде отхвърлен като неоснователен поради погасяване на задължението за главница преди завеждане на делото – за частта от 928,83 лева, и поради плащане в хода на процеса – за частта от 490,70 лева.

Съгласно чл. 69 от ЗЗД ако задължението е без срок, кредиторът може да иска изпълнението му веднага. В случая няма данни по делото на МРС за изрично посочен срок за плащане на допуснатото със съдебното решение увеличение на арендното плащане, т.е. ищецът е могъл да иска изпълнението му веднага – на датата на влизане в сила на съдебното решение- 05.03.2025 г.

Съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЗД когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. В случая обаче дължимостта на увеличеното арендно плащане е с определен падеж – влизане в сила на съдебното решение, с което е допуснато увеличение на 5 рентата.

Безспорно е още, че след предявяване на иска, предявен на 16.07.2025 г., ответникът е заплатил на 27.04.2026 год., видно от преводното нареждане, сума в размер на 250,89 евро, равна на 490,70 лв. Именно тази е забавената за плащане сума за главница, като длъжникът е изпаднал в забава считано от 05.03.2025 г. до датата на плащането – 27.04.2026 г. Поради това лихва за забава се дължи върху забавената главница – 250,89 евро, равна на 490,70 лева, считано от влизане в сила на решението на МРС – 05.03.2025 г. до датата на предявяване на иска - 16.07.2025 г.

Ищецът е претендирал мораторна лихва за периода 05.03.2025 г. до 16.07.2025 г. в размер на 67,76 лева. Изчислена с онлайн калкулатор тази сума за лихва за периода 05.03.2025 г. – 16.07.2025 г. е 23,43 лева, като за същия период над този размер искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. След това от 16.07.2025 г. – датата на предявяване на иска, до датата на плащане на остатъка от главницата /490,70 лв./ – 27.04.2026 г., се дължи лихва за забава 46,43 лв., изчислена също с онлайн калкулатор.

Ето защо на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да се присъди обезщетение за забава, както следва: 23,43 лева лихва за забава върху главницата от 490,70 лева, начислена за периода 05.03.2025 г.– 16.07.2025 г.

/датата на предявяване на иска/, както и 46,43 лв. лихва за забава върху главницата от 490,70 лева за периода от 16.07.2025 г. /датата на предявяване на иска/ до 27.04.2026 г. /датата на плащането й/, като се отхвърли иска за заплащане на мораторна лихва за размера над 23,43 лева до претендирания размер от 67.76 лева за исковия период 05.03.2025г. до 16.07.2025г., защото за визирания период лихвата е в по-малък размер, тъй като е начислена само върху главницата, платена след завеждане на делото, а не върху пълната претендирана главница.