Определение № 93 от 22.02.2024, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 93 гр. Бургас, 21.02.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Веселка Г. Узунова като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20242000500057 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по частната жалба на О. А. К., ЕГН ********** от с. К., община С. против определение №170/19.01.2024 г. , постановено по гр.д.

№31/2024 г. по описа на Окръжен съд – Бургас , с което е отхвърлено искането на страната за освобождаването й от такси и разноски по делото.

Страната оспорва определението като неправилно и постановено при нарушения на съществени процесуални правила. Сочи се , че по делото е представена декларация по чл.83 ал.2 от ГПК , от която е видно възнаграждението на молителя , неговата съпруга и имотното им състояние.

Представени са и 4 броя болнични листове , а ведно с жалбата още два болнични листа. За период от 5 месеца и поовина молителят поради претърпяна фрактура получава обезщетение за временна неработоспособност.

При преценката съдът следва да изхожда от всички обстоятелства , от реалната възможност на страната да заплати дължимата държавна такса.

Заплащането на държавната такса в случая въпреки установените финансови възможности от първоинстанционния съд ще доведе до сериозни затруднения на семейството на молителя. Моли се за уважаване на жалбата като се отмени определението на окръжния съд. Прилагат се два броя болнични листи.

След преценка на доказателствата по делото , съдът приема за установено следното:

Производството е по исковата молба на частния жалбоподател О. А. К. против ЗАД „ДаллБогг Живот и здраве“АД с правно основание чл.432 от КЗ – за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие претърпени увреждания от ПТП със застраховано при ответника МПС. Съдът 1 в съответствие с предявения размер е определил такса за внасяне в размер на 2400 лв. Страната е поискала освобождаване от такси и разноски, депозирана е декларация по чл.83 от ГПК. Молбата е оставена без уважение.

Съдът е изходил , че и О. и съпругата му работят , получават заплати , имат недвижими имоти – две къщи, автомобил.

С жалбата се акцентира , че всъщност размера на таксата , съобразен с получаваните заплати е голям и непосилен , че ищецът всъщност от месеци е неработоспособен и в отпуск по болест, на практика – не получава заплата и няма този доход , който е декларирал.

Частната жалба е редовна и допустима – депозирана е от страна, имаща право да обжалва съдебния акт в законоустановения срок.

Разгледана по същество – същата е частично основателна. От една страна действително се установява трудовата заетост на молителя и неговата съпруг. Безспорно в това семейство са налице доходи както и първоинстанционния съд е отбелязал.

Няма данни как молителят и съпругата му биха могли да получават и други доходи от недвижимите имоти и от автомобила си. От друга страна обаче молителят понастоящем е все още нетрудоспособен – в отпуск по болест именно заради уврежданията от ПТП. Съдът въз основа на събраните по делото доказателства стига до извода, че действително заплащането на определената държавна такса в размер на 2400 лв. представлява проблем – месечният доход на двамата съпрузи заедно е помалък от размера на таксата. Очевидно заплащането на тази такса е непреодолимо препятствие и се явява пречка при осъществяване на правата им на достъп до правосъдие. Наличието на доходи обаче води съда до извода , че не следва страната да бъда напълно освобождавана от заплащането на такси и разноски – страната следва да бъде задължена да заплати такса в размер на 400 лв. , какъвто размер според съда би бил адекватен на получаваните доходи и материални възможности на семейството: същото разполага с жилище, и двамата съпрузи са трудово заети , нямат задължения за издръжка на непълнолетни.По-нататъшните разноски също следва да бъдат оставени в тежест на ищеца. Постепенно той ще се възстанови и ще се върне на работа като отново ще получава заплата.

Мотивиран от горното и на осн. чл. 83 от ГПК, Апелативен съд - Бургас ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 170 от 19.01.2024 г., постановено по гр. дело № 31 по описа на Окръжен съд - Бургас за 2024 г.

ОСВОБОЖДАВА О. А. К., от с. К., ЕГН ********** от заплащане на държавна такса в размера й над 400 лв. до определения в размер на 2400 лв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на О. А. К. за освобождаване напълно от задължението за заплащане на държавна такса - в размера до 400 лв. и разноските по делото.

2

УКАЗВА на О. А. К., че в едноседмичен срок от влизане в сила на настоящото определение следва да представи доказателство за внасяне на определената държавна такса в размер от 400 /четиристотин/ лева. В противен случай производството по делото ще бъде прекратено на основание чл. 120, ал. 3 във вр. с чл. 128, т. 2 от ГПК.

ВРЪЩА делото на Окръжен съд - Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от уведомяването на страната.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3