Решение № 16177 от 27.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16177 гр. София, 27.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЙОАННА Н. СТАНЕВА при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело № 20231110109214 по описа за 2023 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „Топлофикация София” ЕАД срещу С. И. З. и Е. Д. С. с искане да бъде признато за установено, че ответниците дължат при условията на разделност при квоти: 1/4 за С. З. и 3/4 за Е. С. следните суми: 1255,66 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия в топлоснабден имот - ап. 65, находящ се в гр. София, ж.к. „Красно село - Борово“, бл. 19А, вх. В, ет. 3, аб. № 105345 в периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г., сумата от 144,29 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 16.06.2022г., сумата от 58,38 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.06.2019г. до 30.04.2021г., сумата 11,06 лева, представляваща мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 31.07.2019г. до 16.06.2022г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението по 410 ГПК - 11.07.2022г., до окончателното изплащане на сумите, за които суми е била издадена Заповед № 21337 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.07.2022г. по ч.гр. дело № 37559/2022г. по описа на СРС, 25-ти състав.

Сумите се разпределят, както следва: За С. И. З. - 1/4 - 313,92 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия в топлоснабден имот - ап. 65, находящ се в гр. София, ж.к. „Красно село - Борово“, бл. 19А, вх. В, ет. 3, аб. № 105345 в периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г., сумата от 36,07 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 16.06.2022г., сумата от 14,59 лева, цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.06.2019г. до 30.04.2021г., сумата от 2,76 лева, представляваща мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 31.07.2019г. до 16.06.2022г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението по 410 ГПК - 11.07.2022г., до окончателното изплащане на сумите.

1

За Е. Д. С. - 3/4 - 941,74 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия в топлоснабден имот - ап. 65, находящ се в гр. София, ж.к. „Красно село - Борово“, бл. 19А, вх. В, ет. 3, аб. № 105345 в периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г., сумата от 108,22 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 16.06.2022г., сумата от 43,78 лева, цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.06.2019г. до 30.04.2021г., сумата от 8,30 лева, представляваща мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 31.07.2019г. до 16.06.2022г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението по 410 ГПК - 11.07.2022г., до окончателното изплащане на сумите.

В исковата молба са изложени твърдения, че ответниците са потребители на топлинна енергия за битови нужди в топлоснабдения имот, като за процесния период са консумирали топлинна енергия на процесната стойност, но не са я заплатили. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от С. И. З. чрез назначения от съда особен представител адв. А. Т., с който се оспорват предявените искове.

Поддържа, че ищецът не е доказал основния факт по делото, а именно дали ответникът е потребявал топлинна енергия в процесния период. Оспорва отчитането на топлоенергията да е извършено надлежно. Твърди, че не били представени доказателства, които да удостоверяват реалното потребление на топлинна енергия. Сочи, че не били представени доказателства за престиране на топлинна енергия от страна на ищеца. Не било представено писмено съгласие от С. З. по чл. 139б, ал. 2 ЗЕ. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Искането към съда е да отхвърли предявените искове.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на исковата молба от ответника Е.

Д. С. и не е изразено становище по предявените искове. В подаденото възражение по чл. 414 ГПК е поискала да й бъде разрешено да упражни правото си на възражение на дължимата сума към „Топлофикация София“. Посочила е, че от 30 години е пенсионер по болест с Експертно решение № 2169, което може да приложи. Сочи, че няма допълнителни доходи, много й е трудно и няма на кого да разчита.

Третото лице-помагач на страната на ищеца- „Техем Сървисис“ ЕООД, с молба от 29.03.2024г. е посочил, че не оспорва предявения иск. Счита същият за основателен и доказан.

Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.

За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на ответниците в забава и 2 размера на обезщетението за забава.

С оглед възражението на ответника - С. И. З. в тежест на ищеца е да докаже факти и обстоятелства, с които законът свързва спиране или прекъсване на давността.

В тежест на ответниците е да докажат погасяване на дълга.

Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия, каквито в настоящата хипотеза не се установяват.

В конкретния случай по делото е приет препис от Нотариален акт за замяна на недвижим имот № 105, том LLXXXIII, дело № 26790/94г. на нотариус В. Ангелова, от който се установява, че на 2.12.1994г. Офелия Д. Рядкова е прехвърлила на зет си Иван С.ов З. и на сестра си Е. Д. З.а собствената си ½ идеална част от следния имот: апартамент № 65, находящ се в гр. София, ж.к. Красно село, застроен на 78,39 кв.м., състоящ се от две стаи, хол, кухня и други сервизни помещения, при съседи на жилището: стълбище, Ангелина Андреева Гологанова, изток и запад- двор, Михаил Алексиев Тасев, заедно със зимнично помещение при съседи: коридор, Надежда Драгомирова Попова, Димитър Миланов Георгиев, запад- коридор, заедно с 1,3197 идеални части от същите части на сградата и правото на строеж върху държавно място, като в замяна на прехвърления и описан недвижим имот Иван С.ов З. и Е. Д. З.а са прехвърлили на Офелия Д. Рядкова следния недвижим имот: апартамент № 8, бл. № 5, вх. Б, на ет. 3, находящ се в гр. София, бул.

България, застроен на 67,04 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, входно антре и други сервизни помещения, при съседи: изток- улица Аврам С., запад- градина, север- държавен апартамент, юг- апартамент на Иван Кисьов, отдолу- апартамент на Мундрови, заедно с мазе, граничещо от всички страни с държавни мазета и заедно с 0,74 идеални части от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж върху държавна земя.

Приет е и препис от Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 122, том XXXXXXVII, дело № 13132/91г. на нотариус Чайка Бележкова, от който се установява, че на 28.09.1991г. Драган Стоилов Атанасов е дарил на дъщерите си Е. Д. З.а и Офелия Д. Рядкова собствените си 4/6 идеални части от следния недвижим имот: апартамент 65, в блок № 19А, ет. 3, застроен на 78,89 кв.м., състоящ се от две стаи, хол, кухня и други сервизни 3 помещения, находящ се в гр. София, ж.к. Красно село, при съседи на жилището: стълбище, Ангелина Андреева Гологанова, изток и запад- двор, Михаил Алексиев Тасев, заедно със зимнично помещение, при съседи: коридор, Надежда Драгомирова Попова, Димитър Миланов Георгиев, запад- коридор, заедно с 1,319 % идеални части от общите части на сградата, заедно с правото на строеж върху държавно място.

Приет е препис от Нотариален акт за собственост на апартамент по чл. 55 ЗПИНМ № 30, том VII, дело № 1230/71г. на нотариус Петър Петров, от който се установява, че Драган Стоилов Атанасов е признат за собственик на апартамент № 65, бл. № 19А, ет. 4, в ж.к.

Красно село, състоящ се от две стаи, хол, кухня и други сервизни помещения с обща квадратура по одобрения план от 78,89 кв. м., при съседи на апартамента: стълбище, Антелина Андреева Гологанова, изток и запад- двор, Михаил Алексиев Тасев, заедно със зимнично помещение, при съседи: коридор, Надежда Драгомирова Попова, Димитър Миланов Георгиев, запад-двор, заедно с 1,319 % идеални части от общите части на сградата.

По делото е приет и препис от молба-декларация от Е. Д. С. от 23.03.2002г. за откриване на партида за процесния имот.

От приетите по делото документи се установява, че Е. С. е придобила по наследство и по дарение, обективирано в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 122, том XXXXXXVII, дело № 13132/91г. на нотариус Чайка Бележкова 1/2 идеална част от процесния имот. Въз основа на Нотариален акт за замяна на недвижим имот № 105, том LLXXXIII, дело № 26790/94г. на нотариус В. Ангелова, Е. С. е придобила още 1/4 от процесния имот, поради което е собственик на 3/4 идеални части от същия. От своя страна С. И. З. е придобил по наследство притежаваната от баща му- Иван С.ов З., 1/4 идеална част от процесния имот, придобита въз основа на Нотариален акт за замяна на недвижим имот № 105, том LLXXXIII, дело № 26790/94г. на нотариус В. Ангелова.

По делото не се твърди и не се установява да е било налице разпореждане с процесния имот за процесния период. Не са изложени и твърдения съсобствеността между ответниците да е била прекратена.

При така събрания доказателствен материал съдът приема, че се установява, че ответниците са съсобственици на процесния имот при квоти, както следва: 3/4 за Е. С. и 1/4 за С. З..

Следва да бъде посочено, че съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от Общите условия от 2016г. на „Топлофикация София“ ЕАД, приложими към процесния случай, при смърт на клиент - физическо лице, наследниците или лицето, придобило жилището по силата на договор за гледане и издръжка или по дарение, са длъжни да уведомят писмено продавача в срока по чл. 12, т.12, чрез подаване на заявление за промяна на партидата. В случаите по ал.

1, продавачът променя партидата на името на наследника или на един от наследниците, по писмено споразумение между тях, или на името на лицето, придобило собствеността на жилището на друго основание. При липса на споразумение между наследниците, продавачът открива партида на всички наследници, отговарящи съобразно наследствения дял от удостоверението за наследници. Т.е при настъпила смърт на потребителя на топлинна 4 енергия, неговите наследници, явяващи се съсобственици на процесния топлоснабден имот, могат по постигнато между тях писмено споразумение да заявят воля кой от тях да стане страна по облигационното правоотношение с ищеца, като тази воля следва да е обективирана в молба-декларация и писмено споразумение между тях. Клаузите на чл. 63 от ОУ са в съответствие и при зачитане на договорната свобода на страните, установено в чл. 9 ЗЗД, като в този смисъл е и разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 2 на ОСГК на ВКС по т.дело № 2/2017г. Само в хипотезата при която от наследниците на починалия не е изявена изрична воля кой от тях да е страна по правоотношението, следва да намери приложение общото правило, установено в чл. 153, ал. 1 ЗЕ и в частност качество потребител да имат всички наследници на починалия потребител на топлинна енергия съобразно наследствените им дялове. В този смисъл и Решение № 700 от 24.01.2020г. по в.гр. дело № 13151/2018г. на СГС. В конкретния случай по делото е представена молбадекларация за откриване на партида на името на Е. З.а- л. 33 от делото, но не са ангажирани доказателства за постигнато между нея и другия съсобственик споразумение тя да е страна по договора за доставка на топлинна енергия, нито подобно споразумение да е депозирано в ищцовото дружество. Такава воля не би могла да се изведе и от молбата-декларация, доколкото същата изхожда единствено от ответника Е. С..