Решение № 261 от 12.12.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 261 гр. Плевен, 12.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАЛОЯН В. ГЕРГОВ

Членове:

РУМЕН П. ЛАЗАРОВ

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА при участието на секретаря АЛЕКСАНДЪР Г. ПЕТРОВ в присъствието на прокурора В. Ил. Д. като разгледа докладваното от РУМЕН П. ЛАЗАРОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20254400600535 по описа за 2025 година Производство по чл. 313 и следващите от НПК.

Образувано е по жалба от адвокат Г. Г., защитник на подсъдимия К. Б.

А., подадена срещу присъда № 49 от 21.05.2025 г., постановена по нохд № 1278/2023 г. по описа на Районен съд-Плевен.

С обжалваната присъда Плевенският районен съд е признал подсъдимия К. Б. А. за виновен в това, че на 15.09.2019 год. в гр. Плевен, причинил на Д. Д. М. от град Плевен средна телесна повреда, изразяваща се в трайно отслабване на зрението на лявото око, поради което и на основание чл.

129, ал. 2, във връзка с ал. 1 и чл. 54 НК го е осъдил на осем месеца лишаване от свобода, условно, с тригодишен изпитателен срок.

На основание чл. 45 ЗЗД, съдът е осъдил подсъдимия К. Б. А. да заплати на Д. Д. М. сумата от 7000 лева за претърпените в резултат на извършеното престъпление неимуществени вреди, заедно със законната лихва, считано от 15.09.2019 год. до окончателното й изплащане, като гражданския иск в останалата част – до размера на сумата 10 000 лева, е отхвърлен като недоказан.

1

На основание чл. 189, ал. 3 НПК, съдът е осъдил подсъдимия К. Б. А. да заплати по сметката на Районен съд-Плевен държавна такса върху уважения размер на гражданския иск – сумата от 280 лева, както и направените по време на съдебното следствие разноски по делото в размер на 798,42 лева.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК, съдът е осъдил подсъдимия К. Б. А. да заплати на Д. Д. М. направените от него разноски по делото в размер на 1000 лева.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК, съдът е осъдил подсъдимия К. Б. А. да заплати по сметката на ОД на МВР-Плевен направените по време на досъдебното производство разноски по делото в размер на 279 лева.

Във въззивната жалба и допълнението към нея се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановената присъда. Твърди се, че присъдата е необоснована, че почива на предположения, базирани на избирателно, едностранчиво и превратно тълкуване на доказателствата, че обвинението срещу подсъдимия не е доказано по несъмнен начин, че съдът е приел с доверие единствено свидетелските показания на пострадалия и неговите приятели, които обаче са противоречиви и непълни. Прави се искане за отмяна на присъдата и за постановяване на нова, оправдателна присъда.

Алтернативно се иска изменение на присъдата, като бъдат намалени размера на наложеното на подсъдимия наказание и присъденото на гражданския ищец и частен обвинител обезщетение за неимуществени вреди.

Процесуалният представител на заинтересованата страна Д. Д. М., адвокат А. К., е депозирала писмено възражение срещу въззивната жалба, в което излага подробни съображения за нейната неоснователност, както и относно това, че присъдата е правилна и законосъобразна.

Въззивната жалба се поддържа в съдебно заседание от процесуалния представител на въззивния жалбоподател К. Б. А., адвокат Г. Г..

Въззивният жалбоподател К. Б. А. поддържа позицията на своя защитник относно основателността на жалбата. Изразява становище, че присъдата следва да бъде отменена и да бъде постановена нова присъда, с която той да бъде признат за невинен и оправдан.

Прокурорът и процесуалният представител на заинтересованата страна Д. Д. М., адвокат А. К., изразяват становище, че жалбата е неоснователна.

2

Плевенският окръжен съд, като взе предвид оплакванията, съдържащи се във въззивната жалба и допълнението към нея, становищата на страните и след като провери изцяло правилността на постановената присъда, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена от легитимна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока по чл. 319, ал. 1 НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Плевенският районен съд е приел, че „Експрес Секюрити“ СОД ЕООДПлевен било ангажирано с охраната на търговски обект „Дюнер Пикант“, разположен на ул. „Васил Левски“ № 161 в гр. Плевен.

През месец септември 2019 г. подсъдимият и свидетелите В. Н. Г., К. Й.

Й. и П. Ц. Х. работели като охранители в „Експрес Секюрити“ СОД ЕООДПлевен.

Свидетелите И. И. и Н. К. били приятели. През 2019 год. К. живеел в чужбина, но в началото на месец септември се завърнал в гр. Плевен и се обадил на И. И.. Двамата се уговорили да се видят. Срещата се състояла вечерта на 14.09.2019 г. в бар „Хавана“, разположен на ул. „Васил Левски“ в Плевен. Малко по-късно, по предложение на Н. К., към компанията се присъединил и пострадалият Д. М.. М. и И. не се познавали и се виждали за първи път. В заведението тримата консумирали алкохол и останали в него до около 03:00 часа на 15.09.2019 г.

След като напуснали бара И., К. и М. решили да си купят дюнери от „Дюнер Пикант“. По това време управител на заведението бил свидетелят К.

С., а в ранните часове на 15.09.2019 г. в него работели свидетелите М. Н. и К.

И..

И., К. и М. влезли в заведението и се наредили на опашката. По това време в заведението имало и други клиенти, включително и момичета. Н. К. опитал да завърже разговор с едно от момичетата и да го почерпи с дюнер, но то му отказало и напуснало търговския обект. И., К. и М. били превъзбудени и говорели високо, което направило впечатление на М. Н. и К. И., които възприели поведението им като на лица, употребили алкохол.

Н. К. поръчал на М. Н. дюнер с домати и кисели краставички, като 3 настоял да бъдат сложени повече от тях. Н. му отказал, тъй като по това време на денонощието нямало повече кисели краставички. Отказът подразнил К., който настоял да бъде обслужен любезно. Пострадалият Д. М. се включил в разговора, настоявайки приятелят му да бъде обслужен в съответствие с изискванията му. Н. решил да предотврати ескалирането на напрежението и задействал инсталирания в заведението „паник бутон“. Д. М. излязъл от заведението и започнал да разговаря със свидетеля К. И., който се представил като управител, и се опитвал да успокои създалата се ситуация.

След получаване на сигнала от „паник бутона“ в търговския обект били изпратени подсъдимия К. А. и свидителят В. Г.. Двамата били облечени в униформи на охранителната фирма, в която работели, носели шапки с козирки. Единият бил значително по-висок от другия, който пък бил с обръсната глава. След кратка размяна на реплики на висок тон между охранителите и пострадалия Д. М., който най-силно изразявал възмущението си от поведението на М. Н. и К. И., по-високият охранител нанесъл 3-4 последователни удари с ръка в лявата страна на лицето на М.. Веднага след това пострадалият, Н. К. и И. И. напуснали района на заведението и тръгнали по ул. „Васил Левски“ – в посока към сградата на Община Плевен.

Междувременно в „Дюнер Пикант“ пристигнали и охранителите К. Й. и П. Х..

Когато М., К. и И. се намирали на около 100 м от „Дюнер Пикант“ – в района на ресторант „Канапе“, пострадалият се върнал и започнал да иска обяснение за нанесените му удари. Говорел на висок тон, питайки защо е бил ударен, обяснявал, че охранителите не знаели кой е той. Тогава Д. М. получил още един удар в лицето от същия охранител, последван и от ритник в областта на задните части. М. напуснал мястото, присъединил се към К. и И. и се обадил на телефон 112, съобщавайки за нанесения му побой.

Пострадалият чувствал силно неразположение и споделил с приятелите си, че не вижда с лявото око. И двете му очи изглеждали неестествено и той изпитвал болки. М. и К. се качили в таксиметров автомобил и отишли в ЦСМП-Плевен. Оттам били изпратени във Втора клинична база на УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД-Плевен, където М. бил прегледан от офталмолог и му била оказана спешна медицинска помощ. На следващия ден пострадалият бил прегледан от д-р К., която го изпратила във Втора клинична база, където на М. била поставена леща, която да способства за по-бързото 4 възстановяване на окото му. След поставянето на лещата, М. се лекувал с медикаменти в продължение на около 1 месец.

От назначената по делото съдебномедицинска експертиза се установява, че Д. М. е с трайно увреждане на зрението и страда от диабет. В резултат на усложнение от диабет на М. е призната 93% трайно намалена работоспособност. Към 05.06.2019 г. зрението му е било 0,20 – при норма 1,0, а на 17.09.2019 г., след получената травма, зрителната острота е намаляла до 0,05, каквато е продължила да бъде и на 16.10.2019 г. Според заключението на вещото лице увреждането на лявото око на Д. М. е резултат от травмирането му посредством нанесени удари с ръка. Налице е трайно, за месеци намаление на зрението, което по-начало е намалено от заболяването захарен диабет.

От заключението на назначената по делото допълнителна съдебномедицинска експертиза, изготвена от специалист офталмолог, е видно, че преди датата на инцидента зрителната острота на лявото око на Д.

М. е била 0,2, а след него е намаляла на 0,05 и е била възстановена след дълго лечение на 15.02.2020 г., когато отново е била 0,2. Въпреки това се налага М. да носи тъмни очила поради стари операции на очите. Към 28.09.2020 г. зрителната острота на лявото око на пострадалия е установена трайно на 0,2.

Основният съд е приел, че назначената по делото аудио-техническа експертиза не допринася за изясняване на обективните факти по делото, тъй като то пресъздава последователно и в хронология проведените разговори с телефон 112 от страна на свидетелите Н. К. и Д. М. в опитите им да получат помощ след приключване на инцидента.

Описаната фактическа обстановка контролираният съд е приел за установена и доказана, съобразявайки се с показанията на разпитаните свидетели Д. М., Н. К. и И. И., отчасти с показанията на разпитаните свидетели М. Н. и К. И., с протокола за проведения на 26.11.2011 г. следствен експеримент и извършеното по време на експеримента освидетелстване на подсъдимия и свидетеля В. Г., със заключенията на вещите лица д-р П. Т. и д-р К.а В., както и със събраните по делото писмени доказателства.

Въз основа на приетата за установена и доказана фактическа обстановка, съдът е достигнал до правния извод, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.

129, ал. 2, във връзка с ал. 1 НК, признал го е за виновен и му е наложил 5 наказание в размер на 8 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложил с изпитателен срок, като е ангажирал и отговорността на К. А. за непозволено увреждане.

Неоснователни са оплакванията, съдържащи се във въззивната жалба и допълнението към нея, че присъдата е неправилна, тъй като е необоснована и почива на предположения, че обективната истина не е разкрита, както и че пъростепенният съд е извършил едностранчиво и превратно тълкуване на доказателствата, а не е взел решението си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.

Съобразно непротиворечивата практика на ВКС на РБ по наказателни дела, например решение № 76 от 23.04.1991 г. по наказателно надзорно дело № 100/91 г., Военна колегия на ВС на РБ, присъдата е явно необоснована, когато въобще липсват доказателства за фактическите положения, приети от съда за установени или когато събраните доказателства са в явно противоречие с приетите за установени факти, което изключва възможността да се направи извода, че те са настъпили.

В разглеждания случай присъдата е обоснована, тъй като фактическите положения, приети от съда за установени, се подкрепят от доказателствата по делото.

В мотивите към присъдата основният съд е посочил какви обстоятелства се считат за установени, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение. Изложени са подробни фактически и правни съображения защо част от свидетелските показания на М. Н. и К. И., както и свидетелските показания на К. Й., В. Г., П.

Разпечатката съдържа 51 от 98 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/08e49c3c-2008-42c4-b1f1-5e213354fa50