Решение № 7961 от 05.05.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 7961 гр. София, 05.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско дело № 20241110168017 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба на „М.“ ЕООД против „А.Б.” ЕАД иск с правно основание чл. 55, ал.1 пр.1 ЗЗД, с който се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер 0,73 лв., представляваща сума, платена без основание.

Ищецът твърди, че е потребител на мобилни съобщителни електронни услуги съгласно Договор № 5035*** с Приложение 1 от 03.12.2021 г., сключен с ответника „А.Б.” ЕАД, за 2161 услуги (мобилни услуги/телефонни номера, телевизия, интернет-пакети).

Твърди се, че ответникът фактурирал сбор от месечни абонаментни такси, които били различни като стойност от договорените такива във фактура с № 442398365, с период на фактуриране от 28.11.2021 - 27.12.2021 г. за мобилна услуга номер *** на стойност от 11,49 лева. Заявява, че от негова страна е заплатена пълната фактурирана сума, като след направена справка е установено, че е заплатена сума в завишен размер – с 0,61 ст. без ДДС.

Сочи се, че ищецът многократно правил опити да получи от ответника необходимото съдействие, за да се преустанови неправомерното фактуриране на по-високи такси от договорените, но без резултат. Навежда твърдения, че неоснователно начислените суми били заплащани от ищеца, под страх от преустановяване на мобилните услуги. С оглед изложеното се моли съдът да уважи предявения иск по основание и размер. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на искова молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва, че между страните са налице договорни отношения по силата на Договор № 5035***, ведно с приложения към него, поради което и заплатена от ищеца сума в исковия размер била начислена на база възникналото между страните облигационно правоотношение. Твърди се, че ищецът правилно е посочил, че съгласно Приложение № 1 от 03.12.2021 г. се определят и тарифните планове, по които са начислени сумите по процесните фактури. Поради което се излага, че сумата, която се търси като събрана без основание е начислена и събрана правилно съобразно договорките между страните и искът за нейното връщане е неоснователен. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е заплатил процесната сума на ищеца, което 1 обстоятелство се оспорва от ответника. В тежест на ответника е да установи, че тази сума е събрана на договорно основание съобразно договорките между страните.

В проведеното на 24.02.2025 г. о.с.з. с оглед становището на страните, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните е налице Договор № 5035*** с приложение № 1 от 03.12.2021 г., при мобилен оператор – ответника „А.Б.“ ЕАД за 2161 услуги (мобилни услуги/телефонни номера, телевизия, интернет-пакети), както и че ответникът е издал фактура № 442398365 за периода 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г., съдържаща месечни абонаментни такси за мобилна услуга № *** – 11,49 лв. без ДДС.

Съгласно подписаното между страните приложение № 1 от 03.12.2021 г. /л.4/, страните са уговорили тарифни планове, както следва:

А. М клас – XXS – стандартен МАТ 3,00 лв. без ДДС, а с включена отстъпка и допълнителни пакет 1,40 лв. без ДДС;

А. М клас – XS – стандартен МАТ 7,00 лв. без ДДС, а с включена отстъпка и допълнителни пакети 3,20 лв.;

А. М клас – S – стандартен МАТ 9,00 лв. без ДДС, а с включена отстъпка и допълнителни пакети 6,51 лв.;

А. М клас – VIP 20 - стандартен МАТ 20,00 лв. без ДДС, а с включена отстъпка и допълнителни пакети 13,20 лв. без ДДС;

Допълнителен пакет мобилен интернет 20 GB – МАТ 20,00 лв., а с включена отстъпка 12,50 лв.;

Допълнителен пакет мобилен интернет 10 GB – МАТ 9,00 лв., а с включена отстъпка 6,00 лв.;

Допълнителен пакет мобилен интернет 5 GB – МАТ 10,00 лв., а с включена отстъпка 4,00 лв.;

Между страните няма спор, че за мобилна услуга с № *** е избран и приложим тарифен план А. М клас S /за който съгласно Приложение № 1 дължимата такса е 6,51 лв. с отстъпка/ и мобилен интернет 5 GB на максимална скорост /за който съгласно Приложение № 1 дължимата такса е 4,00 лв. с отстъпка/.

По делото е представена фактура № 0442398365/10.01.2022 г. /л.22/ на обща стойност 28,12 лв. с вкл. ДДС (от които 19,33 лв. такси; 4,10 лв. таксувано потребление и 4,69 лв.

ДДС;), отнасяща се за услуги с номер ***, *** и ***. По делото от страна на ответника е представено приложение А към фактура № 0442398365/10.01.2022 г. /л.24/, видно от което за мобилна услуга ***, са начислени следните такси: месечна такса за периода 28.12.21-27.01.22 – 5,33 лв. (9,00 лв. стандартна МАТ – 3,67 лв. отстъпка); месечна такса частична за периода 20.12.21-27.12.21 1,42 лв. (2,40 лв. стандартна – 0,98 лв. отстъпка); върната сума от такси по предходна фактура 3 бр. за периода 20.12.21-27.12.21 -2,43 лв.; пакет мобилен интернет 5 GB на макс. скорост за периода 20.12.21-27.12.21 – 2,67 лв.; пакет мобилен интернет 5 GB на макс. скорост за периода 28.12.21-27.01.22 – 3,00 лв.

(10,00 лв. – 7,00 лв. отстъпка); плюс 1000 МВ мобилен интернет на макс. скорост за периода 20.12.21-27.12.21 0,32 лв. (0,53 лв. стойност – 0,21 лв. отстъпка); плюс 1000 МВ мобилен интернет на макс. скорост за периода 28.12.21-27.01.22 1,18 лв. (2,00 лв. стойност – 0,82 лв. отстъпка), или общо 11,49 лв. (24,17 лв. – 12,68 лв. отстъпка).

По делото е представено кредитно известие № 0653646044/25.01.2023 г. към фактура ***/02.03.2022 г. за сумата от 26,99 лв. /гърба на л.49/.

2

От страна на ответника е представена и фактура № 0440583816/02.12.2021 г. /л.51/ на стойност 20,40 лв. /от които 16,02 лв. такси; 0,98 лв. потребление; 3,40 лв. ДДС/. Фактурата е издадена за мобилни услуги с № ***, *** и ***. Видно от приложение А към фактура № 0440583816/02.12.2021 г. /л.52/, за мобилна услуга с номер *** са начислени МАТ А. М клас М, пакет мобилен интернет 5 GB на макс.скороср, плюс 1000 МВ на максимална скорост за периода от 28.11.21 – 27.12.21 на обща стойност 9,10 лв. (24,00 лв. стандартна стойност – 14,90 лв. отстъпка).

Между страните няма спор, а също така и от представените доказателства се установява, че месечните абонаментни такси (МАТ) се предплащат от абонатите – в този смисъл е и т. 2.1. от раздел V от Приложение № 1. Респ. МАТ включени в процесната фактура № 0442398365/10.01.2022 г. касаят период на потребление от 28.12.2021 г. – 27.01.2022 г., по отношение на който приложение следва да намерят размерите на тарифните планове, за които страните са се договорили с подписването на Приложение № 1 и № 2 от 03.12.2021 г. Въпреки посоченото обаче, в процесната фактура за мобилна услуга с номер *** са включени такси и за предходен период - МАТ и пакет мобилен интернет 5 G B на макс. скорост – за периода от 20.12.2021-27.12.2021 г. Освен, че в процесната фактура е включен предходен период (за който период вече е издадена фактура № 0440583816/02.12.2021 г.), то начислените суми не отговарят и на договореностите между страните. Съгласно приложение № 1 – дължимата се сума за тарифен план А. М клас – S (какъвто е избраният за процесния тел. номер) – с включена отстъпка и допълнителни пакети е 6,51 лв., респ. за 8 дни дължимата се сума възлиза на 1,68 лв. (6,51 : 31 дни = 0,21 на ден х 8 дни), а начислената сума във фактурата е в размер на 1,42 лв.; дължимата се сума за пакет мобилен интернет 5 GB на макс. скорост отново за предходен период 20.12.202127.12.2021 съгласно процесната фактура е 2,67 лв., а съгласно приложение № 1 договорената сума е 4,00 лв. (4,00 лв. : 31 дни = 0,13 лв. х 8 дни = 1,03 лв.), т.е. дължимата сума за 8 дни би следвало да е в размер на 1,03 лв., а не 2,67 лв.

От изложеното съдът достига до извода, че ответникът не успя да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на основание за получаване на сума в размер на исковата такава, т.е. че размерът на начислените такси съответства на уговореното между страните, че се касае за услуги, които реално са предоставени на ищеца, както и че размерът на сумата по тази фактура е изчислен в съответствие с уговореното между страните.

Освен всичко гореизложено, по делото от страна на ищеца е представено писмо, изходящо от „А.Б.“ ЕАД, адресирано до директора на ОД на МВР гр. Бургас, с изх. № 9990/30.05.2022 г., в което ответното дружество е посочило, че след постъпило оплакване от страна на „М.“ ЕООД е направена проверка и своевременно са издадени кредитно или дебитно известие, като към писмото е приложена и справка в този смисъл /л.39/ Видно от справката в табличен вид /л. 40/ за мобилна услуга с номер ***, по фактура 442398365, период 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г., е отбелязана сума -0,61 лв. (минус шестдесет и една стотинки). В представената от страна на ответника извадка от система /л.54/, също е посочено, че към фактура № 442398365 (която е процесната такава) е издадено кредитно известие на стойност -61 лв. без ДДС или 0,73 лв. с ДДС. Посоченото настоящият съдебен състав счита, че представлява извънсъдебно признание от страна на ответника относно начисляването на такси в размер по-висок от договорения между страните.

Между страните не е спорно, че стойността на процесната фактура е заплатена. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че не се установява, че плащането е извършено от ищеца. Плащането е извършено по издадена от ответника фактура на дружество, с което безспорно се намира в договорно правоотношение. Възражението на ответника, че процесната сума е заплатена в брой в магазин на „А.Б.“ ЕАД от трето за спора лице в качеството му на ползвател на услугата, а не от „М.“ ЕООД, съдът намира за неоснователно. Задължено лице по процесната фактура е ищцовото дружество, поради което именно последното дължи плащане на начислените по нея суми. Дори плащането да е извършено от трето за спора лице, то същото е използвано за погасяване на задълженията на 3

„М.“ ЕООД към ответника. Ирелевантно в случая е естеството на отношенията между едно такова евентуално трето лице и ищцовото дружество, доколкото е безспорно, че задължено лице по процесната фактура е ищецът, както и че от негово име са заплатени сумите по същата.

С оглед гореизложеното съдът достига до извода, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответното дружество дължи на ищеца разноски. Ищцовото дружество претендира разноски в размер на 250,00 лв., от които 50,00 лв. – държавна такса и 200,00 лв. – адвокатско възнаграждение. В проведеното открито съдебно заседание процесуалният представител на ответника формулира възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ищеца, което съдът намира за основателно, поради следните съображения: настоящото производство не се характеризира с фактическа и правна сложност, процесуалният представител на ищеца не се яви в проведеното по делото открито съдебно заседание, не са допускани експертизи, не е извършван разпит на свидетели. Отделно от изложеното ищцовото дружество е инициирало над 400 дела в Софийски районен съд с идентичен предмет, по различни фактури, като голяма част от претенциите са с материален интерес под 1,00 лв., респ. с цел да не се допуска злоупотреба с права с цел генериране на разноски, съдът намира, че претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено. По изложената аргументация и с обстоятелството, че съгласно практиката на СЕС – решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, както и определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на ВКС, I ТО, съдът не е обвързан от минималните адвокатски възнаграждения, настоящият съдебен състав намира, че адекватния размер на адвокатското възнаграждение е 100,00 лв. По изложената аргументация, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер на 150,00 лв., от които 50,00 лв. – внесена държавна такса и 100,00 лв. – адвокатско възнаграждение.