Решение № 247 от 09.06.2022, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 247 гр. Плевен, 09.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВАСТОЯНОВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20224400500177 по описа за 2022 година Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение на Районен съд - Плевен от 28.12.2021 г., постановено по гр.д. № 2437/2021 г., е отхвърлен като неоснователен предявеният от „***” ЕООД гр. Плевен, ЕИК ***, против ЕТ „***“ гр. Плевен, ЕИК ***, иск с правно основание чл. 124 от ГПК за признаване за установено, че ищецът „***“ ЕООД е собственик на релсов телфер, монтиран в сграда „Техническа работилница“, със застроена площ от 486 кв.м., представляваща едноетажна масивна сграда № 2, построена в имот, находящ се в с.***, обл. Плевен, в местността „***“.

Постъпила е въззивна жалба срещу така постановеното решение, подадена от „***” ЕООД, със седалище гр. Плевен, представлявано от управителя Б. Д., чрез пълномощника адв. Л.Т. от АК-Плевен. В жалбата са изложени съображения, обосноваващи довод за неправилност на атакувания с нея съдебен акт като незаконосъобразен, необоснован и постановен при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Претендира се отмяната на първоинстанционното решение и уважаване на предявения 1 установителен иск.

В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа от процесуалния представител на страната адв. Л.Т., която е представила и писмена защита по делото.

Ответникът по въззивната жалба ЕТ „***“ гр. Плевен, представляван от В. Р. М., изразява становище за нейната неоснователност и пледира за потвърждаване на обжалваното решение чрез пълномощника адв. Д.Д. от АКПлевен. Подробни съображения са изложени в представените писмен отговор на жалбата и писмена защита по делото.

Настоящият съдебен състав на въззивната инстанция, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, намира разглеждането на въззивната жалба за процесуално допустимо, а по същество жалбата за неоснователна, предвид следните съображения:

От данните по делото е видно, че първоинстанционният съд е бил сезиран с установителен иск за собственост на движима вещ – релсов телфер, монтиран в сграда „Техническа работилница“ със застроена площ от 486 кв.м., представляваща едноетажна масивна сграда № 2, построена в имот, находящ се в с. ***, обл. Плевен, в м. „***“, която сграда е възложена с постановление за възлагане от 26.10.2020 г. по изп.д. № 630/2017 г. по описа са ЧСИ Т. К. на ответника ЕТ „***“. Твърди се в исковата молба, че релсовият телфер не е част от извършената продажба на сградата от ЧСИ и ищцовото дружество „***“ ЕООД е придобило собствеността върху движимата вещ по силата на договор за покупко-продажба от 01.02.2021 г., сключен с „***“ ЕООД, за което има и издадена фактура.

Ответникът е оспорил основателността на предявения иск, като е навел твърдения, че процесният релсов телфер е изграден заедно със сградата и представлява неразделна част и трайно прикрепено съоръжение към закупения чрез публична продан недвижим имот. Счита договорът за покупко-продажба на движима вещ, на който ищецът се позовава за нищожен поради това, че има невъзможен предмет – към момента на сключването му продавачът не е бил носител на правото на собственост върху предмета на сделката, противоречи на закона – с разпореждането със запорирана вещ длъжникът по изпълнителното дело цели да увреди правата на взискателя и също така представлява привиден договор – сключен е между свързани лица 2 по силата на § 1 от ПЗР на ТЗ.

Установява се от събраните по делото писмени доказателства, че с постановление за възлагане на недвижим имот от 26.10.2020 г., влязло в законна сила на 14.12.2020 г., по изп.д. № 20178150400630 по описа на ЧСИ Т.

К. са възложени недвижими имоти на ЕТ „***“, чийто правоприемник е ответникът ЕТ „***“, в т.ч. и сграда „Техническа работилница“ със застроена площ от 486 кв.м. , представляваща едноетажна сграда № 2, построена в поземлен имот № ***, с площ от 1.533 дка, с начин на трайно ползване – стопански двор, находящ се в с. ***, обл. Плевен, в местността „***“, при описани съседи на имота.

В хода на първоинстанционното производство като свидетели по делото са разпитани ЧСИ Т. К. и Л. С. -вещото лице, изготвило доклада за оценката на имуществото, предмет на принудително изпълнение по изпълнителното дело. От показанията на същите се установява, че сградата „Техническа работилница“ е описана и оценена заедно с намиращия се в нея мостови кран с телфер, трайно прикрепен и представляващ неделима част от самата сграда, както и че предмет на публичната продан е бил недвижим имот, представляващ сграда – „Техническа работилница“ с функционално свързания релсов път с подемник, като неделима част от имота.

По делото е приложен доклад от инж. Л. С. за извършената от него оценка по изпълнителното дело, от съдържанието на който е видно, че в раздела, касаещ сграда „Техническа работилница“ е включен и порталов път, обслужващ телфер.

От приетото по делото заключение на вещите лица по допуснатата съдебно-техническа експертиза се установява, сградата представлява сглобяема стоманобетонна конструкция, изпълнена по начин, свързан с нейното предназначение на техническа работилница за монтиране на портален кран с подемник. В заключението е посочено, че порталният кран може да се демонтира, без това да увреди конструкцията на сградата.

Посочено е също така, че и подемникът, който представлява отделно съоръжение, монтирано на крана, може да се демонтира и това няма да наруши целостта на сградата. При изслушването им в съдебно заседание вещите лица са пояснили, че телферът е част от крана и не може да функционира без този кран, както и че сградата е направена специално за това 3 съоръжение /кран с подемник/ и за да се демонтира гредата, трябва да се наруши целостта на сградата, тъй като конструкцията й е такава, че трябва да се махне покрива, защото първо са поставени колоните с релсовия път, гредата и след това е монтиран покривът. Това е скелетно гредова конструкция и няма как да се демонтира.

Ищцовото дружество е представило договор за покупко-продажба на движима вещ, сключен между „***“ ЕООД, като продавач, и „***“ ЕООД, като купувач, чийто предмет е релсов телфер – пълно оборудван, находящ се в сграда-работилница в стопански двор на с.***. Представена е и данъчна фактура за движимата вещ, предмет на същия договор, със стойност 9840 лв. с ДДС.

С оглед на гореизложените фактически констатации, основани на събрания по делото доказателствен материал, въззивната инстанция направи следните правни изводи:

Писменият договор, на който ищцовото дружество основава претендираното от него субективно право, е частен диспозитивен документ, който няма достоверна дата за ответника , явяващ се трето лице. Независимо от това, посочената в същия датата на сключването му – 01.02.2021 г. е след датата на влизане в сила на постановлението за възлагане по изпълнителното дело.

По делото е установено по безспорен начин, че предметът на този договор – релсов телфер, находящ се в сграда-работилница в стопанския двор на с. ***, е неделима част от самата сграда, която има обслужващо телфера предназначение и при евентуалното демонтиране на цялото съоръжение /кран с подемник, които са функционално свързани/ ще се наруши целостта на сградата.

Наред с това, имотът е закупен от публична продан като сграда с монтирания в същата релсов телфер. Телферът е описан от ЧСИ, оценен и включен в цената на имота /Техническа работилница/, съгласно икономическата експертиза, въз основа на която е определена началната цена на публичната продан за този имот.

Следователно от деня на влизане в сила на постановлението за възлагане купувачът от публичната продан е придобил всички права, които длъжникът е имал върху имота, в т.ч. и правото на собственост върху 4 процесния релсов телфер.

Сключената впоследствие сделка, обективирана в приложения договор за покупко-продажба на движима вещ, е непротивопоставима на ответника, който е собственик на същата вещ по силата на възлагателното постановление на ЧСИ.

В този смисъл предявеният положителен установителен иск за собственост е неоснователен и подлежи на отхвърляне.

Като е достигнал до същите фактически и правни изводи, Плевенският районен съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.

Въззиваемата страна е претендирала деловодни разноски и при този изход на спора следва да й бъдат присъдени сторените такива в настоящото производство в установения по делото размер от 850 лв. за адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Окръжният съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1537 от 28.12.2021 г. на Плевенски районен съд, постановено по гр.д. № 2437/2021 год.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „***“ ЕООД гр. Плевен, ЕИК ***, да заплати на ЕТ „***“ гр. Плевен, ЕИК ***, сумата от 850 лв.

/осемстотин и петдесет лева/, представляваща разноски по делото във въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5