Решение № 36 от 18.07.2025, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. С., 18.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любен Д. ХаджиИ. при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева като разгледа докладваното от Любен Д. ХаджиИ. Търговско дело № 20235400900019 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288-286 ТЗ във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД.

Образувано е по иск на О.Е. ООД – С., чрез управителя А.С., а последният чрез адв. К.И., в който се твърди, че между ищеца и община С., бил сключен договор от 01.07.03г. за възлагане на обществен превоз на пътници, за обслужване на автолиниите на общинската, областната и републиканската транспортна схема от квотата на община С., като договорът бил сключен след конкурс.

Според чл. 2 от договора, същият бил сключен за срок от 5 години и действал между страните от датата на подписването му до приключване на последващ конкурс за възлагане на обществен превоз на пътници, със сключване на договор със спечелилия участник. Договорът от 01.07.03г. все още бил в сила, тъй като нов конкурс или обществена поръчка не бил провеждан, нито пък бил сключван договор с друг превозвач, като ищецът и до момента изпълнявал задълженията си по него.

Твърди се, че според договора от 01.07.03г. ответникът община С. се задължил да компенсира ищеца за намаленията, с които О.Е. ЕООД продавал билети, карти и извършвал превози, въз основа на спечелената конкурсна процедура, обявена от общината.

1

Компенсациите по чл.3, т.6 от договора се отнасяли до изплащането на разликата между цената на картата, на която същата се закупувала от определени категории лица – ученици и пенсионери, до реалната цена /стойност/ на съответната карта.

Въз основа на проведената през 2003г. конкурсна процедура, ответникът бил сключил договор за възлагане на обществен превоз на пътници, за обслужване на автолиниите по общинската, областната и републиканската транспортна схема от квотата на община С., както с ищеца, така и с Р.Е. АД.

Тези дружества осъществявали съвместно транспортната дейност по утвърдените от община С. транспортни линии. На основание чл. 20 от договорите, с анекс от 22.10.12г. било постигнато съгласие задължението по подготвяне, издаване и продажба на картите за пътуване да се поема изцяло от Р.Е. АД. Съгласно анекса от 2012г., двете дружества разпределяли приходите от продажбите на издаваните и продавани от Р.Е. АД карти на база общ пробег на превозните средства на всяка фирма поотдело. Делът от продажбите на тези единични карти за всеки продавач се определял пропорционално на изминатия от превозвача пробег.

Според чл. 3, т. 6 от договорите, който бил идентичен и за двамата превозвачи, разпределението на компенсациите по транспортните схеми е следвало да се уреди с анекс, какъвто към момента не бил подписан и за двете дружества. Въпреки това, между страните бил възприет и следван механизъм за определяне на размера на дължимите компенсации по чл. 3, т. 6 договора, който механизъм бил прилаган при предходния договор от 2000г. между страните със същия предмет.

Ищецът твърди, че за изплащане на компенсациите, които се отнасяли до двете социални групи – ученици и пенсионери, община С. ползвала средства от републиканския бюджет до размера определен в чл. 8 и чл.9 от Наредба № 2/31.03.06г. За остатъка до пълния размер на картата, ответникът община С. поел договорно задължение за компенсация – за периода м. януари 2019г. м. декември 2021г. включително, в бюджета на общината били предвиждани средства за компенсиране на намаленията за пътуване на ученици и пенсионери в градския транспорт.

По такъв начин, според закона и трайните договорни отношения между 2 страните, цените на картите за ученици и пенсионери се формирала от три пера:

1. Цена на картата, заплащана от ученик или пенсионер;

2. Намаление, което се поемало от републиканския бюджет по чл. 30 от Наредба № 2/31.03.06г.

3. Остатък до пълната себестойност на картата, който според договора се поемал от общинския бюджет.

Според чл. 21 от Наредба № 2/31.03.06г., ежегодно, в рамките на едномесечен срок от обнародване на постановлението на Министерския съвет за изпълнение на държавния бюджет за съответната година, министърът на финансите и министърът на транспорта утвърждавали по общини годишни лимити по общини за компенсиране на намалените цени на тези пътувания. В рамките на тези годишни лимити, министърът на транспорта разпределял компенсациите по общини по тримесечия.

Според чл. 30 от същата наредба, стойността на намалените приходи при пътуванията на лицата по чл. 8, чл. 9 и чл. 9а, се компенсирала на превозвачите ежемесечно, въз основа на представени в общината опис-сметки от превозвача, осъществил продажбата на съответните карти, в случая Р.Е.

АД.

Между страните не бил уговорен падеж за извършване на плащанията по чл. 3, т. 6 от договора от 01.07.03г., но според чл. 30 от Наредба № 2/31.03.06г., стойността на компенсацията, дължима от републиканския бюджет, плащането следвало да става ежемесечно. Към момента на предявяване на иска, сумите за компенсации от републиканския бюджет били изплатени изцяло.

Към момента на иска в общинския бюджет били предвидени и изплатени изцяло част от дължимите компенсации, но само за ученици. В случая, за периода януари 2019г. – декември 2021г. този размер бил отразен в колона 4 от приложената справка по чл. 366 ГПК.

Оставала незаплатена стойност, която се формирала като остатък след приспадане на платените суми от ученика за една карта плюс получените компенсации от МФ и частично плащане от общината, заложено в общинския бюджет. Но това частично плащане не покривало реалната стойност на картата на един ученик, която стойност била и предмет на иска.

3

По подобен начин се формирала и претенцията относно остатъка до пълната стойност на картата за пенсионери. Разликата с компенсациите на учениците била, че общинският бюджет предвиждал поне частично стойността на картите за ученици, като за пенсионерите не се заплащало нищо.

По отношение на картите за пенсионери, претендираният остатък до пълната им стойност се формирал след приспадане на платените суми от един пенсионер плюс получените компенсации от МФ.

Или предметът на иска бил именно размерът на компенсациите по 3-то перо, дължими от общинския бюджет, за който не бил уговорен предварително падеж на плащанията нито в договора от 01.07.03г., нито в решенията на ОбС-С. в периода 2019-2021г.

Доказателство за реалната воля на страните бил фактът, че ОбС-С. ежегодно в изпълнение на поетото договорно задължение, предвиждал в общинския бюджет за съответната година, средства за компенсиране на намалените цени за пътуванията на ученици и пенсионери в градския транспорт. За исковия период това ставало с решение № 2033/06.02.19г., решение № 89/30.01.20г., решение № 438/25.02.21г. на ОбС-С., както следва:

1/ за 2019г. – 60 000лв. за компенсиране на намаленията за ученици и пенсионери;

2/ за 2020г. 60 000лв. за компенсиране на намаленията за ученици и пенсионери;

3/ за 2021г. – 65 000лв. за компенсиране на намаленията за ученици и пенсионери;

Претендираните суми в общ размер 237 021,00лв. се формирали, като следва:

1/ задължение за периода м.януари 2019г. – м. декември, общо 110 549,00лв., от които 18 026,00лв. – докопенсиране на разликата на ученическите карти и 92 523,00лв. разлика, дължима за пенсионерски карти;

2/ задължение за периода м.януари – м.декември 2020г. – общо 68 810лв., от които 10 532,00лв. – докомпенсиране на разликата за ученическите карти и 58 278,00лв., разлика дължима за пенсионерски карти;

3/ задължение за периода м. януари-декември 2021г. – общо 4

57 662,00лв., от които 6 256,00лв. докомпенсиране на разликата за ученическите карти и 51 397,00лв., разлика дължима за пенсионерски карти.

Излагат се подробни съображения, които тълкуват приложимия закон и условията на договора.

Според ищеца, между страните било налице договорно правоотношение, според което възложителят община С. била длъжна да компенсира изпълнителя О.Е. ООД, за продажбата на картите на намалени цени за градския транспорт за ученици и пенсионери. Нямало императивни разпоредби, които да постановяват, че превозвачите получавали компенсации само от републиканския бюджет. Това, че общината разпределяла компенсациите от републиканския бюджет не означавало, че това били единствените предвидени компенсации за превозвачите.

Цялата глава ІІ от Наредба № 2/15.03.02г. предвиждала механизмите на компенсиране на превозвачите от общинските бюджети. Договорът действал до нова конкурсна процедура, каквато не била проведена, затова въпросът бил неуреден.

Наредба № 2/31.03.06г. регламентирала условията и реда за предоставяне на субсидии и компенсации от централния бюджет. Наредбата не изключвала компенсиране от страна на общините, противното би лишавало от смисъл чл. 19, ал. 2 от Наредба № 2/15.03.02г., както и глава ІІ от нея.

Предвиждането на закона било да не се извършват превози при намалени цени, без компенсации за това. Чл. 19, ал. 2 от Наредбата фиксирал задължение на общината да докомпенсира услугата, за да не се извършват превози при намалени цени.

Спорът произтичал от отказа на община С. да доплаща до размера на пълната стойност на абонаментните карти, в неизпълнение на конкурсните условия, като „принуждавала“ градските превозвачи да возят при намалени цени на пътуванията, т.е. на загуба.

В изпълнение на договорните си задължения с превозвачите О.Е. ООД и Р.Е. АД, община С. чрез ОбС-С., предвиждала в решенията си заплащане на компенсации. Фактът, че решенията не предвиждали плащане до пълната стойност на картите, не бил трайна търговска практика, а задължение за доплащане.

С всички тези действия общината

5 признавала, че дължи докомпенсиране, но изплащала само част от дължимата разлика в намалените цени на абонаментните карти.

Неясен бил механизмът, критерият, по който се решавало каква да бъде тази сума, след като не се покривали в пълен размер намалените пътувания.

Размерът не бил обоснован нито с ПМС от 1991г., нито с Наредба № 2/31.03.06г., които съдържали правила за компенсиране от републиканския бюджет, но тези наредби не изключвали задълженията на общините, нито били основание община С. да отрече задължението си да доплати разликата до пълната цена на картите.

На последно място, но не и по значение, било обстоятелството, че с влязло в сила съдебно решение № 36 по т.д. № 193/11г. на ОС-С., потвърдено изцяло от Апелативен съд – Пловдив, по идентичен спор между същите страни, но касаещ неизпълнението по същия договор за предходен период. В отговора на исковата молба по този спор изцяло се признавало задължението на общината за компенсация на продадените карти, до реалната стойност на всяка една от тях. По такъв начин съдът с влязлото в сила решение приел, че след приспадане на целевата субсидия от държавния бюджет, за всяка издадена абонаментна карта оставала сума, която съгласно договора следвало да бъде компенсирана от общинския бюджет до пълната стойност на картата.

Моли съда да осъди ответника община С. да му заплати 237 021,00лв., представляващи изискуеми и ликвидни задължения за изплащане на компенсации от общинския бюджет по чл. 3, т. 6 от договор от 01.07.03г., за периода м.януари 2019г. до декември 2021г. включително, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното им плащане, както и законната лихва от 29.02.20г. до 28.02.23г. в размер на 60 990лв.

Претендира направените по делото разноски.

В срок е постъпил отговор на исковата молба от община С., чрез кмета Н.Мелемов, представляван от адв. Св.Николова-С.а.

Не е спорно, че на 01.07.03г. между страните по делото бил подписан договор за възлагане на обществен превоз на пътници, който бил действащ между страните и бил сключен след проведен конкурс по решение на ОбС-С.

№396/22.05.02г.

Ответникът поддържа, че на основание чл. 40, ал. 1 от Наредба, приета с ПМС № 163/29.03.15г., чрез община С. били изплащани средствата за 6 компенсиране на превозвачите от републиканския бюджет. Тези средства били платени изцяло, обстоятелство което се потвърждавало в исковата молба.