Решение № 2393 от 27.05.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2393 гр. Пловдив, 27.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20235330108755 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, депозирана от „Водоснабдяване и канализация ” ЕООД- гр. Пловдив, ЕИК 115010670 против П. Я. К. с ЕГН: **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о Закон за водите, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ и за периода 18.06.2019г.- 08.02.2023г, в това си качеството, за водоснабдения недвижим имот, находящ се в гр. П., ул. „К.“ № **, е генерирал задължения към ищеца за предоставени услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в размер на 1020,65 лева. За потребените количества вода са издадени съответни фактури, подробно описани в исковата молба с посочена дата на издаване, дължима сума и период. Абонатът дължал и мораторна лихва в размер на 139.24 лева за периода 31.08.2019г. – 31.01.2023г. Ответникът фигурирал в базата данни на оператора като потребител, а отношенията между дружеството и потребителите се уреждали от публично известни общи условия. За 1 процесния период, стойността на потребената услуга била начислена съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 8 вр. чл. 23, ал. 5 от ОУ одобрени от КЕВР – при условията на липсващо измервателно устройство., като съгласно разпоредбата на ОУ се начислявало по 5 куб. м. за нетоплофицирано жилище и 6 куб.м. на човек за топлофицирано жилище на всеки обитател, като било предвидено завишаването им с по 1 куб. м. на човек на всяко тримесечие с оглед изпълнението на потребителя за монтаж на измервателно устройство.

Начислявано било количество вода за двама обитатели – 10 куб. м. Вписаният водомерен номер бил №*************. Предвид неизпълнение на задължението за погасяване на горепосочените суми, срещу ответника било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. По образуваното заповедно производство е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за посочените суми, ведно с разноски - държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. С оглед гореизложеното моли да се признае за установено, че ответника П. Я. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул. „К.” №**, дължи на “Водоснабдяване и канализация” ЕООД - гр. Пловдив, ЕИК 115010670, сумата 1020,65 лв. (хиляда и двадесет лева и шестдесет и пет стотинки) представлява неплатени задължения за консумирана питейна вода и отведена канална вода за периода от 18.06.2019г. до 08.02.2023г., както и мораторна лихва към главницата за периода от 31.08.2019г. до 31.01.2023г. в 139.24 лв.

(сто тридесет и девет лева и двадесет и четири стотинки), ведно със законната лихва върху посочената сума от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане.

Претендира разноски по заповедното и настоящото производство.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от назначения особен представител на ответника с който счита искът за неоснователен. Оспорвам качеството потребител или ползвател на услугите на ищцовото дружество Водоснабдяване и канализация ЕООД гр.Пловдив по смисъла на ЗРВКУ и Наредба № 4/ 14.09.2004г. на ответницата П. Я. К..

Оспорва начина за начисляване и разпределение на изразходваните количества вода. Твърди, че без измервателно средство не би могло да се определи изразходваното количество. Ищцовото дружество приело, че в имота са живеели двама души, което не било доказано. Оспорва, че именно ответницата, или член на нейното семейство или домакинство е поставял подписите в представеният по делото отчетен протокол, като моли същия да 2 не бъде приеман по делото, като доказателство. Прави възражение за изтекла погасителна давност на претендираните задължения.

Предвид гореизложеното, моли да се отхвърли предявения срещу П. Я. К., ЕГН ********** с адрес: гр. П., ул. „К.“ № ** иск изцяло като неоснователен и напълно недоказан, както и да изцяло да отхвърли за претендираните лихви.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявените искове:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 2933/2023 г. на Районен съд Пловдив, образувано по депозирано от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр.

Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед за изпълнение от дата 01.03.2023 г. Заповедта е била връчена на длъжника на основание чл. 47 ал.5 ГПК, поради което с разпореждане съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените искове са допустими.

По основателността на предявените искове:

За основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение с ответника, както и че има качеството на клиент /потребител с № *************/, т.е. да установи вземането си на претендираното договорно основание и в претендирания размер, както и изправността си – че през процесния период е извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за обект, находящ се гр. П., ул. „К.“ № **, както и че през процесния период ответникът е имал качеството потребител по смисъла на общите условия и начислените суми съответстват на потреблението. Следва да докаже и твърденията си за начина на отчитане на 3 консумираните услуги и начислените в тази връзка суми.

Възникването на облигационно правоотношение между страните по спора зависи от това, дали ответникът притежава качество на „потребител” на В и К услуги по смисъла на § 1, т.2 от ДР към Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). За да възникне това качество, ответната страна следва да е собственик или ползвател на имот, за който се предоставят съответните услуги. В тази връзка по делото са представени и приети скица от СГКК гр. Пловдив на водоснабдения обект, представляващ имот с идентификатор **************** и писмо от Община Пловдив, ДМДТ, видно от които лицето Я. М. К. е собственик на имота. По делото е прието и Удостоверение за наследници на Я. М. К., починала на ************* г., издадено от Община Пловдив, видно от които ответницата П. Я. К. е ******** и наследник по закон на Я. М. К. С оглед изложеното, съдът приема, че ответницата е титуляр на вещното право на собственост на имота, за който се твърди да е доставена вода, респ. има качеството на потребител на процесния имот, и има задължение да заплаща на оператора на В и К услуги, какъвто се явява ищцовото дружество по смисъла на чл.2, ал.1 ЗРВКУ, стойността на потребените услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода, по цени, одобрени от ДКЕВР. Липсата на данни относно реда, по който е прехвърлен абонатния номер след смъртта на Я. К. на ответника, не променя този извод на съда, доколкото не променя качеството потребител на П. К., като собственик на имота. Без значение за изхода на спора е и дали имотът е съсобствен /видно от Удостоверението за наследници П. К. не е единствения наследник/, доколкото в отношенията с доставчика, ответникът, на чието име се води водомер № ********* /видно от представените справки по фактури и карнетни листи/, дължи начислените суми, а останалото е въпрос на вътрешни уговорки между съсобственици, респ. на евентуално приложение на чл. 30, ал. 3 ЗС.

По делото се установи и че ищцовото дружество е доставяло питейна вода и е отвеждало канална вода за процесния период от 18.06.2019 г. до 08.02.2023 г., поради което се явява изправна страна по договора. Начинът за отчитане на изразходваното от потребителите количество вода е регламентиран в Общите условия на ищцовото дружество и в Глава шеста от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни 4 системи (обн., ДВ, бр. 88 от 2004 г.). С исковата молба се твърди, че отчитането на количеството вода е ставало по тарифа при условията на липсващо измервателно устройство, като са начислявани общо 10 куб. м. вода на месец, т.е. за двама обитатели по реда на чл. 23, ал. 5 от Общите условия.

От приложените по делото карнети /л.7/ се установява, че действително отчитането на водата е ставало по този ред и съобразно с посочената клауза от общите условия на ищцовото дружество. В тази насока съдът намира, че отчетът в имота се е извършвал при спазване на нормативните изисквания и предписания в общите условия ред, при условията на липсващо измервателно устройство. Обектът е водоснабден, отчетът е воден ежемесечно и съобразно реда, указан в чл. 23, ал. 5 от Общите условия, като не се установява в имота да има монтирано годно измервателно устройство.

Относно доказване исковата претенция, от представител на ищцовото дружество е направено изявление в с.з. от 24.04.2024 год., че сумите от исковата претенция, които не са погасени по давност са 821.21 лева главница и 87.34 лева – лихва. В тази връзка е приета и справка от ищовото дружество, неоспорена от ищцовата страна, в която е отразено, че дължимите суми за периода 27.02.2020 до 07.02.2023 год. вкл. за главница са в размер на 821.21 лева, а ца обезщетение за забава - 87.34 лева /в периода след 31.01.2023 год. в справката няма начислявани суми за мораторна лихва./. Следва да се отбележи, че действително част от претендираните от ищеца суми са погасени, поради изтекла давност. Вземанията, които се претендират представляват повтарящи се задължения за предаване на пари, с единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определяеми, поради което несъмнено се обхващат от понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111 б. „в“ ЗЗД /в който смисъл е Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. ОСГТК на ВКС/, респ. се погасяват с изтичане на тригодишен давностен срок. Ето защо и съдът намира, че за тригодишен период назад от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК, а именно за периода преди 27.02.2020 год. претендираните вземания са погасени по давност. За периода след това не се установи и не се въведоха твърдения да са извършвания плащания от ответницата или друго лице, поради което съдът счита, че за периода 27.02.2020 год. до 07.02.2023 год. вкл. се дължи заплащане на сумите за 5 потребеното количество вода. Както се посочи по-горе от представената и неоспорена като извършени калкулации справка от ищцовото дружество за периода от 27.02.2020 год. до 07.02.2023 год. вкл. вземанията възлизат на 821.21 главница и 87.34 лева лихва. Доколкото обаче от ищцовата страна не се доказа основание количеството вода да се начислява за двама обитатели, тоест че имотът е обитаван от двама души, то съдът счита, че сумите по справката и за главница, съответно и за лихва следва да бъдат намалени с ½, какъвто би бил размерът на задълженията, ако имотът се обитава от един човек.

С оглед всичко гореизложено съдът намира, че предявените искове следва да се уважат до размера от 410.56 лева – главница и сумата от 43.67 лева – обезщетение за забава, а за претендираните над тези суми следва да се отхвърлят като неоснователни.