Решение № 292 от 11.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 292 гр. София, 11.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Борисова

Членове:

Милен Михайлов

Виктория В. Грънчарска при участието на секретаря Татяна Ив. Асенова в присъствието на прокурора Х. Люцк. А. като разгледа докладваното от Милен Михайлов Въззивно частно наказателно дело № 20251100601121 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С протоколно определение от 24.01.2025 г. по НЧД № 16255/2024 г., Софийски районен съд, Наказателно отделение, 112 състав, се е произнесъл по реда на чл. 306, ал.1, т.1 НПК, вр. чл. 25, ал.1, вр. чл. 23, ал.1 НК, като е ОПРЕДЕЛИЛ едно общо найтежко наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ТРИ години, наложено на С.

П. В., измежду наложените му по НОХД № 4267/2022 г., НОХД № 3413/2021 г., НОХД № 14654/2022 г., НОХД 13847/2022 г., НОХД № 7636/2021 г., НОХД № 15325/2022 г., НОХД № 13795/2023 г., НОХД № 573/2024 г. и НОХД № 9018/2024 г. по описа на Софийски районен съд.

Увеличил е на основание чл. 24 НК така определеното общо най- тежко наказание с ½, като общото наказание, определено на осъдения, съдът е ОПРЕДЕЛИЛ като „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг режим“.

Съдът е ПРИСПАДНАЛ на основание чл.25, ал.2, вр. чл. 59 НК от времето на определеното общо най- тежко наказание, времето, през което осъденият е бил задържан и е търпял наказание по всяко едно от посочените по- горе девет 1 производства.

Недоволен от така постановения акт е останал осъдения С. П. В., който в срока по чл. 319, ал.1 от НПК, чрез защитника си адвокат О. С.- САК, е депозирал въззивна жалба, в която сочи, че обжалва Определение на Софийски районен съд от 24.01.2025 г. по НЧД № 16255/2024 г., НО, 112 състав, в частта, с която така определеното наказание е увеличено с една втора. Моли, въззивният съд да измени първоинстанционната присъда в тази й част, като не бъде прилаган чл. 24 НК или бъде определено увеличение на общото най- тежко наказание в по- малък размер.

С подадената жалба не се правят искания за събиране на доказателства от въззивния съд.

В разпоредително заседание от 25.02.2025 г., въззивният съд, по реда на чл. 327 НПК, след като се запозна с частната въззивна жалба, прецени, че следва да бъдат изискани актуална справка съдимост на осъдения С. В., както и справка за изтърпените от същия наказания.

В рамките на проведеното въззивно съдебно следствие, на основание чл. 283 НПК са прочетени и приети приложените по делото писмени доказателства- Справка за съдимост на С. В. с рег. № 2503100050000112707/10.09.2025 г.; Справка от ГДИНМП с рег. № 20721/26.02.2025 г., относно изтърпяното наказание „Лишаване от свобода“ от осъдения; Справка от ОСИН, сектор „Пробация“- ГДИН, от която е видно, че осъденият не е изтърпявал наказание „Пробация“; Справка от НСлС-РБ с № 280342930/07.03.2025 г. във връзка със задържанията под стража на осъденото лице;

Справка от ГДИН от 17.03.2025 г. относно търпените наказания „Лишаване от свобода“ от осъдения С. В..

Пред настоящата инстанция осъденият С. В. се явява лично, заедно със служебния му защитник – адвокат О. С..

В съдебното заседание пред въззивната инстанция, защитникът на осъденото лице - адвокат О. С., сочи, че осъденият С. В. е недоволен от максимално увеличения размер на определеното при групирането наказание с ½, като счита, че това е неоснователно и незаконосъобразно. Алтернативно счита, че увеличението трябва да е с по- нисък размер. Излага аргументи, че извършените множество предходни престъпления и осъждания по тях не обосновават в достатъчна степен налагането на максималното увеличение с ½ на така определеното общо наказание, както и че изтърпяната част от предходните осъждания и така определеното общо наказание са постигнали в значителна степен своята изправителна роля и увеличаването не би постигнало по- различен ефект от постигнатия до сега.

Прокурорът при Софийска градска прокуратура намира частната въззивна жалба за неоснователна. Счита, че определението на Софийски районен съд е правилно и законосъобразно и първоинстанционният съд правилно е анализирал деветте 2 осъждания на подсъдимия и правилно е намерил за налични предпоставките по чл. 24 НК. Сочи, че осъденият е с висока степен на обществена опасност, предвид, че многократно е изтърпявал наказание „Лишаване от свобода“ и това не е оказало върху същия коригиращо и превъзпитателно въздействие. Моли, съдът да потвърди определението на Софийски районен съд и да остави без уважение така депозираната въззивна жалба.

Осъденият се придържа към изложеното от неговия защитник. Сочи, че от месец октомври 2024 г. е освободен и през времето от тогава е работил и не е извършвал престъпления. Изтъква, че иска да работи и да живее нормален живот и не мисли да извършва престъпления.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалваното определение, изложеното във въззивната частна жалба, както и доводите и възраженията, направени в съдебно заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл.

314 НПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба на осъдения С. В. е подадена в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

След извършване на проверката на настоящия въззивен съдебен състав, по отношение на редовността на въззивната частна жалба, съдът пристъпи и към преценка по обосноваността и законосъобразността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт.

Настоящият съд намери, преценявайки обосноваността и законосъобразността на обжалваното определение, че разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съображенията в тази насока са следните:

Производството по НЧД № 16255 по описа за 2024 г. на СРС, НО, 112 състав е образувано по предложение на Софийска районна прокуратура, по реда на чл. 306, ал.2, вр. ал.1, т.1 НПК, за определяне на едно общо най- тежко наказание измежду наложените на осъдения С. В. наказания по НОХД № 4267/2022 г., НОХД № 3413/2021 г., НОХД № 14654/2022 г., НОХД 13847/2022 г., НОХД № 7636/2021 г., НОХД № 15325/2022 г., НОХД № 13795/2023 г., НОХД № 573/2024 г. и НОХД № 9018/2024 г. по описа на Софийски районен съд.

За да постанови обжалваното определение, Софийски районен съд е провел 3 съдебно следствие, в рамките на процедурата по чл. 306, ал.1, т.1 НПК. Приобщил е по реда на чл. 283 от НПК, а именно чрез прочитане, събраните писмени доказателствени средства. При постановяване на определението, първоинстанционният съд е обсъдил събраните пред него относими писмени доказателства и доказателствени средства.

С протоколно определение от 24.01.2025 г. по НЧД № 116255/2024 г., Софийски районен съд, Наказателно отделение, 112 състав е определил едно общо най- тежко наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три години, наложено на осъдения С. В., като същото е увеличил с ½ на основание чл. 24 НК, при което така определеното наказание на осъдения е „Лишаване от свобода“ за срок от четири години и шест месеца.

Въззивният съд намира, че определението на Софийски районен съд е постановено в съответствие с императивните законови разпоредби и напълно се солидаризира с него.

Видно от приобщените писмени доказателства и доказателствени средства е, че предложението за групиране на наказанията касае следните присъди с наложени наказания по тях:

По НОХД № 4267/2022 г. на осъдения С. В. е наложено наказание „Лишаване от свобода“ в размер на една година и девет месеца, за деяние, извършено в периода 28.02.-01.03.2022 г., в сила от 05.04.2022 г.;

По НОХД № 3413/2021 г. на осъдения е наложено наказание „Лишаване от свобода“ в размер на осем месеца, за деяние, извършено в периода 16.08.21.08.2020 г., в сила от 18.06.2022 г.;

По НОХД № 14654/2022 г. на осъдения е наложено наказание „Лишаване от свобода“ в размер на шест месеца, за деяние, извършено на 08.01.2020 г., в сила от 18.11.2022 г.

По НОХД 13847/2022 г. на осъдения е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от две години, за деяние, извършено на 26.02.2022 г., в сила от 15.12.2022 г.;

По НОХД № 7636/2021 г. на осъдения е наложено наказание „Лишаване от свобода“ в размер на осем месеца, за деяние, извършено на 29.02.2020 г., в сила от 23.04.2023 г.;

По НОХД № 15325/2022 г. на осъдения е наложено наказание „Лишаване от свобода“ в размер на две години и четири месеца, за деяние, извършено на 22.02.2022 г., в сила от 29.06.2023 г.;

По НОХД № 13795/2023 г. на осъдения е наложено наказание „Лишаване от свобода“ в размер на една година, за деяние, извършено на 18.08.2019 г., в сила от 28.12.2023 г.;

По НОХД № 573/2024 г. на осъдения е наложено наказание „Лишаване от 4 свобода“ в размер на една година, за деяние, извършено на 18.01.2022 г., в сила от 27.02.2024 г.;

По НОХД № 9018/2024 г. на осъдения е наложено наказание „Лишаване от свобода“ в размер на три години, за деяние, извършено на 26.01.2022 г., в сила от 15.10.2024 г..

Така изложените факти по деветте присъди сочат, че по всички тези осъждания престъпленията са извършени преди за кое и да е от тях да е налице влязла в сила присъда, поради което всички изброени престъпления следва да бъдат групирани, а на осъдения да бъде определено едно общо най- тежко наказание.

Настоящият съд счита, че правилно първият съд е групирал тези наказания, като правилно е определил едно общо най- тежко наказание „Лишаване от свобода“ в размер на три години.

Така също правилно и в съответствие със закона първият съд е увеличил така определеното общо най- тежко наказание с ½ на основание чл.24 НК. В подкрепа на това определение е фактът, че С. В. е многократно осъждан- с 14 присъди, поради което е търпял множество наказания „Лишаване от свобода“ и въпреки това не са налице данни да се е поправил и превъзпитал, независимо от поведението му от октомври месец 2024 г.. Следва да се вземе предвид и че всяко едно от осъжданията на С. В. е за престъпление против собствеността- кражби и грабежи, като повечето от тях са извършени в условията на опасен рецидив, от което се вижда тенденция у лицето да извършва престъпления от този тип, както и извършените от него представляват тежки умишлени престъпления. Горното показва, че наложените на С. В. наказания не са изиграли своята превантивна роля, което разкрива високата обществена опасност на извършителя. По- голямата обществената опасност на осъдения С. В. се обуславя не само от престъпленията по така групираните наказания, но също и от предходните негови осъждания, сочейки за трайно изградени престъпни навици.

Именно поради това, правилно първоинстанционният съд е преценил, че държавната принуда в този случай следва да бъде по- тежка от обичайната и наказанието на лицето да бъде увеличено с ½ от определеното общо най- тежко, на основание чл. 24 НК.

Предвид изложеното, следва да се приеме, че произнасянето на Софийски районен съд с определението му от 24.01.2025 г. е правилно и законосъобразно, както по отношение на групираните наказания, така и по отношение на увеличението с ½ на така определеното общо най- тежко наказание, а също и приспаднатото време на определеното най- тежко наказание, през което осъденият е бил задържан и е търпял наказание по всяко едно от посочените девет наказателни производства.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 317 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

5

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 24.01.2025 г., постановено от Софийски районен съд, Наказателно отделение, 112 състав, по НЧД № 16255 по описа за 2024 г. на същи съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6