Решение № 4441 от 28.09.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4441 гр. Пловдив, 28.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Д. Личева - Гургова при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Мария Д. Личева - Гургова Гражданско дело № 20255330110858 по описа за 2025 година

Производството е по предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.

1, т. 1 и т. 2 от Кодекса на труда.

Ищецът Г. П. Б. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***, чрез адв. Н. У.-К., с адрес на кантора: гр.***, е предявил против ДЕТСКА ГРАДИНА „МИР“ – гр. Пловдив, БУЛСТАТ 000451291, и реализирано със Заповед № ***г. за прекратяване на трудовото правоотношение, както и за възстановяването му на длъжността *** на ДГ „Мир“.

Претендира присъждане на разноските по делото.

Ищецът твърди, че по силата на Споразумение № *** г., сключено с ***, като по-горестоящ спрямо работодателя орган по смисъла на чл. 61, ал. 2 КТ, след проведен конкурс е назначен за неопределено време на длъжността ***на ДГ „Мир“, считано от *** г. Преди това е заемал същата длъжност по срочни трудови правоотношения от 2020 г.

Със Заповед № *** г. ***му е наложил дисциплинарно наказание *** а със Заповед № ***г. трудовото правоотношение е *** на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, считано от *** г. И двете заповеди са връчени на ищеца на *** г.

Ищецът оспорва законосъобразността на дисциплинарната процедура. Поддържа, че не са му предоставени всички документи, към които препраща *** заповед, включително жалбата на В. А. и част от материалите от извършената проверка. Счита, че по този начин е ограничено правото му на защита по чл. 193 КТ.

Твърди, че срокът за представяне на обяснения по описаните деветнадесет констатации от 1 плановата проверка е бил недостатъчен. Посочва, че е дал писмени обяснения на *** г., като е поискал допълнително време за проверка на документи, но още същия ден му е връчена заповедта за ***. По отношение на отделната жалба на В. А. също поддържа, че не е получил достатъчна възможност за защита.

Според ищеца Заповед №*** г. не отговаря на чл. 195, ал. 1 КТ. Твърди, че част от нарушенията са описани общо, без ясно посочване на конкретното неизпълнено трудово задължение, а правните норми, цитирани в различните части на заповедта, не съвпадат изцяло. Счита, че дисциплинарно наказващият орган не е обсъдил дадените от него обяснения и молбата за продължаване на срока.

По същество ищецът отрича да е извършил тежки нарушения на трудовата дисциплина.

Поддържа, че констатираните административни и организационни пропуски, доколкото са съществували, са формални, технически и отстраними, без да са настъпили вреди за детската градина, децата или общинския бюджет. Оспорва да е налице виновно неизпълнение, обосноваващо най-тежкото дисциплинарно наказание.

Във връзка с инцидента от *** г., ***, ищецът твърди, че веднага след като е узнал за ***, потърсил е съдействие от *** и родителите, и *** е установено невредимо в кратък срок.

Сочи, че впоследствие са предприети мерки за допълнително обезопасяване. Оспорва да е налице негово виновно бездействие с такава тежест, че да налага уволнение.

По отношение на констатацията за липса на *** ищецът поддържа, че *** и не е съществувал риск за децата. Относно *** посочва, че документите са преминали през електронната система за предварителен контрол и са проверявани от компетентни служители на районната администрация.

По отношение на твърденията на В. А. ищецът категорично отрича да е осъществявал ***.

Оспорва да е автор на представената Viber и Messenger кореспонденция, макар да признава, че телефонният номер *** е негов. Позовава се и на постановлението на *** за отказ да бъде образувано досъдебно производство по жалбата на А..

Ищецът въвежда и възражение за злоупотреба с дисциплинарна власт по чл. 8 КТ, като поддържа, че множеството вменени нарушения са натрупани изкуствено, а работодателят е реагирал под влияние на публичност и медийно напрежение, свързани с инцидента с***.

Ответникът оспорва исковете като неоснователни. Не спори относно съществуването на трудовото правоотношение и издаването на двете заповеди, но твърди, че дисциплинарната власт е упражнена от компетентен орган, в срок и при спазване на чл. 193–195 КТ.

Ответникът сочи, че на ищеца са поискани конкретни писмени обяснения за установените при проверката деветнадесет нарушения, както и отделно за жалбата на В. А.; ищецът е представил пространни обяснения по всяка от констатациите. Според ответника Кодексът на труда не изисква работодателят да връчи на служителя цялата доказателствена преписка, нито да възпроизведе и обсъди във финалната заповед всяко негово възражение.

Ответникът поддържа, че от плановата проверка, проверката по сигнала за *** и последващата жалба на В. А. са установени общо двадесет нарушения, свързани с 2 контролната, административната, финансовата и организационната дейност на директора, с безопасността на децата и с изискването работодателят да пази достойнството на служителите.

В отговора са индивидуализирани нарушенията, между които: недостатъчен контрол върху допълнителните дейности и прозрачността при предоставянето им; пропуски в документите на педагогическия съвет, заповедите, даренията и правилника на детската градина; неизпълнение на задълженията за контрол върху отчетността и финансовите процедури; неизпълнение на задължението за уведомяване на *** за извънредния инцидент на ***г.; липса на достатъчно мерки за обезопасяване и на писмени правила за действие при кризисни ситуации; оставяне на други деца в рискова организационна ситуация; пропуски при контрола върху храните, длъжностните характеристики и документацията по безопасност и здраве при работа; както и жалбата на В. А..

Ответникът изтъква, че*** е орган за управление и контрол по чл. 257 и чл. 258 ЗПУО и носи самостоятелна отговорност за организацията и контрола на цялостната дейност на детската градина. Поради това не може да се освободи от отговорност само с позоваване на действия или пропуски на подчинени служители и външни функционални звена, когато самият той е длъжен да упражнява краен контрол.

В проведените устни състезания ищцовата страна поддържа изцяло исковете и претендира разноски. Ответната страна моли исковете да бъдат отхвърлени, като сочи, че съдържанието на дисциплинарната заповед и препращащите документи са потвърдени от съставителите им и че доказаните нарушения в тяхната съвкупност съответстват на наложеното наказание по критериите на чл. 189 КТ.

Съдът, след като обсъди всички доводи и възражения на страните и прецени писмените и гласните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността *** на ДГ „Мир“ – гр. Пловдив. Правоотношението е възникнало след конкурс със Споразумение № *** г. По делото са представени трудовите документи, длъжностната характеристика и относимите актове на ***.

Със заповеди на *** през *** г. е възложена планова проверка на общински детски градини, включително на ДГ „Мир“, относно изпълнението на задълженията на ***по ЗПУО, длъжностната характеристика и общинските правила за дейността на детските градини.

Проверяващата комисия е посещавала ДГ „Мир“ на *** г., преглеждала е документация и е разговаряла с ***

Резултатите са обективирани в Констативен протокол от *** г. и последващ доклад.

Протоколът е подписан от членовете на комисията. В хода на съдебното производство всеки от разпитаните членове е разпознал подписа си и е потвърдил констатациите в частта, за която е извършвал проверката.

По делото е установено и че на***, самоволно е ***. Това обстоятелство не се оспорва.

3

Спорът е относно организацията преди и след инцидента, своевременността на уведомяването и степента на личната отговорност на ***.

От писмените обяснения на служителите, констативния протокол, показанията на К. И. и К.

Д. се установява, че след като *** е бил уведомен за ***, е реагирал и е участвал в организиране на ***. По данни на част от писмените обяснения е направен и опит за контакт с ***. *** е ***. Тези факти следва да бъдат отчетени в полза на ищеца при оценката на тежестта на нарушението.

Същевременно от показанията на Д. Щ. и от писмените материали на *** се установява, че Отдел *** не е бил уведомен от *** за инцидента съобразно установения ред, а е узнал впоследствие от служител на районната администрация. При последващ разговор ищецът е обяснил, че не е счел за необходимо да уведомява, защото ***. Този факт кореспондира с констатацията по т. 11 от дисциплинарната заповед.

Св. К. Д.,***дава непосредствени показания, че е видял ***. Показанията му установяват реалния риск, на който ***е било изложено, независимо че по щастливо стечение на обстоятелствата не е настъпил вредоносен резултат.

Св. К.И., доведена от ищеца, установява, че именно тя е уведомила *** за *** и че той е реагирал веднага. Тя сочи още, че е имало устни инструкции как да се действа и че*** са били инструктирани да уведомят *** Същевременно потвърждава, че външният достъп и аварийният изход не са били постоянно заключени и че не е имало служител, който непрекъснато да следи видеонаблюдението. Показанията й подкрепят защитната теза за последващата реакция на ***но не опровергават констатациите относно предварителната организация на безопасността и липсата на писмен алгоритъм.

Св. Д. Щ. – началник на Отдел *** – потвърждава констативния протокол и посочва, че е проверявала нарушенията по т. 2, 3, 4, 11, 12, 13 и 15 от заповедта. Тя разяснява задължението на *** да уведомяват Общината при извънредни обстоятелства и необходимостта от писмени правила за действие при кризисни ситуации. Според свидетеля, липсата на такъв алгоритъм е допринесла за хаотична реакция, при която част от персонала е напуснал групите, а значителен брой деца са останали с ***.

Съдът кредитира показанията на Щ., в частите, основани на личното й участие в проверката и на възприети от нея изявления на ищеца. Обстоятелството, че св. е ***, налага внимателна преценка, но само по себе си не обезсилва показанията, които се подкрепят от писмения протокол и от други доказателства.

Св. Т. Д. – ***– потвърждава констатациите по т. 1, 5, 6, 8 и 14. По т. 8 тя уточнява, че извън неправилното наименование на отменена наредба други нарушения при *** не са били установени, поради което този пропуск има по-ниска самостоятелна тежест. По т. 14 обаче свидетелят категорично посочва, че комисията не е открила писмен алгоритъм с последователни стъпки за действие при кризисни ситуации.

Св. М. З. –**** – потвърждава констатациите по т. 7, 9 и 10. От показанията й се установява, че е-СФУК е система за предварителен финансов контрол, но крайният ръководен контрол 4 остава при***По единия договор фактурата е предхождала протокола за приемане на работата и приемането е било след срока на договора, а по другия договор двустранното подписване е предхождало утвърждаването на заявката, като последващият финансов подпис е бил положен дни по-късно. Тези несъответствия са документирани и не се отричат по същество, а се обясняват с участието на други контролни звена.

Св. В. Х. потвърждава проверката по т. 16. Тя е установила в кухненския блок прием на *** и е дала методически указания, че такава храна не следва да се приема. Твърдението на ищцовата страна, че***, не е възприето от свидетеля като факт, установен по време на проверката. Съдът приема, че това нарушение само по себе си е с ограничена тежест, но е относимо към общата контролна дейност.

Св. Д. Н. потвърждава проверката по т. 17, 18, 19 и 20. По отношение на жалбата на В. А. тя сочи, че е подготвила искането за писмени обяснения, а по сведения на ***при връчването на искането на ищеца е била предоставена възможност да се запознае с жалбата, без да му се дава копие. Понеже свидетелката не е присъствала лично при връчването, съдът цени тази част от показанията като косвена и не я приема самостоятелно за достатъчна, а я съпоставя с останалата дисциплинарна преписка и съдържанието на дадените от ищеца обяснения.