Определение № 2 от 09.01.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№2 гр. София, 04.01.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело № 20231001000811 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Постъпила е молба с вх. № 26632/28.12.2023 г. на особения представител на ответника „К.

Д.“ АД за изменение и допълване в частта за разноските на въззивното решение от 27.11.2023 г.

В молбата се твърди, че въззивният съд неправилно е определил размера на дължимото за първата и за въззивната инстанции възнаграждение за особения представител на 500 лв. за всяка инстанция. Твърди се, че делото не било с по-ниска фактическа и правна сложност в сравнение с други предявени искове по чл. 252, ал. 1, т. 6 ТЗ, както и в сравнение с други неоценяеми искове. Сочи се, че с изпълнението на указанията на въззивния съд за посочване на електронен адрес за връчване по чл. 38, ал. 2 ГПК бил надхвърлен изискуемия минимум от процесуални действия на особения представител. Поради това се желае увеличаване на възнаграждението на 1 000 лв. за всяка от двете досегашни инстанции.

Доколкото искането касае разходване на средства от бюджета на съда /тъй като делото е инициирано от прокурор/, то не е необходимо изпращане на препис на насрещната страна /прокуратурата/.

Софийският апелативен съд като прецени данните по делото намира за установено следното:

І. По предмета на молбата

С искането се желае увеличаване на определеното и платимо от съдебния бюджет възнаграждение на назначения по реда на чл. 29, ал. 2 ГПК особен представител на 1 ответното дружество за двете досегашни инстанции – първа и въззивна. Същевременно, искането изрично е формулирано „за изменение за въззивното решение от 27.11.2023 г.“.

Внимателното проследяване на процесуалните действия във въззивното производство обаче сочи, че с въззивното решение съдът се е произнесъл само по искането, касаещо възнаграждението за първата инстанция чрез разглеждане на подадена частна жалба по чл.

248 ГПК. Във въззивното решение нито е разглеждано, нито е определяно възнаграждение на особения представител за въззивната инстанция. Поради това въззивното решение не би могло да се измени в частта за възнаграждението за въззивната инстанция, тъй като не с този съдебен акт е било определено подобно възнаграждение. Всъщност това е било сторено с протоколно определение от 20.11.2023 г.

Същевременно, чрез искане за изменение по реда на чл. 248 ГПК на въззивното решение не може да се измени възнаграждението за първата инстанция, тъй като това вече е било предмет на разгледаната частна жалба по чл. 248 ГПК. В тази част въззивното решение има характер на определение, което подлежи на обжалване с частна касационна жалба.

Ето защо следва да се приеме, че настоящата молба обективира две искания: 1) за изменение по реда на чл. 248 ГПК на протоколното определение от 20.11.2023 г., с което на особения представител е било определено възнаграждение за въззивната инстанция, и 2) частна касационна жалба срещу въззивното решение от 27.11.2023 г. в частта, с която е потвърдено определението от 9.08.2023 г. на СГС по чл. 248 ГПК. От компетентността на въззивния съд е само първото искане, а другото искане е от компетентност на ВКС.

ІІ. По искането за изменение на възнаграждението за въззивната инстанция Както бе посочено, възнаграждението на особения представител на ответника за въззивното производство е било определено в откритото заседание на 20.11.2023 г., което протоколно определение е предмет на настоящото искане за изменение.

Въпросното възнаграждение несъмнено представлява разноска по делото, поради което съответно приложими за неговото изменение са правилата на чл. 248 ГПК. Според същите срокът за подаване на подобно искане за изменение е срокът за обжалване на съдебния акт, а ако е необжалваем – в 1-месечен срок от постановяването му. В случая определението от 20.11.2023 г. е необжалваемо, поради което приложим е вторият срок – 1-месечен срок от постановяването му. Следва да се добави и, че самият особен представител лично е присъствал и участвал в откритото заседание на 20.11.2023 г., поради което от същия момент е узнал и за определеното му възнаграждение за въззивната инстанция. Ето защо ако би било обжалваемо това определение, то срокът за обжалването му отново започва да тече от постановяването му.

Следователно, крайният срок за подаване на искане за изменение на това възнаграждение е изтекъл на 20.12.2023 г. Настоящата молба обаче е подадена след този срок – на 28.12.2023 г. При това положение тя се явява просрочена, поради което следва да се остави без 2 разглеждане.

ІІІ. По частната касационна жалба

Характер на частна касационна жалба има настоящата молба в частта, с която се иска изменение на въззивното решение от 27.11.2023 г. в частта относно исканото увеличаване на размера на възнаграждението на особения представител за първата инстанция, което е било предмет на разглеждане в обжалваното определението от 9.08.2023 г. на СГС по чл. 248 ГПК.

Жалбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 3 ГПК – срокът за обжалване на въззивното решение. По същата не се дължи държавна такса, тъй като е подадена от особен представител. Жалбата обаче е нередовна с оглед изискванията по чл. 284, ал. 1, т. 3 и 4 и ал.

3, т. 1 ГПК – не съдържа изложение на касационните основания по чл. 281 ГПК, в какво се състои искането и липсва приложено изложение по чл. 280 ГПК. Ето защо на жалбоподателя следва да се дадат указания за отстраняване на нередовностите.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата с вх. № 26632/28.12.2023 г. на особения представител на ответника „К. Д.“ АД в частта, с която е поискано изменение по реда на чл.

248 ГПК на протоколното определение от 20.11.2023 г., с което на особения представител е било определено възнаграждение за въззивната инстанция.

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ частна касационна жалба, съдържаща се в молбата с вх. № 26632/28.12.2023 г., срещу решението от 27.11.2023 г. по т.д. № 811/2023 г. на САС, ТО, 11 състав, в частта, с която е потвърдено определението от 9.08.2023 г. по т. д. № 1642/2022 г. на СГС.

УКАЗВА на жалбоподателя в 1-седмичен срок от съобщението: 1) в писмена молба да изложи касационните си основания по чл. 281 ГПК и да посочи в какво се състои искането му; 2) ако твърди наличие на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК в писмена молба да изложи основанията си за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, а именно – да посочи кой е разрешения с обжалваното решение правен въпрос, който е решен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, в противоречие с практиката на ВКС; в противоречие с актове на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото; 2) ако твърди наличие на основания по чл. 280, ал. 2 ГПК в писмена молба да го посочи – дали счита решението за вероятно нищожно, вероятно недопустимо или очевидно неправилно, като изложи съображения за това.

3

ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ частната жалба ще бъде върната.

Определението в частта, с която молбата е оставена без разглеждане, подлежи на обжалване пред ВКС в 1-седмичен срок от връчването на препис на жалбоподателя.

Определението в останалата част не подлежи на обжалване.

Съобщението да се изпрати само чрез профила в ЕПЕП на особения представител, обявен по делото.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4