Протокол № 1884 от 21.11.2022, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 1884 гр. В., 21.11.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., IX СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Д.СЛ. при участието на секретаря Д.Д.Г.

Сложи за разглеждане докладваното от Д.СЛ. Гражданско дело №

20223100101012 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 14:31 часа се явиха:

Ищцата Й. М. М., редовно призована, се явява лично. Представлява се от адв. И. А., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

Ответникът ПРОКУРАТУРА НА Р. Б., редовно призована, представлява се от прокурор З. З. – приет от съда от днес.

Съдът изведе свидетелите от залата.

Адв. А.: Няма пречки. Моля да се даде ход на делото.

Прокурор З.: Няма пречки. Моля да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Адв. А.: Поддържам исковата молба.

Прокурор З.: Оспорвам исковата молба.

Съдът докладва постъпила по имейл молба от Й. М. М. с вх. № 18022 /27.07.2022 г., с която изразява допълнително становище към депозирания отговор на исковата молба от ответника.

Връчва същата за запознаване на ответната страна.

Прокурор З.: Запознах се. Ще изразя становище по същество.

СЪДЪТ на основание чл. 146 от ГПК пристъпи към

1

ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:

Производството е образувано по предявените от Й. М. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *****, срещу ПРОКУРАТУРАТА на Р. Б. искове с правно основание чл. 2, ал. 1 т. 3, от ЗОДОВ да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 90 000 (деветдесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди - душевни болки и страдания, вследствие незаконно воденото срещу същата наказателно производство, приключило с Присъда № 260006 /22.07.2021 г. по ВНОХД № 1445/2019 г. по описа на ВОС, с което е призната за невинна и е оправдана по повдигнатите обвинения, сумата от 8 000 (осем хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди - разноски по процесуално представителство и защита по ДП и в съдебните производства, сумата от 6850 (шест хиляди осемстотин и петдесет) лева, представляваща обезщетение за забава върху размера на претърпените неимуществени вреди за периода от датата на влизане в сила на оправдателната присъда 09.08.2021г. до 09.05.2022г., сумата от 608.89 лв. (шестстотин и осем лева и 89ст.), представляваща обезщетение за забава върху размера на претърпените имуществени вреди за периода от датата на влизане в сила на оправдателната присъда 09.08.2021г. до 09.05.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на иска в 09.05.2022г. до окончателно изплащане на задължението.

Претендират се и разноските за производството.

Обстоятелствата, от които се твърди, че произтича претендираното право са:

В исковата молба се твърди, че с Постановление по пр.пр. № 9699/24.07.2015 г. по описа на В. районна прокуратура е образувано ДП № 98/2015 г. по описа на ГВР21527094 (ОД МВР - В.). Представител на В. районна прокуратура е приел, че по време на БП № 191/2014 г. по описа на Второ РУ на МВР - В. и по време на съдебното следствие по НОХД № 699/2014г. по описа на P C - В., Четвърти наказателен състав, пред надлежен орган на власт, Й. М. М. съзнателно е потвърдила неистина.

С постановление от 01.12.2016 г. ищцата е привлечена в качеството й на обвиняема затова, че в периода 02/03.02.2014г. - 24.02.2014г., в гр, В.; при условията на продължавано престъпление, пред надлежен орган на властта -разследващ полицай при Второ РУ. - ОД на МВР - В. и пред съд - съдия в P C - В., като свидетел, устно, съзнателно, потвърдила неистина.

Внесен е обвинителен акт в съда, в резултат на което било образувано НОХД № 315/2016 г. по описа на ВРС-6 състав. На тази инстанция делото приключило с осъдителна присъда № 18/23.01.2017 г., по НОХД № 315/2016 г. по описа на ВРС-6 състав, с която, на основание чл. 290, ал.1, вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 от НК й налага наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 НК отлага с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Присъдата била обжалвана пред ВОС, в резултат на което било образувано ВНОХД №291/2017 г.

2

Решаващият въззивен състав намерил, че в производството пред ВРС са допуснати съществени процесуални нарушения, като върнал делото същите да се отстранят. За повторното разглеждане на делото пред ВРС се образувало НОХД № 5116/2017 г. по описа на ВРС-45 състав. С Присъда № 167/26.06.2019 г. подсъдимата М. отново е призната за виновна и й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 месеца, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК с изпитателен срок от 3 години. Тази присъда също била обжалвана, в резултат на което било образувано ВНОХД № 1445/2019 г. по описа на ВОС. С Присъда № 260006/22.07.2021 г. по ВНОХД № 1445/2019 г. по описа на ВОС, М. е призната за невиновна по повдигнатите й обвинения и е оправдана. Този съдебен акт влязъл в законна сила на 09.08.2021 г.

Като последици от воденото наказателно производство, се твърди, че в продължение на седем години, ищцата е била в унизителното процесуално качество, в резултат на което колеги, близки и познати ограничават отношенията си с нея. Случаят е широко отразен в различни телевизионни предавания, вкл. „Господари на ефира", публикации и хиляди коментари с предимно негативна насоченост. Предвид тази „известност", Й. М. изпада в практическа невъзможност да изпълнява длъжността си в Общинска полиция, доколкото ежедневно се сблъсква с насмешливо, пренебрежително и осъдително отношение на гражданите, които я разпознават от предаванията на „Господари на ефира". Това я принуждава да промени мястото си на работа в Гранична полиция при осъществяване на чекиране и проверка за безопасност на летище В., но след като и там я разпознават, тя е назначена като контролираща чрез автоматични дистанционни устройства регистрирането на потенциално опасни пътници, без пряк контакт с външни лица и при практическа изолация през цялото си работно време, което й действа потискащо и депресиращо в продължение на години.

Самото съдържание на цитираните от нея думи на „пострадалия" Б. е със засрамващ сексуален подтекст, което се възпроизвежда многократно чрез повторението му в обвинителния акт на всяка инстанция, в съдебните решения, в журналистическите публикации и в безконтролните коментари в интернет, позовавайки се основно на обвинителния акт.

М. е обикновено момиче от малък град, където всички се познават. Като ученичка е с отличен успех и е избрана да направи ръкописен препис на История славянобългарска. След повдигнатите й обвинения в своя си град тя години наред не може да се покаже навън без да се сблъска с отчуждено и презрително отношение.

В процеса на производството, тя и най-близките й са направили съществени разходи възнаграждения за консултанти и за адвокатска защита.

Ответникът в отговора си в срока по чл. 131 от ГПК, сочи, че исковете са допустими, но неоснователни и недоказани.

Счита, че e налице хипотезата на чл. 5 ал. 1 от ЗОДОВ, а именно че увреждането е причинено поради изключителната вина на пострадалия, доколкото ищцата е дала недостоверни показания, които се опровергават от останалия доказателствен материал по 3 делото срещу Б.. Считат, че не е възможно тези лъжливи показания да са дадени неумишлено пред надлежния орган на власт, поради което е налице състава на лъжесвидетелстване.

Твърди, че медийния интерес към делото не е по инициатива на Прокуратурата.

Първоначалния медиен интерес е към Б. и едва след като той е оправдан, се пренасочва към М. и Т. поради извършеното от тях лъжесвидетелстване. Сочат, че в една от медийните публикации се посочва, че източникът на информация за М. е говорителят на Гранична полиция.

Считат, че отношението на колегите й към нея е напълно оправдано предвид извършеното от нея. Подчертават, че е оставена на работа.

Считат, че „пикантните подробности" за сексуалните намеци на Б. са всъщност нейните показания, дадени пред съда, поради което няма как да не са цитирани в обвинителния акт за лъжесвидетелстване. Сочат, че никъде в обвинителният акт няма внушения за ищцата като „жена с леко поведение", доколкото се цитират само думи, които се твърди, че Б. е казал на М.. Компрометираното достойнство счита, че е в резултат на действията на М. по време на процеса срещу Б..

Оспорва размерът на претенцията за вреди, като сочи, че обвинението не е за тежко престъпление, няма взета мярка за процесуална принуда, взета е най-леката мярка за неотклонение, няма трайни вреди за физическото и психическото здраве на ищцата.

Размерът на имуществените вреди счита, че не е доказан по делото. Оспорват датата на влизане в сила на оправдателната присъда.

Съдът на основание чл.146 от ГПК указва на ищеца, че носи доказателствената тежест да докаже, че по отношение на него е било повдигнато обвинение за извършено престъпление, наказателното производство по което е приключило с оправдателна присъда, че от тези действия на длъжностни лица на ответника /поддържане на неоснователно обвинение/ за него са произлезли конкретните вреди по вид и размер, както са наведени в исковата молба, т.е. причинно-следствената връзка между поведението на ответника и вредите, както и вида и размера на вредите.

Съдът на основание чл.146 от ГПК указва на ответника, че следва да докаже изключващи отговорността му положителни факти, а предвид наведените възражения твърдината от тях дата, на която е влязла в сила оправдателната присъда.

Съдът докладва постъпило писмо от РС – В., Служба „Архив“ с вх. № 18461 /03.08.2022 г., с която ни предоставят изискани документи.

Адв. А.: Запознат съм с доклада. Нямам възражения. Моля да бъдат приети представените писмени доказателства.

Прокурор З.: Нямам възражения по доклада. Запознах се с депозираната молба от Й.

4

М. с вх. № 18022 /27.07.2022 г., с която изразява допълнително становище по отговора на исковата молба. Да се приеме по делото. Моля да бъдат приети представените писмени доказателства.

Съдът, намира, че следва да бъдат приети представените от страните писмени доказателства, като относими към предмета на доказване и необходими с оглед изясняване фактическата страна на спора, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените с исковата молба преписи на писмени доказателства, както следва: писмо от ВРП -1 л.; Обвинителен акт по пр. преписка вх. № 9699/2015 г. по описа на РП-В. по ДП № 98 /2015 г. по описа на ОСлО при ОП – В.-5л.; Приложение към обвинителен акт от дата 19.01.2016 г. – 1 л.;

Разпореждане 13.12.2017 г. -1 л.; Изображения Й. М. - 4л.; Присъда № 260006/22.07.2021 г.2л.; Протокол по ВНОХД № 1445 /2019 г. – 5 л.; Договор за правна услуга – 2л.; Договор за правна защита и съдействие – 1л.;

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените с отговора на исковата молба преписи на писмени доказателства, както следва: от прокурор З. З. – прокурор ВОП – присъда № 386/01.12.2014 г.- 1л.; Протокол на ВРС- 15 л.; Решение по ВНОХД № 58 по описа на съда за 2015 г.- 3 л.; Присъда по НОХД № 315 / 2016 г. – 2л.;

Протокол – 7 л.; Присъда № 167 /26.06.2019 г. -11 л.; Присъда № 260006 / 22.07.2021 г. - 2л.;

Мотиви към присъда по НОХД № 1445/2019 по описа на ВОС - 4л.;

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените с писмо вх. № 18461 /03.08.2022 г. преписи на писмени доказателства, както следва: НОХД № 315 /2016г. по описа на ВРС, 6 състав преобразувано в НОХД 5116 /2017 г. по описа на ВРС, 36 –ти състав, ведно с приложените към него ДП № 98/2014г. по описа на ОСлО при ОП-В., ВНОХД №291/2017 г., НОХД № 5116 /2017г. по описа на ВРС и ВНОХД № 1445 /2019г. по описа на ВОС.

Прокурор З.: Моите искания са изцяло във връзка с изложените аргументи в исковата молба, а именно:

Дисциплинарната проверка срещу Й. М.. Посочено е изрично, че е осъществява тормоз;

Заповедите за преместване на всички длъжности. Поискал съм го това, защото ние не знаем в този процес каква е била заплатата на М., когато е заемала следващите длъжности, тъй като това обезщетение, което се иска е да се възмезди тя за възнаграждения, които не е получила. По делото не са представени доказателства, че новите заплати не са били толкова високи, колкото сега тя претендира с това обезщетение и аз смятам, че е напълно възможно да ѝ се плати двойно.