Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 9994 от 29.05.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 52128/2024
Вид
Решение № 9994
Подписан
29.05.2025
Състав
Антоанета Георгиева Ивчева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 9994 гр. София, 29.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антоанета Г. Ивчева при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. Я. като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20241110152128 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на д, ЕИК: ,, със седалище и адрес на управление:

**, срещу Столична община, ЕИК: ,, с адрес: **, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ, т. 2, вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 435 лева, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ за вреди на лек автомобил „Шевролет” с рег. № **, причинени вследствие на ПТП, настъпило на 20.11.2022 г. в гр. София, и обичайни ликвидационни разходи за неговото определяне, ведно със законната лихва върху от датата на подаване на исковата молба – 03.09.2024 г. до окончателното плащане.

Ищецът д твърди, че по силата на договор за имуществена застраховка „Каско“ е заплатил сумата от 420 лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинени вреди на застрахования при него лек автомобил „Шевролет” с рег. № **, вследствие на ПТП, настъпило на 20.11.2022 г. Поддържа, че ПТП-то е реализирано в гр. София, при движение по бул. „Климент Охридски” след кръговото с ** в посока към ул. „Околовръстен път“, при попадане на управлявания от Й. Н. Ю. автомобил в необезопасена и несигнализирана неравност на пътното платно – канавка, като отговорен за настъпването му е ответникът Столична община, тъй като пътят, по който се е движил увреденият автомобил, представлява част от общинската пътна мрежа и именно общината отговаря за поддържането му. Сочи, че във връзка с ПТП-то при него е образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) № **, като е съставен опис, в който са отразени констатираните видими увреждания по автомобила, а именно: маслен картер, воден радатор, кора под предна броня, мека връзка на изпускателната тръба. Поддържа да е определил и изплатил застрахователно обезщетение в размер на 420 лева по банков път, а освен това били сторени и обичайни ликвидацинни разходи в размер на 15 лева. Поддържа, че е поканил ответниката да заплати претендираното регресно вземане, но последният не е сторил това, поради което претендира същото, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 03.09.2024 г. до окончателното плащане. Претендира и 1 разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Столична община, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Навежда доводи, че не е доказано настъпването на процесното ПТП по описаните в исковата молба място и начин. Твърди се, че в процесния участък са били извършвани ремонтни дейности от г по възлагане от ответника. Не оспорва факта на плащане на застрахователното обезщетение от ищеца. Моли за отхвърляне на предявения иск.

Претендира и разноски.

С отговора на исковата молба ответната страна е направила искане за привличане на г като трето лице помагач, на което са възложени извършването на ремонтни дейности на пътния участък, където е настъпило пътнотранспортното произшествие. С определение № 1545 от 13.01.2025г. и на основание чл. 219, ал. 1 ГПК съдът е конституирал като трето лице помагач г.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявеният осъдителен иск намира правната си квалификация в чл. 410, ал. 1, т.

2 КЗ, вр. с чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД. Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното застрахователно обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа при или по повод изпълнението на която са възникнали вреди. Основателността на исковата претенция е обусловена от установяването в условията на пълно и главно доказване на следните обстоятелства: наличие на действително застрахователно правоотношение между застрахователя – ищец и пострадалото лице досежно увреденото имущество, плащане от застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение за настъпилите вреди, за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата, като в приложимата в настоящия случай хипотеза на чл. 49 ЗЗД следва да установи противоправно поведение (бездействие) на работник или служител във връзка с работата, с която ответникът му е възложил, без да е необходимо персоналният причинител на вредата да е установен, настъпилите вреди и причинно-следствено между противоправното поведение и вредите, както и размерът на вредите.

Съдът, като взе предвид доводите на страните намира, че между последните не се спори по отношение на следните правнорелевантни обстоятелства: че при д е образувана застрахователна преписка /именувана „щета”/ № ** във връзка с ПТП, настъпило на 20.12.2022 г. с участието на лек автомобил „Шевролет”, с рег. № **, в рамките на която ищецът е заплатил в полза на собственика на увредения автомобил застрахователно обезщетение в размер на 420 лева, както и че процесното ПТП е настъпило на пътен участък, който е част от общинската пътна мрежа на Столична община. Посочените обстоятелства са отделени на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване с постановено по делото определение от 13.01.2025 г., като се установяват и подкрепят и от събрания по делото доказателствен материал.

От приобщената като писмено доказателство по делото застрахователна полица № 440121220017205 се установява, че между застрахователно дружество и Й. Н. Ю. е сключен договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско +“ за лек автомобил „Шевролет“, с рег. № **. Видно от полицата, застраховката е с покритие „Пълно Каско“, което съобразно приложените Общи условия на застрахователя включва риска ПТП, и с уговорен период на действие от 21.11.2021 г. до 20.11.2022 г.

2

Следователно, съдът приема, че между страните е възникнало валидно застрахователно правоотношение.

От приетото като писмено доказателство по делото уведомление от 22.11.2022 г. се установява, че застрахователно дружество е било уведомено за настъпилото на 20.11.2022г. в 18:30 часа в гр. София застрахователно събитие. Като описание на събитието е посочено, че при движение по бул. „Климент Охридски“, след кръговото кръстовище, посока Околовръстен път процесният автомобил е попаднал с двете десни гуми в необезопасена канавка, като е използвана пътна помощ за репатриране на автомобила. По аргумент от чл. 6, т. 4 от Наредбата за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране за настъпилото произшествие в случая не е било необходимо съставянето на протокол за ПТП.

В хода на производството са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Й. Н. Ю..

При разпита на св. Ю. се установява, че същият е участвал в ПТП в гр. София, на бул. „Климент Охридски“, при управление на лек автомобил „Шевролет“, с рег. № **.

Свидетелят не помни конкретната дата на настъпване на инцидента. Същият изяснява, че инцидентът е настъпил през тъмната част на денонощието, като управлявайки автомобила с минимална скорост, при пуснати нощни светлини, попаднал в частично необезопасен отводнителен канал, отстрани на пътя. Описва участъкът до отводнителния канал като неосветен и с дълбочина от поне един метър, в едната част на който била покрита с циментови панели/пана, а в другата – тези панели липсвали.

Била налице обрасла растителност, която му попречила да възприеме, че отстрани на пътя се намира канавка и да заобиколи изникналата опасност. Изяснява, че циментовите панели били поставени на разстояние 5 см едно от друго, а на места липсвали, после отново имало поставени такива, като пропадането на автомобила се осъществило на мястото на липсващите панели.

Съдът кредитира като достоверни и обективни предоставените свидетелски показания, тъй като същите са последователни, житейски логични, вътрешно хармонични, пресъздаващи непосредствени възприятия на свидетеля и кореспондиращи с останалата доказателствена съвкупност. Липсата на спомени относно конкретната дата на произшествието настоящият съдебен състав отдава на изминалия период от време от момента на неговото осъществяване /около 2 години и половина/.

За установяване механизма на пътнотранспортното произшествие е назначена и изслушана съдебно-автотехническа експертиза, изготвена от инж. Й. Й.. Според представеното експертно заключение на 20.11.2022 г., около 18:30 часа, лек автомобил „Шевролет“, с рег. № **, при движение по бул. „Климент Охридски“ с посока от ** към Софийски околовръстен път, след кръговото кръстовище с бул. „Андрей Ляпчев“ е попаднал с двете десни гуми в необезопасена канавка. Като възможни причини за настъпването на събитието от техническа гледна точка вещото лице е посочило поведението на водача на лекия автомобил, който при движението си по бул. „Климент Охридски“ е напуснал пътното платно и е навлязал в зоната на канавката, както и наличието на необезопасена и несигнализирана канавка в ремонт, намираща се непосредствено до лентата за движение на пътното платно.

Съдът, ръководейки се правилото на чл. 202 ГПК, кредитира представеното експертно заключение като обективно и обосновано. Вещото лице е отговорило пълно и мотивирано на формулираните задачи, като по делото не се установяват обстоятелства, които да поставят под съмнение неговата добросъвестност и безпристрастност.

3

От съвкупния анализ на събрания по делото доказателствен материал съдът приема за установено по делото, че на 20.11.2022 г., около 18:30 часа, при движение по бул. „Климент Охридски“ с посока от ** към Софийски околовръстен път, след кръговото кръстовище с бул. „Андрей Ляпчев“, лек автомобил „Шевролет“, с рег. № **, попада с двете десни гуми в необезопасено и необозначено препятствие – канавка, разположена отстрани на платното за движение, което обективно и неизбежно е довело до увреждането му като движима вещ.

С настъпването на застрахователното събитие за ищеца е възникнало задължение да заплати застрахователно обезщетение в полза на застрахования. От данните по делото се установява, че е извършена калкулация на щетите по методика на застрахователя, като на основание раздел II, чл. 4, т. 4.6 от общите условия към договора за застраховка с ликвидационен акт е определено изплащането на застрахователно обезщетение в размер на 420 лв. Установява се, че с платежно нареждане с референция ** същото е преведено по посочената в заявлението банкова сметка на застрахования на 20.12.2022г.

Както беше посочено, не се спори, че пътят, на който е реализирано процесното ПТП, е общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 ЗП. Съобразно чл. 31, ал. 1 ЗДвП изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините, като под път следва да се влага смисъла, посочен в легалната дефиниция в § 1, т. 1 от ДР на ЗП – това е ивицата от земната повърхност, която е специално пригодена за движение на превозни средства и пешеходци и отговаря на определени изисквания. По аргумент от § 1, т. 2 от ДР на ЗП към пътя се причисляват платното/платната за движение, разделителните ивици, банкетите, тротоарите, разделителните и направляващите острови, зелените площи, крайпътните отводнителни и предпазни окопи. Съгласно § 1, т. 12, т. 13 и т. 14 от ДР на ЗП дейностите по изграждане, ремонт и поддръжка включват цялостно преустройство и полагане на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация и предприемане на мерки за защита принадлежностите и съоръженията, както и задължение за сигнализиране незабавно препятствията по общинските пътища и улици. Нарушението на целостта на пътното покритие представлява „препятствие на пътя” по смисъла на § 1, т. 37 от ДР на ЗДвП, което създава опасност за движението.