Присъда № 29 от 17.10.2023, Районен съд - Димитровград

Мотиви към присъда № 29/17.10.2023 г., постановена по НОХД№ 506/ 2022 г. по описа на РС- Димитровград.

1. Против Х.Х., роден на **** г. в Република Турция; от турски произход; български гражданин; живущ в с. М., , общ. Кърджали; със средно образование; неженен; ЕГН: **********, неосъждан, е внесен обвинителен акт, с който е обвинен в това, че на 22.08.2022 г. в гр. Димитровград, по бул. "Димитър Благоев", управлявал моторно превозно средство - товарен автомобил марка "Мерцедес 308 Д" с per. № ****, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно - 1.29 на хиляда, установено по надлежния ред престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК.

2. ПРОКУРОРЪТ- г- жа Кр. П. пледира виновен, предлага съответни наказания.

3. ЗАЩИТНИКЪТ- адв. Д. Я. при ХАК пледира невиновен за подзащитният си, моли за оправдаване

4. ПОДСЪДИМИЯТ- Х.Х. не се признава за виновен.

Материален закон:

5. НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС(НК).

Чл. 343б. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм., бр. 50 от 1995 г.) (1) 6. НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози

(Загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.)(Наредба№1/17)

Чл. 27. (1) (Доп. – ДВ, бр. 81 от 2018 г.) Лабораторията, извършила изследването, изпраща протокола по чл. 24, ал. 2 и протокола по чл. 14, ал. 2 на структурата, посочена в талона за изследване.

(3) В седемдневен срок от връчване на наказателното постановление или от предявяване на обвинението за престъпление по чл. 343б от Наказателния кодекс изследваното лице може да поиска за своя сметка повторно извършване на химически анализ чрез органа по производството, ако не е изтекъл срокът по чл.

26, ал. 4.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 81 от 2018 г.) При отчетена разлика между първото и повторното изследване, два пъти по-голяма от посочената в чл. 22, ал. 2, от органа по производството се възлага изследване на контролната проба в друга лаборатория, което се извършва от трима специалисти. В този случай транспортирането на пробата се осигурява от структурата, в която работи контролният орган, назначил изследването.

Факти по делото.

7. Подсъдимият обитавал жилище, находящо се в гр. Димитровград, кв. Марийно на северен бряг на р. Марица. Вечерта на 21.08.22 г. употребил алкохол в неустановено количество. На следващата вечер се качил на товарен автомобил марка "Мерцедес 308 Д" с per. № ****, подкарал го през моста на р. Марица към централната част на гр. Димитровград. Около 21:00 часа на 22.08.22 г. , в близост до бензиностанция „Еко“, находяща се на бул. Д. Благоев до номер 21 бил ситуиран полицейски патрул, в състава на който били полицейските служители св. П. и св. А.. Те спрели за проверка управляваният от подсъдимият автомобил.

1

Установили, че притежавал СУМПС с № 83011, издадено от Република Турция.

В камиона имало каса с бира, св. А. му се сторило, че усеща миризма на алкохол, което не било установено от св. П.. Преценено било, че има достатъчно основания да бъде извършена проверка на подсъдимият за съдържание на алкохол в кръвта му поради което се пристъпило към такава с Алкотест Дрегер 7510 с инв. № 0055, който отчел 1.34 промила съдържание на алкохол в издишания въздух от водача Хюсеиноглу. Показанията на уреда били представени на подсъдимият. Това озадачило последният ,който настоял да бъде взета кръвна проба.

8. Издаден бил талон за изследване от св. А. №110087 от 21:35 часа на 22.08.22 г., а на същата дата в 21:51 часа подсъдимият се явил в ЦСМП- Димитровград, където пред съответният лекар бил съставен протокол, в който било отразено между другото , че подсъдимият е обявил употребата на шест бири по половин литър към 04:00 сутринта на същата дата. Взета била кръвна проба в две вакуум епруветки , които били запечатани със стикери серия А056829 №110087.2 и № 110087.3. На 23.08.22 г. в хладилна чанта пробите били предадени на в.л. С., която не констатирала нарушения по съхранението и опаковката на пробите, приела е, че отговарят на изискванията на Наредба №1/ 2017 г. и посредством газохроматографски метод , анализирала проба в епруветка №110087.2, при която констатирала съдържание на етилов алкохол от 1.29 промила, за което издала протокол за химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта №39/ 05.09.22 г. от 16:40 часа.

9. Към материалите на досъдебното производство липсват достоверни данни този протокол да е бил представен на подсъдимият или неговият защитник.

Постановлението за привличане като обвиняем е издадено на 21.10.22 г., при което подсъдимият(обвиняем към този момент) е бил привлечен като такъв в присъствието на защитник, разпитан бил в това си качество, посочено в протокола било че не желаел да му бъдат предявявани материалите по делото.

10. В съдебната фаза- хода на съдебното следствие- пред съда бе представено като доказателство разпореждане от 10.11.22 г., издадено по същото досъдебно производство- д.п.№ 449/22 г. по описа на РУ- Димитровград, от наблюдаващият прокурор, което липсва по делото до този момент. Без да се обсъжда мотивната част на това разпореждане по причини, които съдът излага по- долу, прокурорът е коментирал молба от 26.10.22 г. от защитникът, която също липсва по цялото дело, в която като че ли защитникът е поискал извършване на повторна проба, като в крайна сметка е оставил без уважение същата.

11. В съдебното следствие бе назначена повторна експертиза , в отговор на поставената му задача в.л.В. депозира и заключение ,което поддържа в зала.

Според същото, с протокол №106/25.04.23 г. от 11:00 часа, била анализирана предадена на 21.04.23 г. епруветка серия А056829 № 110087.3, на която вещото лице извършило две проверки с газохроматографски метод, при която в крайна сметка се констатирало концентрация на алкохол в пробата от 1.03 промила.

Вещото лице имало квалификация магистър по медицинска химия ,с дълъг опит по извършване на потворни проби. Предадената контролна проба, която била анализирана не била с нарушение по опаковка и запечатване, тя била редовна и вещото лице нямало никакви съмнения , че е компроментирана. На база неговият опит , такъв случай с толкова рязко падане на контролни резултати не е имал.

12. Назначена в хода на съдебното следствие бе и комплексна експертиза , в състав от в.л. А.И.. Те са депозирали заключение, което при разпита в с.з. поддържат.

При изготвяне на това заключение, вещите лица са използвали показания на разпитаните полицаи на досъденото производство; талон и двете предходни 2 експертизи.Според тяхното заключение първите два резултата- от Дрегер и от лабораторно изследване на досъдебното производство кореспондират изключително точно по между си , съобразно и изминалото време , което не поставяло под съмнение резултатите от тях. Третото изследване било извършено извън период от време на минимален тримесечен срок от Наредба №1/17 .

Отчетеното намаляване било повече от допустимото, което предпоставяло промени в пробата. Същото теоретично можело да се дължи на навлизане на атмосферен въздух в епруветката или отделяне на алкохолните пари от кръвта.

Приемат още , че при това изследване е бил нарушен реда за осъществяването , тъй като пробата следвало да се анализира от трима специалисти. Първите две изследвания, извършени от различни експерти и с различни аналитични методианализатор на алкохол в дъха и газ- хроматографски анализ на ткръвна проба следвало да се приемат за обективни , точни и достоверни, като съдържанието на алкохол в кръвта на подсъдимият към дата 22.08.22 г. е 1.29 промила.

Заключението , дадено в хода на съдебното производство от своя страна по изложените причини не било аналитично издържано.

13. Подсъдимият не бил осъждан до момента на постановяване на настоящата присъда по смисъла на НК.

14. Горните факти се установиха от събраният по делото доказателствен материал по ред и начин, изложен по- долу.

Правни изводи по въпросите в чл. 301от НПК.

15. По това дело прокуратурата не успя да докаже обвинителната си теза, а съдът също служебно не достигна до извода, че престъплението е доказано по несъмнено начин.

16. В тази връзка на право място следва да се отбележи, че подходът на обвинението търпи сериозна критика.

17. Оказва се, че в делото, предоставено на съда липсват актове на прокурора, които имат съществено значение относно преценка на релевантни към главният факт за доказване обстоятелства , в частност- дали е установено по надлежен ред наличието на концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимият.

18. Става въпрос за липсваща молба от защитникът, ведно с разпореждане от 10.11.22 г., издадено по същото досъдебно производство- д.п.№ 449/22 г. по описа на РУ- Димитровград, което отхвърля направените в тази молба искания.

19. Предварително следва да се посочи, че с оглед на разпореждането, съдът не счете за необходимо да изисква самата молба. Става достатъчно ясно , че в срокът по чл. 27, ал.3 от Наредба №1/17 , защитникът е поискал изследване на кръвна проба, което му било отказано от прокурорът.

20. В случаят това е важно, защото за съставомерността на деянието по чл. 343 б, ал.

1 от НК е необходимо концентрацията на алкохол в организма на водача на МПС да е установена по надлежния ред. Този ред е регламентиран понастоящем в Наредба № 1/2017 г. и включва както способите за доказване употребата на спиртни напитки, така и начините за вземане, съхраняване, транспортиране и изследване на кръвните проби. Съществен елемент от него е и редът за проверка на получените резултати чрез изследване на втората проба по искане на водача, уличен в управление на МПС след употреба на алкохол.

21. Този състав на съда категорично не толерира непредставяне на искания и разпореждания на прокурора, по начин като настоящият, които имат отношение именно към изследване на процедурата по изследване на кръвната проба и рефлектират изцяло към установяване на елемента от обективна страна- наличие на алкохол в кръвта и по- точно- нейната концентрация. Неприемливо е, по досъдебното производство те да липсват, а съдът да се снабдява с тях по почин 3 на защитата.

22. В настоящият случай, искането е направено в срокът по чл. 27, ал.3 от Наредба№1/17, а отказът на прокурора , видим в разпореждането е мотивиран по начин, който според съда е неправилен. Прокурорът не е имал причина да откаже това искане, защото на първо място обективно данните , получени към този момент са гранични със стойността от 1.2 промила- а именно 1.29 промила, второ- имало е данни, че с поведението си обвиняемият тогава е дал да се счете , че употребата на алкохол е била отдалечена във времето на вземане на пробата с техническо средство и доброволно се е съгласил, дори и по своя инициатива е дал кръвна проба. Някои правни несъответствия по повод основанията на сезирането на прокурора следва да не са били вземани предвид от последният, който в крайна сметка не е само носител на обвинителна власт, но и длъжен да събира доказателства, които са в интерес на защитата, т.е. такива , които не са в полза на обвинението.

23. Надлежният ред изисква в случай като този да се гарантира възможността на подсъдимият да атакува резултата на кръвната проба, която възможност в хода на досъдебното производство му е била отнета от прокурора.

24. Следва да се посочи, че нарушаването на процедурата няма абсолютен характер и последици и не води еднозначно да отпадане на съставомерността на деянието и респективно до отпадане на наказателната отговорност. Деянието може да бъде прието за несъставомерно по чл. 343б, ал. 1 , само ако нарушението на процедурата е с такъв характер, че да доведе до невъзможност безсъмнено да се установи, че при управлението на МПС концентрацията на алкохол в кръвта на водача, е превишавала определените в закона стойности[1]. Несъществени нарушения са примерно тези ,които са свързани с броя на шишенцата и количеството кръв, взета за проба, начина на водене на амбулаторния журнал и лабораторната книга и др.[2], които обаче не водят до елиминиране на ясен резултат, сочещ към точно определяне на концентрацията на алкохол в кръвта.

25. Тези действия на прокурора не следва да се считат по принцип за фатални , от гледна точка на проверка на пробата, в смисъла, за която тя съществува. Срокът по чл. 27, ал.3 от Наредба №1/17 не е преклузивен, с неговото изтичане не се погасява възможността да бъде направено и уважено такова искане. Последното може да бъде направено, когато възникне необходимост, стига контролната проба все още да е налична и да не е унищожена[3].