Решение № 860 от 23.06.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 860 гр. София, 23.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20221000500646 по описа за 2022 година

Производството е образувано по въззивна жалба на Р. Д. С. лично и като майка и законен представител на Й. П. С. и А. П. П. срещу решение № 74/19.10.2021г. на СОС, 4ти първоинстанционен състав, постановено по гр.д.

№ 586/20г. в частта, в която са отхвърлени исковете им с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди до пълните предявени размери.

Срещу същия съдебен акт е постъпила въззивна жалба и от П. А. П. в частта, в която предявените искове са уважени.

Жалбоподателите-ищци твърдят, че първоинстанционният съд не е определил справедливо обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди.

Затова молят въззивния съд да отмени решението в обжалваната от тях част и да постанови друго, с което да уважи изцяло исковете им.

Жалбоподателят П. П., ответник в спора, счита в обжалваната от него част съдебното решение на окръжния съд за необосновано, неправилно, противоречащо на материалния и процесуалния закон и на събраните по 1 делото писмени и гласни доказателства. Поддържа, че не са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД за ангажиране на отговорността му.

Неправилно е прието от съда, че бащата, а не майката има вина за родителското отчуждаване. Трябва да се има предвид, че за период около две години Р. С. е живяла и работила в САЩ. Неправилно съдът е приел, че не следва да обсъжда изводите на вещото лице от приетата по делото психологична експертиза. Не отговаря на истината приетото от съда, че при децата има синдром на родителско отчуждение към майка им. Въззивникът се позовава на психологична експертиза на д-р К. К., изготвена по друго дело. Според него негативните емоционални преживявания на децата са свързани с поведението на майката. За отношенията между тях дава информация и Доклад за резултатите от предоставена социална услуга, в който са описани симптомите на синдрома родителско отчуждение.

Затова моли въззивния съд да отмени първоинстанционото решение в атакуваната от него част и да отхвърли изцяло предявените искове.

В депозиран писмен отговор П. П. и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва жалбата на ищците. Счита за правилно решението в обжалваната част от ищците.

Ищците Р. С. и представляваните от нея като майка и законен представител Й. П. и А. П. в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорват жалбата на ответника П. П..

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235, ал.1 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с искове по чл.45, ал.1 от ЗЗД . В исковата молба ищците Р. С. лично и като майка и законен представител на Й. П. и А. П. твърдят, че Р. С. и П. П. са били в граждански брак до 19.03.2013г., който е прекратен с Р № III-9221/01.03.2013г. на СРС, 92 състав. От брака имат две деца- Й. и А. П.. Упражняването на родителските права е присъдено на майката, а на бащата е определен режим на лични контакти с тях. За периода от 2014г. -2015г. ищците са живеели в с. ***, като майката е работила в Американска английска академия и допълнително е полагала труд в БАН.

Децата са били на обучение в Американската английска академия. Ищецът Р.

С. е загубила работата си през 2015г. и от месец юли същата година е отишла 2 заедно с децата си да живее и работи в гр. ***. На 20.10.2015г. ответникът ги е взел за осъществяване на личен контакт с тях и не ги е върнал на майката.

На 30.12.2015г. Р. С. е подала молба пред ДСИ за предприемане на принудително действие за връщане на децата, но то не е постигнало успех.

П. П. е завел гр.д. № 372/16г. пред РС- Костинброд за промяна на упражняването на родителските права, по което са определени привременни мерки, въпреки че има влязло в сила решение от 19.02.2015г., с което е одобрена спогодба по гр.д. № 5348/15г. на СГС. По привременни мерки е определен режим на лични контакти на майката с децата, който ответникът не е спазвал. През 2016г. Р. С. е подала молба за принудително изпълнение за предаване на децата пред ЧСИ, но П. П. е отказал да ги предаде. РСКостинброд е уважил иска за промяна на упражняване на родителските права, но с влязло в сила решение на СОС той е отхвърлен. В исковата молба се твърди, че между родителите е имало дела по ЗЗДН. По тях е установено, че ответникът е извършил акт на домашно насилие, изразяващо се в препятстване на осъществяване на режим на лични отношения между децата и тяхната майка. Влошените отношения между родителите са довели до психична нестабилност както на майката, така и на децата и до конфликт на лоялност спрямо тях. Ищецът Р. С. е подавала сигнали до т.112 и до Д.- Своге във връзка с невъзможността да осъществи среща с децата си. Въпреки постановеното от съда заместващо съгласие на бащата за пътувания на Й. П. и А. П. извън територията на РБългария до Бразилия П. П. не ги дал на майката и те не са виждали близките си повече от 5 години. Всички опити на майката да вземе децата при себе си са били осуетявани от бащата.

Последният самоволно и неправомерно в нарушения на съдебно установения режим е отнел децата от майката и я е лишил от обективна възможност да реализира родителските си права и да прояви родителски капацитет.

Те живеят в изолация от майката и в зависимост от бащата и от неговото отношение към нея. Поведението му е довело до синдром на родителско отчуждение от нея. В исковата молба се сочи, че майката не е виждала и чувала децата си регулярно, въпреки че трябва да живеят при нея. Имало е акт на физическо насилие над майката от страна на бащата, на който децата са били свидетели. При него е пострадала Р. С. и поради това е била на лечение в САЩ. Затова моли съда да осъди ответника да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10000лв. на Р. С. за периода 20.10.2015г. до 3

09.09.2020г., на Й. П. С. и А. П. П. по 25 010 лв. за всеки един от тях за същия период, в едно със законната лихва върху сумите, считано от датата на деликта до окончателното им изплащане.

Ответникът П. П. е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК. С него той оспорва предявените искове като ги счита за неоснователни.

Не оспорва, че бракът му с Р. С. е прекратен с решение на СРС, 92 състав, постановено по гр.д. № 13188/12г., както и че имат две деца. Със споразумение от 14.01.2014г. влязло в законна сила чрез протоколно определение от 19.02.2015г. на СГС по гр.д. № 5348/13г. упражняването на родителските права е предоставено на майката като на ответника е определен режим на лични контакти с децата. Не оспорва, че е сезирал РСКостинброд с иск по чл.59, ал.9 от СК за промяна на упражняването на родителските права. Въз основа на нея е образувано гр.д. № 327/16г. по това дело са определени привременни мерки като на майката Р. С. е определен режим на лични контакти с малолетните деца Й. и А. П.. Ответникът оспорва твърдението в исковата молба, че не е спазвал режима на привременните мерки, постановени от съда, както и че майката не е виждала децата регулярно. Не е вярно, че е налице синдром на родителско отчуждение. В протокол от 16.12.2016г. на ЧСИ М. Ц. е установено, че децата не желаят да отидат при майката, а искат да останат при баща си. Ответникът се позовава на заповед за незабавна защита № 1005/21.12.2017г., издадена от РСКостинброд, макар и да е отменена. По повод действията на ищеца Р. С. на 14.07.2018г. е издадена нова заповед за незабавна защита по гр.д. № 635/18г., според която тя трябва да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на децата Й. и А. П.. Ответникът твърди, че от една година Р. С. живее и работи в САЩ, което обуславя невъзможност да вижда децата си.

Счита, че не са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД за ангажиране на отговорността му.

Не се спори, че с Р. С. са имали сключен граждански брак, прекратен с решение от 01.03.2013г. на СРС, 92 състав, постановено по гр.д. № 13188/12г.

С него упражняването на родителските права е предоставено на майката. С определение от 19.02.2015г. по гр.д. №5348/13г. е одобрена спогодба между съпрузите относно упражняването на родителските права и режима на лични контакти на децата с бащата.

4

Не се спори, че между бившите съпрузи е имало дела по ЗЗДН.

Не се спори, че П. П. е поискал промяна в упражняването на родителските права и с решение по гр.д. № 372/16г. на РС-Костинброд тя е допусната. С решение № 228/22.06.2018г. СОС то е отменено и искът е отхвърлен с правно основание чл.59, ал.9 от СК.

Въз основа на одобрената спогодба СГС е издал в полза на Р. С. изпълнителен лист на 08.07.2015г.

Към исковата молба са представени и други писмени доказателства с оглед твърденията в нея.

Настоящата инстанция счита, че не следва да обсъжда заключението на медицинската експертиза по гр.д. № 8794/17г. на СРС, 139 състав, доколкото тя не е изготвена за настоящия процес. Основен принцип в гражданския процес е този за непосредственост и публичност при разглеждане на делатачл. 11 от ГПК.

Към отговора на исковата молба ответникът е представил писмени доказателства с оглед твърденията и възраженията, релевирани в него. Съдът не следва да обсъжда като доказателства по делото и да ги съобрази при постановяване на съдебния акт следните писмени документи: имейл до д-р Куков, /стр.130/, като неотносим към спора, програма от университета в Окланд, тъй като е представена само на чужд език, а не и на български съгласно изискването на чл.185 от ГПК, съдебнопсихологическа експертиза, изготвена от д-р Куков по гр.д. № 8794/17. на СРС, тъй като не е изготвена за настоящия процес. Основен принцип в гражданския процес е този за непосредственост и публичност при разглеждане на делата- чл. 11 от ГПК.

По делото е приобщена като доказателство преписка № 267000-271/20г на РУ на МВР- Годеч, съдържаща 91 листа, образува по сигнал от Р. С. за неправомерни действия от страна на служители на ОДМВР- София и същата не следва да бъде взета предвид от съда, тъй като е неотносима към спора.

По делото са представени и са приети два протокола от 16.12.2017г. и 14.07.2018г., съдържащи се в досиетата на децата Й. и А. П. за осъществени срещи между родителите им в присъствието на социален работник.

Пред първоинстанционния съд е представен и приет социален доклад от 12.04.2021г., изготвен от АСП-Д. – гр. Своге.

5

По делото са представени заключителни доклади ЦОП от 18.07.2017г., 10.11.2017г. , 09.02.2018г., 14.07.2017г., 11.01.2019г., 26.03.2019г.,25.07.2018г. и междинни доклади от ЦОП „Проманя“- Община Костинброд.

С определение от 28.09.2020г., постановено в открито съдебно заседание от същата дата, е допълнено определението от 14.08.2020г., постановено по гр. д. № 272/2020г., с което са определени привременни мерки по отношение на осъществяване на лични контакти между малолетните деца А. и Й. П. и тяхната майка Р. С.. Съдът е задължил бащата и майката да договорят срещи с децата в присъствието на специалист.

По делото е изготвено и прието заключение от вещо лице психолог, което е отговорило на поставените задачи. В съдебно заседание вещото лице е допълнило заключението си.

Съдът възприема заключението като компетентно, безпристрастно, обосновано и основаващо се на науката.

В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства.

Свидетелят Фиданова заявява, че познава страните по делото.

Тя депозира показания за личните си впечатление през периода 2009-2012г., както и че от октомври 2015г. децата живеят при баща си, за възможността на Р. С. да се вижда с тях. Свидетелят пресъздава информация чута от Р. С..

Свидетелят П. е баща на ответника и желае да свидетелства. Той излага впечатления относно взаимоотношенията между Р. С. и двете малолетни деца, начина им на живот при ответника.

Свидетелят Й., живееща на семейни начала с ответника. Тя споделя пред съда впечатленията си относно отношенията между децата, бащата и майката.