Решение № 1653 от 11.12.2024, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1653 гр. Велико Търново, 11.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИАНА РАДЕВА при участието на секретаря ЮЛИЯ Ф. КАРАИВАНОВА като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело № 20244110100403 по описа за 2024 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 6 ЗПФУР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „К.“ ЕООД твърди, че e издадена заповед по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 3470/23 г. на ВТРС, връчена по чл.47,ал.5 от ГПК на длъжника Р. Т.

К.. Излага, че претенциите му произтичат от договор за кредит от *** г. сключен по реда на ЗПФУР и ЗЕДЕП, по силата на който е предоставен заем от 300 лева, преведен по банков път с падеж *** г. Заявява, че ответникът не е извършвал никакви плащания по договора и моли съда да приеме за установено дължимостта на сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение- сумата от 300 лева главница по договор за потребителски кредит № *** от *** г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – *** г. до изплащане на вземането, сумата от 21,73 лева мораторна лихва за периода от *** г. до *** г. и сумата от 131 лева- такса за експресно разглеждане.

Претендира разноски в исковото и заповедното производство. В съдебно заседание не изпраща представител. С писмена молба от пълномощника си адв. С. поддържа исковите претенции.

1

Ответникът Р. Т. К. е депозирала в срок отговор на исковата молба чрез особения си представител адв.К. от ВТАК. Счита, че не се доказва по безспорен начин дължимостта на претендираните суми. Моли съда да отхвърли исковете. В съдебно заседание поддържа изложеното становище.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и представените по делото писмени доказателства намира за установена следната фактическа обстановка:

По ч.гр.д. № 3470/2024 г. по описа на ВТРС е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК в полза на „К.“ ЕООД срещу Р. Т. К. за сумата от 300 лева главница, дължима по договор за потребителски кредит № ***/*** г.; ведно със законна лихва върху главницата, считано от *** г. до окончателното изплащане; за сумата от 21,73 лева мораторна лихва за периода *** г.- *** г. и сумата от 131 лева такса експресно разглеждане, както и разноски от 425 лева за заплатена ДТ и адвокатско възнаграждение. Като доказателство по делото е приет договор за за потребителски кредит № ***/*** г. сключен по реда на ЗПФУР. Приет е Стандартен европейски формуляр съдържащ преддоговорна информация, както и лог файл и справки, видно от които ответникът е изпратил до ищеца искане с № ***/*** г. в 9:14:46 часа , в което е посочен видът на кредита и исканата сума- 300 лева. В искането са предоставени лични данни- освен трите имена на ответника, също адресът му, номерът и датата на издаване на личната му карта, електронна поща , както и номер на банкова сметка. След получено одобрение на предоставения от ответника телефонен номер е изпратен смс с личен код, посочен в приложения по делото имейл относно информация за кредита.

Приета е разписка за извършено плащане № ***/*** г., 10:37 часа, видно от която „К.“ ЕООД е наредил по сметка *** на Р. Т. К. в „П.“ АД сумата от 300 лева по договор ***/*** г.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи:

Предявеният установителен иск е процесуално допустим, депозиран от процесуално легитимирано лице в законоустановения срок. Съобразно вида на търсената защита, за да постанови положителен за ищеца резултат последния следваше да установи пълно и главно основанията и размера на претенциите си, основани на качеството му на К.р, придобил изискуемо вземане срещу 2 ответника по силата на описания договор за кредит. Ответникът следваше да докаже наведените от него правоизключващи, правоунищожаващи и правопогасяващи възражения. Приобщените по делото писмени доказателства безспорно установяват наличието на валидни облигационни правоотношения между страните, основани на сключения по реда на Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние договор за потребителски кредит № ***/*** г. Ответницата е кандидатствала за отпускане на кредит чрез ползването на уебсайт на ищцовото дружество – *** , като в отговор на запитването същата е получила изявление за това, че е одобрена за кредит от 300 лева. В приетото като доказателство искане за отпускане на кредит се съдържат лични данни, които по своето естество и обем от информация водят единствено до извода, че ответницата е кандидатствала пред ищеца за отпускане на заем. Предоставени са не само трите имена, но и номер и дата на издаване на документ на самоличност, мобилен номер, адрес, е-mail, както и номер на банкова сметка. В деня на подаване на искането ответницата е била одобрена за поисканата сума и е сключила договора по начина, описан в в него, като съгласието и за сключването му е дадено чрез предоставения от кредитора смс- код, който след въвеждане активира бутон „подпиши“ в профила на кредитополучателя. Освен горното наличието на валидно облигационно правоотношение между страните се доказа по безспорен начин и чрез приетата разписка от *** г., видно от която по посочената от кредитоискателя банкова сметка в „П.“ АД ищцовото дружество е превело сумата от 300 лева в деня на подписване на договора, посочен като основание за превод в разписката- договор ***/*** г. Договорът за заем е реален и предоставянето на заетата сума по банкова сметка на получателя категорично сочи, че същият е породил своето действие между страните. С него е предвидено заетата сума от 300 лева да бъде върната на една погасителна вноска с падеж *** г. Не е договорен ГЛП и ГПР , същите са посочени като 0%, за сметка на таксата експресно разглеждане от 131 лева.Тоест, общо дължимата и претендирана в настоящото производство сума от ищеца възлиза на 431 лева. При анализ на разпоредбата от договора, именувана “такса за експресно разглеждане“ съдът намира, че същата по естеството си представлява начислена печалба на кредитора, която не е уговорена под формата на възнаградителна лихва. Каквито и да са били съображенията на кредитора, заложена по този начин клаузата е недействителна, тъй като 3 съгласно чл.10а,ал.2 от ЗПК К.рът не може да иска плащането на такси и комисиони за действия, свързани с усвояването или управлението на кредита.

Разглеждането на искането за кредит в рамките на 20 минути по естеството си е именно действие по усвояването на кредита и въпреки даденото съгласие от К.получателя за това, уговорката като противоречаща на императивна законова разпоредба е нищожна съгласно чл. 21,ал.1 от ЗПК, а за нищожност на договора, сключен с потребител съдът следи служебно. Горното води до приложението на разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, тоест до извод за дължимост единствено на чистата стойност по кредита, изразяваща се в предоставената главница в размер на 300 лева. При успешно проведеното доказване от страна на ищеца и извода на съда за дължимост на предоставената в заем сума, която е изискуема, считано от *** г. ответникът следваше да установи, че не дължи поради плащане или на други основания, изключващи отговорността му. При липса на проведено Т.а доказване съдът приема за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 300 лева главница по договор за потребителски кредит № ***/*** г. , ведно със законната лихва от подаване на заявлението*** г. до окончателното изплащане. При този изход на делото по главния иск основателна се явява и акцесорната претенция за лихва за забава за периода *** г.- *** г. претендирана в размер от 21,73 лева. За сумата от 131 лева, представляваща такса експресно разглеждане иска, като неоснователен следва да се отхвърли.

При този изход на спора на ищеца следва да се присъдят разноски по правилото на чл. 78,ал.1 от ГПК съобразно уважената част от предявените искове. В исковото производство е заплатена държавна такса от 131,80 лева и депозит за особен представител от 200 лева, а заплатеното адвокатско възнаграждение е 400 лева съгласно приложения договор за правна помощ.

Дължимите разноски следователно възлизат на 484,92 лева. С решението по установителния иск съдът се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските и в заповедното производство, съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца сумата от 398,96 лева, представляваща разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д.№ 3470/2023 г. на ВТРС.

Водим от гореизложеното, съдът

4

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 6

ЗПФУР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Р. Т. К. с ЕГН ********** от гр.***, ул.*** дължи на „К.“ ЕООД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.***, район *** , бул. *** сумата от 300 / триста/ лева -главница по договор за предоставяне на кредит № ***/*** г. , ведно със законната лихва от подаване на заявлението- *** г. до окончателното изплащане и сумата от 21,73 / двадесет и един лева и 73 ст./ лихва за забава за периода *** г.- *** г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 3470/2023 г. на ВТРС , като за сумата от 131 / сто тридесет и един/ лева -такса експресно разглеждане на кредит ОТХВЪРЛЯ иска, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Р. Т. К. с ЕГН ********** от гр.***, ул.*** да заплати на „К.“ ЕООД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.***, район *** , бул. *** сумата от 484,92 / четиристотин осемдесет и четири лева и 92 ст./ разноски в исковото производство и сумата от 398,96 / триста деветдесет и осем лева и 96 ст./ разноски в заповедното производство.

Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването му пред Великотърновски окръжен съд, чрез Великотърновски районен съд.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 5