Определение № 2082 от 09.07.2026, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2082 гр. София, 09.07.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Емилия Василева Касационно търговско дело № 20268002900980 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника М. Й. Й. чрез процесуален представител адвокат П. И. П. срещу решение № 513 от 11.11.2025 г. по в. гр. дело № 773/2025 г. на Окръжен съд - Велико Търново, с което е потвърдено решение № 428 от 14.04.2025 г. по гр. дело № 1538/2024 г. на Pайонен съд - Горна Оряховица в обжалваните части и М. Й. Й. е осъден да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумата 350 лв. юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.

С потвърдената част на първоинстанционното решение е прието за установено, че М. Й. Й. дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по договор за потребителски паричен кредит № PLUS-19251549/12.04.2022 г., сключен с „БНБ Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, Клон България, следните суми: 5 612,14 лв. - главница, включваща и 213,48 лв. неплатени застрахователни премии, ведно със законната лихва от 30.04.2024 г. до окончателното й изплащане; 754,67 лв. - възнаградителна лихва за периода 02.03.2023 г. - 05.10.2023 г. и 458,98 лв. - обезщетение за забава в плащането в размер на законната лихва за периода 02.04.2023 г. - 30.04.2024 г., за които е издадена заповед № 369/30.04.2024 г. за изпълнение на парично задължение 1 по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 937/2024 г. на Районен съд - Горна Оряховица.

Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

В приложено към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът релевира доводи за допускане на касационно обжалване на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и СЕС, обективирана в решение № 100/08.07.2019 г. по гр. д. № 2206/2018 г. на ВКС, ГК, решение № 151/22.06.2021 г. по гр. д. № 2270/2020 г. на ВКС, ГК, решение № 11/09.01.2023 г. на ВКС, ГК, решение на СЕС от 09.11.2016 г. по дело С-42/15, ECLI:EU:C:2016:842, решение на СЕС от 23.04.2015 г. по дело С-96/14, ECLI:EU:C:2015:262 и решение на СЕС от 19.12.2019 г. по дело С-290/19, ECLI:EU:C:2019:1130, и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:

1. Достатъчно ли е за валидността на договор за потребителски кредит формалното посочване на годишния процент на разходите като абсолютна стойност, без ясно и разбираемо разкриване на метода на изчислението му и на всички включени разходи?

2. Следва ли националният съд да приеме, че несъответствие между договорения и действителния ГПР не води до недействителност на договора, когато съдът субективно прецени, че това е „в полза на потребителя“?

3. Изключва ли спазването на максималния праг по чл. 19, ал. 4 ЗПК възможността възнаградителната лихва да бъде обявена за нищожна поради противоречие с добрите нрави?

4. Какъв е стандарта за служебна проверка за неравноправни клаузи, който националният съд е длъжен да прилага съгласно практиката на ВКС и СЕС?

5. Следва ли застрахователната премия и таксата ангажимент, когато са задължително условие за отпускане на кредита и са известни на кредитора, да бъдат включени в ГПР по чл. 19 3ПК?

6. Допустимо ли е съдът да приеме, че непосочването на действителния ГПР е правно ирелевантно, ако по негова преценка разликата не е във вреда на потребителя?

2

7. Какъв е стандарта за преценка дали отклонението между посочения и действителния ГПР е съществено и води до недействителност по чл. 22 ЗПК?

8. Следва ли всички задължителни разходи по кредита, включително застрахователна премия и такса ангажимент да бъдат включени в ГПР?

9. Допустимо ли е отклонение между посочения и действителния ГПР?

10. Какви са последиците от непосочване на действителния ГПР?

Касаторът се позовава и на очевидна неправилност на въззивното решение – основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Ответникът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД чрез процесуален представител адвокат Галина Христова оспорва касационната жалба и поддържа становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по следните съображения: формулираните въпроси от касатора в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не представляват правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а съставляват въпроси по съществото на делото; касаторът не е аргументирал в какво се състои противоречието на обжалваното решение с цитираната съдебна практика; дали въззивният съд е взел предвид определени обстоятелства и приложил правилно правна норма, е въпрос относно правилността на обжалваното решение, който не подлежи на разглеждане в етапа на селекция па касационното производство; поставените от касатора въпроси са общо формулирани, без да са подкрепени от създадена съдебна практика, която се нуждае от промяна; не е налице очевидна неправилност на въззивното решение.

Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди доводите на страните по отношение на изложените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и след проверка на данните по делото, приема следното:

Въззивният съд е приел, че с рамков договор за продажби и прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г. и приложение № 1 към него, сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България“ като цедент и 3

„Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД като цесионер, цедентът изцяло е прехвърлил на цесионера вземанията си по договор за кредит № PLUS19251549/12.04.2022 г., с пълномощно № Пл-22- 00010-1/15.02.2022 г. към Д22-00050-1 го е упълномощил да уведомява длъжниците по договора на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД за прехвърлянето на вземанията, а с писмо, изпратено по пощата и получено от бащата на длъжника Й. Й. Й. на 06.10.2023 г., цесионерът е уведомил ответника по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД за цесията.

Констатирал е, че по ч. гр. дело № 937/2024 г. на Районен съд – Горна Оряховица е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК № 369/30.04.2024 г. срещу длъжника М. Й. по искане на ищцовото дружество за следните суми: 5 762,14 лв. - главница за периода от 01.01.2023 г. до 01.05.2027 г., по отношение на която е обявена предсрочна изискуемост, считано от 12.04.2024 г.; 3 798,84 лв. – договорна лихва за периода от 01.01.2023 г. /падеж на първата неплатена вноска/ до 12.04.2024 г.

/датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост/; 935,39 лв. - законна лихва за забава, считано от 02.01.2023 г. до датата на подаване на заявлението в съда, като за периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС; законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното плащане на задължението; 209,93 лв. - заплатена държавна такса за разглеждане на заявлението за издаване на изпълнителен лист; 150 лв. - юрисконсултско възнаграждение за представителство и защита в заповедното производство. Срещу заповедта за изпълнение е постъпило възражение от М. Й. по реда на чл. 413 ГПК, след което кредиторът е предявил установителен иск по чл. 422 ГПК и при условията на евентуалност осъдителен иск за главницата, договорна лихва, лихвата за забава и законната лихва. С определение № 1008/11.07.2024 г. по гр. дело № 1538/2024 г. на Районен съд – Горна Оряховица производството по предявените в евентуално съединение осъдителни искове е прекратено.

Съдебният състав е установил, че между „БНБ Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, Клон България като кредитор и М. Й. Й. като кредитополучател е сключен договор за потребителски паричен кредит № PLUS- 19251549/12.04.2022 г., въз основа на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя потребителски кредит в размер 6 000 лв., като е 4 уговорена и застрахователна премия в размер 2 134,80 лв., която е разделена на равен брой вноски и е част от всяка месечна погасителна вноска.

Констатирал е, че договорът за застраховка е обективиран в представения сертификат № PLUS-19251549 и Общи условия за застраховка „защита на плащанията“ на кредитополучателя. Приел е, че с подписването на процесния договор кредитополучателят се е съгласил да заплати на кредитора и такса ангажимент в размер 150 лв., срещу която кредиторът фиксира лихвения процент за срока на договора; уговорено е таксата да се заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържа сумата, посочена в поле „Такса ангажимент“ от общия размер на кредита.

Кредитополучателят се е задължил да върне отпуснатата сума, ведно с начислените лихви и разноски, в сроковете и при условията, указани в договора, на 60 месечни равни погасителни вноски. Въззивният съд е посочил, че в договора е инкорпориран погасителен план, отразяващ падежа и размера на всяка вноска - 222,53 лв. и оставащата главница в лева. Намерил е, че съгласно клаузите на сключения договор усвоената парична сума по кредита за срока на действие на договора се олихвява с възнаградителна лихва, чийто месечен размер е фиксиран за целия срок на договора в размер на 27,30 %; годишният процент на разходите, посочен в договора, е 32,63 %; общата сума, която кредитополучателят се е задължил да върне при сключване на договора за кредит, е в размер 13 351,80 лв. Установил е, че съгласно чл. 5 от договора при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата, като вземането става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска.

С оглед представените доказателства съдебният състав е приел, че предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на 06.10.2023 г.

За да направи извод, че кредитополучателят М. Й. има качеството „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗПК и се ползва от защитата за охраняване на интересите на икономически по-слабата в правоотношението с кредитодателя страна, нормативно уредена в ЗПК и ЗЗП, въззивната инстанция е съобразила, че ответникът /настоящ касатор/ е договорил кредита за лично потребление, а не за търговски цели или осъществяване на професионална дейност.

5

Въз основа на съдържанието на процесния договор за потребителски кредит, съдебният състав е приел, че договорът съдържа ясно и конкретно посочване на заетата сума, срока на действие и връщане, начина на плащане, погасителен план, съдържащ броя, размера и падежа на всяка вноска, каква част от нея представлява главница и каква част - възнаградителна лихва, както и че освен възнаградителна лихва, страните са уговорили и допълнителни такси и услуги /застрахователна премия и такса ангажимент/, които водят до увеличаване на общите разходи по кредита. Поради това, че процесният договор за потребителски паричен заем съдържа посочване на фиксиран лихвен процент - 27,30%, който е константна величина,като изчисляването на дължимата лихва се извършва директно върху усвоената главница, без необходимост от допълнителни формули или индекси, въззивната инстанция е заключила, че не е необходимо да бъде заявена методика за изчисляването на лихвения процент при промяна, нито индекс или референтен лихвен процент, които да я обосноват. Намерила е, че посоченият в договора ГЛП от 27,30% е правилно определен и представлява договорената фиксирана лихва, върху която се начисляват месечните вноски по кредита.