Решение № 261322 от 30.11.2023, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 30.11.2023г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, IV Б въззивен състав, в открито съдебно заседание на седми октомври през двехиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА

ДИМИТЪР

КОВАЧЕВ при участието на секретаря

Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева въззивно гражданско дело № 11829 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.

258 - чл. 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба срещу решение по гр. дело № 7647/2017г. СРС, 160-ри състав в частта, с която са отхвърлени предявения от „Д.“ АД срещу „М.Т.“ ООД иск с правно основание чл. 372 ТЗ вр. чл. 367 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 1 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/ за разликата над уважения размер от 540 лв. до пълния предявен размер от 1200 лв. и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер от 47. 71 лв. до пълния предявен размер от 93.03 лв. и за деня 07.02.2017г.

Въззивникът – ищец обжалва решението в отхвърлителната част, с доводи за неправилност и необоснованост, поради нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Сочи, че изводите на първоинстанционния съд за наличие на противопоставяне от страна на ответника по смисъла на чл. 301 ТЗ, са неправилни. Поддържа, че по делото е установено, че е уведомил своевременно ответника при натоварване на стоките за промяната в опаковката, респ. за промяна в размера на дължимото превозно възнаграждение.

Излага, че показанията на свидетеля А.Д.в тази връзка следва да бъдат кредитирани, като кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото, а показанията на свидетеля Е.С.не почиват на лични впечатления и неправилно са кредитирани в обжалвания акт. Твърди, че е налице признание на ответника за дължимост на цялата дължима сума от 1200 лв., съгласно изготвеното от последния платежно нареждане. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да постанови ново за уважаване на исковете, като потвърди изводите на СРС за неоснователност на направеното от ответника възражение за прихващане. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата „М.Т.“ ООД оспорва жалбата в депозиран писмен отговор. Поддържа, че ищецът се е отклонил от заявката за превоз и е изпълнил превоза неточно. Твърди, че уговореният начин на товарене на процесните стоки – платове – е на ролки в насипно състояние, а платовете са били натоварени на палети без негово съгласие. Сочи, че е бил уведомен за промяната в опаковавнето и цената на 29.01.2016г. около обяд чрез електронно писмо, като липсват годни доказателства за по-ранно уведомяване на 28.01.2016г.

Моли съда да потвърди решението, с присъждане на разноски.

Решението в частта за уважаване на исковете е влязло в сила, като необжалвано.

Решението е влязло в сила и в частта досежно приетото за неоснователно възражение за прихващане от страна на ответника.

Софийски градски съд, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното:

При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо в обжалваната му част.

При преценка правилността на първоинстанционното решение в обжалваната му част, съгласно разпоредбата на чл. 269, изреч. 2 от ГПК, въззивният съд намира следното:

Производството пред СРС е образувано по иск с правно основание чл. 372, ал. 1 от ТЗ вр. чл. 1 от

Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/ за заплащане на сумата 1200 лв., представляваща незаплатено превозно възнаграждение /навло/ с включен ДДС за извършен международен превоз на товар по релация Италия - България, съгласно заявка - договор № 0198/28.01.2016г. и фактура № **********/05.02.2016г. и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 93.03 лв. – мораторна лихва за периода 05.05.2016г. - 07.02.2017г.

Ответникът е направил възражение за неточно изпълнение по договора за превоз.

По отношение на предявеното възражение за прихващане с вземане за неустойка за забава по договора за международен превоз в размер на сумата 1 564. 66 лв. не е подадена жалба от ответника.

За да уважи частично исковете, СРС е приел, че между страните е бил сключен договор за международен автомобилен превоз по заявка –договор № 0198/28.01.2016г., по силата на който ответникът е възложил на ищеца извършване на международен автомобилен превоз по релацията Италия – България, при товарен пункт: адрес 1 – 20200 В., Милано, Корсо Италия и адрес 2 – Е., виа Палестро и разтоварен пункт и получател: Л.ООД, гр. София, бул. ******, с дата на товарене 28.01.2016г. , с място на разтоварване гр. София, България, бул. ****** и срок на доставка 01.02.2016г. , срещу заплащане на превозно възнаграждение от 450 лв. СРС е приел, че ищецът е действал чрез друг превозвач при извършване на превоза, а ответникът е действал по възлагане от името и за сметка на третото лице „Л.“ ООД при условията на несъщински спедиционен договор. За да отхвърли иска за главницата до пълния предявен размер, СРС е приел, че по делото не е установено по безспорен и категоричен начин, че ищецът е уведомил своевременно ответника /при натоварване на стоките/, че е налице промяна в опаковката на стоката, предмет на договора. Прието е в обжалвания акт, че показанията на свидетеля А.Д.в тази връзка са изолирани и съдържат вътрешни противоречия. СРС е кредитирал показанията на свидетеля на ответника С., като кореспондиращи с писмената кореспонденция между страните, съгласно които ответникът е бил уведомен, че са натоварени не ролки плат, а палети с нова цена на транспорта 1140 лв. без ДДС, най-рано на 29.01.2016г., 10. 47 ч. със съобщение по електронната поща. Предвид изложеното, е прието от СРС, че ответникът веднага след узнаването се е противопоставил на извършване на превоза на стоката в палета и липсва съгласие относно новата превозна цена.

С оглед влязлата в сила осъдителна част на първоинстанционното решение, е установено със сила на присъдено нещо наличието на сключен между страните договор за международен автомобилен превоз, който е реализиран от ищеца съгласно уговорената релация.

По делото също е безспорно установено, че процесните стоки са били доставени на 01.02.2016г. съгласно договора в склад на ищеца в София, а на получателя „Л.“ ООД – на 08.02.2016г., като последният я е приел без забележки. Преди получаването на стоката, на 08.02.2016г. в 9. 14 ч. от ответното дружество е изпратено на ищеца по електронен път платежно нареждане за сумата 1200 лв. с включен ДДС. След получаване на стоката ответникът е анулирал нареждането за превод и сумата реално не е преведена на ищеца. /писмо от 15.02.2016г., изд. от „Райфайзенбанк“ /България“ ЕАД/.

По делото е представено писмо, изходящо от ответника до ищеца, подписано за изпълнителния директор на ответното дружество от свидетеля Е.С., в което се сочи, че задължението на ответното дружество спрямо ищеца по процесната фактура е в размер на 1200 лв., като ответникът прави прихващане със своето вземане за неустойка в размер на 1564. 66 лв. , поради което се моли ищцовото дружество да заплати разликата от 364. 66 лв.

По възражението на ответника за неточно изпълнение, обуславящо липса на основание за заплащане на претендираната по-висока от първоначално уговорената превозна цена:

Въззивният съд намира същото за неоснователно, като не споделя мотивите на СРС за приложение на нормата на чл. 301 ТЗ в хипотезата на противопоставяне от страна на ответника веднага след узнаването за новата опаковка и цена по договора. Съгласно показанията на свидетеля А.Д.– „Директор международен и вътрешен транспорт“ в ищцовото дружество, към момента на товаренето на стоките на 28.01.2016г. на двата адреса, предмет на договора, е установено, че вместо ролки платове в насипно състояние, стоката представлява палети, за което веднага – около 18 ч. на същия ден, е уведомил ответното дружество, както и италианския товародател.

Свидетелят дава показания, че стоката е пристигнала и била натоварена на палети по искане на товародателите, които изрично са заявили, че опаковката в палети е задължителна с цел да не се увреди стоката.

В представената по делото разменена електронна кореспонденция между страните също е налице изявление на свидетеля Д., че е уведомил ответното дружество на 28.01.2016г. за промяната на опаковката и цената, поради което не са налице противоречия в показанията му. Показанията на свидетеля Д. и разменената кореспонденция си кореспондират относно установеното устно уведомяване от свидетеля на представител на ответното дружество на 28.01.2016г., в деня на товаренето, както и писмено на следващия ден.

В писмената кореспонденция действително липсва изрично съгласие относно променената цена, но съдът намира, че показанията на свидетеля Д. са логични и кореспондиращи с останалия доказателствен материал и липсва процесуално основание да не бъдат кредитирани. Налице е и изрично съгласие на ответника за допуснатите на ищеца гласни доказателства.

От друга страна, съдът не споделя мотивите в обжалваното решение, че показанията на свидетеля Е.С.относно момента на уведомяването за промяната на опаковката и цената следва да бъдат кредитирани. Налице е противоречие в показанията на С., че превозно възнаграждение от 1200 лв. не е било обсъждано и подписаното от него съдържание на писмо, обсъдено по –горе, в което се съдържа признание на задължението. Независимо, че писмото не изхожда от законен представител на ответното дружество, същото следва да се цени при преценка на събраните гласни доказателства. Отделно в същото се съдържа признание на вземането, което не е оспорено в качеството на писмен документ.

Договорът за превоз е консенсуален, неформален и може да се доказва с всякакви доказателствени средства, като товарителницата не е форма за действителност на същия. Ето защо въззивният съд намира , че по делото са установени действия на ответното дружество, с които е потвърдило промяната на първоначално уговореното превозно възнаграждение, с оглед променената опаковка на товара. В тази връзка съдът кредитира показанията на свидетеля Д., преценени съвкупно с обсъдените писмени доказателства, че превозвачът е получил стоката с променена опаковка - палетизирана от самите товародатели и ответникът е бил уведомен своевременно за отказа им стоките да бъдат разпалетизирани. Ето защо не е налице противопоставяне по смисъла на чл. 301 ТЗ от ответното дружество на действия, извършени от лице без представителна власт.

При така установените факти и на основание чл. 372, ал. 1 от ТЗ, ответникът дължи уговореното превозно възнаграждение в претендирания от ищеца размер.

С оглед уважаване на главния иск, е основателен и акцесорния иск за заплащане на мораторна лихва за разликата до пълния предявен размер от 93. 03 лв. за периода 05.05.2016г. - 06.02.2017г., като досежно началния момент на настъпване на забавата следва да бъде зачетено решението във влязлата му в сила част. По отношение отхвърляне на претенцията по чл. 86, ал.

1 ЗЗД за деня 07.02.2017г. решението е правилно, тъй като за визирания ден е присъдена законна лихва, считано от предявяване на исковата молба.

По изложените съображения решението следва да бъде отменено в обжалваната част за отхвърляне на исковете и вместо него постановено друго за уважаването им и потвърдено в частта за отхвърляне на претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за деня 07.02.2017г.

Решението следва да бъде отменено и в частта за присъдените в полза на ответника разноски.

С оглед изхода на спора, на въззивника – ищец следва да бъдат присъдени претендираните и доказани разноски за въззивното производство в общ размер на сумата 375 лв. – държавна такса и адвокатско възнаграждение, както и сумата 186. 66 лв. – дължими разноски за СРС.

Така мотивиран, Съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение по гр. дело № 7647/2017г. СРС, 160-ри състав в обжалваната част, с която са отхвърлени предявения от „Д.“ АД срещу „М.Т.“ ООД иск с правно основание чл. 372 ТЗ вр. чл. 367 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 1 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/ за разликата над уважения размер от 540 лв. до пълния предявен размер от 1200 лв. и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер от 47. 71 лв. до пълния предявен размер от 93.03 лв., както и в частта, с която „Д.“ АД е осъдено да заплати на „М.Т.“ ООД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски в размер на 214. 55 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: