Решение № 40 от 28.01.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Пловдив, 28.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Весела Ив. Евстатиева

Членове:

Миглена Р. Маркова

Иванка П. Гоцева при участието на секретаря Христина В. Христова като разгледа докладваното от Миглена Р. Маркова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20245300602445 по описа за 2024 година Производството е по реда на Глава XХІ от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на частния тъжител А. К. срещу Присъда №159/13.09.2024г. постановена по НЧХД №5171/2023г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХ–ти н. с., с която подсъдимата Д. И. К. е призната за невиновна в извършване на престъпление по чл.148 ал.1 т.1, вр. с чл.146 ал.1 от НК и на осн. чл.9 ал.2 от НК е оправдана по така повдигнатото обвинение.

С присъдата е уважен предявения срещу подс. Д. К. граждански иск за причинени от деянието неимуществени вреди в размер на 500лв. ведно със законната лихва от датата на увреждането - 07.09.2023г. до окончателното изплащане на сумата, като до предявения размер от 2000лв. искът е отхвърлен като неоснователен.

На осн. чл.190 ал.1 от НПК частния тъжител е осъден да заплати на подс.К. направените по делото разноски в размер на 1400 лева за адвокатско възнаграждение.

Подсъдимата К. е осъдена да заплати на частния тъжител сумата от 1

10лв., представляваща разноски по внесен депозит съобразно уважената част от гражданския иск, сумата от 162,50лева представляваща адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от гражданския иск, както и сумата от 50.00лв. по сметка на РС-Пловдив представляваща държавна такса върху уважената част от гражданския иск.

Срещу постановената присъда в гражданската и в наказателната й част е постъпила бланкетна жалба от частния тъжител, чрез повереника му адв.И. С., с която съдебния акт се атакува като неправилен, незаконосъобразен, постановен в нарушение на материалния закон. Иска се присъдата да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която подсъдимата да бъде призната за виновна по предявеното й обвинение, да бъде уважен в пълен размер предявения граждански иск и подсъдимата да бъде осъдена да заплати направените по делото разноски. В срока по чл.320 ал.4 от НПК е депозирано допълнение към въззивната жалба, в което обстойно се развиват съображения относно неправилното приложение на чл.9 ал.2 от НК от първостепенния съд.

Съдебният акт се атакува и с жалба от адв.К. К. защитник на подсъдимата Д.К., с която присъдата се атакува като неправилна и незаконосъобразна. Иска се присъдата да бъде отменена и подсъдимата да бъде призната за невиновна по предявеното й обвинение.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция частния тъжител и повереника му- адв. С. поддържат жалбата си. Адв.С. излага съображения, че за да е налице малозначителност на деянието то същото не следва да има отрицателно въздействие върху обществените отношения и да ги влошава.

Сочи се, че не е отчетена обществената роля на подсъдимата и тъжителя, като общински съветник и представител на гражданското общество. В тази насока се навеждат доводи, че доколкото обидните думи са изречени пред няколко лица, конфликта между тях, възрастта и натрупания социален опит на подсъдимата и липсата на извинение от нейна страна няколко месеца след деянието не може да обуслови приложението на чл.9 ал.2 от НК. Сочи се, че неправилно съдът е приел, че с изричането на думата идиот подсъдимата е изразила оценка на ситуацията, в която е попаднала. Иска се присъдата да бъде отменена и подсъдимата да бъде призната за виновна по предявеното й обвинение, като се осъди да заплати направените по делото разноски и да се уважи предявения иск в пълен размер. Претендират се разноски за въззивната 2 инстанция

Частният тъжител в съдебно заседание поддържа изложеното от повереника си и сочи, че ако подсъдимата му се беше извинила нямаше да подаде тъжба срещу нея.

Подсъдимата К. и защитника й- адв. К. поддържат жалбата си и молят подсъдимата да бъде призната за невиновна, тъй като не е извършила престъплението, за което е предадена на съд. Навеждат се доводи, че делото е образувано по политически причини, тъй като тъжителят е искал да опетни доброто име на подсъдимата в обществото, поради което и тъжбата е подадена по време на предизборната кампания за местните избори 2024г. Твърди се, че не са налице категорични и безспорни доказателства, да е нанесена обида на тъжителя, за което сочат показанията на свидетелите А., Х. и С., които неправилно не са ценени в цялост от първоинстанционния съд, а са ценени показанията на други двама свидетели, които не са присъствали на местопроизшествието, доколкото един от тях е бил зад вратата на тоалетната, а другият е бил на голямо разстояние. Алтернативно се иска, ако съдът прецени, че е изречена обидна реплика от подс.К., то въззивният състав да потвърди първостепенния акт като приеме, че следва да се приложи разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК, поради малозначителност на деянието, доколкото е изказана обидна дума след като е била ударена в лявата ръка и е разляла кафе върху дрехите си, което било нормална човешка реакция.

Претендират се и разноски за адвокатско възнаграждение.

Подс.К. пледира, че не е вярно изложеното в жалбата, че тя е повлияла при решаване на казуса с имотите на Гребната база и моли да бъде призната за невиновна.

Пловдивският окръжен съд, след като обсъди доказателствата по делото, изразеното от страните в жалбата и пред настоящия съдебен състав и съобразно правомощията си по чл.313 и чл.314 от НПК, като провери изцяло правилността на присъдата по посочените от страните основания и извън тях, намира и приема за установено следното:

Жалбите са процесуално ДОПУСТИМИ, подадени в срок, от процесуално легитимирани лица и са насочени срещу подлежащ на обжалване по реда на глава ХХІ от НПК съдебен акт. Разгледани по същество са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

3

За да постанови присъдата си, Районен съд Пловдив е възприел за установена по несъмнен и категоричен начин следната фактическа обстановка:

Подсъдимата Д. И. К. е родена на ***** г. в гр. Пловдив, б. българска гражданка, неосъждана. Същата към 07.09.2023г. била ***** на Постоянна комисия по Устройство на територията и жилищна политика на Общински съвет Пловдив и *****, а частният тъжител и граждански ищец А. И. К. бил ***** на Сдружение „Спаси Пловдив“.

На 07.09.2023г. в гр.Пловдив в сградата на Общински съвет Пловдив, която се намирала на ул. „*****“ № *** и се ползвала от Общинския съвет, се провело събрание на Общинския съвет. На него присъствала подсъдимата Д.

К., която била ***** и ***** на постоянната комисия по устройство на територията, а също и частният тъжител и граждански ищец А. И. К. като представител на Сдружение „Спаси Пловдив“. На събранието предмет на обсъждане била цената на изкупуване на терен от 67 дка в парк „Отдих и култура“ в гр. Пловдив, във връзка с което изказване направила подсъдимата Д. К.. Статутът на посочения имот бил предизвикал медиен интерес, както и реакции на граждани и неправителствени организации, една от които била и представляваната от частния тъжител и граждански ищец организация, които считали, че имотът следва да остане зелена територия за гражданите, а не да бъде застрояван. Относно същия терен като представител на сдружение с нестопанска цел думата взел и частният тъжител и граждански ищец А. К.. В обявената почивка било взето интервю от подсъдимата Д. К. като ***** на Постоянна комисия по Устройство на територията и жилищна политика на Общински съвет Пловдив, след което било взето интервю и от частния тъжител А. К., според който подсъдимата К., въпреки че била ***** на оглавяваната от нея постоянна комисия, пропуснала промяната на предназначението на този имот. Малко след това подсъдимата К. отишла в кафенето на Общинския съвет заедно с колегите си: свид. В.П.Х., свид.В.С.А. и свид. В.Б.С., взели си кафе и заедно тръгнали да се качват по стълбите на третия етаж.

В едната си ръка подсъдимата носела кафе в пластмасова чаша. По същото време частният тъжител бил влязъл в мъжката тоалетна, която също била на третия етаж на сградата на Общински съвет Пловдив. В момента, в 4 който подсъдимата вървяла по коридора, заедно с колегите си: свид. В. П. Х., свид.В. С. А. и свид. В. С., носейки чашата с кафе в едната си ръка, и се намирала в близост до вратата на мъжката тоалетна, която била плътна, тя се отворила и оттам излязъл подсъдимият К.. Вратата ударила ръката на подсъдимата, която не успяла да задържи чашата с кафе, заляла се с него и изцапала роклята си. Като видял случилото се, частният тъжител се почувствал неприятно, извинил се на подсъдимата за случилото, но тя реагирала емоционално, като го нарекла „идиот“, а тъжителят я упрекнал, че не внимава къде ходи. Свидетели на случилото се били и свид.Д.С.К. и свид.Л.Х.М., които дошли на събранието на Общинския съвет на гр. Пловдив, за да изразят гражданската си позиция относно имота, в парк „Отдих и култура“ в гр. Пловдив, членове на Общинския съвет, общински съветници.

Репликата на подсъдимата К. предизвикало неприятни изживявания у частния тъжител и граждански ищец А. К., който се почувствал обиден, поради което и подал тъжба в съда.

Възприетата фактическа обстановка първостепенният съд изградил въз основа на показанията на свид. Д.С.К., свид. Л.Х.М., частично от показанията на: свид. В.П.Х., свид. В.С.А., свид. В.Б.С. и обяснения на подсъдимата, заверено копие на решение на Общински съвет Пловдив от заседание, проведено на 07.09.2023г., писмо от Общински съвет Пловдив вх.№ 14382/07.02.2024г., ведно със заверено копие на клетвен лист, извлечение от страницата на Търговски регистър и регистър на юридическите лица, писмо вх.№ 23507/29.02.2024 г. от Общински съвет Пловдив, писмо от Общински съвет Пловдив ведно с отговор от ОП Общинска охрана вх.№ 33565/26.03.2024 г.

Правилно първостепенният съд е кредитирал показанията на свидетелите Д.К. и Л.М., които обстойно и последователно описват инцидента, поведението на подсъдимата и частния тъжител, присъствалите на мястото лица, излизането на тъжителя от тоалетната, отправената реплика „идиот“ към него от подсъдимата. Същите са обективни, последователни, логични, взаимодопълващи се, кореспондиращи напълно със събраните по делото писмени доказателства и показанията на свидетелите: В.Х., В.А., В.С. и обясненията на подсъдимата, в частта, в която сочат, че между подсъдимата и частния тъжител е имало инцидент, при който вратата на тоалетната, от която той е излизал я е блъснала и тя се е заляла с кафе. Голословна е тезата на 5 защитата, че свидетелите Д.К. и Л.М. не са присъствали на местопроизшествието, поради което и не следва да се ценят с доверие показанията им, доколкото не кореспондира с показанията им, обстойно описващи местонахождението им в този момент, а именно свид.К., която в този момент е била в женската тоалетна, а свид. Л.М. на площадката.

Обосновано след задълбочен анализа на събрания по делото доказателствен материал не са кредитирани с доверие показанията на свидетелите: В.Х., В.С. и свид. В.А., че подсъдимата не е изрекла думата идиот спрямо тъжителя. Така свид. А. твърди, че не е чула подсъдимата да е изрекла дума, а само е изпищяла - л.31 гръб от НОХД, а свид. Х. сочи, че се е обърнала към тъжителя и го е попитала „защо“- л.32 гръб. Показанията на свид. С. са вътрешно противоречиви. От една страна твърди, че „тя /подсъдимата/ е реагирала емоционално,… какво е казала не мога да кажа“, а по надолу- „К. реагира бурно на стълкновението с вратата, не съм чул членоразделна реч, конкретна дума не съм чул, не съм чул думи“. Предвид близките отношения на подсъдимата със свидетелите Х., С. и А., които са нейни колеги и разминаванията в показанията им, същите правилно не са ценени с доверие в частта, че подсъдимата не е нарекла „идиот“ тъжителя от първостепенният съд и възражението на защитата относно неправилен анализ на събрания доказателствен материал е неоснователно.

Правилно не са ценени с доверие обясненията на подсъдимата, в частта, в която същата отрича да е отправила обидни думи към тъжителя с оглед правото й на защита и некореспондирането им с показанията на свидетелите Д.К. и Л.М., които са незаинтересувани от изхода на делото лица.