Решение № 55 от 19.05.2025, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Търговище, 19.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНГЕЛ Г. ПАВЛОВ

Членове:

ЯВОР ПЛ. ТОМОВ

ПЛАМЕН М. ДРАГАНОВ при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА в присъствието на прокурора В. Анг. В. като разгледа докладваното от ЯВОР ПЛ. ТОМОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20253500600081 по описа за 2025 година Производството е по чл. 313 и сл. НПК.

Образувано е по подадена жалба от подсъдимия И. С. С. от с.С., общ.Шумен, срещу присъда № 1/11.02.2025 г. постановена по нохд № 921/2024 г. по описа на Районен съд Търговище, с която съдът е признал подс. С. за виновен в извършено престъпление по чл.194, ал.1 НК и при условията на чл.58а, ал.4, вр. с чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК му е наложил наказание пробация, включващо двете задължителни пробационни мерки с продължителност от 2 години.

В жалбата се моли присъдата да бъде изменена, като вместо наказание пробация се определи наказание лишаване от свобода, което предвид чистото съдебно минало бъде отложено по реда на условното осъждане. Подсъдимият посочва, че наказанието пробация ограничава възможността му на придвижване и води до невъзможност да вижда близките си, които живеят в чужбина.

В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа изцяло от подсъдимия, който излага допълнителни доводи свързани с невъзможност да полага труд и да се издържа в РБ; независимо, че е в пенсионна възраст, не получава доходи от пенсионните фондове. Твърди, че наложеното наказание пробация го ограничава да се устрои в Холандия или Германия, където има близки и където може да започне работа. Счита, че това са обстоятелства достатъчни да доведат да изменение на наложеното наказание от пробация в лишаване от свобода, изтърпяването на което бъде отложено по реда на чл.66 от НК. Служебният защитник на подсъдимия адв.Е.Р. от ТАК заявява, че определеното от РСТ наказание е справедливо и няма основание за изменение на присъдата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Търговище счита, че подадената срещу присъдата въззивна жалба е неоснователна, като заявява, че наложеното наказание пробация се явява справедливо предвид завишената обществената опасност на дееца и извършеното от него престъпление.

Въззивният съдебен състав, като обсъди доказателствената съвкупност, след преценка 1 на съображенията и доводите, изложени от подсъдимия, неговия служебен защитник, представителя на ТОП, както и след цялостна преценка на правилността на обжалваната присъда, съгласно чл.314, ал.1 от НПК, установи следното:

Съдът намира, подадената срещу присъдата въззивна жалба за неоснователна.

С първоинстанционната присъда № 1/11.02.2025 г. постановена по нохд № 921/2024 г.

Районен съд Търговище е признал подсъдимия И. С. С. от с.С., общ.Шумен за виновен за това, че на 08.10.2024 г., в гр. Търговище извършил кражба на чужди движими вещи, а именно парична сума 4000 лева, собственост на Х. М. А. от гр.Търговище, поради което и на основание по чл.194, ал.1 НК, във вр. с чл.58а, ал.4, вр. с чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК му наложил наказание “ПРОБАЦИЯ“, включващо следните пробационни мерки: „ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС” за срок от ДВЕ ГОДИНИ, която да се изпълни чрез явяване и подписване ДВА ПЪТИ СЕДМИЧНО пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице; - „ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ” за срок от ДВЕ ГОДИНИ. С присъдата си съдът се е произнесъл и по въпроса за разпореждането с веществените доказателства - 2 бр. дискове - CD-R, за които е постановил да останат по делото.

Производството пред първоинстанционният съд е протекло по реда на Глава XXVIIма от НПК, като по реда на чл.371, т.2 от НПК подс.С. е заявил, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Съдът е установил въз основа на анализ и правилна оценка на събрания доказателствен материал, че самопризнанието се подкрепя и постановил атакуваната в настоящия процес осъдителна присъда. Правилно РСТ не е отчел като отделно смекчаващо вината обстоятелство направеното в хода на съкратеното съдебно следствие самопризнание на подсъдимия, като и този състав не споделя тезата, че е налице самопризнание, и проявено чрез него разкаяние за стореното. Тъй като съдебното производство е проведено по реда на Глава ХХVІІ-ма от НПК направеното от подсъдимия самопризнание и демонстрираното чрез него съдействие за разкриване на обективната истина не може да се отчита като смекчаващо вината обстоятелство, тъй като предопределя своеобразен бонус /макар и доста ограничен в настоящата редакция на НК/, регламентиран в чл.58а, ал.1 НК. Принципно направеното в с.з. признание на фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт действително би могло да бъде отчитано като смекчаващо вината обстоятелства, но само когато „…съставлява елемент от цялостно, обективно проявено при ДП процесуално поведение, спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител” – т.7 от ТР №1/2009 г. по т.д.№ 1/2008г. на ОСНК/, което очевидно не е налице в случая. От приобщената по делото доказателствена съвкупност съдът не може да направи извод, че без обясненията, които е депозирал подсъдимия в хода на ДП разкриването на престъплението би било затруднено.

Видно е, че съдът е определил наказанието в хипотезата на чл.58а, ал.4, вр. с чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК като е отчел от една страна като отегчаващо обстоятелство съдебното минало на подсъдимия, а от друга страна е отчел, че по- голяма част от инкриминираната сума е върната на пострадалия до приключване на ДП. Отделно е прието, че подсъдимият е в пенсионна възраст, в тежко социално и материално отношение, безработен, без имущество и доходи. РСТ е намерил, че тези смекчаващи обстоятелства се явяват многобройни, при което предвиденото в чл.194, ал.1 от НК наказание „лишаване от свобода“ се явява несъразмерно тежко и го е заменил с наказание „пробация“, включващо двете задължителни пробационни мерки с продължителност от 2 години.

Въззивният съд намира, че решението на първоинстанционният съд е неправилно в частта относно наложеното на подсъдимия наказание. Настоящата инстанция счита, че по отношение на подсъдимия не са били налице предпоставките за определяне на наказание при условията на чл.55 от НК, както е приел районният съд. Този състав намира, че РСТ е надценил значението на смекчаващите вината обстоятелства като същевременно е подценил съдебното минало на подсъдимия, от което е видно, че се касае за деец с изградени престъпни навици, извършващ само престъпления свързани с отнемане на чужди движими 2 вещи, за които е изтърпявал и ефективни наказания лишаване от свобода. Това обстоятелство, както и значителния размер на отнетата сума следва да се отчетат на плоскостта на индивидуализацията на наказанието, тъй като несъмнено разкриват по-висока тежест на конкретното престъпление. При съвкупната преценка на всички изложени по-горе смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, въззивният съд намира, че наказанието на подсъдимия е следвало да се определи при условията на чл.54 от НК и при баланс между смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. Адекватното наказание на подсъдимия се явява наказание "лишаване от свобода", като по отношение на това наказание са принципно са били налице и предпоставките за отлагане на ефективното му изтърпяване на основание чл.66 от НК.

Несправедливо определеното наказание, наложено на подс.С., не може да бъде коригирано в хода на въззивното производство поради липсата на протест на прокурора срещу първоинстанционната присъда относно наказанието и предвид принципа reformatio in pejus /по аргумент от чл.337, ал.1 и ал.2 от НПК/, поради което горните съображения следва да се имат предвид само за пълнота на мотивите на въззивния съдебен акт.

При извършената съгласно чл.314 от НПК служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличие на основания за отмяна или изменение на присъдата, поради което същата следва да бъде изцяло потвърдена, като правилна и законосъобразна.

Водим от горното и на основание с чл.338 от НПК, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 1/11.02.2025 г., постановена по нохд № 921/2024 г. по описа на РС-Търговище.

Решението е изключено от актовете, които съгласно чл. 346 НПК подлежат на касационна проверка, поради което е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3