Решение № 2721 от 09.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2721 гр. София, 08.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Г, в закрито заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Колев

Членове:

Никола Чомпалов

Гергана Ж. Троянова като разгледа докладваното от Пламен Колев Въззивно гражданско дело № 20241100500205 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.435, ал.1, т.3 ГПК.

Производссството по делото е образувано по жалба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК: ******* срещу Постановление за прекратяване на производството по изпълнително дело(ИД) № 20147860401115 по описа на ЧСИ М.М., per. № 786 към КЧСИ спрямо длъжник В.Д.В..

Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на действието на ЧСИ по прекратяване на ИД.

Излага, че на 25.09.2014г. въз основа на подадената от „Топлофикация София“ ЕАД молба, ЧСИ М.М. е образувал изпълнително дело № 20147860401115. Съгласно приложения към молбата на взискателя Изпълнителен лист от 10.06.2014г., издаден на основание Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 45227/2008г. по описа на СРС, 32 с-в, длъжникът В.Д.В. е осъден да заплати парично задължение в полза на взискателя. С последваща молба вх. № 2184/12.06.2016г. дружество е поискадо извършването на актуална проверка за имущественото състояние на длъжника и извършването на съответните изпълнителни действия, съобразно проучването. Молби за извършване конкретни изпълнителни действия и за проверки на имущественото състояние на длъжника са подавани регулярни, въз основа на които са предприети изпълнителни действия.

На 23.11.2021 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху банковите сметки на длъжника, открити в „Юробанк България“ АД, „Уникредит Булбанк“ АД, „ОББ“ АД, наложил е запор върху пенсията на длъжника.

Вследствие наложените запори и предприетите изпълнителни действия по изпълнителното дело са постъпвали следните суми на следните дати:

1

На 01.12.2021г. -401,24 лв.;

На 03.12.2021г.-47,00 лв.;

На 03.12.2021г. - 4,81 лв.;

На 12.01.2022г,-171,68 лв.;

На 20.01,2022г. - 433,68лв.;

На 10.02.2022г. - 247,63лв.;

На 10.03.2022г.-247,63 лв.;

На 24.03.2022г,-49,94 лв.;

На 20.04.2022г. - 187,63 лв.;

На 03.05.2022г.-200,00 лв.

На 11.05.2022г.- 187,63лв.

На 08.06.2022г. - 187,63лв.

На 12.07.2022г. - 187,63лв.

На 09.08.2022г. - 337,39лв.

На 12.09.2022г.-337,39 лв.

На 13.10.2022Г,- 337,39 лв.;

На 04.11.2022г,-208,48 лв.;

На 10.11.2022г.-340,91 лв.;

На 15.12.2022г.- 340,91 лв.;

На 03.01.2023г.-61,45 лв.;

На 23.01.2023г,-270,91 лв.;

На 08.02.2023г. - 270,91 лв.;

На 13.03.2023г.-270,91 лв.;

На 11.04.2023г,-270,91 лв.;

На 12.05.2023г. - 270,91 лв.;

На 12.06.2023г. -246,93 лв.;

На 12.06.2023Г,-17,98 лв.;

На 10.07.2023г,-17,98 лв

Сочи, че в деловодството на „Топлофикация София“ ЕАД е постъпило Съобщение изх. № 5759/23.08.2023г„ входирано под № ЧСИ-10231/25.08.2023г. Същото обективира постановлението на съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Много преди получаване на соченото съобщение, са вдигнати и наложените спрямо длъж обезпечителни мерки.

2

Излага, че съдебният изпълнител е прекратил изпълнителното дело на основание чл. 433, ал.

1, т. 8 ГПК без да посочва на коя дата е настъпила т. нар. „перемпция“.

В приложеното съобщение към постановлението за прекратяване съдебният изпълнител е уточнил „на основание чл. 433, ал. 1, т, 8 ГПК и изтекла обща погасителна давност, производството по изпълнително дело Хе 20147860401115 е прекратено“. В съобщението си съдебният изпълнител е написал изрично, че „за периода 16.12.2021г. -21.06.2023г. са постъпили суми в размер на 5595,65 лв.“

Счита, че в настоящия случай перемпция не е настъпила, доколкото последното предприето изпълнително действие от съдебния изпълнител е от 23.11.2021г.

Позовава се на Решение № 37 от 24.02.2021г. по гр.д. № 1747/2020г. по описа на ВКС, IV ГО, съгласно което двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. по постигнато споразумение между страните), т.е. осъществяването на всички поискани способи е приключило (успешно или безуспешно) или поисканите не могат да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря - след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане. Твърди, че в настоящия случай съдебният изпълнител е предприел изпълнителни действия, след които двугодишния срок не е изтекъл, ето защо намира постановлението за незаконосъобразно.

Излага, че ако все пак се приеме, че т. нар. „ перемпцш " по отношение на длъжника е настъпила (макар, че ЧСИ М. не е посочил кога), то последващата молба за действие следва да се възприеме като искане за нов способ, което съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни. В този смисъл се позовава на Решение № 37 от 24.02.2021г. по гр.д. № 1747/2020г., IVГО на ВКС, според което искане за извършване на нови изпълнителни действия в хипотеза на настъпила перемцпия има за последица единствено, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново - отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора, нито ползва или вреди на длъжника, а в случая образуването на ново дело би било невъзможно, поради гореизложените причини. В тази връзка счита, че дори и делото да е било прекратено на право на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК, производството е било преобразувано с искането на взискателя, независимо дали са спазени правилата относно образуването и воденето на изпълнителните дела, съгласно Наредба № 4 от 06.02.2006г. за служебния архив на частните съдебни изпълнители, поради което към настоящия момент не е изтекъл срокът по чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК. В този смисъл намира, че процесното постановление е неправилно, тъй като дори и констативният му ефект да се отнася към минал период, то към датата на издаването му не е налице перемпция по изложените по горе съображения и предвид релевантната съдебна практика.

Излага освен това, че съдебният изпълнител не е компетентен да се произнася по отношение материалноправния въпрос на давността. В настоящия случай съдебният 3 изпълнител е посочил, че прекратява производството на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и изтекла обща погасителна давност. Същевременно правопогасяващи възражения, като прихващане, давност, опрощаване, сливане, новация, делегация, плащане могат да бъдат релевирани само пред гражданския съд, тъй като съдебният изпълнител няма правораздавателни правомощия и не може, в случай на материалноправен спор между страните в изпълнителното производство да събира доказателства и да извършва преценка дали действително са настъпили факти с погасителен ефект.

Независимо от това, че съдебният изпълнител не е компетентен да се произнася по отношение давността, счита, че не е без значение и обстоятелството, че към настоящата дата е образуванотълкувателно дело № 2/2023г. по описа на ОСГТК на ВКС, като един от въпросите касае погасителнатадавност в изпълнителния процес, а именно: „погасителната давност прекъсва ли се от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция“.

За пълнота на изложението сочи, че след направена проверка по изпълнителното дело е констатирал, че по същото е налице споразумение между длъжника В.Д.В. и ЧСИ М.М..

Длъжникът е бил образувал исково производство срещу ЧСИ М.М., за което е било образувано гр.д. № 32609/2023г. по описа на СРС, 46 състав. В споразумението страните са се договорили длъжникът да подаде молба за отказ от предявените искове срещу съдебния изпълнител по смисъла на чл. 233 ГПК, а съдебният изпълнител се задължил да му заплати сумата от 6155,49 лв., да прекрати изпълнителното дело, да вдигне наложените обезпечителни мерки. Относно прекратяването на изпълнителното дело и вдигането на обезпечителните мерки съдебният изпълнител не е получил становище от взискателя, което представлява нарушение на процесуалните правила. Сочи, че съдебният изпълнител да не е задължен да мотивира актовете си, но в настоящия случай е налице и противоречие между основанието, посочено в постановлението за прекратяване на изпълнителното дело - „чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК“ и само съобщение за прекратяване на изпълнителното дело, в което е посочено основание „чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и изтекла обща погасителна давност“. Счита, че постановлението за прекратяване на изпълнителното дело следва да бъде отменено дори само на това основание.

Моли да се отмени обжалваното постановление за прекратяване на изпълнителното производство по отношение длъжника В.Д.В., поради липса на предвидените в разпоредбата на чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК предпоставки.

Ответникът по жалбата е изразил становище за нейната неоснователност.

Твърди, че с молба на „Топлофикация София" ЕАД от 25.09.2014 г. е образувано изпълнително дело № 20147860401115, по описа на ЧСИ М.М., per. № 786.