Решение № 153 от 06.02.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. Плевен, 06.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Св. Найденова при участието на секретаря Яна Д. Петрова като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело № 20254430104593 по описа за 2025 година

Пред РС Плевен е постъпила искова молба /изпратена по подсъдност от ***/ от *** АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от *** и ***, чрез юрк.В. К., против П. К. Т., ЕГН **********, от ***, в която се твърди, че на *** г., в ***, е реализирано ПТП между л.а. *** с рег.№***, собственост на ***, управлявано от ответника, и с пострадали лица ***, *** и ***. Посочва се, че е съставен протокол за ПТП с пострадали лица №*** от *** г., образувано е ДП по ЗМ №*** г. на ОД на МВР ***, както и НОХД №***/20*** г. на РС ***/тъй като е установено, че водачът е шофирал след ***/, приключило със споразумение. Твърди се, че на 21,02,2017 г. при ищцовото дружество е постъпила молба от пострадалото лице *** за извънсъдебно плащане на застрахователно обезщетение, по застраховка „ГО“, като е регистрирана претенция №***, и е изплатено обезщетение в общ размер на 16194,00 лева /15000,00 лева главница и 1194,00 лева мораторна лихва за периода *** г. – 21,02,2017 г./. Посочва се, че пострадалото лице е инициирало и исково производство за застр.обезщетение в по-голям размер, като по гр.д.№***/*** г на *** /по което е привлечен като трето лице помагач ответника/, е определено обезщетение в размер на 20 000,00 лева, и поради доброволно платената главница в размер на 15 000,00 лева, искът е уважен за сумата от 5000,00 лева, като е присъдена мораторна лихва в размер на 1729,17 лева за периода 28,02,2017 г. – 27,07,2020 г. Посочва се, че е образувано изп.дело при *** и чрез запор е събрана сумата от 5000,00 лева главница и 1729,17 лева лихва, на 15,07,2020 г.

Посочва се, че в предвид изплатената сума, към виновния водач е адресирана регресна покана, изх.№*** от *** г., върната в цялост. Сочи, че на основание чл.500, ал.1, т.1 от КЗ, 1 освен в случаите по чл.433, т.1, застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по ЗДвП, като е управлявал моторното превозно средство под въздействие на *** с концентрация на ***а в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на *** или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за ***, ***. В заключение ищеца моли съда да постанови решение, с което на основание чл.500, ал.1, т.1 от КЗ да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 5000,00 лева /частично от 20 000,00 лева/, представляващи заплатено застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди на ***, ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ до окончателното изплащане на сумата, както и мораторна лихва в размер на 1729,17 лева /частично от 2923,17 лева/, за периода от *** г. – 21,02,2017 г., за периода от 28,02,2017 г. – 27,07,2020 г. и за периода от 28,07,2020 г. до датата на предявяване на ИМ. Ищеца претендира и направените деловодни разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, чрез назначен *** адв.Я.Д. от ***, в който се сочи, че искът е допустим, и вероятно основателен с оглед представените доказателства. В с.з. особения представител на ответника моли съда да постанови решение съобразно представените доказателства.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От приложеното копие от КП за ПТП с пострадали лица, №***/*** г. се установява се установява настъпването на ПТП на *** г. в ***, около *** ч., между МПС *** с рег.№***, собственост на ***, управлявано от ответника, и с пострадали лица ***, *** и ***.

Установява се от представеното по делото копие от решение от 16,11,2018 г., постановено по гр.д.№***/*** г. на ***, водено по чл.432 от КЗ, че на *** е определено обезщетение в размер на 20 000,00 лева, и поради доброволно платената главница в размер на 15 000,00 лева, искът е уважен за сумата от 5000,00 лева, като е присъдена и мораторна лихва в размер на 1729,17 лева за периода 28,02,2017 г. – 27,07,2020 г. Решението е потвърдено от Апелативен съд *** по в.гр.д.№***/20*** г.

В производството пред *** и Апелативен съд *** ответникът е бил конституиран като подпомагаща страна на *** АД.

От представеното копие от пл.нареждане от 27,03,2017 г. се установява, че *** АД е платила на *** сумата от 16 194,00 лева.

От представеното копие от ПДИ изх.№*** г. по изп.д.№***/20*** г. на *** се установява, че ищецът е поканен да изплати задължение по ИЛ, издаден по в.гр.д.№***/20*** г. на Апелативен съд ***.

От представеното копие от пл.нареждане от 15,07,2020 г. се установява, че *** АД е платила по изп.д.№***/20*** г. на *** сумата от 8117,85 лева.

С регресна покана изх.№*** от *** г. ответникът П. Т. е поканен да възстанови изплатените 2 на пострадалото лице суми, като регресната покана е върната като недоставена.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки КА становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.500 от КЗ. Съгласно разпоредбата на чл.500, ал.1, т.1 от КЗ, освен в случаите по чл.433, т.1, застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач: 1. при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по Закона за движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно средство под въздействие на *** с концентрация на ***а в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на *** или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за ***, ***.

По делото не се спори, че ответникът е извършил нарушението по ЗДвП след употреба на ***. Установява се и плащане на претендираните от ищеца суми – 5000,00 лева главница и 1729,17 лева лихва за забава, на 15,07,2020 г. чрез ***, по изп.дело №***/20*** г.

Особения представител на ответника прави възражение, че сумите са дължими и изискуеми от датата на деянието – *** г. Въпреки че няма изрично направено възражение за погасяване по давност, това възражение на особения представител е неоснователно. Съгласно константната съдебна практика, вземанията по регресните искове, в това число и суброгационните искове, които произтичат от самия закон, се погасяват с 5 - годишен срок и този срок започва да тече от момента на изплащането на обезщетението. В конкретния случай, видно от приложеното преводно нареждане по изп.дело №***/20*** г. на ***, на 15,07,2020 г. от ищеца *** АД е заплатена сумата от 8117,85 лева, от които 5000,00 лева главница по изп.лист и 1729,17 лева законна лихва за периода 28,02,2017 г. – 27,07,2020 г.

Исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото производство, е подадена чрез куриер на 16,05,2025 г. до *** /откъдето делото е изпратено по подсъдност на ПлРС/, тоест в рамките на предвидения в закона петгодишен срок, от което следва изводът, че вземането на ищеца не е погасено по давност.

Поради изложеното относно настъпилото застрахователно събитие и изплащане на обезщетението, застрахователното дружество е встъпило в правата на застрахования съгласно чл.411 от КЗ, а в случая на основание чл.500 от КЗ, поради причиняване на пътнотранспортното произшествие при нарушение на Закона за движението по пътищата, и при управление на моторното превозно средство под въздействие на ***. Възникнало е правото му на регрес, предявено чрез иска, по повод който е образувано настоящото дело.

По изложените по – горе съображения претенцията е основателна и доказана и следва да бъде уважена.

При този изход на спора в тежест на ответника следва да бъдат възложени по реда на чл.78, ал.1 от ГПК сторените от ищеца в производството разноски, в размер на 269,16 лева за държавна такса, 400,00 лева за *** и 300,00 лева за юрк.възнаграждение.

Воден от горното, съдът

3

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл.410, ал.1, т.1 вр.чл.500, ал.1, т.1 от КЗ П. К. Т., ЕГН **********, от ***, ДА ЗАПЛАТИ на *** АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от *** и ***, сумата от 5000,00 лева /частично от 20 000,00 лева/, представляващи заплатено застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди на ***, ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ – 20,05,2025 г., до окончателното изплащане на сумата, както и мораторна лихва в размер на 1729,17 лева /частично от 2923,17 лева/, за периода от 28,02,2017 г. – 27,07,2020 г.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК П. К. Т., ЕГН **********, от ***, ДА ЗАПЛАТИ на *** АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от *** и ***, сторените деловодни разноски както следва - 269,16 лева за държавна такса, 400,00 лева за *** и 300,00 лева за юрк.възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ПлОС.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________

4