Решение № 33 от 22.03.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Варна, 21.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Димитрова

Членове:

Ангелина Й. Лазарова

Георги Н. Грънчев при участието на секретаря Соня Н. Дичева в присъствието на прокурора А. Вл. П. като разгледа докладваното от Павлина Г. Димитрова Наказателно дело за възобновяване № 20243000600046 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по Глава тридесет и трета от НПК.

Производството е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на НОХД № 257/2023 г. по описа на Районен съд Провадия, по което с присъда № 32/07.11.2023г М. Ж. Ж. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343 „б“, ал.2 вр. ал.

1 от НК, за което на основание чл. 58а ал.4 от НК му е било наложено наказание от 4 /четири/ месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначално строг режим и глоба в размер на 800 /осемстотин/ лева. На основание чл. 343г, ал. 1, вр. чл. 37, ал. 1 т. 7 от НК е било наложено и наказание "Лишаване от право да управлява МПС” за срок от ЕДНА ГОДИНА И ТРИ МЕСЕЦА.

Със същата присъда, на основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение отложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, 1 наложено на М. Ж. със споразумение № 55/2020 г. по НОХД № 213/2020 г. по описа на РС Провадия, влязло в законна в сила на 13.08.2020 г., като е определен първоначален СТРОГ режим на осн. чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС.

Налице е произнасяне по реда на чл. 59 от НК и досежно направените по делото разноски.

В искането за възобновяване на наказателно дело се навеждат основанията по чл.422, ал.1, т.5, вр чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, като се оспорва законосъобразността на постановената присъда и се заявява допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон, т. к. съдът, на първо място, неправилно е приложил нормата на чл. 57, ал. 1 от ЗИНЗ по отношение режима на изтърпяване на наложеното наказание с присъдата по НОХД № 257/2023г. и по приведеното в изпълнение наказание по НОХД № 213/2020 г. - „строг“ вместо „общ“; на второ място се претендира липса на мотиви относно режимът на изтърпяване на наказанията, което не дава възможност да се провери начина на формиране волята на съда. Главният прокурор предлага апелативния съд, на основание чл. 419, ал.1, вр. чл.420, ал.1, предл. последно, вр. чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 , вр. чл.424, ал.1, вр. чл.425, ал.1, т.3 от НПК, да възобнови производството по НОХД № 257/2023г. на РС Провадия, да отмени постановената присъда и да върне делото за ново разглеждане на първоинст. съд.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Апелативна прокуратура - Варна поддържа изцяло искането на Главния прокурор, което счита за основателно и моли за неговото уважаване.

Осъденото лице Ж. се явява лично и се представлява от упълномощения си защитник адв.В. /АК-Варна/, който изразява становище за основателност на искането, като моли същото да бъде уважено.

Осъденото лице поддържа становището на защитника си.

Варненският апелативен съд, след като обсъди доводите в искането на Главния прокурор, съобрази становищата на страните, изразени в съдебно заседание и след цялостно проверка на материалите по делото, направи следните констатации:

2

Искането за възобновяване на наказателното дело е допустимо, тъй като е направено от компетентен орган - Главният прокурор на Р България и в изискуемия от чл. 421, ал.3 от НПК шестмесечен срок, считано от деня на влизане в сила на присъдата в сила – 23.11.2-23г, доколкото последната не е обжалвана и има за предмет съдебен акт от категорията на визираните в чл.

419, ал.1 и чл. 422, ал.1, т.5 от НПК – необжалвана присъда, която не подлежи на проверка по касационен ред.

Разгледано по същество, искането е основателно по изложените по-долу съображения:

От материалите по първоинст. дело се установява, че с ъдебното производство пред първостепенния съд – РС Провадия е било образувано вследствие на внесен в съда ОА по реда на чл.357 ал.1 т.3 от НПК и проведено по реда на глава XXVII от НПК т.к.: 1. подсъдимият Ж. е направил подобно искане и е заявил, че признава фактите и обстоятелствата, изложени в обв. акт, не желае да се събират доказателства за тях или нови такива; 2. съдът е установил наличие на надлежно събрани в хода на досъдебното производство доказателства, подкрепящи признатите факти. При констатиране на тези две предпоставки, правилно и законосъобразно е приел, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните по делото доказателства в досъд. пр-во, след което е провел съд. производство по диференцираната процедура по смисъла на чл. 371 т. 2 от НПК, приел е фактическата обстановка, изложена в обв. акт. С постановената присъда е признал подс. Ж. Ж. за виновен в извършване на деяние, съгласно предявеното му и поддържано от прокурора обвинение, налагайки му на основание чл.58а, ал.4 от НК наказание „лишаване от свобода“ за срок от 12 /дванадесет/ месеца, което на основание чл.58а, ал.1 от НК е намалил с една трета, а именно лишаване от свобода за срок от 4 /четири/ месеца при първоночален строг режим, на оснонавие чл.57 ал.1 т. 3 от ЗИНЗС.

В мотивите към присъдата, явяващи се неразделна част от нея, първоинст. съд се е занимал с индивидуализацията на наказанието, очевидно имайки предвид изискването на чл. 54 от НК, позовавайки се обаче в явно противоречие на нормата на чл.58а ал.4 във вр. с ал. 1 от НК и определяйки наказание „лишаване от свобода“ в минимално предвидения от закона размер от 1 /една/ година!

3

Този подход на първостепенния съд е абсолютно неправилен и в разрез с изискванията на НПК досежно начина на индивидуализиране на наказанието и вмененото му задължение да изложи ясни и коректни мотиви, които да позволят да бъде установена волята и начина на формиране на съдийското му убеждение:

Съгласно задължителните за съда указания по Тълкувателно решение № 2 от 19.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2015 г., ОСНК: „Правният институт по чл. 58а от НК не изключва приложението на чл. 55 от НК или чл. 58 от НК.

Тези разпоредби са част от правилата за определяне на наказанието в общата част на НК, към които препраща чл. 58а, ал. 1 от НК.

Допустимо е разкритите в наказателното производство смекчаващи обстоятелствата да са изключителни или многобройни по начин, че и найлекото, предвидено в особената част на НК наказание се оказва несъразмерно тежко. Проявлението им по дела с проведено съкратено съдебно следствие, на основание чл. 371, т. 2 от НПК, предпоставя условия за прилагането на един от двата правни института - по чл. 55 (чл. 58, във вр. с чл. 55 от НК) или чл. 58а от НК. Едновременното им прилагане в едно наказателно производство е невъзможно.

С нормата на чл. 58а, ал. 4 от НК е предвидена изричната възможност правният институт да отстъпи пред приоритетното приложение на чл. 55 от НК. Преценката за по-благоприятен закон се извършва според конкретните обстоятелства по делото и спрямо конкретен деец, а не от формалната съпоставка между двете правни норми на чл. 55 и 58а от НК. Не всякога чл. 55 от НК ще се окаже по-благоприятен от чл. 58а от НК.

Когато подсъдимият е признал фактите по чл. 371, т. 2 от НПК, но са установени многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства /такива в настоящия случай липсват/, съдът следва да прецени налице ли са условията за определяне на наказанието по реда на чл. 55 от НК (респ. - чл. 58 от НК) и каква по вид санкция да наложи. За да направи преценка кое от двете наказания лишаване от свобода (по чл. 55 от НК или по чл. 58а от НК) е по-благоприятно, съдът задължително излага в мотивите на присъдата съображения за начините на определяне на всяко едно от тях по двата закона, съпоставя ги помежду им и налага по-лекото от тях.

Когато определеното по реда на чл. 55 от НК наказание е различно от 4 лишаване от свобода, то всякога е по-благоприятно от наказанието по чл. 58а от НК.

При еднородни наказания лишаване от свобода, едновременно определени според правилата на чл. 55 и на чл. 58а от НК, по-благоприятното между тях е това с по-нисък размер. В този случай е възможно съдът да приложи един от двата института - или чл. 55 от НК (чл. 58 във вр. с чл. 55 от НК), или чл. 58а от НК.“

Видно в настоящия случай, че налагайки наказание при условията на чл.58а ал.4 вр. ал.1 от НК, първоинст. съд очевидно е приел наличието на хипотезата на чл.55 от НК, без обаче да изброи изрично тези „многобройни или изключително смекчаващи“ отговорността обстоятелства /поначало такива липсват/, посочвайки само тежкото семейно положение на подсъдимия Ж..

Отделно от това неправилно са приети като смекчаващи обстоятелства „…направените самопризнания от страна на подсъдимия, оказаното съдействие в хода на досъдебното производство и съдебното следствие…“, доколкото от материалите по делото е видно, че на ДП той е отказал да дава обяснения, респ. не е направил нито самопризнания, нито е оказал съдействие по време на разследването, което е проведено по реда на глава ХХІV от НПК „Бързо производство“. Пред съда не е дал обяснения, с оглед процедурата по чл.371 т.2 от НПК.

Неправилно е отчетено като „отегчаващо“ обстоятелство предходното осъждане на подс. Ж. за същото престъпление /съгласно споразумение № 55/ 13.08.2020 г. по НОХД № 213/2020 г. на РС Провадия, влязло в сила на 13.08.2020 г., за деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК/, доколкото същото елемент от фактическия състав на настоящото обвинение и обуславя правната квалификация по чл. 343б ал.2 от НК!

На следващо място, определеното наказание от 12 /дванадесет/ месеца „лишаване от свобода“, въпреки позоваването на разпоредбата на чл. 58а ал.4 вр. чл. 55 от НК, е определено съгласно общите правила по чл. 54 от НК и при намаляването му с 1/3 по реда на чл.58а ал.1 от НК, неправилно е индивидуализирано на 4 /четири/ месеца вместо на 8 /осем/ месеца.

В крайна сметка, нито за страните, нито за настоящия състав на АпСВарна става ясно, каква е била действителната воля на съда при 5 индивидуализацията на наказанието - реда и начина на определянето му по чл.

54 или 55 от НК, а впоследствие с редукцията по чл. 58а от НК, включително и по отношение на размера му.

Настоящият съд не е в състояние да провери действителната воля на решаващия първоинстанционен съд поради невъзможността тя да бъде ясно установена, с оглед наличните противоречия в мотивите към присъда досежно наложеното наказание. Това нарушение не може да бъде отстранено от въззивния съд чрез тълкуване или подмяна на волята му, най-малкото защото при тази диференцирана процедура, основният и съществен въпрос, който стои пред страните по делото, е свързан с вида и размера на наказанието, което подс. следва да понесе, което от своя страна задължава съда в мотивите към съдебния акт да обърне особено внимание и да даде ясен и задълбочен отговор на този въпрос.

Изложеното по – горе се преценява като процесуално нарушение на разпоредбите на НПК от категорията на особено съществените, т. к. ограничава процесуалните права на прокурора, съответно обуславя необходимостта от възобновяване на наказателното производство по НОХД № 257/23г на РС Провадия, отмяна на постановената от същия съд присъда и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане.

Отделно от изложеното до тук, РС Провадия е допуснал и друго нарушение - на материалния закон - чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, свързано с режима на изтърпяване на наложеното с присъдата наказание „лишаване от свобода“ и приведеното в изпълнение такова, наложено с цитираното по-горе споразумение:

Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗИНЗС /изм. ДВ бр. 13/2017 г. в сила от 07.02.2017 г./, съдът определя първоначален „строг“ режим за изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода“, когато наложеното наказание е за повече от 5 /пет/ години за умишлени престъпления; за умишлени престъпления, когато не са изтекли повече от 5 /пет/ години от изтърпяването на предходно наложено наказание „лишаване от свобода“, което не е било отложено на основание чл. 66 НК независимо от реабилитацията и за умишлени престъпления, извършени в изпитателния срок на условно осъждане, за което е постановено отложеното наказание да се изтърпи 6 отделно, ако сборът от двете наказания надвишава 2 /две/ години.