Решение № 10 от 09.01.2026, Районен съд - Казанлък

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Казанлък, 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЙОВКА Б. ПУДОВА при участието на секретаря ГАЛИНА М. ГИЛЕВА като разгледа докладваното от ЙОВКА Б. ПУДОВА Гражданско дело № 20255510100668 по описа за 2025 година

Предявен е иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗС.

Ищецът твърди, че е собственик на имот с идентификатор №*** с площ от 540 кв.м., в с.*** земеделска територия. Имотът придобил с нотариален акт №95, том 2, н.д.№368/1999 г. на КРС, но фактически притежавал и владеел още от около 1990 г., тъй като му бил даден за ползване за земеделски нужди по силата на §4б от ЗСПЗЗ. Тогава местността била известна като „***“, а имотът му бил с пл.№305. През пролетта на 1995 г. закупил и съседния на неговия имот южно - имот с пл.

№304 от ползвателя му - Ф.Ц., като му платил 800 лв., но уговорката не са оформяли писмено. Ф.Ц. бил овчар и ползвал този имот основно, за да го коси, за да имал храна за овцете си. През пролетта на 1995 г. Ф.Ц. казал, че нямал възможност да го коси и поддържа, спрял да се занимава с овцевъдство и му го продал. Уговорили като се снабди с документи, да му го прехвърли официално. През 1998 г. обаче Ф.Ц. починал и така и не оформили сделката в нужната форма. От пролетта на 1995 г. ползвал и владеел целия имот с пл.

№304 в с.*** общ.К., който му продал Ф.Ц., и който имот понастоящем бил с идентификатор *** с площ от 1620 кв.м. ливада земеделска територия и бил с граници: имоти №***; ***;

***; ***; 27499.3 52.506, поддържал го, стопанисвал го и го облагородявал. Никой не му спорил нито владението, нито собствеността върху имота. Всички в района знаели, че имотът бил негов, нещо повече, през годините изградил в него два кладенеца, с помощта на които помагал на съседите с вода. Имотът оградил с мрежа и колове, косил го многократно всяка година, засадил овошки, които вече били големи и имотът се превърнал 1 в красива и поддържана овощна градина, обособил участъци и като зеленчукови масиви, сеел различни култури домати, картофи, чушки и др.

Счита имота за свой и го гледал и поддържал от момента, в който го платил с голямо желание и отговорност. Прекарвал там по-голямата част от времето си.

Тъй като никой никога не е имал претенции за имота му, така и не направил нужните постъпки да се снабди с документ за собственост. Преди месец решил да предприеме действия по документалното му уреждане. Посетил нотариус, който му казал, че не може да се снабди с нотариален акт по давностно владение, тъй като при справка в кадастъра, установил, че имотът е записан на Община К.. Тъй като имотът бил записан като общински и не било възможно да се снабди с документ за собственост по обстоятелствена проверка, то за него оставала единствено възможността да установи правата си по съдебен ред, като докаже претенцията си, че имотът бил негов по силата на давностно владение. Счита, че ответникът неправомерно и без основание записал имота като свой. Не случайно и в записа в кадастъра не бил посочен документ за собственост, тъй като този имот не бил частна общинска собственост. Същият не бил обобществена в ТКЗС земя, останала невъзстановена на правата на собствениците, никога не бил включван в ТКЗС, нито в ДПФ и не отговарял на изискванията да бъде приобщен към имотите на общинския фонд. Такъв вид имоти били изключени от забраната за придобиване по давност. Сочи, че давността, по силата на която той придобил имота е била изтекла далеч преди ответникът да запише имота като свой.

Макар Община К. да не предприела фактически действия, с които да смущавала владението му, безспорно било, от записването на имота на нейно име, че тя имала претенции върху него, което обуславяло правния му интерес от провеждане на установителен иск за собственост. Моли съда да постанови решение, с което да признае по отношение на Община К., че Е. К. Н. е собственик на основание давностно владение на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор *** в с.*** общ.К. с площ от 1620 кв.м. с предназначение ливада земеделска територия, 6-та категория при граници: имоти

№***;

***;

***;

***; ***. Претендира съдебни разноски.

В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК ответникът счита предявения иск за недопустим и неоснователен. Ищецът твърдял, че закупил процесния имот през 1995 г. от Ф.Ц., но не представил писмен договор, който да отговоря на изискването за форма по чл.18 от ЗЗД и не бил годно основание за прехвърляне на собственост. От направена проверка по разписна книга по ПМС и от плана на ползвателите присъствало името на Ф.Ц.. Според §4 от ЗСПЗЗ следвало, че Ф.Ц. е следвало да заплати земята на собственика чрез Община К.. След смъртта му това право преминало върху неговите наследници, които също не са заплатили сумата. След като не е бил собственик на земята, нямало как да я е „продал“ на ищеца. Действително Е.

Н. ползвал и стопанисвал описания в исковата молба недвижим имот /земеделска земя/ в с.***. В голяма част от изложената фактическа обстановка /най-вече касаеща продължителността на „владението“ на имота/ в обстоятелствената част на исковата молба не била скрепена с убедителни писмени доказателства. Сочи, че през трите години от „продажбата“ до смъртта на г-н Ц., след като е имало уговорка, не се е снабдил с документи и не е прехвърлил в нужната форма въпросния недвижим имот на ищеца.

Община К. не била собственик на гореописания недвижим имот. Моли съдът да отхвърли предявения от ищеца установителен иск към Община К. като 2 недопустим, тъй като същата не била собственик на гореописания недвижим имот. Претендира съдебни разноски.

От събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното:

Представена е скица на поземлен имот №15-489876-25.03.2025 г. на АГКК, СГКК - ***, за поземлен имот с идентификатор *** с площ от 1620 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: ливада,

6 категория, с предишен идентификатор:***, с номер от предходен план:252304, съседи /посочени в скицата/, и собственици по КРНИ: Община К..

По делото е представено удостоверение изх.№7404080020/25.03.2025 г. за данъчна оценка по чл.264, ал.1 от ДОПК, издадено от община К., Дирекция “МП“, в което е отразено, че собственик на имот с идентификатор ***, находящ се в с.*** - ливада, с площ 1620 кв.м., VI категория е Общината К..

Съгласно заверено копие на нотариален акт за собственост върху недвижим имот- земеделска земя №45, том II, рег.№2096, дело №368 от 27.05.1999 г. на Н.Бранчева, нотариус рег.№167 на НК, с район на действие РС-К., на основание чл.483 ГПК и §4б от ЗСПЗЗ, Е. К. Н. е признат за собственик на земеделска земя от 540 кв.м., находяща се в землището на с.*** общ.К., местност “***“, за коятопо поземления кадастър на землището е отреден имот пл.№305, ведно с построената в този имот сезонна постройка при граници: север-Дженко и Румен Диневи, изток-Слави Манолов, юг-Ф.Ц., запад-път.

От приетото заверено копие на разписен лист към проекта за дворищните регулации м.Т***, по плана имот №304, ливада е записан собственост на Ф.Ц. – по ПМС, а имот 305 нива 540 кв.м. собственост на Е. К.

Н. -уд. 280/9.10.1990 г.

В показанията си свидетеля П.Д.К. сочи, че от 1977 г. е собственик на лозе, в местността „Т***“ в землището на с.*** общ.К.. Ищецът имал в съседство лозе около декар и половина, с правоъгълна форма, граничещо от запад с пътя, от изток с имота на бивш директор на ДАП, от юг с имота на С. и от север с друг имот на Е. Н.. Знаел от ищеца, че това място е закупил през 1995 г. от бай Ф.. Мястото било пустеещо. Ищецът го оградил като в периода 1995-1996 г. му помагал при изкопаването на кладенец в това място. В процесното място имало овощни дръвчета. Ищецът окосявал тревата, подновявал дръвчетата през годините, сеел зеленчуци и живеел постоянно в съседния на процесното място имот. Двете места на Е. Н. били един парцел, нямало между тях междинна ограда и в двете имало построени беседки.

Ищецът стопанисвал и ползвал имота като свой собствен като казвал „моето място“.

Съгласно показанията на свидетеля Т.С.Д. имотът, който закупила през 2010 г. граничел с имота на ищеца в “Т***“. В тази местност Е. Н. имал два имота. Имотът /ливада/, над нейния, в съседство от северна страна имало плодни дръвчета и два кладенеца, а в другия имало постройка, в която ищецът живеел. Процесният имот-ливада бил около декар и половина, с правоъгълна форма, ограден с мрежа. Знаела, че оградата е направена от Е. Н. и че той го е закупил от някакъв дядо Ф.. Виждала ищеца да подновява оградата, да варосва дръвчетата и да ги кастри, да сее зеленчуци - домати, краставици, картофи.

3

Той направил дървено мостче на единия кладенец и масичка, на която пиели кафе. От ищеца знаела, че обработва процесния имот от 30 години. На север съсед на имота бил другият имот на Е. Н., на юг съседът му се казвал С., а от запад бил нейният имот. Свидетелката сочи, че нейните имоти по приложената по делото скица са №294 и №323 и че постоянно живее в единия от тях.

По делото са приети заверени копия на нотариален акт №146, том IV, рег.

№3340, нот.дело №607/2005 г. и нотариален акт №11, том III, рег. №2495, нот. дело №330/2021 г. на Мариела Павлова, рег.№445 на НК, от които е видно, че свидетелят Т.С.Д. е собственик на лозе от 600 кв. метра, VI категория, представляващо поземлен имот с идентификатор *** по плана на с.*** ведно с построените в него селскостопанска сграда, а П.Д.К. е собственик на недвижим имот №228, в местността “***“ в землището на с.*** общ.К., придобит на основание §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и §62, ал.3 от ПЗР на ПМС №456/97 г.

По делото е допусната съдебно-техническа експертиза с депозирано заключение, неоспорено от страните, което съдът кредитира. Съгласно заключението в кадастрален план одобрен със заповед №653/22.07.1996г.

/план на ползвателите/ и в разписния списък към него имот №304 е със запис НТП- ливада, а в графата собственик е записан Ф.Ц., с основание ПМС.

Кадастралният план на новообразуваните имоти е одобрен със заповед №298/24.04.2008г. на Областен управител на гр.***. В този план процесният имот е с пл.сн.№304 и в имотния регистър е записан на Община К. без посочено основание за записа. По КККР на с.*** общ.К. поземлен имот с идентификатор 27499.3 52.304 е записан на Община К. без посочено основание за записа. Имот 352304 в землището на с.*** е извън регулационните граници на населеното място, с НТП- ливада съгласно плана на местността одобрен през 1996г. След справка в Общинска служба“Земеделие”- гр.К. не се открити данни процесният имот да е заявяван за възстановяване и дали е бил в ТКЗС или ЗПФ. Съгласно отговор на Община К. и отговора на Областна администрация ***, процесният имот не е актуван като общински или държавен. При извършения оглед на място процесният ПИ- *** е засаден с овощни дръвчета и представлява овощна градина в момента, ограден е с метална мрежа върху стоманено-бетонни колове и се поддържа. Имот №304 в местността ”Т***” по плана от 1996г. е идентичен с поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с.***.

От така установеното следват следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Правният интерес от търсената защита с положителен установителен иск за собственост се определя от наличието на правен спор, който накърнява претендираното от ищеца право. За да бъде уважен предявения установителен иск за собственост ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на юридическия факт, от който извеждат твърдяното право на собственост върху процесния имот.

Процесният имот е със статут на земеделска земя по смисъла на чл.2 от ЗСПЗЗ. Съгласно чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ, земеделските имоти, които не принадлежат на държавата, гражданите или юридически лица са общинска собственост. В приложното поле на тази норма се включват само онези земеделски земи, които са подлежали на възстановяване /земи по чл.10 от 4