Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 93 от 27.11.2025, Районен съд - Велинград

Съд
Районен съд - Велинград
Дело
Административно наказателно дело 213/2025
Вид
Решение № 93
Подписан
27.11.2025
В сила
19.12.2025
Състав
МАЯ ГЕОРГИЕВА СРЕДКОВА-ПЕТРОВА

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. гр.Велинград, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА като разгледа докладваното от МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА Административно наказателно дело № 20255210200213 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Постъпила е жалба от „Диил – ДД“ ЕООД с ЕИК 207921965, със седалище и адрес на управление гр. Велинград, ***, чрез адв. С.

М. против НП № 13-2500074/10.04.2025 г. на и. д. Директора на Дирекция Инспекция по труда – гр. Пазарджик.

Жалбоподателят намира НП за незаконосъобразно, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Намира, че административното нарушение не е извършено. Сочи, че АУАН не е връчен по надлежния ред на управителя на дружеството.

Излага, че след като Д. Н. не е имал сключен трудов договор, за жалбоподателят не е съществувало и задължение да сключи застраховка за риск „трудова злополука“.

В ОСЗ ответникът по жалбата оспорва същата като неоснователна. Моли да се потвърди обжалваното наказателно постановление. Намира фактите за доказани, както и липса на процесуални нарушения в производството по налагане на административното наказание. Моли да се присъди юрисконсултско възнаграждение, като и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя.

В ОСЗ жалбоподателят поддържа жалбата, излага повторно аргументите от жалбата, а ответникът по жалбата я оспорва.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установена 1 следната фактическа обстановка:

Няколко дни преди 04.02.2025 г. Д. Д. публикувал обява в социалните мрежи, че се търсят работници в „Диил ДД“ ЕООД. На обявата се отзовали две лица, които в деня на проверката били на обекта. На 04.02.2025 г. свидетелите А. и М. посетили строителен обект в гр. Велинград, стопанисван от „Диил – ДД“ ЕООД, където заварили свидетелите Х. Б., св. Д. и Д. И. Н.. Д. извършвал монтаж на окачена фасада на къщата за гости, като запознавал другите двама, включително Н., с вида на работата, дори Н. държал дъска, докато Д. поставя крепежни елементи. Поради липса на съдействие от страна на заварените лица, служителите от ИТ се обадили в РУ Велинград, откъдето били изпратени полицейските служители – свидетелите Е., Левтеров и И. И.. След като отишли на проверявания обект установили самоличността на лицата, единият от които бил Д. И. Н.. На място била попълнена идентификационна карта и Декларация по чл. 402 от КТ.

Констатирано било, че Н. не е имал сключена застраховка за риск „Трудова злополука“. От показанията на свидетелите се установява също, че към момента на проверката не е имало и сключен трудов договор.

Видно от представената по делото застрахователна полица с № 0501460202500001/04.02.2025 г., бил сключен договор за срок от 12 месеца, с начало 14:00 ч. на 04.02.2025 г. до 13:59 часа на 04.02.2026 г., а от списъка на лицата към цитираната полица е видно, че лицето Д. Н. не е сред тях.

Връчена е била и призовка на основание чл. 45, ал. 1 от АПК до „ДИИЛ – ДД“ ЕООД, за явяване на 07.02.2025 г. от 10,30 ч. в сградата на ДИТ Пазарджик, като са цитирани документи, които следва да бъдат представени от проверяваното дружество. Призовката била връчена на свидетеля Д. Д., упълномощен за това с пълномощно от 04.10.2024 г., с нотариална заверка на подписа. В ДИТ били представени и писмени сведения от Д. Д., Т. Д., както и обяснения от Д. И. и Х. Б.

На 07.02.2025 г. бил съставен и констативен протокол № 1/07.02.2025 г. от гл. инспектор С. А., в който е удостоверено, че не е представен актуален трудов договор на св. Н..

От приетия като писмено доказателство по делото договор за строителство от 20.12.2024 г. се установява, че действително жалбоподателят, в качеството му на изпълнител по договор за строителство, е упражнявал строителна дейност в проверявания обект.

На 10.02.2025 г. е съставен АУАН за това, че „Диил – ДД“ ЕООД в качеството си на работодател на 04.02.2025 г. не е извършил задължителната застраховка за риска „Трудова злополука“ на работника Д. И. Н. с ЕГН **********, работещ на строителен обект „Изграждане на окачена фасада“ на къща за гости – апартаментен тип, търговия и услуги – гр. Велинград. Сочи се, че за извършваната работа – други довършителни строителни дейности е определен коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2025 г., който е определен – 1,04, т. е. над средния за страната 2

– Ктт = 0,63. Нарушението е констатирано на 07.02.2025 г. при преглед на фирмената документация в ДИТ Пазарджик, когато се представила застрахователна полица от 04.02.2025 г. и списък на застрахованите лица, сключена след установяване на нарушението. Прието е, че с това жалбоподателят е нарушил чл. 52, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд и чл. 2, ал. 1 от Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „Трудова злополука“, във вр. с т. 24 от Заповед № РД – 06-45 от 30.10.2024 г. за определяне на коефициент за трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2025 г. АУАН е връчен на пълномощника Д. Д. на място. Не са вписани възражения по съставения акт за установяване на административно нарушение.

На 10.04.2025 г. е издадено и обжалваното НП № 13-2500074 от и. д. директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик като са повторени нарушените разпоредби. Фактическото описание на нарушението не е напълно идентично, като това в АУАН. Не е посочена точната длъжност или извършваната работа на работника. С оглед на горното е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв., на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във вр. с чл. 413, ал. 2 от КТ.

Наказателното постановление е връчено на Т. Д. Д. на 04.06.2025 г.

Горната фактическа обстановка се установи при анализиране на всички доказателства по отделно и в съвкупност, а именно: свидетелските показания на инспекторите от ДИТ Пазарджик М. и А., като се отчете незаинтересованост от изхода на делото за тях, както и че са дадени от позицията на изпълнение на служебни задължения, както и тези на полицейските служители Е., Левтеров и И., които също са безпристрастни и незаинтересовани от изхода на делото. Съдът се довери и на показанията на св. Д. Д., макар и син на управителя и едноличен собственик на капитала на наказаното лице, тъй като същите са логични, последователни и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства. Следва да се кредитират и показанията на св. Б., като кореспонсиращи с останалите гласни доказателствени средства. Съдът даде вяра и на всички събрани по делото писмени доказателства, а именно: Писмо с изх.

№25053632/02.06.2025г. за връчване, АУАН № 13-2500074/10.02.2025г.

Протокол № ПР2504691/10.02.2025г.Идентификационна карта Призовка с изх.

№25007637/04.02.2025г.;

Пълномощно с peг.

№4601/04.10.2024г.

;Застрахователна полица №0501460202500001/04.02.2025г. Констативен протокол №1/07.02.2025г. -;Договор за строителство от 20.12.2024г.;Заповед № 3-0693 / 25.08.2022г.

Съдът намира от правна страна следното:

Съставеният акт за установяване на нарушението и обжалваното наказателно постановление са издадени от компетентен орган и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Жалбата е изпратена чрез БП с препоръчано писмо с обратна разписка, с пощенско клеймо от 18.06.2025 г., т. е. в срок /НП е 3 връчено на 04.06.2025 г./.

Жалбоподателят твърди, че съставения АУАН не е връчен на представител на дружеството, което съдът намира за неоснователно. Видно от приложеното по делото пълномощно управителят на „Диил- ДД“ ЕООД е упълномощил изрично Д. Т.ов Д. да представлява дружеството с пълни права пред инспекцията по труда, като подава, получава и подписва всякакви документи.

В ОСЗ жалбоподателят сочи още едно основание за процесуално нарушение, а именно, че в НП не е описана в пълнота длъжността на Н., за да се определи безпротИ.речИ. коефициентът на трудов травматизъм. Освен това не без значение е фактът, че същият изобщо не е бил работник или служител на наказаното дружество. Не е имало сключен трудов договор. Не е съществувало и трудово правоотношение, което да не е оформено в изискуемата от закона форма. Видно от показанията на свидетелите Д. и Б. за часовете, които са били на обекта не били получили никакво трудово възнаграждение. Макар Н. да е извършвал някакъв вид дейност по окачване на фасада на сграда, тя не може да се определи като трудова. Липсва уговорено трудово възнаграждение, както и всички други елементи на трудово правоотношение, заради което за наказаното дружество не е съществувало и задължение да сключи застраховка за риска „трудова злополука“.

Съдът счита, че действително липсата в НП на длъжността на Н. /а то такава и няма/ представлява основание за отмяната му. Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН задължителен реквизит на НП е описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. Липсата на описание на заеманата длъжност или извършваната работа се явява съществено нарушение, доколкото именно тя е в основата за определяне на коефициента на трудов травматизъм /има разлика дали заема длъжност „монтажист“ или „шофьор“, „хигиенист“ или друга длъжност/.

В разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд се предвижда задължителна застраховка от страна на работодателя и за негова сметка за риска "трудова злополука" по отношение на работник или служител, работещ на рисково място, при което съществува опасност за жИ.та и здравето му или упражняващ професия, определена от Министерския съвет. Със Заповед № РД – 06-45 от 30.10.2024 г. министърът на труда и социалната политика е определил коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2025 г. Съгласно същата заповед средният коефициент на трудов травматизъм за страната е 0,63, а съгласно т.

24– „Специализирани строителни дейности " е с коефициент на трудов травматизъм – 1,04, който е по-висок от средния за страната за тази година.

В конкретния случай фактическият състав на нарушението включва следните елементи: 1. Наказаното лице да има качеството на работодател; 2.

Работник, заемащ длъжност, която подлежи на задължително застраховане срещу риска „Трудова злополука“; 3. Упражняване на трудова дейност от този 4 работник; 4. Липса на сключена застраховка.

В НП липсва основен факт от значение за ангажиране на административно – наказателната отговорност на жалбоподателя, а именно каква е длъжността на лицето, за което липсва сключена застраховка трудова злополука. Липсата на описание на всички обстоятелства, включени в състава на нарушението е винаги съществено процесуално нарушение, водещо до ограничаване на правото на защита на наказаното лице.

За пълнота следва да се отбележи, че липсва още един признак от фактическия състав – Н. не е притежавал качеството на работник или служител на „Диил ДД“ ЕООД, заради което и описаното административно нарушение е несъставомерно.

С горните мотиви съдът намира, че обжалваното НП е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.

Поради изложеното по-горе съдът счита, че са налице предпоставките на чл. 63д от ЗАНН за присъждане на разноски на жалбоподателя, за един адвокат. Направено е възражение за прекомерност, което съдът приема за неоснователно, тъй като претендираният размер от 450 лв. е минималният размер, на основание чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, който е адекватен на извършената от процесуалният представител на жалбоподателя работа и явяването му в три съдебни заседания.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 13-2500074/10.04.2025 г. на и. д. Директор на Дирекция Инспекция по труда – гр. Пазарджик, с което на „Диил – ДД“ ЕООД с ЕИК 207921965, със седалище и адрес на управление гр. Велинград, ***, е наложено АДМИНИСТРАТИ. НАКАЗАНИЕ имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева, на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във вр. с чл. 413, ал. 2 от КТ, за нарушаване на чл. 52, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, във вр. с чл. 2, ал. 1 от Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „Трудова злополука“ и във вр. с т. 24 от Заповед № РД – 06-45 от 30.10.2024 г. на МТСП за определяне на Ктт за прилагане през 2025 г.