Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1051 от 19.09.2022, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 1943/2021
Вид
Решение № 1051
Подписан
19.09.2022
В сила
11.04.2023
Състав
Атанас Маджев

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 72 · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл. 72, т. 1 · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл. 74 · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл. 95 · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл. 95, ал. 1 · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл. 95а, ал. 1, т. 1 · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл. 95б · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл. 95б, ал. 1, т. 2 · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 25з, ал. 1 · Закон за защита на личните данни
  • чл. 32 · Конституция на Република България
  • чл. 32, ал. 1 · Конституция на Република България
  • чл. 32, ал. 2 · Конституция на Република България
  • чл. 41, ал. 1 · Конституция на Република България
  • чл. 8 · Конституция на Република България

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1051 гр. София, 19.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-2, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Атанас Маджев при участието на секретаря Габриела М. Владова Боботилова като разгледа докладваното от Атанас Маджев Търговско дело № 20211100901943 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба с вх. № 19411/01.10.2021 г., подадена от Я.Г.Я.., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Сандански, ул. „*******, с която при условията на обективно и кумулативно съединяване против Фондация „А.Ф.“, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „******* I“ № *******, са предявени за съвместно разглеждане, както следва:

1/ частичен иск с правна квалификация по чл. 95, ал. 1 във вр. с чл. 95а, ал. 1, т. 1 ЗАПСП за заплащане на сумата в размер от 5000,00 лв., предявена като част от общо вземане в размер на 10 000,00 лв., представляващо дължимо обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в качеството му на артист-изпълнител, чиито кадри, снимки, звуко- и видеозаписи с неговия образ и глас са използвани във филм със заглавие „История на В.Д. и специализираното правосъдие“, чийто продуцент е ответната фондация, като това ползване е станало без знанието и съгласието на артиста-изпълнител, което е довело до претърпяването на имуществени вреди за него, изразяващи се в претърпени загуби от неполучаването на възнаграждение за участието си във филма, ведно със заплащане на обезщетение за забава за периода от 18.06.2021 г. /датата на извършване на първото нарушение на авторските права на ищеца/ до окончателното погасяване на вземането;

2/ иск с правна квалификация по чл. 95б, ал. 1, т. 2 ЗАПСП за преустановяване от ответника на всички форми на използване на продуцирания от него филм със заглавие „История на В.Д. и специализираното правосъдие“;

3/ частичен иск с правна квалификация по чл. 49 във връзка с чл. 52 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 5000,00 лв., предявена като част от общо вземане в размер на 10 000,00 лв., представляваща дължимо обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди от това, че ответната фондация, като възложител на работа по създаване и разпространение на филм със заглавие „История на В.Д. и специализираното правосъдие“ му е причинила неимуществени вреди от излагането на показ на личният му живот, в това число злепоставянето му пред близки и познати, 1 което е породило в него негативни емоции на гняв и възмущение, както и стрес, водещ до безпокойство, притеснение и неконтролируеми нервни изблици, нежелание за публични изяви, в т.ч. влошаване на комуникацията му с кръга от близките му хора, както и с професионалното му обкръжение, ведно със заплащане на обезщетение за забава за периода от 18.06.2021 г. /датата на извършване на първото нарушение на личните граждански права на ищеца/ до окончателното погасяване на вземането.

Ищецът твърди, че ответникът Фондация „А.Ф.“ е продуцент на филм със заглавие „История на В.Д. и специализираното правосъдие“, чийто автор е Н.С.. В качеството му на продуцент на посочения филм се поддържа, че ответникът носел отговорността за неговото съдържание, както и за отношенията с лицата имащи авторски и сродни права в същия. Именно ответната фондация трябвало да се възприема, като възложител на работата по изработване и разпространение на филма.

Описва се, че дадени епизоди от филма са конструирани, като изрязани и монтирани части от частни разговори на ищеца Я. с лицето И.Б. (жената, с която обвиняемия В.Д. живее на семейни начала) по повод на водено срещу В.Д. наказателно производство.

Твърди се, че г-жа Б. сама е потърсила ищеца за да се посъветва с него, доколкото същият имал доказан опит в сферата на антикорупционните разследвания, а съжителят и Д. станал жертва на корупция в сферата на правосъдието. Отбелязва се, че за дадените от ищеца съвети към г-жа Б. по случая г-н Я. не е искал, съответно получавал заплащане, или каквато и да е друга облага, което изрично е посочено във филма.

Пояснява се, че ищецът г-н Я. не е знаел за обстоятелството, че разговорът му с г-жа Б. се записва, като се подчертава, че това е направено тайно без да е налице правно основание за подобно действие. В изложението на филма изрично е потвърдено, че записът на разговора между ищеца и г-жа Б. е извършен тайно (със скрита камера).

Сред твърденията на ищеца са и такива разкриващи публичните длъжности, които е заемал през времето от 2005 г. до момента на подаване на исковата молба. Същият се определя като личност, която е широко разпознаваема в обществеността и публичните му прояви предизвикват засилен интерес сред аудиторията. Смята се, че именно по такива съображения личността му е станала обект на интерес за тайно и незаконно проследяване, наблюдаване и записване. От ищеца се, поддържа, че за пръв път е узнал за това, че е бил заснет без негово знание и разрешение на 03.06.2021 г., когато с него се е свързал Н.С., който му се представил за автор на филма, като го е осведомил, че същият е с антикорупционна насоченост и предстои скоро да бъде излъчен в публичното пространство. Осведомил г-н Я., че той е „главен герой“ в този филм, като имал положителна насоченост, доколкото не е поискал пари и облаги. Последвало искане от С., ищецът да даде своето съгласие записите с неговия образ и глас да бъдат излъчени, като части от филма, в т.ч. му предложил да даде интервю, което също да намери отражение в него и да бъде представен в положителна светлина. Това създало у ищеца чувство, че е обект на изнудване, предвид че схванал отправеното му предложение като заплаха, че ако не даде съгласие в упоменатия смисъл, то тогава той ще бъде представен във филма в негативна светлина. Взел решение и го манифестирал пред Н.С., като категорично се противопоставил тези записи с негово участие да бъдат излъчвани, като част от подлежащия на създаване филм. Мотивирал се с това, че антикорупционни разследвания не могат да бъдат правени със способи, нарушаващи закона и при погазване правата на личността. На по-късен етап ищецът Я. се свързал и с представляващия ответната фондация, пред когото повторил искането си незаконно направените записи с негово участие да не бъдат публикуване, като съображенията му били идентични с вече изказаните пред автора на филма. Получил отговор, че действително такива записи са направени, като предстои те да бъдат публикувани, като части от филм и това ще бъде сторено независимо от противопоставянето на ищеца.

Реакцията на ищеца била още на следващия ден – 04.06.2021 г. – да изпрати до 2 канцеларията на ответника писмо, в което отново заявявал категоричното си несъгласие образът и гласът му, които са били записани по таен и незаконен начин без негово знание и разрешение, да бъдат предмет на разпространяване и публично показване, в това число да бъдат ползвани, като кадри от филм. Вместо да се съобрази с волята на ищецът, няколко дни по-късно ответникът качил филма в интернет и покъсно го предоставил за разпространение на медиите. Пояснява се, че филмът е разделен на три части, всяка с различна продължителност. Те били публикувани на различни дати в YouTube канала на ответника. Първата част не съдържала кадри с ищеца, като тя била с продължителност 13 минути и била гледана 67 000 пъти. Втората част била с продължителност от 21 минути, като е публикувана на 18.06.2021 г. и е гледана 48 700 пъти и в нея за първи път се появяват материали с образа и гласа на ищеца. Последната трета част имала продължителност от 28 минути, съответно е публикувана на 25.06.2021 г. и има 59 900 гледания, като в нея почти цялото времетраене е с образа и гласа на ищеца. Относно репликите си в записаните разговори с г-жа Б., ищецът изтъква, че в действителност не е провеждал срещи с високопоставени чиновници и магистрати, като поддържайки обратното пред нея е целял да я манипулира с оглед постигането на определени последици – сближаване с гжа Б. и да спечели за клиент веригата от ресторанти на В.Д. с цел пласиране на хранителни продукти – говеждо месо от фермата на неговото семейство. На свои ред Б. също го манипулирала, като демонстрирала симпатии и доверие към него. От своя страна ответникът продуцирал филма, не е осъществил необходимата задълбочена журналистическа проверка за да разбере, дали казаното от ищеца е вярно, а това му поведение е довело до нарушаване на основни порядки от вътрешното и международно право и на правилата на журналистическата етика. Сочи се, че излъчвайки филма в публичното пространство ответникът поднася неверни и неосъществили се факти за корупция в съдебната система, поради което трябва да обезщети засегнатите лица сред които се причислява и ищеца. Същият смята, че е носител на сродни на авторските права на артист-изпълнител, като същевременно ответника не е сключил с него договор за отстъпване на тези му права, или поне да получи изричното му разрешение кадри, снимки, видео и звукозаписи с неговия образ и глас да бъдат използвани в създадения филм със заглавие – „История на В.Д. и специализираното правосъдие“, в т.ч. и при какви условия и финансови параметри това можело да се прави. Правейки обратното, а именно публикувайки и излъчвайки кадри, снимки, видео- и звукозаписи с образа и гласа на ищеца без същият да е преотстъпил по уредения в ЗАПСП начин сродните си права на артист-изпълнител, ответникът в качеството си на продуцент на цитирания филм бил допуснал нарушение на съответните права, с които ищецът разполага, а като последица от това същия е понесъл имуществени вреди състоящи се в търпените загуби от неполучаване на възнаграждение за правата му на артистизпълнител във филма. Ищецът претендира обезщетение за претърпените имуществени вреди в размер на сумата от 5000 лв., представляваща част от общо вземане в размер на 10 000 лв., с искане размерът на същото да бъде определен по реда на чл. 95а, ал. 1, т. 1 ЗАПСП. Наред с обезщетението за претърпените имуществени вреди ищецът иска ответникът да бъде осъден да преустанови допуснатото нарушение на правата му на артист-изпълнител, като преустанови всички форми на разпространение на процесния филм със заглавие „История на В.Д. и специализираното правосъдие“. Освен специалната отговорност на ответника по ЗАПСП, ищецът смята, че АКФ паралелно с това носи и обща деликтна отговорност за извършеното спрямо него тайно проследяване, наблюдаване и записване без да е давано съгласие и разрешение за подобни действия, съответно като материалите от извършеното заснемане са били публично разпространени под формата на филмово съдържание при изрична забрана на ищеца за това. С тези си действия ответникът бил допуснал нарушаване правото на 3 личен живот на ищеца, което е прокламирано в ЕКЗПЧОС, МПГПП и Конституцията на Р. България. Касаело се до разговори от частен характер по изключително чувствителна лична тема, като ищецът е имал специални лични отношения с г-жа Б., като не е желаел съществуването им да придобива публичност. Нарушавайки правото му на личен живот, ответната фондация следвало да поправи настъпилите в личната сфера на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в злепоставянето му пред близки и познати, което е породило в него негативни емоции на гняв и възмущение, както и стрес, водещ до безпокойство, притеснение и неконтролируеми нервни изблици, нежелание за публични изяви, в т.ч. влошаване на комуникацията му с кръга от близките му хора, както и с професионалното му обкръжение, като му заплати справедливо парично обезщетение.

Ответникът – Фондация „А.Ф.“, чрез процесуалният си представител – адвокат М. в срок депозира писмен отговор по исковата молба, с който предявените искове се оспорват изцяло по основание и размер Поддържа се, че същите са недопустими, неоснователни и недоказани. Ответникът уточнява каква е сферата, в която е насочена дейността му, като посочва, че дейността на фондацията е съсредоточена върху превенцията на корупционните практики, злоупотребата с власт, конфликта на интереси и прочее лоши практики при упражняване на публичната власт. Основните средства, които ползва при осъществяване на дейността си е провеждането на журналистически разследвания по теми с висок обществен интерес. В това число напоследък фондацията се е съсредоточила в това да изработва кратки документални филми по важни разследвания, като целта е те да достигнат до широка аудитория и да представят по достъпен начин основни проблеми при функционирането на публичната власт. Изтъква се, че фондацията поддържа собствен сайт, както и разполага профили във Фейсбук, Инстаграм и Туитър , както и канали в YouTube. В контекста на тази си дейност ответната фондация поддържа, че по нейно възлагане през 2021 г. са изработени и публикувани няколко на брой кратки документални филма по журналистическо разследване под заглавие „Списък за бърз контрол: Историята на В.Д. и специализираното правосъдие“. Твърди се, че трите филма по разследването под горното заглавие включват фрагменти от направени със скрита камера аудио- и видеозаписи на разговори между лица, търсещи помощ във връзка с висящо наказателно производство, образувано срещу техен близък, и лица, обещаващи съдействие и консултации с оглед промяна на наложената му мярка за неотклонение и благоприятно приключване на производствата. Сочи се, че разследването имало две линии, една от които показвала съдействието, оказвано от бившия съветник на премиера по антикорупционните въпроси и настоящ общински съветник – г-н Я.Я..