Решение № 530 от 05.03.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 530 гр. Бургас, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ФИЛИП СТ. РАДИНОВ при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело № 20252120106217 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.

Образувано е по предявен от А. С. И., срещу „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, иск по чл. 26, ал.

1 ЗЗД, да бъде прогласена за нищожен сключеният между страните Договор за потребителски кредит от **** г. поради противоречието му с чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 Закона за потребителския кредит, а в условията на евентуалност да бъдат прогласен за нищожен чл. 19 от сключения между страните Договор за потребителски кредит от **** г., поради противоречието му с чл. 143, ал. 2, т. 10 ЗЗП, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

Съединен за общо разглеждане е предявен от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, срещу А. С. И., иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 909,03 лева, представляваща чистата стойност по сключеният между страните Договор за потребителски кредит от **** г., на основание чл. 23 ЗПК.

Твърди се, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит от **** г. по силата на който ищцата е получила от кредитодателя сумата от 4000 лева, при ГПР – 20,01 % и ГЛП 18,37 %, а същата се е задължила да върне на вноски сумата от 6351,40 лева, от които 2351,40 лева са за застрахователни премии. Сочи се, че в случая договора е сключен със застраховка, но същата не е включена в ГПР. Поддържа се, че договора е нищожен поради противоречието му с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като за уговореният ГПР не е посочено от какви компоненти е формиран ГПР. В условията на евентуалност са наведени твърдения, че е нищожна клаузата за застрахователна премия.

Направено е искане за уважаване на предявените искове.

Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски, за което е представен списък по чл. 80 от ГПК.

В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е депозирала отговор на 1 исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявените искове.

Оспорва се и твърдението на ищцата, че в договора не е посочено как е формиран ГПР, като се твърди, че всички компоненти са ясно уговорени. Оспорва се и твърдението на ищеца за нищожност на клаузата за застраховка, като се твърди, че същата не е задължителна. По отношение на насрещния иск се твърди, че кредитополучателят дължи връщане на чистата стойност по кредита.

Направено е искане за отхвърляне на предявения иск.

Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски, за което е представен списък по чл. 80 от ГПК.

В съдебното заседание ищецът не изпраща процесуален представител. Депозира становище от 28.01.2026 г.

В съдебно заседание, ответникът не се представлява. Депозира становище от 05.02.2026 г.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От ищеца по делото са ангажирани като писмени доказателства Договор за потребителски кредит от **** г., сключен между страните по делото, със следните параметри: сума по кредита 4000 лева, 60 вноски по 162,57 лева, и последна в размер от 163,01 лева; ГПР – 20,01 % и ГЛП – 18,37 %; общо задължение по кредита от 9754,64 лева; дата на погасяване – пети ден от месеца и краен падеж на 05.03.2029 г. Съобразно чл. 7.1 от договора страните са уговорили застрахователна премия в размер от 2351,40 лева.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният от ищеца иск са с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Съединени за общо разглеждане са искове по чл. 430, ал. 1 ТЗ. За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да установи в процеса в условията на пълно и главно доказване валидна облигационна връзка по посочения в исковата молба договор, включващ твърдените клаузи. В тежест на ответника е да докаже направените правоизключващи и правонамаляващи възражения, включително възражението си, че клаузата за застрахователни премии е индивидуално уговорена. По насрещните искове ответникът следва да установи наличието на валидно облигационно задължение по твърдяния в исковата молба договор, по силата на което ответникът е предоставил на ищеца кредитен ресурс в твърдяните размери и за същия е възникнало задължение да върне заетата сума.

Ответникът следва да установи и че клаузите от договора, на които се основават претендираните вземания не са неравноправни.

По делото не е спорно наличието на кредитно правоотношение между страните по делото, по силата на което ответникът е усвоил сумата от 4000 лева.

Процесният договор за паричен заем е потребителски съобразно легалната дефиниция на чл. 9 ЗПК. Сключен е при действието на ЗПК и нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда.

Според нормата на чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Според дефиницията дадена в § 1, т. 1 "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с 2 договора за кредит.

В случая в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК в договора за кредит не е отразен вярно годишният процент на разходите, като не са посочени всички разходи и допускания, а именно тези за застрахователни премии по договора. Уговорени в общ размер на 2351,40 лева същите са около 50 % от размера на заетата сума, откъдето следва, че уговореният в договора ГПР не съответства на действителния. Действията по кредитното застраховане, са свързани пряко или косвено с кредитното правоотношение, а именно с усвояването на кредита, поради което следва да бъдат включени в годишния процент на разходите.

В този смисъл е и даденото задължително тълкуване в Решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело C714/22 член 3, буква ж) от Директива 2008/48. Предмет на цитираното решение са именно коментираните клаузи, включени в сходен договор между потребител и същото дружество. В т. 1 от решението по категоричен начин е възприето, че чл. 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, следва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител, приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието "годишен процент на разходите" по смисъла на посочения чл. 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. В т. 4 от цитираното решение е прието, че чл. 3, пар. 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че клауза от договор за потребителски кредит, която позволява на съответния потребител да отлага или да разсрочва плащането на месечните вноски по кредита срещу заплащането на допълнителни разходи, макар да не е сигурно, че този потребител ще се възползва от посочената възможност, може да има неравноправен характер, когато по - специално тези разходи са явно непропорционални спрямо размера на отпуснатия заем. Настоящият случай попада в приложното поле на т. 1 от цитираното решение.

Клаузата за застрахователна премия в конкретния случай има неравноправен характер, тъй като размерът надвишава 50 % от размера на отпуснатата в заем сума по договора за кредит, което обосновава извод за нейната явна непропорционалност спрямо размера на отпуснатия кредит. Нещо повече – по делото липсват ангажирани доказателства на потребителя да е била предоставена равна възможност за одобряване на искането за кредит при липса на изразено от него съгласие за кредитно застраховане. В т. 2 от цитираното решение на СЕС е прието, че чл. 10, параграф 2, буква ж) и чл. 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в чл. 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.

Налага се изводът, че невключването на тези разходи в ГПР води до нищожност на целия договор на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и лихва или други разходи.

С оглед горното, предявеният иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен.

Предвид лисата на спор относно дължимостта и размера на претендираната от ответника главница, съдът приема, че насрещният иск е основателен и следва да бъде уважен.

С оглед изхода на делото, своевременно направеното искане и на основание чл. 78, 3 ал. 1 ЗЗД на ищеца следва да бъдат присъдени разноски съобразно представените доказателства. По делото са представени доказателства за заплатена държавна такса в размер от 445 лева. Представен по делото е договор за правна защита и съдействие, в условията на чл. 38 ЗАдв. С представения списък по чл. 80 ГПК се претендира, че адвокатското възнаграждение дължимо в полза на адвоката е в размер на 614 евро.

Последното налага да бъде разгледано своевременно направеното възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Като съобрази, че делото не представлява фактическа и правна сложност, доколкото същата не надвишава тази по други дела с аналогичен характер – делото е приключило в рамките на едно съдебно заседание, не са събирани множество доказателства, не са разпитвани многобройни свидетели, не е прилагана новоприета нормативна уредба, съдът приема, че възражението е основателно и следва да бъде определено в минималния размер от 700 лева, установен в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, която макар да не е задължителна за съда, съобразно чл. 5 ГПК, служи като ориентир. Предвид това, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1145 лева, представляваща направени в производството съдебно – деловодни разноски.

С оглед изхода на делото и направеното искане, в полза на ищеца по насрещния иск се полага присъждането на разноски заплатена държавна такса в размер от 50 лева и за процесуално представителство от юрисконсулт, чието възнаграждение съдът определя в размер на 200 лева, на основание чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Съобразно ЗВЕРБ, всички суми следва да бъдат конвертирани в евро.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между А. С. И., ЕГН **********, с адрес гр. Б***** и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.

С****, че сключения между тях Договор за потребителски кредит от **** г. е нищожен, поради противоречието му с чл. 11 от Закона за потребителския кредит. на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА А. С. И., ЕГН **********, с адрес гр. Б*****, да заплати на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С****, сумата от 464,78 евро /четиристотин шестдесет и четири евро и седемдесет и осем евроцента/, представляваща чистата стойност по сключения между страните Договор за потребителски кредит от **** г., на основание чл. 23 ЗПК.