Решение № 1037 от 10.06.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1037 гр. Варна , 09.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на осми февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ивелина М. Събева

Константин Д. Иванов

Мая Недкова при участието на секретаря Нина Ив. Иванова като разгледа докладваното от Ивелина М. Събева Въззивно гражданско дело № 20203100503106 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 268-273 ГПК.

С въззивна жалба от „РИМАКЕМ“ ЕООД,ЕИК 103847457, със седалище и адрес на управление гр.Девня 9160, Промишлена зона, чрез юрисконсулт Ц. М., е обжалвано решение № 153/ 12.06.2020г. по гр.№ 546/ 2018г. на Районен съд- Девня, с което дружеството е осъдено да заплати на М. К. Ш. сумата 12 000лв., със законната лихва от 17.01.2018г., до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на трудова злополука от 17.01.2018г., на основание чл. 200, ал.1 КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД. Присъдени са държавна такса и съдебни разноски, на основание чл. 78, ал.1 и ал. 6 ГПК.

Жалбата съдържа възражения са за неправилност, поради материална незаконосъобразност на съдебния акт и постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост. Изложените са доводи, че размерът на обезщетението е завишен, предвид характера на увреждането, обичайните, свързани с него болки и страдания като интензитет и продължителност, краткият курс на консервативно лечение и последвалото пълно възстановяване на здравето според медицинските експертизи.

Настъпилите неблагоприятни последици от травмата, дори при отчитане на емоционалния дискомфорт и страхове, не обуславят обезщетение в посочения размер. При постановяване на решението съдът не е съобразявал възраженията на ответника, че ищецът е емоционално повлиян и поради оставането му без работа, а това обстоятелство не е обсъдено в комплексната СППЕ и впоследствие при преценката на събраните по делото доказателства.

В противоречие с установени по делото факти са изведените заключения от показанията на свидетеля Й. Й., погрешно интерпретирани съобразно Правилника за вътрешния трудов ред на дружеството, които посочват, че отговорността по спазване на правилата за здравословни и безопасни условия на труд е вменена на ръководни позиции- директори и ръководители.

За размера на обезщетението следва да бъде отчетено виновното съпричиняване на противоправния резултат от работника, и всички констатации по възражението на ответника по чл.201, ал.2 КТ.

1

С изложените аргументи отправя искане за отмяна и постановяване на решение, с което претенцията за обезщетение да се отхвърли .В условията на евентуалност- да се признае по-висока степен на съпричиняване от страна ищеца и определи по-нисък размер на обезщетение за неимуществени вреди, в съответствие с действително претърпените болки и страдания. От размера на обезщетението да се приспадне сумата 250лв.- платено обезщетение по застраховка „ Трудова злополука“. Да се присъдят направените по делото разноски, за двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна, чрез адвокат А.П., изразява становище за неоснователност на жалбата по всички възражения срещу решението.Счита, че размерът на определеното обезщетение от 20 000лв. е справедлив и отговаря на социално-икономическите условия в страната. Решението, с което искът е уважен за сумата 12 000лв. е обосновано, постановено при съвкупен анализ на доказателствения материал.

С насрещна въззивна жалба оспорва решението в частта, в която искът по чл.200, ал.1 КТ е отхвърлен , за разликата над 12 000лв. до 15 000лв. Счита, че от определените 20 000лв.- справедлив паричен еквивалент на обезщетението за неимуществени вреди, работодателят следва да понесе 75%, съответно на претендираните 15 000лв. Определеният принос 60% не отговаря на тежестта на отговорност. Нищо от посочените задължения в т.7 от длъжностната характеристика не е изпълнено- не е осигурено лице при демонтаж на вентила, заемащо длъжността инженер-механик, или механошлосер- бригадир, не е извършен ежедневен инструктаж на М.Ш., с посочване етапите на технологичния режим на работа в Акт № 16 от 17.01.2018г. По същество отправя искане за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което искът по чл.200, ал.1 КТ да се уважи в пълен размер.

„РИМАКЕМ“ ЕООД не изразява становище по насрещната въззивна жалба.

Съставът на Варненския окръжен съд, съобразно становищата на страните и доказателствата по делото, преценявани при условията на чл. 269 ГПК и чл. 235, ал.1- 3 ГПК, констатира :

Производството пред районен съд е образувано по осъдителен иск на М. К. Ш. срещу „Римакем“ ЕООД, с правно основание чл.200 от Кодекса на труда, за сумата 30 000лв., претендирано обезщетение за причинени неимуществени вреди- претърпени от ищеца психически и физически болки и страдания, вследствие трудова злополука, настъпила на 17.01.2018г. Ищецът твърди, че при изпълнение на възложената работа в цех TSPмеханоработилница, е получил химическо изгаряне с химичен агент- амоняк, на двете очи.

До идването на линейката е миел сам очите с вода, а след това служител на лабораторията е впръсквал препарат. Незабавно е откаран до „Специализирана болница по очни болести за активно лечение – Варна“ ЕООД , където е лекуван до 24.01.2018г. Изпитвал много силна болка и не можел да отваря клепачите. За всички обикновени неща- храна, обличане, тоалет, му помагали негов колега и жената, с която живее на семейни начала. След лечението получил вторично възпаление на очите , което причинявало допълнителна болка.Започнал да отваря очи след 12-тия ден ,но не виждал и всички ежедневни дейности трябвало да върши с чужда помощ. От третия месец започнал да разпознава хората. През деня стоял със слънцезащитни очила, защото силната светлина дразнела очите, а при продължително време на слънце- изпитвал болка в тилната част. През този период, освен физическа болка, изживявал и притеснение за бременната си жена, тревога и безпомощност, че не може да се грижи за новороденото дете.

От 17.01.2018г. до 23.02.2018г. е ползвал отпуск по болест и отпуск, на основание чл.

163, ал.7 КТ до 12.03.2018г. На 13.03.2018г. се явил на работа, но отношението към него било различно и това създавало допълнителен стрес. По негово искане е освободен, на основание чл. 325, ал.1, т.1 от КТ.

2

Ответникът оспорва предявения иск с възражения за неоснователност.

Счита наведените твърдения за претърпени болки и страдания, психически и емоционален дискомфорт през времето на лечение и възстановяване след трудовата злополука, за необосновани. Позовава на приложените медицински документи, които отчитат прогресивно подобрение в здравословното му състояние ,характера на травматичните увреждания и липса на усложнения при изписването му от болница, и значително подобрение на зрението.

Позовава се на съпричиняване при условията на чл.201, ал. 2 от КТ. При изпълнение на възложената работа ищецът е проявил груба небрежност като не е ползвал осигурените задължителни лични предпазни средства: очила или шлем, което е довело до травмата на очите. Допуснати са нарушения на императивни разпоредби- чл.14.2.1, чл.14.2.5 от Правилника за вътрешния трудов ред на работодателя , Правилата за безопасни и здравословни условия на труд и законовите разпоредби в тази област, с които е бил запознат на провежданите инструктажи през трудовия му стаж. Това е задължение по длъжностна характеристика. Длъжността „ механошлосер“ предполага работа при повишен риск за здравето, поради използване, обслужване и поддържане на машини. Според ответника настъпилото увреждане е в причинно-следствена връзка с неспазването на правилата за безопасни условия на труд, за които е инструктиран от работодателя. Счита, че ищецът допълнително е усложнил състоянието си , реагирайки неправилно с търкане на очите, вместо с измиване с вода, за което е бил информиран по време на провежданите инструктажи.

Релевантни факти и обстоятелства :

Страните са в трудово правоотношение по времето на документираната злополука на 17.01.2018г. Ищецът е изпълнявал длъжността „ механошлосер“, код по НКПД 7233 2010.

Трудовият договор е прекратен със заповед № 18/ 20.03.2018г., на основание чл. 325, ал.1, т.1 от КТ, считано от 27.03.2018г.

Съгласно Разпореждане № 5104-03026 / 05.02.2018г. на НОИ, ТП- Варна, декларираната от работодателя злополука с вх.№ 5101-03-22/ 22.01.2019г. е приета за трудова по чл.55, ал.1 от КСО.

Безспорни са обстоятелствата, при които е настъпила злополуката: през работно време, когато ищецът е изпълнявал възложената му по трудова функция работа- при демонтаж на конуса на вентила пръски вода с амонячно съдържимо попадат върху лицето и причиняват химическо изгаряне на очите.

С приобщената медицинска документация се доказва вида и степента на увреждане.Проведено е лечение в „Специализирана болница по очни болести за активно лечение-Варна „ЕООД, от 17.01.2018г. до 24.01.2018г., съобразено с диагнозата „ Химично изгаряне на корнеята и конюнктивиалния сак“. Приложена е локална терапия и оперативна интервенция . Според издадената Епикриза болният е изписан с подобрения, с назначено медикаментозно лечение и контролни прегледи.

Съгласно МУ № 60/ 2018 от 24.01.2018г. ищецът е прегледан от лекар в отделение „ Съдебна медицина при МБАЛ „ Св.Анна-Варна“ АД , който е констатирал, че клепачите на двете очи и конюнктива на двете очи са силно зачервени, с обилно количество бистроват сектрет. Описаните травматични увреждания са резултат на действия на силно дразнещ химичен агент / амоняк/, и в своята съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Ищецът е ползвал отпуск по болест от 17.01.2018г. до 07.02.2018г., общо 22 дни, и от 08.02.2018г. до 23.02.2018г., общо 16 дни. Върнал се е на работа на 13.03.2018г. до 3 прекратяване на трудовия му договор на 27.03.2018г.

По искане на страните са допуснати две медицински експертизи и комбинирана съдебно-психиатрични и психологична експертиза .

Заключението на СМЕ от 11.09.2018г. с вещо лице- д-р В. С., съдържа констатации от приложените медицински документи- диагноза и лечение. Според вещото лице приложената терапия по време на престоя в болница значително и за кратък срок е подобрила зрението на пострадалия, като е предотвратила развитието на трайни органични увреждания на очите. Това лечение е продължило и след изписването му. За сравнение по критериите на СЗО / Световна здравна организация/ намалено е зрение, при което зрителната острота е по-слаба от 0.3 и повече от 30 дни след травмата се запазва за двете очи. При постъпване в болница ищецът е със силно нарушена зрителна острота след инцидента- 01., седмица след това е 0.7, при преглед на 07.02.2018г./ 20 дни след травмата/ е почти напълно възстановена- 0.9 за двете очи. На 04.09.2019г.е с нормална стойност- 1.0.

Пълно възстановяване на зрителната острота на двете очи е постигнато за период от 25-30 дни. Не са налице документирани данни за усложнения в оздравителния процес. Няма усложнение на структурите на очите в резултат на травмата, които ограничават функцията.

Не е налице разстройство на здравето свързано с нефункционирането на мейбониевите жлези.

При прегледа на 29.08.2018г. вещото лице не е установило видими травматични увреждания в областта на очите, главата, тялото и крайниците. Поради оплаквания от сълзене на очите, светобоязън и главоболие, е насочен към специалист офталмолог за актуален статус на очите. Резултатите от прегледа също не установяват данни за трайно органично увреждане на очните структури вследствие претърпения инцидент.С напредване на оздравителния процес първоначалните болки, парене и дразнене в областта на очите, са намалявали по интензитет до пълното им затихване. Установено е,че ищецът страда от астигманизъм- резултат от неправилна форма на роговицата, което е вродено състояние и води до често главоболие.

Заключението на СМЕ от 12.09.2019г.с вещо лице др.Й. А.- офталмолог, дава отговори на допълнително поставени от страните въпроси. Категоричен е извода, че по отношение на пострадалия не се установява трайно увреждане на зрението, в частност на Мейбомиевите жлези. На 24.06.2019г. е извършен преглед на ищеца, при който е установено, че зрението на двете очи е 100% едноочно и очното налягане в норма.