Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 370 от 01.04.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 733/2025
Вид
Решение № 370
Подписан
01.04.2025
В сила
08.08.2025
Състав
Панайот Рангелов Велчев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 370 гр. П., 01.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Панайот Р. Велчев при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно наказателно дело № 20255330200733 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 24-0273-0 00573 от 08.10.2024 г. издадено от ***** в ОДМВР гр. П., РУ Х. с което на А. К. Х. с ЕГН: ********** са били наложени административни наказания ,,глоба‘‘ в размер от 10 лева за извършено от него нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и ,,глоба‘‘ в размер от 10 лева за извършено от него нарушение по чл.

100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

Жалбоподателят А. Х. обжалва процесното наказателно постановление.

Излага съображения, че същото е неправилно, доколкото полицаите го били спрели за проверка няколко дена преди процесния случай е знаели, че не е бил преминал технически преглед. Ето защо, иска отмяната на обжалваното наказателно постановление.

Въззиваемата редовно уведомена за насроченото съдебно заседание не изпрати представител, депозира становище по съществото на делото с което оспорва подадената жалба, поради което иска потвърждаването на обжалваното наказателно постановление.

П.ският районен съд, след като взе предвид събраните по делото 1 доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

В конкретния случай жалбоподателят е бил санкциониран за това, че на 17.09.2024 г. в 14:50 часа в с. П. на ул."Г.Д.", като водач на лек автомобил ,,Фолксваген Пасат‘‘ с рег. № *****, негова собственост, с посока на движение запад-изток при извършена проверка се установило, че не носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория и не носи свидетелство за регистрация част втора.

В хода на съдебното следствие беше разпитана актосъставителката М.

А., която заяви, че си спомня за случая и потвърди отразеното от нея в АУАН.

Съдът кредитира така депозираните гласни доказателства, доколкото същите са ясни, логични и последователни, кореспондиращи си с останалия събран по делото доказателствен материал.

Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от страните по делото.

От представеното по делото копие от Заповед се установява, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи.

От представената справка за нарушител/водач се установява, че жалбоподателят е правоспособен водач, като по отношение на същия има издадени 16 броя наказателни постановления и 41 броя фишове.

Въз основа на така установената от Съда фактическа обстановка се достигна до следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП предвижда задължение водачът на МПС да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория.

Изпълнителното деяние се осъществява чрез привеждане в движение на лекия автомобил, като по същото време водачът не носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория.

За нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП е било наложено 2 административно наказание глоба в размер от 10 лева. Размерът на наказанието е фиксиран и не подлежи на индивидуализация.

Разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП вменява задължение на водачите на МПС да носят в себе си свидетелство за регистрация на МПС. Същото отново е на просто извършване и фактическият състав се осъществява чрез привеждане в движение на лекия автомобил, като по същото време водачът не носи свидетелството му за регистрация.

За нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП е било наложено административно наказание глоба в размер от 10 лева. Размерът на наказанието е фиксиран и не подлежи на индивидуализация.

Съставеният АУАН е съобразен с изискванията на закона, нарушенията са установени по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителят и му е дадена възможност да направи възражение във връзка с констатираното нарушение съгласно чл. 42-44 от ЗАНН. Въз основа на акта е издадено и наказателно постановление против жалбоподателя, което е изцяло съобразено с изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, поради което наказателното постановление следва да се потвърди.

По разноските:

Съдът заплати сумата в размер от 20 лева на актосъставителката М. А., като тя представлява пътни за придвижването й от гр. Х. до гр. П.. Ето защо, жалбоподателят Х. трябва да бъде осъден да заплати тази сума на РС гр. П..

По изложените съображения, П.ският районен съд, XXVI н. с.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0273-000573 от 08.10.2024 г. издадено от ***** в ОДМВР гр. П., РУ Х. с което на А. К. Х. с ЕГН: ********** са били наложени административни наказания ,,глоба‘‘ в размер от 10 лева за извършено от него нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и ,,глоба‘‘ в размер от 10 лева за извършено от него нарушение по чл.

100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

ОСЪЖДА А. К. Х. с ЕГН: ********** да заплати на Районен съд гр. П. сумата в размер от 20 лева, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до 3 страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________ 4