Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1191 от 30.08.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 1301/2021
Вид
Решение № 1191
Подписан
30.08.2024
Състав
Гергана Живкова Троянова

Цитирани разпоредби

  • чл.235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.366 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.367 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.138 и сл. · Закон за задълженията и договорите
  • чл.147, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.417 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.422 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.3 · Закон за кредитните институции
  • чл.6 · Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
  • чл.422 · Търговски закон
  • чл.430, ал.1 · Търговски закон
  • чл.430, ал.2 · Търговски закон
  • чл.430, ал.3 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 1191 гр. София, 30.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-11, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Гергана Ж. Троянова при участието на секретаря Стефка Ив. Александрова като разгледа докладваното от Гергана Ж. Троянова Търговско дело № 20211100901301 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от „Първа инвестиционна банка“ АД (ищец) срещу „Б.Г.“ ЕООД, „П. БГ“ ЕООД и Д. Н. Д. (ответници) обективно и субективно кумулативно съединени установителни искове за вземания по договор за банков кредит № 000LD-S-001009/16.11.2017г., за които е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 46762/2020г. на СРС, 27 състав, както следва: иск с правно основание чл.422 вр. чл.430, ал.1 от Търговския закон (ТЗ) за установяване съществуване на вземане в размер на 113099.42 лева - главница по Договор за банков кредит от 16.11.2017г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявление по чл.417 ГПК – 29.09.2020г., до окончателното плащане; иск с правно основание чл.422 вр. чл.430, ал.2 ТЗ за установяване съществуване на вземане в размер на 6936.31 лева – договорна лихва за периода 23.12.2019г. – 16.09.2020г.; иск с правно основание чл.422 вр.чл.92, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване съществуване на вземане в размер на 1527.96 лева – мораторна неустойка за периода 22.10.2019г. – 12.03.2020г., както и мораторна неустойка в размер на 4398.80 лева за периода 14.05.2020г. – 16.09.2020г.; иск с правно основание чл.422 вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване съществуване на вземане в размер на 495.79 лева – мораторна лихва за периода 1

13.03.2020г. – 13.05.2020г., както и мораторна лихва в размер на 377.00 лева –за периода 17.09.2020г. – 28.09.2020г.; иск с правно основание чл.422 вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД за установяване съществуване на вземания за дължими по договора за кредит разноски, както следва: 169.00 лева разноски, направени по предприето пристъпване към изпълнение по реда на Закона за особените залози (в петитума на исковата молба е допусната техническа грешка, като е изписана сумата 109.00 лева вместо 169.00 лева, за които е издадена заповедта и в който размер се поддържат от ищеца в процеса); 324.99 лева – заплатени застрахователни премии и 168.00 лева разноски за връчване на покани за изпълнение.

Ищецът твърди, че на 16.11.2017г. между „ПИБ“ АД, като кредитор, и „Б.Г.“ ЕООД, като кредитополучател, бил сключен валиден договор за кредит, по силата на който банката предоставила на кредитополучателя парична сума в размер на 200000.00 лева срещу насрещното задължение на кредитополучателя да заплаща срочно месечните погасителни вноски, както и да поеме разноските по учредяване и поддържане на дадените обезпечения за целия срок на договора. Крайният падеж за погасяване на кредита бил определен на 22.11.2021г. Твърди, че солидарно задължени лица за дълга (главница, лихви и разноски) били „П. БГ“ ЕООД и Д. Н. Д., които в това си качество са подписали договора и погасителния план. Пояснява, че считано от 23.09.2019г. кредитополучателят е изпаднал в просрочие и преустановил обслужването на кредита, поради което банката предприела действия по връчване на покани за доброволно погасяване на просрочените суми до него и до солидарно задължените лица, но плащане не е постъпило. Заявява, че считано от 17.09.2020г. банката обявила кредита за предсрочно изискуем, за което ответниците били предупредени с поканите, и пристъпила към снабдяване със заповед за незабавно изпълнение за дължимите суми въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК – извлечение от счетоводните книги на банката. Признава, че по така образуваното заповедно дело банката е била снабдена със заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д.№ 46762/2020г., срещу която е постъпило възражение от длъжниците, което обосновава правния интерес на банката да заяви установителни искове за оспорените вземания по реда на чл.422 ГПК.

Ответникът „Б.Г.“ ЕООД оспорва претенцията като неоснователна. Не оспорва наличието на кредитно правоотношение с банката ищец, но счита, че сумите са некоректно изчислени при погрешно посочена дата на предсрочна изискуемост на сумите по кредита, както и поради недопустимо търсене на мораторна лихва и мораторна неустойка за едни и същи периоди. Излага съображения, че лихва не е следвало да се начислява за периода 13.03.2020г. – 13.05.2020г. съгласно чл.6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г. и за преодоляване на последиците, а разноските за пристъпване към изпълнение по ЗОЗ се разглеждат в производството по 2 изпълнение, поради което на още едно основание претенцията в тази част се явява недължима. Поддържа нищожност на клаузите на т.11.3 и т.11.4 от договора относно възможността за едностранно изменение на лихвения процент по кредита от страна на банката. Счита, че исковата молба е дори нередовна, поради липса на справка по чл.366 ГПК с оглед обстоятелството, че делото се води по реда за разглеждане на търговски спорове.

Ответникът „П. БГ“ ЕООД оспорва исковата претенция с доводите, изложени в отговора на „Б.Г.“ ЕООД, като заявява възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията, станали изискуеми преди 29.03.2020г. или шест месеца преди подаване на заявлението по чл.417 ГПК с довод, че има качеството на поръчител и носи отговорност съобразно правилата на чл.417 ЗЗД.

Ответникът Д. Н. Д. поддържа неоснователност на претенцията на ищеца, като излага идентични доводи с тези на „П. БГ“ ЕООД. Доколкото този отговор се явява просрочен (исковата молба е била връчена на този ответник на 28.07.2021г., а отговорът е подаден на 18.10.2021г.), то възражението за давност не следва да се разглежда по отношение на този ответник, като заявено извън преклузивния срок по чл.367 ГПК.

Софийският районен съд, при преценка на материалите по делото, установи следното от фактическа страна:

По делото е представен Договор за банков кредит № № 000LD-S001009/16.11.2017г., по силата на който „ПИБ“ АД се е задължил да предостави на „Б.Г.“ ЕООД кредит в размер на 200000.00 лева (т.4 от договора) срещу насрещното задължение на кредитополучателят да заплаща срочно месечните погасителни вноски, съгласно погасителния план, приложение към договора. Крайният срок за издължаване бил определен на 22.11.2021г. (т.16) при договорна лихва в размер на средния лихвен процент на банката, увеличен с фиксирана надбавка от 7.42 % пункта (т.11). Съгласно т.19 страните са се съгласили, че кредитополучателят дължи неустойка на банката в размер на договорения лихвен процент с надбавка от 20 пункта в случай на допуснато просрочие, като при извършено плащане с него първо се покривали таксите и разноски, след това неустойката, последвана от възнаградителната лихва и накрая главницата – т.18. С договора било предвидено задължение за кредитополучателя да обезпечи кредитора като учреди особен залог на търговското си предприятие, като в тази връзка поддържа застраховка на заложеното имущество, за което следва да заплаща застрахователни премии – т.27.1.4. Право на банката било да обяви вземанията си по договора за изцяло предсрочно изискуеми в случай на допуснато просрочие – т.28.2. Съгласно текста на договора солидарно задължени лица за вземанията на банката към кредитополучателя били „П. БГ“ ЕООД и Д. Н. Д., които в това си качество носели отговорност за пълното погасяване на дълга, вкл. лихви, 3 разноски, комисионни и такси, произтичащи от сключения договор – т.20.2.

Видно от изготвеното извлечение от счетоводните книги на банката, кредитополучателят е изпаднал в просрочие, считано от 23.09.2019г. Видно от приложените покани и документи по връчването им, банката е предприела действия по осигуряване събираемост на дълга, като е изпратила до „Б.Г.“ ЕООД и до солидарните длъжници покани за плащане на просрочените суми с предупреждението, че неплащането в допълнително определения срок ще има за последица предсрочна изискуемост на вземанията по договора. Поканите са връчени на адресатите от съдебен изпълнител по правилата на ГПК. Установява се от приложените документи, че разходите, които кредиторът е направил за връчването им, възлизат на обща сума от 168.00 лева.

От приложено извлечение от счетоводните книги на банката по процесния договор се установява, че непогасените вземания по пера възлизат на търсените с исковата молба суми. Въз основа на него, като документ по чл.417, т.2 ГПК, заповедният съд, сезиран от банката, е издал заповед за незабавно изпълнение за вземанията, срещу която заповед са постъпили възражения от длъжниците в срока по чл.414 ГПК, поради което заповедният съд е дал указания до заявителя по реда на чл.415 ГПК. В указания срок е постъпила искова молба, с която заявителят е предявил установителни искове за вземанията по заповедта, по които е образувано настоящото дело. Материалите по образуваното заповедно производство са приобщени като доказателства по делото.

По делото не е спорно сключването на процесния договор, нито изпадането на кредитополучателя в забава. Спорни са размерите на търсените вземания по пера, действието на обявената предсрочна изискуемост по кредита, съответно характера на отговорността на сочените съдлъжници от банката.

За изясняване на спорните въпроси е била приета съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която е установило, при съответно приложение на клаузите на договора, че дължимите към банката вземания за главница, възнаградителна (договорна) лихва, мораторна лихва, неустойка и разноски възлизат в търсените с исковата молба размери за сочените периоди.

Съгласно нарочно изявление на банката кредитор по процесния договор е бил прилага посочения в т.11 годишен лихвен процент, като банката не е упражнявала правото си на едностранно изменение на лихвата. Такова обстоятелство не е установено и от вещото лице и не се обоснова подобно изменение с приетата допълнителна счетоводна експертиза, допусната по задачи на ответната страна.

С оглед така установените факти, съдът намира следното от правна страна:

По основателността

4

Договорът за банков е формален. Писмената форма е форма за действителност (чл.430, ал.3 от ТЗ) и в него следва да са уговорени всички съществени клаузи – размер на кредита и валута, в която се предоставя, условията, при които ще се усвоява, срок на договора, възнаградителна лихва за кредитора и начин на формирането й, неустойки и условия за тяхната дължимост, съответно размер. По делото е представен подписан от страните по спора договор от 16.11.2017г., който не е бил оспорен нито досежно съдържание, нито относно авторство на положените подписи.

Обстоятелството, че същият не е подписан от лицата на всяка страница не го прави недействителен при положени подписи в края на договора, като възражения за недействителност на договорното правоотношение на практика не са били въвеждани в процеса.

Наведено е било възражение за недействителност на клаузите по договора, които предвиждат право на банката едностранно да измени лихвения процент при промяна на икономическите условия. Преценката за нищожност на тези текстове от закона може да бъде направена при упражнено от банката право, за да се прецени дали са били налице фактическите основания за това и доколко е станало по предвидената от банката методика. В настоящия случай, кредиторът не е упражнил това свое право и не бе проведено насрещно доказване, опровергаващо изявлението на ищеца в тази насока и заключението на вещото лице. В този смисъл, съдът намира, че не е налице нищожност на клаузите по т.11.3 и т.11.4 от договора.

Съгласно т.28.2 от договора право на банката е да обяви вземанията по кредита за предсрочно изискуеми, като отнеме преимуществото на срока за кредитополучателя, в случай, че последният (или някой от съдлъжниците) не изпълни на падежа. Не се спори от ответниците, че месечните погасителни вноски по договора са били просрочени, като забавата е настъпила считано от 23.09.2019г. – така и в приетата като неоспорена съдебно-счетоводна експертиза. За да породи своето действие банката следва да обяви изявлението си, че счита вземанията по неизпълнения договор за предсрочно изискуеми – т.18 от ТР № 4/2013г.на ВКС, ОСГТК, което е сторила с нарочни покани, връчени надлежно на кредитополучателя, което е меродавно за настъпилата предсрочна изискуемост, както и на солидарно задължените лица, което е факултативно изискване. Горното обстоятелство се установява от приложените по делото покани, изготвените от съдебен изпълнител констативни протоколи и придружаващи документи. В писмените покани кредиторът е дал допълнителен срок за изпълнение, като е предупредил адресатите, че ще счита договора за предсрочно изискуем, ако не бъде извършено погасяване на просрочените задължения в предоставения срок. Не се спори и не са представени доказателства за плащане на просрочените суми, което е било в тежест на ответната страна да установи.