Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3406 от 23.02.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 61056/2022
Вид
Решение № 3406
Подписан
23.02.2026
Състав
ЯНА МАРИО ФИЛИПОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 226, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 3, т. 5 · Закон за държавната собственост
  • § 1 · Закон за измерванията
  • § 2 · Закон за измерванията
  • чл. 14 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 6 · Закон за собствеността
  • чл. 68 · Закон за собствеността
  • чл. 69 · Закон за собствеността
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за собствеността
  • чл. 81 · Закон за собствеността
  • чл. 86 · Закон за собствеността
  • чл. 103 · Правилник за прилагане на Закона за държавната собственост
  • чл. 104 · Правилник за прилагане на Закона за държавната собственост

РЕШЕНИЕ

№ 3406 гр. София, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря МАРИЯ Т. С.А като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20221110161056 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по предявен от Х. Д. М., Д. Х. М. и Т. Х. А. против Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, установителен иск за признаване за установено, че ищците по силата на упражнено давностно владение в периода от 1996 г. и след 08.02.2022 г. включително и към момента на подаване на исковата молба притежават право на собственост върху дворно място с площ от 1146 кв.м., находящо се в с. Плана, Столична община, с идентификатор *** по КККР, ведно с построената в имота двуетажна жилищна сграда със застроена площ от около 60 кв.м.

В исковата молба и молба-уточнение от 23.12.2022 г. са изложени твърдения, че на 29.04.1976 г. на заседание на партийното стопанско административно и ОФ ръководство на с. Плана на първия ищец по време на брака му с *** / починала 2011 г./ е предоставена земя, представляваща дворно място с площ от 1146 кв.м., находящо се в с. Плана, Столична община, представляващо поземлен имот № 50, к.л. Г-22-5-В, Г-23-5-А, планоснимачен район VII-147 по неодобрения кадастрален план, при съседи по скица: ПИ 49, ПИ-51, ПИ-52 и ПИ38-път, представляващ имот с идентификатор *** по КККР, за построяване на къща, като постройката била изпълнена от 1981 г. до 1988 г. В молба-уточнение от 23.12.2022 г. са изложени твърдения, че земята и изградената сграда са вписани по данъчната партида на Х. и ***и и за тях са заплащани данъци и такси от 1980 г. до подаване на исковата молба.

Ищците поддържат, че от 1976 г., а от 01.06.1996 г. и на годно правно основание, са упражнявали явна, спокойна и непрекъсната фактическа власт върху имота с намерение за своене, поради което притежават право на собственост върху вещта. Ищците сочат, че земята, върху която е построена сградата, е актувана като частна държавна собственост съгласно АЧДС № 07750/20.06.2011 г., поради което по отношение на имота е налице правна възможност за придобИ.не по давност по аргумент от разпоредбата на чл. 86 ЗС / изм. ДВ бр. 33 от 19.04.1996 г./. В исковата молба са изложени твърдения, че началният момент, от който започва да тече придобивна давност в полза на ищците е 01.06.1996 г. и е текла до 31.05.2006 г., на която дата се спира давността за придобИ.не на общинска и държавна собственост, постановена с влизане в сила на изменението на § 1 и 2 ЗИЗС / обн. ДВ бр.

46/2006 г./, т.е. ищците са владели процесния имот в продължение на 10 години без 1 ден, за да може да се приложи изтекла в тяхна полза придобивна давност. Наведени са доводи, че 1 забраната за придобИ.не по давност на имоти държавна собственост е продължила до 08.03.2022 г. с обявяване на сочените разпоредби за противоконституционни, от което следва, че за ищците е необходимо да упражняват фактическа власт върху имот с намерение за своене още един ден след 08.03.2022 г. за да придобият право на собственост върху вещта.

Ищците изрично поддържат, че са продължили да владеят имота и след 08.03.2022 г., поради което са придобили право на собственост, като квотите на придобитите идеални части от имота след смъртта на *** са следните: за Х. М. 4/6 ид.ч., за Д. М. 1/6 ид.ч. и за Т. А. 1/6 ид.ч.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез областния управител на Област София ***, поддържа доводи за недопустимост на предявения иск, тъй като с влязло в сила Решение № I-34-185/20.09.2012 г., постановено по гр. д. № 34775/2011 г. по описа на Софийски районен съд, 34 състав, спорът между страните относно правото на собственост върху процесния недвижим имот е решен, като предявеният от ищците положителен установителен иск за собственост е отхвърлен. По същество с отговора предявеният иск е оспорен като неоснователен, тъй като процесният недвижим имот е държавна собственост по силата на чл. 3, т. 5 от Закона за държавната собственост в редакцията му от 1996 г., както е бил държавна собственост и по силата на чл. 6 от Закона за собствеността в редакция от 1951 г., съгласно които разпоредби държавни стават имотите, които държавата придобИ. съгласно законите, а също и имотите, които нямат друг собственик. Изложени са съображения, че обстоятелството, че за имота не е бил съставен предходен акт за държавна собственост не лишава държавата от придобитото от нея право на собственост. В отговора са изложени твърдения, че за процесния имот е съставен АЧДС № 07750/20.06.2011 г., който надлежно е вписан в Служба по вписванията. Изложени са съображения, че доколкото имотът е държавна собственост, то същият не е годен обект на придобивна давност, като изрично е посочено, че в периода, за който се твърди, че е придобит от ищците по давност, е съществувала нормативна забрана за това. С депозирания отговор са оспорени поддържаните от ищците твърдения, че решението по протокол от 29.04.1976 г. на партийното стопанско административно и ОФ ръководство на с. Плана съставлява валиден акт за предоставяне на правото на собственост върху имота. Представителят на ответника поддържа, че соченото решение нито има транслативен ефект, нито е издадено по законоустановения ред и в законоустановената форма. Отбелязано е, че актът е съставен от орган, който не притежава материална компетентност да се разпорежда с държавна собственост. В депозирания отговор са изложени твърдения, че имотът не е отреден за жилищно застрояване, респ. не е подлежал на застрояване. Представителят на страната поддържа, че липсват доказателства за надлежно учредено и реализирано право на строеж, поради което и доколкото държавата е собственик на терена, то притежава право на собственост и върху изградената сграда. По изложените съображения е направено искане производството да бъде прекратено като недопустимо, а при условията на евентуалност исковата претенция да бъде отхвърлена. Направено е искане сторените от страната съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ищците.

В открито съдебно заседание от 05.06.2025 г. процесуалният представител на ищците поддържа, че е налице новонастъпило обстоятелство след постановяване на решение по предходно дело между страните, а именно отпадане на мораториума за придобИ.не на право на собственост върху държавни имоти по давност.

По допустимостта на производството:

Съдът намира, че макар да е налице идентитет между страните и предмета на настоящия спор и гр. д. № 34775/2011 г. по описа на Софийски районен съд, 34 състав, доколкото ищците се позовават на настъпило след влизане в сила на съдебното решение обстоятелството, а именно отпадане на забраната за придобИ.не на право на собственост върху имот частна държавна собственост по силата на упражнено давностно владение, то настоящият иск се явява допустим.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира от 2 фактическа страна следното:

Като писмено доказателство по делото е приет протокол от 29.04.1976 г. на заседание на партийното стопанско административно и ОФ ръководство на с. Плана, с който е взето решение на *** от с. Плана, овчар в кооперативното стопанство да се даде 1000 кв.м. метра земя за двор, на което сина му Х. Д. М. „да си построи“ къща за живеене.

Като писмено доказателство по делото е прието удостоверение № 94-Х182/13.05.2008 г., издадено от Столична община, Район „Панчарево“, съгласно което в поземлен имот с пл. № 50, к.л. Г-22-5-В, Г-23-5-А, е изградена двуетажна еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 55 кв.м., която е построена през 1978 г. от Х. Д. М..

Като писмено доказателство по делото е прието писмо от Столична община, Дирекция „Общински приходи“ – отдел Панчарево, съгласно което Х. Д. М. и *** са подали декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. № 12536П/14.05.1998 г. за имот в с. Плана, представляващ земя с площ от 1140 кв.м. и жилищна сграда с РЗП 108 кв.м., като за имота са заплащани данъци за периода от 1998 г. до 2024 г. включително.

Видно от удостоверение за наследници № 570/14.01.2011 г., издадено от Столична община, Район „Триадица“, *** е починала на 05.01.2011 г., като след смъртта си е оставила за законни наследници Х. Д. М. ( съпруг), Д. Х. М. ( дъщеря) и Т. Х. А. ( дъщеря).

Като писмено доказателство по делото е приет АЧДС № 07750/20.06.2011 г., съставен на основание чл. 68, ал. 1, чл. 3, т. 5 ЗДС във вр. чл. 103 и чл. 104 от ППЗДС за поземлен имот с пл. № 50 с графична площ от 1145 кв.м. заедно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда с графична площ от 55 кв.м., находящ се в гр. София, район „Панчарево“, к.л. Г-22-5-В, Г-23-5-А, планоснимачен район VII-147.

От изисканото в цялост производство по гр. д. № 34775/2011 г. по описа на Софийски районен съд, 34 състав, се установява, че същото е образувано по предявен от Х. Д. М., Д. Х.

М. и Т. Х. А. против Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството положителен установителен иск за признаване за установено, че ищците въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност притежават право на собственост върху дворно място с площ от 1146 кв.м., находящо се в с. Плана, Столична община, представляващо поземлен имот № 50, к.л. Г-22-5-В, Г-23-5-А, планоснимачен район VII-147 по неодобрения кадастрален план, при съседи по скица: ПИ 49, ПИ-51, ПИ-52 и ПИ-38-път ведно с изградената в имота двуетажна жилищна сграда със застроена площ от около 60 кв.м. С влязло в сила Решение № I-34-185/20.09.2012 г. е прието, че макар по делото да е установено намерение за своене на вещта като елемент от фактическия състав на придобивната давност към приключване на устните състезания законоустановения десетгодишен срок не е изтекъл, тъй като със ЗСДЗС, обн. ДВ, бр. 46/2006 г. е спряно течението на давността.

Като писмено доказателство по делото е представен договор за дарение на недвижим имот от 11.10.2024 г., обективиран в нот. акт № 77, том II, нот. дело № 250/2024г. по описа на нотариус Здравко Тончев, по силата на който ищецът Х. М. е прехвърлил в полза на ищците Д. М. и Т. А. правото на собственост върху 4/6 ид.ч. от процесния недвижим имот, като дарителят е запазил правото на ползване върху вещта.

От приетото по делото заключение по допусната съдебно-техническа експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно дадено се установява, че процесният имот е разположен в строителните граници на с. Плана, махала „М.“, к.л. Г-22-5-В / северна част на имота/ и к.л. Г-23-5-А / южна част/ и е означен с пл. № 50 по кадастралния план преди КККР. Вещото лице разяснява, че за района няма изготвен и одобрен регулационен и застроителен план, като имотът попада в околовръстния полигон на с. Плана, одобрен с Решение № 12 по протокол № 61/23.07.1999 г. на СОС. От заключението се установява, че имотът е заснет и нанесен с планоснимачен номер 50 през 1994 г. при изработване на неодобрения кадастрален план на с. Плана, за който няма административен акт за одобряване.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на Румяна 3

Тодорова Бързакова, която разкрИ., че нейните близки - ищецът Х. М. и покойната му съпруга *** през 1980-1981 г. построили къща в с. Плана върху земя, отстъпена на дядото на ищеца Добрен. От свидетелските показания се установява, че Румяна Бързакова е присъствала при изграждане на жилищната сграда, като заедно със съпругата на ищеца приготвяли храна. Свидетелката сочи, че Х. М. и семейството му от изграждане на къщата ползват явно, спокойно и необезпокоявано имота. От събраните гласни доказателствени средства се установява, че от 1982 г. имотът е ограден от три страни с телена мрежа, а от четвъртата страна има ограда с бетонен пояс и порта, през която влизал автомобила на семейството.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Георги Стефанов Календаров, който притежава имот в съседство до процесния. Свидетелят сочи, че ищецът Х. М. през 1980-1981 г. започнал да строи къща в процесният имот, който му бил отстъпен от бригадирския съвет на ТКЗС. От събраните по делото гласни доказателствени средства се установява, че от изграждането на жилищната постройка до приключване на съдебното дирене ищецът заедно със семейството си явно, спокойно и необезпокоявано ползва имота. *** сочи, че имотът е с площ от приблизително 1 дка и е ограден със стоманени колове и мрежа. Свидетелят разкрИ., че цялото село разпознава имотът като собствен на Х. М..