Решение № 70 от 30.01.2024, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. В., 30.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., V СЪСТАВ НО, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниел Ив. Ц. при участието на секретаря М.Г.Л като разгледа докладваното от Даниел Ив. Ц. Гражданско дело № 20231320102007 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба от „МОТО -ПФОЕ” ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление - гр. София, район „Люлин”, бул. „С.“ № 444, представлявано от управитЕ.те А.И.Ф. и М.О., чрез адвокат И.Т. – САК, съдебен адрес: гр. София, ул. „Ц.Ш.“ № 5, вх. А, ет. 1 /надпартерен/, с която срещу В. С. Ц., ЕГН:

**********, с настоящ адрес: гр. В., ул. „Х.Б.“ № 2, вх. А, ап. 8 и постоянен адрес: гр. В., ул.

„Д.Ц.“ № 20, са предявени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК, вр. с чл. 345, ал. 1 от ТЗ, вр. с чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 92 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на 03.02.2015 г. между „МОТО-ПФОЕ“ ЕООД (лизингодател) и В. Ц. (лизингополучател) е бил сключен Договор за отдаване на употребявани автомобили при условия на финансовообвързан лизинг с опция за прехвърляне на правото на собственост от 03.02.2015 г. Предмет на договора е било отдаването в условията на финансовообвързан лизинг на лек автомобил марка Ford модел Focus, модификация Titanium 4dr, шаси № **************************, ДК № СА****К.

Видно от чл. 2 от договора, предметът на лизинговото правоотношение е бил определен в отделена от договора Поръчка от 03.02.2015 г. с реф. № UC104124. Сочи се, че в поръчката се съдържат и условията срещу които е бил отпуснат финансовият лизинг - първоначална вноска в размер на EUR 3386,03, както и 47 месечни вноски по EUR 167,62, дължими до 5то число на текущия съгласно уговорения между страните погасителен план.

Излага се, че ищцовото дружество е изпълнило изцяло задължението си по договора, като е предало на лизингополучателя процесния автомобил, за което страните са подписали Приемо-предавателен протокол от 13.02.2015 г., в който е констатирано състоянието на автомобила, прието изцяло от страна на длъжника.

Поддържа се, че договорът влиза в сила от деня на подписването му, а срокът на лизинга започва да тече от датата на предоставяне на автомобила /чл. 5 и 6 от Договора/.

Твърди се, че при сключването на договора, страните са постигнали съгласие на лизингополучателя да бъде предоставена възможност да придобие собствеността върху процесния автомобил. За целта е предвидено, че до настъпване на падежа на последната вноска от погасителния план, лизингополучателят има право да подаде писмено искане до 1 лизингодателя, чрез което да упражни правото си да придобие собствеността. Сочи се, че писменото искане за придобиване на собствеността на автомобила е само едно от задължителните договорни условия, изпълнението, на които поражда за лизингодателя задължението да прехвърли собствеността. Това задължение за лизингодателя не настъпва автоматично с изплащане на лизинговите вноски от страна на лизингополучателя. При всички случаи е предвидена необходимостта от изрично изявление (чл. 57 от договора).

Излага се, че в срока, съобразно клаузите на договора, лизингополучателят не е изпратил изрично писмено уведомление, с което да заяви желанието си за придобиване на собствеността. Според ищеца, това пасивно поведение на лизингополучателя се приравнява на нежелание от негова страна да придобие собствеността върху лизинговото МПС, както и освобождава лизингодателя от реципрочното му задължение - да я прехвърли.

Придобиването на правото на собственост след изплащане на лизинговите вноски и изпълнение на другите условия по лизинговия договор е правна възможност за лизингополучателя. Нейното осъществяване е подчинено на изрично предвидените в договора условия и законоустановените изисквания за форма на сделката. Посочва се, че лизингодателят не може да задължи лизингополучателя да придобие собствеността върху вещта, както и обратното: след изтичане на договорените срокове „МОТО-ПФОЕ“ ЕООД не е задължено да я прехвърли.

Поддържа се, че въпреки гореизложеното, ищцовото дружество е направило опит да се свърже с ответника В. Ц. с оглед изясняването на ситуацията чрез изпращане на уведомление. Твърди се, че с Уведомление изх. № 39244 от 17.04.2018 г. лизингодателят е посочил на лизингополучателя, че има неплатени задължения по договора, предоставил му е срок за доброволно плащане и му е указал какви ще са последиците от неговото неизпълнение, а именно, че ще настъпи предсрочно прекратяване на договора. Твърди се също, че длъжникът е уведомен, че трябва да върне автомобила в три - дневен срок от датата на получаване на уведомлението, тъй като е налице липса на основание за държане на автомобила и липсва изрично изявление за придобиване на собствеността. Посочва се, че длъжникът лично е получил посоченото уведомление на 23.04.2018 г. съгласно приложената по делото обратна разписка.

С оглед на това, че не е направено плащане на дължимите суми, не е постъпило искане и не е налице прехвърляне на собствеността, ищцовото дружество „МОТО-ПФОЕ” ЕООД счита договора за предсрочно прекратен по вина на лизингополучателя, считано от 01.05.2018 г.

Твърди се от ищеца, че от него е подадено заявление по чл. 410 от ГПК и е образувано ч. гр. д. № 1989/2021 г. по описа на Районен съд – В., по което е издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК.

Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество следните суми:

1524.94 лева - възстановяване на заплатени от „МОТО-ПФОЕ“ ЕООД суми за застрахователни премии и данък за процесния автомобил, които съгласно чл. 16 и чл. 40 от Договор за отдаване на употребявани автомобили при условия на финансовообвързан лизинг с опция за прехвърляне на правото на собственост от 03.02.2015 г., следва да се заплатят от лизингополучателя;

505.05 лева - договорна неустойка за забава на плащане на лизингови вноски за месеци януари, февруари, март и април 2018 г. съгласно чл. 60 от Договор за отдаване на употребявани автомобили при условия на финансовообвързан лизинг с опция за прехвърляне на правото на собственост от 03.02.2015 г.;

1639.18 лева - договорна неустойка за прекратяване на договора по чл. 66 от Договор за отдаване на употребявани автомобили при условия на финансовообвързан лизинг с опция 2 за прехвърляне на правото на собственост от 03.02.2015 г.;

3278.36 лева - договорна неустойка за забава за връщане на автомобила след прекратяване на договора съгласно чл. 68 във връзка чл. 37 от Договор за отдаване на употребявани автомобили при условия на финансовообвързан лизинг с опция за прехвърляне на правото на собственост от 03.02.2015 г.;

Законна лихва върху дължимите суми от 30.07.2021 г. - датата на депозиране на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на вземанията.

Претендират се направените разноски по заповедното производство и в исковото производство.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез назначения по делото особен представител, в който предявените искове се оспорват като неоснователни. Оспорва се искането по чл. 60 от процесния договор за изплащане на лихви в размер на 0.5 % на ден върху стойността на дължимата и неизплатена сума за времето на просрочие за забавено плащане на лизингови вноски за месец януари, февруари, март и април 2018 г., дължими за периода 06.01.2018 г. до 30.04.2018 г. като неоснователно, доколкото вземането за лихва е акцесорно и не се иска изпълнение на главното задължение за заплащане на лизинговите вноски, доказателства за чийто размер, според особения представител не са представени. Оспорва се като неоснователно искането на ищеца за заплащане на лихви за забава на четири лизингови вноски, с оглед уговорката в чл. 6.1 от процесния договор, че същият ще бъде прекратен при неплащане на две вноски. Оспорва се иска за неустойка в размер на 505.05 лева поради липса на виновно неизпълнение на поети задължения по договора от ответника, както и поради неяснота на каква база е изчислена исковата сума в размерна 505.05 лева. Сочи се, че искът по чл. 92 от ЗЗД за договорна неустойка на основание чл. 66 от процесния договор за финансовообвързан лизинг е неоснователен и се иска да бъде отхвърлен изцяло. Посочва се, че ищцовото дружество не е направило пълно и главно доказване и не е ангажирало доказателства, че процесния договор за финансовообвързан лизинг, съответно Поръчка от 03.02.2015 г. с реф. № UC 104124 към него е предсрочно прекратен поради вина на лизингополучателя – ответник, поради което се сочи, че не се доказва, че ищецът има против ответника парично вземане за уговорената в чл. 66 от договора неустойка. Твърди се, че по делото е представено Уведомление изх. № 39244/01.04.2018 г., с което ищецът кани ответника да заплати сумата от 1896.25 лева, а не се иска прекратяване на договора от страна на ищеца. Излага се, че липсват доказателства в тази насока, поради което не се доказва, че уведомлението е породило правни последици и че договорът следва да се счита предсрочно прекратен на това основание, а от там недоказано в процеса, че ищецът има против ответника вземане за претендиращата неустойка по чл. 66 от договора и искът следва да се отхвърли. Оспорва се иска по чл. 16 и 40 от процесния договор. Сочи се, че не е доказано сключване от лизингодателя в своя полза, но за сметка на лизингополучателя, договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на процесния лизингов автомобил, поради което липсва правно основание за извършените от ищеца плащания, което прави иска неоснователен и недоказан. Навежда се възражение за погасяване по давност на дължимата лихва по чл. 86 от ЗЗД.

Съдът, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

На 03.02.2015 г. между „МОТО – ПФОЕ“ ЕООД, като лизингодател и В. С. Ц. като лизингополучател е сключен Договор за отдаване на употребявани автомобили при условия на финансовообвързан лизинг с опция за прехвърляне на правото на собственост и с Поръчка от 03.02.2015 г. с реф. № UC 104124, лизингополучателят е получил автомобил, марка „Форд“, модел „Фокус“, модификация „Titanium 4 dr“.

3

Към договора е приложен подписан и уговорен от страните погасителен план за срок на лизинга 48 месеца, описани са 47 погасителни месечни вноски по 167.62 евро без ДДС, дължими на 5-то число на текущия месец.

За периода от м. 01.2018 г. до м. 04.2018 г. ищецът е издал на ответника следните данъчни фактури:

Фактура № 0500319395/01.01.2018 г. с ДО 301.42 лева, ДДС 60.28 лева – обща стойност 361.70 лева, основание: месечна вноска 01.2018 г. към договор от 03.02.2015 г.

Фактура № 0500319396/01.01.2018 г. с ДО 26.42 лева – обща стойност 26.42 лева, основание: лихва към договор от 03.02.2015 г. за м.01.2018 г.

Фактура № 0500323633/01.02.2018 г. с ДО 303.37 лева, ДДС 60.67 лева – обща стойност 364.04 лева, основание: месечна вноска м.02.2018 г. към договор от 03.02.2015 г.

Фактура № **********/01.02.2018 г. с ДО 24.47 лева, обща стойност 24.47 лева, основание: лихва към договор от 03.02.2015 г. за м.02.2018 г.

Фактура № 0500327764/01.03.2018 г. с ДО 305.34 лева, ДДС 61.06 лева, обща стойност 366.40 лева, основание: месечна вноска 03.2018 г. към договор от 03.02.2015 г.

Фактура № 0500327765/01.03.2018 г. с ДО 22.50 лева, обща стойност 22.50 лева, основание: лихва към договор от 03.02.2015 г. за м.03.2018 г.

Фактура № 0500331819/01.04.2018 г. с ДО 307.32 лева, ДДС 61.46 лева, обща стойност 368.78 лева, основание: месечна вноска 04.2018 г., към договор от 03.02.2015 г.

Фактура № **********/01.04.2018 г. с ДО 20.52 лева, обща стойност 20.52 лева, основание: лихва към договор от 03.02.2015 г. за м.04.2018 г.

Общата стойност на издадените фактури за периода от м.01.2018 г. до м.04.2018 г. е 1554.83 лева.

В погасителен план към договора за лизинг са уговорени сроковете /до 5-то число на месеца/ за плащане и размера на дължимите месечни вноски. Всяка лизингова вноска е формирана от главница и лихва върху нея. Вещото лице е посочило, че издадените от лизингодателя фактури за м.01, м.02, м.03 и м.04.2018 г., описани по-горе не са заплатени от лизингополучателя.