Определение № 186 от 16.05.2026, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 186 гр. С., 16.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Янита Д. Янкова като разгледа докладваното от Янита Д. Янкова Търговско дело № 20261800900038 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 118 и чл. 119, вр. чл. 104 ГПК.

Образувано е след като с Определение № 2980 от 06. 02. 2026 г., постановено по гр. д.

№ 9617/2025 г. по описа на Софийски градски съд, производството по делото е прекратено и делото изпратено по подсъдност на настоящия Софийски окръжен съд.

С искова молба на А. О. К., с ЕГН ********** от гр.К., ул. „В.“ № 16А, депозирана, чрез адв. Н. М. против „Ю.Б.“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. С., ж. к. „М. 4“, Бизнес парк С., са предявени обективно кумулативно съединени искове за признаване за установено, че сключения между страните Договор за потребителски паричен кредит PLUS – 16615417/05. 12. 2018 г. е нищожен, както и за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 3 882,04 лева, представляваща получена от ответника сума без основание с оглед нищожността на Договора за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху дължимата сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се посочва, че на 05. 12. 2018 г. ищецът сключил с ответната банка – правоприемник на „БНП Париба Пърсънълс Файненс“ АД, Договор за потребителски кредит PLUS – 16615417/05. 12. 2018 г., при следните параметри и условия: 20 000 лева – размер на отпуснатия потребителски кредит, 9 000 лева – застрахователна премия, 700 лева – такса ангажимент, платим на 120 месечни погасителни вноски от 306,18 лева, при годишен процент на разходите – 8,06 % и лихвен процент 6,96 %, при обща стойност на плащанията в размер на 36 741,60 лева.

Изложено е от ищеца в исковата молба, че към момента на предявяване на исковете платил сума в размер на 23 882,04 лева, като претендира връщане от ответника на сумата 3 882,04 лева като недължимо платена по нищожен договор.

Ищецът излага подробни съображения за недействителност на сключения договор, във връзка с претенцията си за обявяването му за нищожен.

1

Препис от исковата молба е връчен на ответника – „Ю.Б.“ АД (правоприемник на „БНП Париба Пърсънълс Файненс“ АД), от когото в срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. В срока за отговор, ответникът е депозирал и молба-допълнение към отговора на исковата молба, изпратена чрез куриер на 21. 11. 2025 г., в която освен, че излага становище по отношение редовността и основателността на исковите претенции, прави възражение и за родова подсъдност на предявените искове на сезирания с тях окръжен съд, предвид цената на исковете, а именно:

20 000 лева – главница по договора за потребителски кредит, 16 741,60 лева, включващи такса ангажимент, застрахователни премии и възнаградителна лихва и 3 882,04 лева – внесена сума над главницата от 20 000 лева.

Софийският окръжен съд, след като се запозна с материалите по делото и направените от страните твърдения, искания и възражения, намира следното:

С исковата молба са предявени два иска. Ищецът е посочил цена на първия от предявените искове по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД в размер на 36 741,60 лева, формирана като сбор от главница в размер на 20 000 лева, застрахователна премия в размер на 9 000 лева и лихви и такси за разликата от 29 000 лева до общия размер на плащанията по договора – 36 741.60 лева, а на иска по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД – 3 882,04 лева.

Съгласно разпоредбата на чл.69, ал.1, т.4 от ГПК размерът на цената на искове за съществуване на договор е стойността на договора. Към момента на сключване на договора в случая неговата стойност е 20 000 лева. Обстоятелството, че дължимата възнаградителна лихва по договора, както и застрахователната премия за целия срок на договора формират друг размер на договора, не означава, че следва да се взема той предвид при определяне на цената на иска за нищожност. Това е така, защото възнаградителната лихва е уговорена като процент и съответно тя се дължи съобразно срока на действие на договора, съответно нейния размер по договора може да се променя от действията на ищеца, ако например погаси предсрочно целия размер на кредита си. Същото се отнася и за застрахователната премия. Нещо повече – към настоящия момент и предвид на обстоятелството, че не е изтекъл срока на процесния договор все още по него не е дължима лихва в нейния пълен размер взет към момента на изтичане на срока на договора. В тази връзка съдът приема, че цената на предявеният иск за нищожност на процесния договор е 20 000 лева.

Доколкото цената на всяка една от исковите претенции е на стойност под 25 000 лева, настоящият състав на съда счита, че исковата молба не е родово подсъдна на окръжен съд като първа инстанция. Посоченият общ размер на исковата претенция не може да обоснове подсъдност на спора на окръжен съд, в който смисъл е и постоянната съдебна практика, съгласно която при обективно кумулативно съединяване на искове от значение за родовата подсъдност на делото е цената на отделните искове.

В разпоредбите на чл. 119, ал. 1 – 3 ГПК съдът следи служебно за спазване правилата на родовата подсъдност, на местната подсъдност по местонахождение на недвижим имот и по чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 ГПК, а за останалите хипотези на местна подсъдност само по възражение на ответника.

2

Съгласно чл. 104, т. 4 ГПК исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лева, с изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове за начет са подсъдни като първа инстанция на окръжен съд, съответно на районен съд са подсъдни всички граждански дела, с изключение на тези, подсъдни на окръжен като първа инстанция.

Както бе посочено по-горе при положение, че всеки един от предявените искове е с цена под 25 000 лева, родово компетентен да разгледа спора се явява районният съд, а не настоящият сезиран окръжен съд. Съгласно правилото на общата местна подсъдност, съдържащо се в разпоредбата на чл. 105 ГПК, искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника. В случая обаче приложение следва да намери разпоредбата на чл. 113 ГПК, която регламентира специална местна подсъдност по искове на и срещу потребители и според която тези искове се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. С оглед посочения от ищеца адрес в гр. К., местно компетентният съд в случая се явява Районен съд – гр. К., на който делото следва да бъде изпратено за разглеждане на заявените искови претенции.

При така изложените съображения образуваното пред настоящия Софийски окръжен съд производство следва да бъде прекратено и делото изпратено за разглеждането му на родово и местно компетентния Районен съд – гр. К..

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА съдебното производството по т. д. № 38/2026 г. по описа на Софийски окръжен съд.

ИЗПРАЩА делото на Районен съд – гр. К..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________

3