Решение № 4946 от 18.05.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4946 гр. София, 18.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. И. като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА Гражданско дело № 20211110145742 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. № 58651/25.03.2022 г./ на фирма срещу Д. ЦВ. П., с която са предявени искове по реда на чл.

422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК с искане да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, представляващи задължения за топлоснабден имот, находящ се в гадрес, с абон. № ****, а именно: сумата от 6 346.57 лв. – стойност на доставена топлинна енергия през периода от м. 05.2017 г. до м. 04.2019 г., ведно със законната лихва от 03.11.2020 г. до окончателното плащане; сумата от 958.29 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 22.10.2020 г.; сумата от 44.85 лв. – стойност на извършена услуга дялово разпределение през периода от м. 10.2017 г. до м. 04.2019 г., ведно със законната лихва от 03.11.2020 г. до окончателното плащане; сумата от 9.29 лв. – мораторна лихва за периода от 01.12.2017 г. до 22.10.2020 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 53741/2020 г. по описа на СРС, 85 състав. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди с ответника в качеството му на собственик на топлоснабдения имот през процесния период, към което са приложими общите условия на ищцовото дружество, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия за имот с абон. № ****, като ответникът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени от фирма по реда за дялово разпределение. Излага, че ответникът е изпаднал в забава.

1

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва да е клиент на топлинна енергия за битови нужди за имота през исковия период. Оспорва реалната доставка на топлинна енергия и реалното извършване на услугата дялово разпределение през процесния период.

Счита, че наличието на договор и издаването на фактури не доказват реалната доставка на топлинна енергия, като дължимостта на претендираните суми не следва и от представеното извлечение, тъй като то не представлява официален удостоверителен документ. Оспорва достоверността на вписаните от ищеца и от фирмата за дялово разпределение данни за потребената топлинна енергия. Акцентира върху липсата на доказателства за валидно взето решение на ОС на ЕС на сградата за присъединяването й към топлоснабдителната мрежа на ищеца. Навежда възражения срещу годността, редовността и изправността на топломера в абонатната станция на сградата, както и срещу правилното отчитане и разпределяне на топлинната енергия от дружеството за дялово разпределение. Твърди, че фирма не е извършвало дяловото разпределение, а ако се приеме, че го е извършвало, сочи, че не е имало годно правно основание за това. В тази връзка оспорва валидността на представения по делото договор между ЕС и фирма и законосъобразността на решението на ОС на ЕС за избор на дружество за извършване на услугата дялово разпределение, сочи, че договорът не е действал през исковия период, а и е подписан от лица без представителна власт, както и че липсват доказателства извършваната от фирма работа да е била приемана от ЕС. Оспорва иска за мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение, тъй като ищецът не доказва да е поставил длъжника в забава. Релевира възражение за изтекла погасителна давност по отношение на двете главници и лихвите върху тях. Моли за отхвърляне на исковете.

Третото лице – помагач на страната на ищеца фирма изразява становище, че дяловото разпределение за процесния имот през исковия период е извършвано в съответствие с нормативната уредба, поради което исковете са основателни.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК искове за установяване дължимост на суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 53741/2020 г. по описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими като предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед по чл. 410 ГПК.

Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.

153, ал. 1 ЗЕ се обуславя от наличието на следните предпоставки: съществуването на договорни отношения между страните за доставка на топлинна енергия и реално доставена такава през процесния период, размерът на която да възлиза на претендираната сума.

Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК установяването на горните обстоятелства е в тежест на ищеца.

В случая от Нотариален акт за собственост на недвижим имот, построен от ЖСК върху 2 държавно място, № ****, том І, с рег. № **** дело № 12/1999 г. на нотариус с рег. № ****, се установява правото на собственост на ответника върху процесния имот. Не се твърди, нито се доказва преди или по време на исковия период той да се е разпоредил с правото си на собственост, нито да го е обременил с вещно право на ползване. Не се доказва и друго лице да е сключило нарочен писмен договор с ищеца за доставка на топлинна енергия в имота през процесния период. Следователно ответникът се явява клиент на топлинна енергия за битови нужди за имота през исковия период съгласно разпоредбата на чл. 153, ал.

1 ЗЕ, предвиждаща хипотеза на договорно обвързване без наличието на изричен писмен договор, а именно – когато се касае до топлоснабдена сграда – етажна собственост, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са потребители на топлинна енергия, т.е. страни по договорното правоотношение с доставчика. В тази хипотеза законът приравнява придобиването на право на собственост върху топлоснабдения имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие. Ето защо съдът намира, че ответникът е материалноправно легитимиран да отговаря по предявените искове, като развитите в отговора съображения са неоснователни.

Предвид изложеното съдът приема, че между страните е възникнало и съществувало през исковия период облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от фирма на клиенти в град София, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР.

Договорът касае доставка на топлинна енергия до следния обект: апартамент № ****, находящ се в ****, аб. № ****. Имотът е топлофициран и се намира в сграда в режим на етажна собственост, която е присъединена към топлопреносната мрежа, което се установява от заключението на съдебно-техническата експертиза.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, са представени по делото съобщения към фактури, писмени доказателства от третото лице – помагач на ищеца и е прието заключение на съдебнотехническата експертиза.

Възражението на ответника срещу достоверността на вписаните от ищеца и от третото лице – помагач на негова страна данни за потребената топлинна енергия съдът намира за неоснователно, тъй като не е проведено от него насрещно доказване по отношение на данните, съдържащи се в изравнителните сметки и общите фактури. Същевременно тези данни намират потвърждение от експертна гледна точка в заключението на съдебнотехническата експертиза.

От заключението на вещото лице Т. се изяснява, че за периода редовно са отчислявани за сметка на ищеца технологичните разходи на абонатната станция, като по този начин е формирана топлинната енергия за разпределение в сградата – етажна собственост. Общият разход на топлинна енергия в абонатната станция е посочен в справката на л. 107 от делото, представляваща неразделна част от заключението на съдебно-техническата експертиза.

3

Вещото лице посочва, че топломерът в абонатната станция през исковия период е бил изправен, тъй като е преминавал проверки, които винаги са приключвали със заключение за съответствие. Изяснява се, че дяловото разпределение на топлинна енергия през исковия период е извършвано от фирма, като остойностяването на потребената топлинна енергия е извършвано на база прогнозни стойности с годишно изравняване от посоченото дружество.

Установява се, че в процесния имот през исковия период има 5 бр. радиатори с монтирани индивидуални разпределители на разходите за отопление, като поради липсата на достъп за отчет и за двата подпериода на процесния период е начислена служебна топлинна енергия по максимален специфичен разход на сградата за всичките 5 отоплителни тела, както и че е начислявана топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, изчислявана по нормативно установена формула и разпределяна между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект, а така също че в имота на ответника е доставяна и топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, която поради неосигурен достъп от абоната за отчет е начислявана служебно за 3 бр. потребители с разходна норма 140 л/денонощие за 1 бр. потребител. Вещото лице посочва, че дяловото разпределение е извършвано в съответствие с нормативните разпоредби. Изводите на вещото лице Т. намират опора и в представените от третото лице – помагач писмени доказателства – изравнителни сметки и протоколи за неосигурен достъп за отчет, които са били съобразени от него. Всичко това обуславя извод, че искът за стойността на доставената топлинна енергия е доказан по основание, като възраженията в отговора, че не се установява реално потребеното количество топлинна енергия, са неоснователни.

Дължи се от клиента цената на реално потребената топлинна енергия в неговия имот през исковия период, поради което при определянето й следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване. Ето защо за определяне размера на дължимата цена съдът кредитира напълно заключението на съдебно-техническата експертиза, преценено съвкупно с представените от третото лице – помагач изравнителни сметки, тъй като вещото лице Т. е съобразил именно реално доставеното количество топлинна енергия през исковия период. Следователно дължимата цена за доставената топлинна енергия за целия процесен период възлиза на 6 346.58 лв.

По възражението на ответника за частично погасяване по давност на вземането съдът намира следното:

Съгласно задължителната съдебна практика вземанията на ищеца за доставена топлинна енергия се погасяват с изтичане на тригодишна давност, тъй като се касае за „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД.

Съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите Общи условия клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, от което следва извод, че се касае за срочно задължение. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността тече от деня на падежа. Следователно за всяко едно от 4 претендираните от ищцовото дружество месечни задължения, включени в процесния период, тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтече срокът за тяхното заплащане.

В случая до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 03.11.2020 г., са изтекли 3 години по отношение на вземането за главница за периода от м. 05.2017 г. до м. 08.2017 г. включително, тъй като срокът за заплащане на месечното задължение за м. 09.2017 г. е бил до 15.11.2017 г., респ. погасителната давност за това вземане е прекъсната с подаването на заявлението.