Решение № 2828 от 16.02.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2828 гр. С., 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20251110120584 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.310 и сл.ГПК.

Образувано е по искова молба вх.№ 125738/09.04.2025 г. А. А. Б., ЕГН **********, адрес: гр. С., ***А, ет. 3, ап.3, чрез адвокат К. С. със съдебен адрес в гр. С., пл.С. № 11, ет. 1, кантора 10 срещу Д. А. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Б. 1“, бл. 1, вх. „А“, ет. 2, ап. 4, с която е предявен иск с правно основание чл. 233, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да предаде владението на ищеца на собствения му недвижим имот, отдаден под наем, както следва: гр. С., кв. „Б. 1“, бл. 1, вх. „А“, ет. 2, ап. 4.

В исковата молба се твърди, че между страните е бил сключен договор за наем на 20.12.2023 г. за собствения на ищеца имот на горепосочения адрес. Сочи, че съгласно уговореното в договора ищецът предоставя описания по-горе недвижим имот на наемателяответник за ползване срещу месечна наемна цена в размер на 200,00 лв., платима в срок от първо до десето число на текущия месец в брой или по банков път. Наемът е дължим без предизвестие, изискване или намаление. Наемателят не е заплащал дължимата месечна наемна цена по договора, нито дължимите консумативни разходи, свързани с ползването на имота по време на действие на договора и отказвал да напусне жилището и да освободи наетата вещ. Сочи, че посоченото представлява пълно неизпълнение на задълженията на наемателя по чл. 228 ЗЗД (т. 2.1 от Договора) да заплаща уговорената цена и по чл. 232, ал. 2 ЗЗД (т. 4.1. от Договора) да заплаща всички консумативни разходи, свързани с ползването на имота. Поради изтичане на срока на договора, изрично уговорен между страните в т. 5.1. от договора, както и поради неактивирането на т. 5.2. от договора от нито една от страните, както и поради неизпълнение от страна на наемателя на съществени задължения по договора за наем, ищецът счита, че процесният договор за наем е прекратен и вече не поражда своето действие по отношение на страните подписали го.

Твърди, че наемателят не изпълнява задълженията си за плащане на наемната цена и консумативните разноски, нито изпълнява задължението си да опразни имота и да предаде фактическата му власт на ищеца. Моли съда да осъди ответника да опразни имота и да му предаде 1 владението на същия и да й присъди разноски. В допълнителна молба уточнява, че между страните е било постигнато споразумение наемателят да предаде владението на имота на 25.12.2024 г., което не е било сторено.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба, поради което е загубил възможността да реализира правата по чл. 133 от ГПК.

Съдът обсъди доводите на страните и прецени приетите по делото доказателства, след което приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че ищецът е собственик на процесния имот, представляващ Апартамент 4, бл. 1 във вход А, на втория етаж, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, подробно описан в Нотариален акт за дарение на недвижими имоти № 153, том 1, вх. Рег. № 10093, дело № 125 от 20.09.2017 г., както и че страните са сключили Договор за наем на 20.12.2023 г., с който ищецът е отдал под наем на ответника на собствения си апартамент № 4, находящ се в гр. С., ж.к. Б. 1, бл. 1, вх. А, ет. 2, със срок на договора до 01.01.2025 г., на основание чл. 146 от ЗЗД.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 233, ал. 1 от ЗЗД, а именно - претенция на наемодателя за връщане на наетия имот от наемателя. За да бъде уважен предявения иск следва да бъде установено, че процесният имот е предоставен на ответника по договор за наем, който е прекратен, а ответникът не е изпълнил задължението си при прекратяване на наемния договор да върне наетата вещ, а именно - да освободи и предаде имота на наемодателя. Претенцията на ищеца в случая се основава на прекратеното наемно правоотношение с ответника, а не на твърдение, че е собственик на имота, поради което искът не е ревандикационен и въпросът дали ищецът се легитимира като собственик на процесния имот е ирелевантен за изхода на спора. Ето защо, възраженията в тази насока, наведени от ответника, са неоснователни.

На ответника е връчен препис от исковата молба, като в законовия срок отговор не е подаден. Ответникът не се явява, не изпраща представител в първо съдебно заседание, не е направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие и не е ангажирано становище по доклада по делото и по доказателствата, поради което настоящия състав намира, че са налице основанията на чл. 238 ГПК. Искане за произнасяне по реда на чл. 238 от ГПК е направил ищеца, чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание. С оглед на представените по делото доказателства и липсата на насрещни такива, представени от страна на ответника, настоящият състав намира, че искът е вероятно основателен, на ответника са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването в първо с.з., с оглед на което са налице изискванията на чл. 239 ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение по същество на спора, като същото не следва да се мотивира.

Следва да се присъдят и разноските по делото в полза на ищеца в общ размер на 253.60 евро, равностойност на 496 лева, като съдът не присъжда като разноски по делото банковата комисионна, тъй като същата не съставлява разноски по смисъла на чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Д. А. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Б. 1“, бл. 1, вх. „А“, ет. 2, ап. 4, да освободи и предаде на А. А. Б., ЕГН **********, адрес: гр. С., ***А, ет. 3, ап.3, чрез адвокат К. С. със съдебен адрес в гр. С., пл.С. № 11, ет. 1, кантора 10, владението на недвижим имот – гр. С., кв. „Б. 1“, бл. 1, вх. „А“, ет. 2, ап. 4, предоставен му по прекратен договор за наем от 20.12.2023 г., на основание чл.233, ал. 1 от ЗЗД.

2

ОСЪЖДА Д. А. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Б. 1“, бл. 1, вх. „А“, ет. 2, ап. 4, да заплати на А. А. Б., ЕГН **********, адрес: гр. С., ***А, ет. 3, ап.3, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 253.60 евро (двеста петдесет и три евро и шестдесет евроцента), равностойност на 496 (четиристотин деветдесет и шест) лева, представляваща съдебно-деловодни разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от 16.02.2026 г., на основание чл. 315, ал. 2 от ГПК, от двете страни.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3