Решение № 5483 от 14.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5483 гр. София, 14.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгени Георгиев при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Евгени Георгиев Гражданско дело № 20251100103469 по описа за 2025 година

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ

НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

1. По исковата молба на ищеца

[1] Ф. Д. е заявил в искова молба от 25.03.2025 г., че на 01.11.2024 г. е участвал в ПТП, предизвикано от Е. В.. От ПТП Ф. Д. е получил:

- травма на далака;

- травма на други тазови органи;

- счупване на долния край на лъчевата кост;

- многофрагментна фрактура на десен радиус в дистален край;

- тежко травмиране с изкълчване на дясната коленна става.

[2] От уврежданията Ф. Д. е претърпял болки, страдания и неудобства, които оценява на 76 693,78 евро (150 000,00 лева). Също така, той е заплатил и 3 725,00 лева за лечението си.

1

[3] Към момента на ПТП гражданската отговорност (ГО) на Е. В. е била застрахована при ответника ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД (ЛЕВ ИНС). На 04.12.2024 г.

Ф. Д. е поискал от ЛЕВ ИНС да му заплати обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, но ЛЕВ ИНС не го е направил. Затова Ф. Д. моли съда да осъди ЛЕВ ИНС да му заплати:

- 76 693,78 евро (150 000,00 лева) обезщетение за неимуществени вреди;

- 3 725,00 лева обезщетение за имуществени вреди;

- законната лихва върху обезщетенията от 04.12.2024 г. до окончателното им изплащане (исковата молба, л. 2-8; молбата за допускане увеличение на иска за неимуществени вреди, л. 378; определението на съда за допускане на увеличението, л. 482-гръб).

2. По писмения отговор на ответника

[4] ЛЕВ ИНС е оспорил предявените искове. Той е заявил, че:

1. Е. В. не е причинила ПТП, а го е причинил Ф. Д., който е управлявал мотоциклета с превишена и несъобразена скорост, навлязъл е в кръстовището на червен за него сигнал на светофарната уредба, и се е движил по двойната непрекъсната разделителна линия;

2. уврежданията на Ф. Д. не са от процесното ПТП, а от него той не е претърпял неимуществени и имуществени вреди;

3. размерът на търсеното обезщетение е прекомерен

4. Ф. Д. е допринесъл за настъпването на ПТП по съображенията, изложени защо той е причинил ПТП (по-горе, т. 1). Затова ЛЕВ ИНС моли съда да отхвърли исковете (писмения отговор, л. 145-150).

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД

КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ

И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

2

1. Обстоятелства, които съдът установява

[5] Не се спори, че Ф. Д. е бил роден на ******** г. Той е обичал да кара мотор и е бил обиколил цяла Европа с него, като е нямал сериозни катастрофи. Ф. Д. е бил много отговорен, бил е водачът на компанията.

Жлъчката и апандисита му са били премахнати. Той се е занимавал активно със спорт (показанията на свидетелката Г., л. 202-203; стр. 20 и 23 от заключението на вещите лица д-р П. и д-р С., л. 402-425).

[6] На 01.11.2024 г., около 9:10 часа сутринта времето в София е било ясно и светло, трафикът по бул. „Драган Цанков“ в участъка от бул. „Пейо Яворов“ към бул. „Евлоги Георгиев“ е бил нормален (показанията на свидетелката В., л. 200-201). Тогава Ф. Д. е управлявал с 43 км/ч мотоциклет „Ямаха“ в дясната лента за движение на пътното платно на бул. Драган Цанков“ в посока от бул. „Евлоги Георгиев“ към бул. „Пейо Яворов“ (Телевизионната кула). В същото време свидетелката В. е управлявала лек автомобил „Мицубиши“ по бул. „Драган Цанков“, но в платното за насрещно движение - от бул. „Пейо Яворов“ към бул. „Евлоги Георгиев“.

[7] Когато свидетелката В. е стигнала кръстовището на бул. „Драган Цанков“ с ул. „К. Видински“, за нея е светел зелен сигнал на светофарната уредба. Тогава тя е навлязла бавно в кръстовището с траектория за навлизане в ул. „К. Видински“, но без да е пресякла разделителната линия с платното за насрещно движение.

[8] При приближаването му към кръстовището за Ф. Д. е светела жълта светлина на светофарната уредба, която скоро е щяла да премине в червена.

Жълтата светлина е била с продължителност от 30 сек. Ф. Д. е пресякъл стоплинията на кръстовището в края на жълтия сигнал на светофара.

[9] Тогава свидетелката В. е навлязла в лентата за движение на мотоциклета „Ямаха“. Така е настъпил удар между автомобила „Мицубиши“ и мотоциклета „Ямаха (стр. 25-26 от заключението на вещото лице доцент А., 3 л. 551-565). Към момента, когато автомобилът „Мицубиши“ е навлязъл в лентата за движение на мотоциклета „Ямаха“, мотоциклетът се е намирал на 22,16 метра от мястото на удара, а опасната му зона за спиране е била 26,00 метра, като ударът е бил непредотвратим за Ф. Д. (пак там, стр. 16). Ф. Д. не би създал опасност за движението, ако е предприел спиране веднага след като е забелязал жълтия сигнал за него.

[10] Вследствие на удара Ф. Д. е получил:

- разкъсване на слезката (далака);

- около 1 000,00 мл кръв и коалгуми в перитонеалната кухина;

- хематом на голямото було;

- многофрагментно счупване на лъчевата кост на дясната предмишница;

- счупване на граховидната кост (малка кост в областта на китката) на дясната ръка.

[11] На 01.11.2024 г. лекарите са оперирали коремната кухина на Ф. Д., като са евакуирали кръвта и са отстранили слезката. Те също частично са изрязали голямото було (резекция), измили са коремната кухина и са поставили дренаж с три дрена.

[12] Първоначално лекарите са гипсирали счупената ръка на Ф. Д.. На 14.11.2024 г. лекарите са оперирали лъчевата кост, наместили са открито счупената кост и са фиксирали счупените фрагменти с плака и винтове (заключението на вещите лица д-р П. и д-р С., л. 402-425).

[13] След изписването му от болницата, за Ф. Д. се е грижила приятелката му, с която е живеел на съпружески начала (показанията на свидетелката Г., л 202-204). Ф. Д. се е възстановил от коремната операция за няколко месеца, като два-три месеца е носил медицински коремен колан. От счупването на лъчевата кост той се е възстановил за шест месеца. След премахването на слезката, е възможно да намалеят имунните функции на организма и да се повишат стойностите на тромбоцитите. Той има белези в областта на корема от извършената операция (заключението на вещите лица д4 р П. и д-р С., л. 402-425).

[14] Вследствие на преживяното и уврежданията на ПТП Ф. Д. е развил хронично посттравматично разстройство. Той не би се хронифицирало, ако той е започнал своевременно лечение (заключението на вещите лица д-р П. и В., л. 380-401).

[15] Счупването на лъчевата кост, предмет на обезщетяване на решение на ВКС 40-2026-I Т. О. по т. д. 1 317/2025 г., е идентично на счупването на лъчевата кост на Ф. Д. (показанията на вещото лице д-р С., л. 487-гръб-488).

Ф. Д. е заплатил 3 725,00 лева за лечението си (фактурите, л. 127-128; стр. 19 от заключението на вещите лица д-р П. и д-р С.).

[16] На 04.12.2024 г. Ф. Д. е поискал от ЛЕВ ИНС да му изплати обезщетение (претенцията, л. 129). Не се спори, че ЛЕВ ИНС не го е направил.

[17] Ф. Д. е заплатил: 1 600,00 лева и 350,00 евро за вещи лица (л. 187, 219 и 501); 1 189,00 лева и 2 536,00 евро държавна такса (л. 187-гръб и л. 501).

Общо разноските на Ф. Д. са за 4 076,96 евро (1 600,00+ 1 189,00=2 789,00/1,95583=1 190,96+350,00+2 536,00=4 076,96). Той е бил представляван безплатно от адвокат (л. 199).

[18] ЛЕВ ИНС е заплатил: 1 200,00 лева и 395,50 евро за вещи лица;

70,00 лева депозит за свидетел (л. 182); 20,00 лева за съдебни удостоверения (л. 181). Общо разноските на ЛЕВ ИНС са за 1 055,07 евро (1 200,00+70,00+20,00=1 290,00/1,95583=659,57+395,50=1 055,07). ЛЕВ ИНС е бил представляван от юрисконсулт (протокола от с. з. на 17.07.2026 г., л. 566574).

2. Защо съдът приема, че, ако Ф. Д. беше предприел спиране веднага след като е могъл да забележи жълтата светлина на светофара, той не би създал опасност за движението

5

[19] Правилото е, че на жълта светлина на светофара водачът следва да спре (чл. 37, ал. 1, т. 4 от ППЗДвП). Неспазването на това правило е неправомерно (решение на ВКС 331-2013-I Н. О. по н. д. 1 080/2013 г. – “…навлизането в кръстовището при жълт или червен сигнал на светофара говори вече за самонадеяност. Дори и да се възприеме твърдението на защитата му, че е имало друг автомобил, който е "засякъл" пътя му, това не е в негова полза, тъй като той не е имал право да премине кръстовището при посочения светлинен сигнал.).

[20] По делото е било доказано, и съдът приема за установено, че Ф. Д. е преминал на жълт сигнал, т.е. Ф. Д. е извършил правонарушение. Тогава е за Ф. Д. тежестта на доказване на обстоятелството, изключващо отговорността за правонарушението – че Ф. Д. е преминал на жълт сигнал, защото, ако не е преминал на жълт сигнал, той е щял да създаде опасност за движението. Ф. Д. не е доказал това обстоятелство. Затова съдът приема за осъществено обстоятелство, неизгодно за Ф. Д., а именно – че, ако Ф. Д. беше предприел спиране веднага след като е могъл да забележи жълтата светлина на светофара, той не би създал опасност за движението.