Решение № 945 от 14.07.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 945 гр. Варна, 14.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Невин Р. Шакирова мл.с. Александър В. Цветков при участието на секретаря Елка Н. Иванова като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20223100501149 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на „ЦЕНТРОМЕС“ ООД, ЕИК ****** срещу Решение № 994 от 11.04.2022г. по гр.д. № 9857/2021г. по описа на ВРС, XXXIX-ти състав, с коeто на основание чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД е отхвърлен предявеният от въззивника срещу „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК ****** иск за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 11275.49 лева, като получена от ответника при начална липса на основание и платена от ищеца цена за достъп средно/ниско напрежение в размер на 2368.80 лева и цена за пренос ниско напрежение в размер на 8906.69 лева за периода от 01.12.2017г. до 30.06.2018г. в обект на потребление с. ******, общ. ******, колбасарски цех, отчитан по кл. № ****** и аб. № ******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 25.03.2021г. до окончателно плащане на задължението.

Жалбата е основана на оплаквания за неправилност на обжалваното решение, както и за постановяването му в разрез с доказателствата по делото. Съдържа доводи, че съдът формирал погрешен извод по същество на спора, като не е съобразил следното: безспорно е по делото, че още през 1999-2000г. правилно е определена границата на собственост, но неправилно е определено мястото на измерване; СТИ не е разположено на границата на собственост, а неправилно е разположено в ТП № 3 „Центромес“, собственост на ищеца; извършеното от ответника измерване на потребените количества ел. енергия е 1 неправомерно, поради което въззивникът няма задължение да заплаща начислените от ответника цени за пренос НН и за достъп НН. Категорично е установено по делото, че енергията се пренася през собствено на „Центромес“ ООД съоръжение. Ето защо цената за достъп и за пренос би била дължима само ако ТП - 3 „Центромес“ и трасето до предприятието бяха собствени на ЕРП Север, както и СТИ бе разположено на границата на собственост. Обратно, установено е, че СТИ не е разположено на границата на собственост;

ТП № 3 „Центромес“ и трасето са собственост на „Центромес“ ООД, поради което се налага извод, че платените в исковия период суми за услуги, които ответника не е предоставил реално са платени при начална липса на основание. Ето защо платеното подлежи на връщане, поради което отправя искане обжалваното решение да се отмени и вместо него предявените искове да се уважат с извод за основателност.

В отговор на жалбата „Електроразпределение Север“ АД оспорва доводите в нея и заявява други, с които обосновава правилност и законосъобразност на решението.

Конкретно посочва, че страните са обвързани от облигационна връзка, възникнала на основание чл. 104 от ЗЕ вр. чл. 11, т. 1 и т. 2 от ПТЕЕ/2013г. чрез два договора от 23.10.2013г. за достъп до ЕРМ и за пренос на ел. енергия през ЕРМ, собственост на ответника. По силата на същите, ищецът поел задължението да заплаща съответната цена за тези услуги – достъп и пренос, одобрена от КЕВР. Двата индивидуални договора за мрежови услуги „достъп“ и „пренос“ са сключени с оглед осигуряване и пренасяне на количества ел. енергия закупувани от ищеца на свободен пазар на ел. енергия, в резултат на упражненото от него право да встъпи като нов участник на свободния пазар на ел. енергия. Със заявление от 26.09.2013г. ищецът, като търговски участник заявил пред ответника услугите да му бъдат предоставяне на заварените място на потребление и търговско измерване на ниско напрежение, което не е било променяно от първоначалното присъединяване на обекта към ЕРМ през 1999-2000г. Съгласно ПТЕЕ/2013г. не е позволено освобождаването от цена за достъп за обекти присъединени към ЕРМ, какъвто е и процесния обект, както и освобождаването на клиенти от заплащането на цена за пренос през съответната мрежа, към която са присъединени. Такава възможност е предвидена единствено за производителите на ел. енергия, каквото качество ищецът не притежава. Следователно настъпилото имуществено разместване между страните е на годно правно основание, поради което предявеният иск е неоснователен и правилно е отхвърлен. Отправя искане решението да се потвърди.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените позиции по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.

Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо.

Производството пред ВРС е образувано по повод предявени от „Центромес“ ООД, ЕИК ****** срещу „Електроразпределение Север“ АД осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 11275.49 лева, като получена при начална липса на основание и платена от ищеца цена за достъп средно/ниско напрежение в размер на 2368.80 лева и цена за пренос ниско 2 напрежение в размер на 8906.69 лева за периода от 01.12.2017г. до 30.06.2018г. в обект на потребление с. ******, общ. ******, колбасарски цех, отчитан по кл. № ****** и аб. № ******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 25.03.2021г. до окончателно плащане на задължението.

Фактическите твърдения, на които са основани исковете са в следния смисъл: ищецът е собственик на обект – месопреработвателно предприятие, находящо се в с. ******, общ.

****** по отношение на който се намира в договорни отношения с ответника за доставка на ел. енергия и мрежови услуги. За последните са издавани фактури, заплащани от ищеца в срок. Обектът е изграден от ищеца, като присъединителните съоръжения /външно ел. захранване, трафопост и инсталация ниско напрежение/ са изградени изцяло от него в качеството му на собственик и инвеститор. Външното ел. захранване е проектирано и изградено изцяло от ищеца и представлява изградено въздушно електропроводно отклонение от ЕПО на ЕП 20 kV „******“. При изграждането на присъединителните съоръжения е определена граница на собственост, като е определено мястото на прикачване на електропровдното отклонение за ТП към електропроводното отклонение с. ****** на ЕП „******“ 20 kV. Ищецът е собственик на електрически уредби и съоръжения ТП тип „Б“ – 1 х 400 kVA; Електропроводно отклонение 20 k V и Кабелно захранване НН – 1 кв.

Транспортирането на ел. енергия до завода се извършва по собствено на ищеца ел. съоръжение, представляващо въздушна електропроводна линия 20 kV. Транспортирането по електропроводната линия, собственост на ищеца е за ел. енергия средно напрежение, като в същото време цялото трасе /като въздушна електропроводна линия/ между място за прикачване на електропровдното отклонение за „ВТП“ към електропроводно отклонение с.

****** за Електропровод 20 kV „******“ до ТП № 3 с. ****** с диспечерско наименование „Центромес“ е собственост на ищеца. Чрез тази схема на свързване – собствена въздушна електропроводна линия 20 kV, ищецът е присъединен към ЕРМ на ответника. Между въздушната електропроводна линия и енергийните съоръжения на доставчика няма ел. уредби на „Електроразпределение Север“ АД, т.е. обективно липсва енергия, която да се транспортира през разпределителната мрежа на доставчика, поради което липсва и достъп по смисъла на § 1, т. 15 от ЗЕ. Цената за достъп до РМ е дължима при ползване на такъв.

Съгласно действащата нормативна уредба за процесния период /ПТЕЕ, ДВ, бр. 59/2009г. и ПТЕЕ, ДВ, бр. 64/2010г., отм. 2013г./, потребителите, присъединени към ЕРМ заплащат цената за достъп и цената за пренос съгласно измерено количество на консумирана активна ел. енергия в местата на измерване, определени съгласно ПИКЕЕ и договорите за продажба на ел. енергия. В случая мястото на присъединяване на ищеца е определено като място на прикачване на електропроводното отклонение за „ВТП“ към електропроводно отклонение с.

****** за Електропровод 20 kV „******“ до ТП № 3 с. ****** с диспечерско наименование „Центромес“, така както е определено в писмо от 03.06.1999г. и становище от 03.10.2000г. за условията за присъединяване на обекта към ел. мрежа. Това фактическо състояние не е променяно и към настоящия момент. Въпреки че още през 1999г. и 2000г. правилно е определена границата на собственост, неправилно е определено мястото на измерване, като същото е следвало да се определи съгласно нормативните изисквания на границата на 3 собственост. Това място в случая е мястото за прикачване на въздушното електропроводно отклонение за „ВТП“, собственост на ищеца към електропроводното отклонение с. ****** за Електропровод 20 kV „******“. Там е следвало да се монтира и СТИ, което отчита и измерва потребената ел. енергия и което неправилно е разположено в ТП № 3 „Центромес“, собственост на ищеца. Цялото ел. съоръжение от мястото за прикачване на електропровдното отклонение за „ВТП“, собственост на ищеца към електропроводното отклонение с. ****** за Електропровод 20 kV „******“ е собственост на ищеца.

Извършеното от ответника по посочения начин измерване на потребените количества ел. енергия е неправилно, извършено в противоречие с нормативните изисквания и поради това и ищецът не е имал задължение да заплаща начислените му от ответника цена за пренос НН и цена за достъп средно/ниско напрежение. Енергията, която реално се пренася през собственото на ищеца съоръжение не се пренася през ЕРМ на ответника, като цялото електропроводно отклонение от мястото на прикачване, през отклонението до Електропровод 20 kV „******“ е собственост на ищеца. Енергията, доставяна и ползвана от ищеца се трансформира от средно напрежение 20 kV на ниско напрежение в ТП № 3 „Центромес“, собственост на ищеца, поради което технически въздушното електропроводно отклонение, изградено и ползвано единствено от ищеца не е част от ЕРМ. Ето защо през целия период за ищеца не е съществувало задължение да заплаща цена за достъп средно/ниско напрежение до ЕРМ и цена за пренос ниско напрежение по ЕРМ.

Количеството потребена от ищеца ел. енергия през исковия период не е измерено на границата на собствеността между собствения му въздушен електропровод и ЕРМ, собственост на ЕР дружество, а в намиращия се след тази граница ТП № 3 „Центромес“.

Извършеното от ответника измерване поради това е неправомерно и за ответника не е възникнало задължение за плащане на двата компонента от цената на консумираната ел. енергия – цена за достъп и за пренос по ЕРМ, подробно описани по фактура и дата на издаване, количество и стойност в табличен вид в исковата молба. Поради несъществуването на годен правопораждащ факт за начисляването им в полза на ответника, извършеното плащане като част от цената на консумираното количество ел. енергия за процесния период от ищеца е при липса на правно основание, поради което се дължи връщане на платеното.

Отправил искане по изложените обстоятелства за постановяване на положително решение по делото.

В отговор на исковата молба, „Електроразпределение Север“ АД оспорил допустимостта на исковете със съображения относими по съществото на материалноправния спор. Навел възражения, че е оператор на ЕРМ за Североизточна България и собственик на ЕРМ. Позовал се е, че имущественото разместване е било осъществено на годно правно основание, почиващо на закона и валидно установени и действащи облигационноправни връзки по договорите сключени между страните. С два договора за достъп и за пренос от 23.10.2013г. страните уредили отношенията си по повод мрежовите услуги свързани с електрозахранването на обекта на ищеца, като самият ищец с договорите се е задължил да заплаща процесните суми. Освен на двата договора, това задължение на ищеца почива и на императивни правни норми, с които се установява изрично и задължително възмездно 4 насрещно заплащане на тези мрежови услуги съгласно чл. 104 от ЗЕ и чл. 29, ал. 1 и ал. 3 от ПТЕЕ в сила от 26.07.2013г. Според последните не е позволено освобождаването от цена за достъп за обекти присъединени към ЕРМ, какъвто е процесния. Въведените от законодателя цена за пренос и цена за достъп имат определена нормативно установена цел – възстановяване чрез цената за пренос на ел. енергия през разпределителната мрежа определените от комисията технологични разходи за съответната РМ, т.е. възстановяване на загубите от транспортирането и преобразуването на ел. енергия през цялата мрежа до обекта на клиента. Нормативно установените правила определят задължението на всички клиенти с обекти присъединени и електрозахранвани от ЕРМ, да заплащат на съответния оператор на тази мрежа, цените за мрежови услуги, като единственото достатъчно условие за това е клиентът да е консумирал ел. енергия в обекта си, което в случая не е спорно. Клиентът присъединен към ЕРМ не би било възможно да получи и консумира в обекта си ел. енергия, ако ответникът не бе престирал изпълнение по двата договора за процесните мрежови услуги – достъп и пренос. Цената за достъп е една и съща за всички присъединени клиенти към мрежата на ответника, независимо на какво напрежение са присъединени обектите им /средно или ниско/, като без предоставен достъп до ЕРМ би било технически невъзможно в обекта да има електрозахранване. Ето защо същата е била дължима и правилно начислявана, като дължимостта не е обвързана с мястото на монтиране на СТИ. От момента на присъединяването му, консумираната от ищеца ел. енергия е била измервана със СТИ монтирано на трафопост ТП 3 Центромес. Така извършеното измерване е правомерно и правилно, доколкото СТИ е разположено до или на границата на имота на клиента /чл. 120 от ЗЕ/. Единствено тази граница има отношение към мястото на измерване. Доколкото ответникът е бил изправен по двата договора като е предоставял на ищеца мрежовите услуги „достъп“ и „пренос“ до и през собствената си ЕРМ, към която обектът на ищеца е присъединен, то исковата сума е насрещната престация на ищеца за услугите посредством заплащане на тяхната цена. Отправил искане поради всичко изложено предявените искове да се отхвърлят като неоснователни, евентуално ако се приеме, че ищецът е ползвал само пренос на ел. енергия със средно напрежение, то искът да се отхвърли за разликата между дължимата цена за пренос ниско и средно напрежение.