Решение № 440 от 29.10.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 440 гр. Стара Загора, 29.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IX-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росен Чиликов при участието на секретаря Теодора Т. Петрова като разгледа докладваното от Росен Чиликов Административно наказателно дело № 20255530202789 по описа за 2025 година Постъпило е жалба от И. Г. И. чрез адв. Т. против заповед за задържане на лице № 7855 зз-19/26.09.2025 г.

Жалбоподателят в с.з. чрез адвокат Т. поддържа жалбата.

Мотивира се с обстоятелството, че не е имало правно и фактическо основание за задържането на лицето и с допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на Заповедта.

Ответникът по жалбата – полицейският орган И. В.–взема становище, че жалбата е неоснователна.

Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на жалба – задържаното лице – и на основание чл. 72, ал. 4 ЗМВР жалбата е процесуално допустима.

1

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Спазени са изискванията на чл. 146, т. 1 АПК, тъй като обжалваният административен акт - заповед за задържане на лице е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 ЗМВР в кръга да предоставените му от закона правомощия.

В атакуваната заповед полицейският орган е посочил като правно основание чл. 72, ал. 1 т. 1 ЗМВР във вр. с чл. 235, ал. 2 и ал. 3 т. 1 и т.

3 във вр. с чл. 20, ал. 4 НК и като фактическо основание образуваното ДП № 68/25 г. на ОСлО Стара Загора, за това, че на 26.09.2025 г. в град Нова Загора в качеството си на длъжностно лице предоставя документ / Разписка / неиздаден по надлежния ред, с което умишлено улеснил друго лице в извършване на престъпление.

Издадената Заповед за задържане е с опорочена форма и съдържание.

Посоченото фактическо основание за издаването на заповедта не е конкретизирано в достатъчна степен– липсват данни каква е фактическата длъжност на задържаното лице за да се обоснове качеството му на длъжностно лице по множеството хипотези на чл. 93 т. 1 НК, липсва конкретизация на другото лице, не са посочени никакви факти за предмета на престъплението.което води и до липса на конкретизирано фактическо основание.

Фактическото основание в Заповедта е в пълно несъответствие и с посоченото правно основание.Като деяние се сочи 2 предоставяне на документ неиздаден по надлежния ред и улесняване на извършено престъпление, което не кореспондира с фактическия състав на чл. 235, ал. 2 и ал. 3 т. 1 и т. 3 във вр. с чл. 20, ал. 4 НК , а не е посочено за кое от алтернативните изпълнителни деяния на чл. 235, ал. 2 НК се отнася и за какъв предмет на престъпление.

Посочените пороци от една страна опорочават формата на заповедта, която по същество е ИАА,като неотговаряща по форма и съдържание на изискванията на чл. 74, ал. 2 т. 2 ЗМВР и чл. 59, ал. 2 т.

4 АПК, а от друга ограничават и правото на защита на задържаното лице – да научи на какво фактическо и правно основание се задържа.

Следователно атакуваната заповед е с опорочена форма и е издадена при съществени процесуални нарушения на административните правила, което дава повод за отмяна.

В разпоредбата на чл. 72, ал. 1 т. 1 ЗМВР законодателят поставя като изискване за задържане на лице да съществуват данни за извършено престъпление.Без наличие на конкретизирано фактическо основание не може да се провери и прецени доколко съществуват такива данни. В случая към момента на задържането такива данни не са били налице – описаното деяние е твърде абстрактно, неконкретизирано и неподкрепено с доказателства, които да убедят че задържаното лице може да е извършило престъплението.

В случая такива данни не се съдържат нито в Заповедта за задържане нито в преписката за съпричастност на задържаното лице в извършване на престъплението, което е съществен порок и също основание за отмяна на Заповедта. В тази насока е Решение на ЕСПЧ от 24.06.2014 г. по жалби № 50027/08, № 50781/09 / П. и П. срещу България /, Решение от 17.03.2016 г. по жалба № 27791/09 г. / Д.

3 против България /, АД 184/24 г. на АС .

В този смисъл жалбата се явява основателна и подлежи на отмяна.

На основание чл. 143, ал. 1 АПК на жалбоподателят следва да се присъдят направените от него разноски за един адвокат.

В конкретният случай жалбоподателят И. е представляван от адв. Т. , която е получила възнаграждение от 500 лева, което е минимално.

Водим от горните мотиви съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед № 7855 зз-19/26.09.2025 г.За задържане на лице-И. Г. И. - издадена от И. А. В.– полицейски орган разузнавач в сектор 01, отдел 03 при Дирекция „ Вътрешна Сигурност „ при МВР.

ОСЪЖДА МВР град София да заплати на А. И. Г. И. от ************, ЕГН – ********** направените по делото разноски в размер на 500 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщението на страните пред АС град Стара Загора.

Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________ 4