Решение № 198 от 07.02.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 289/2024
- Вид
- Решение № 198
- Подписан
- 07.02.2025
- В сила
- 08.03.2025
- Състав
- Милена Богданова
Цитирани разпоредби
- чл. 367 · Граждански процесуален кодекс
- чл.373 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.378, ал. 1 - 6, ал.8 · Кодекс за застраховането
- чл.378, ал. 1 - 6, ал.8 · Кодекс за застраховането
- чл.378, ал. 1 - 6, ал.8 · Кодекс за застраховането
- чл.378, ал. 1 - 6, ал.8 · Кодекс за застраховането
- чл.378, ал. 1 - 6, ал.8 · Кодекс за застраховането
- чл.378, ал. 1 - 6, ал.8 · Кодекс за застраховането
- чл.378, ал. 1 - 6, ал.8 · Кодекс за застраховането
- чл.379 · Кодекс за застраховането
- § 22 · Кодекс за застраховането
- § 31 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 198 гр. София, 07.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-24, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Милена Богданова при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Милена Богданова Търговско дело № 20241100900289 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е образувано по искова молба на УМБАЛСМ "Н.И.ПИРОГОВ” ЕАД, ЕИК 130345786, бул.„Тотлебен“ №21, гр.София 1606, против ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 040638060, Район Лозенец, ул. „Сребърна“ № 16, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 51 537лв., представляваща застрахователната сума по полица №13130142270000022 за застраховка „Професионална отговорност на лица, упражняващи медицинска професия“, ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, както и 1 282.60лв. – лихва за забава върху част от главницата в размер на 35 500лв. за периода от 07.11.2023г. /датата на отправената от ищеца първоначална покана за плащане към ЗАД „Алианц България“ АД/ до 13.02.2024 г. /датата на завеждане на исковата молба/, и 254.40 лв. – лихва за забава върху останалата част от главницата в размер на 14 500 лв., за периода от 28.12.2023 г.
/датата на повторната покана на ищеца до ответника/ до 13.02.2024 г. /датата на завеждане на исковата молба/. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че с влязло в сила решение №990/04.07.2022г. по гр.д.
№3543/2021г. на Софийски Апелативен съд е осъден да заплати на В.Х.К. и В.И.К. сума в общ размер на 50 000лева - по 25 000лева за всеки ищец, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сина им, вследствие на неправилно извършена операция (перкутанна транспедикуларна стабилизация на гръдните прешлени) на 22.05.2014г., ведно със законната лихва, считано от 06.01.2015г. до окончателното изплащане на главницата. Лечебното заведение било осъдено да заплати и разноските по делото, както следва: 2 560 лева - адвокатски хонорар за две инстанции и държавна такса в размер на 3000 лева. Съдебното производство на всички инстанции било протекло при участието на ТЛП ЗАД „Алианц България“ АД застраховател на УМБАЛСМ ’’Н.И.ПИРОГОВ” ЕАД по застраховка „Професионална отговорност на лица, упражняващи медицинска професия“ - полица № 1
13130142270000022. Поддържа, че събитието, предмет на проведеното срещу лечебното заведение съдебно производство, попада в обхвата на застрахователното покритие по сключената застрахователна полица.
Сочи, че въз основа на влязлото в сила съдебно решение, увредените лица В.Х.К. и В.И.К. са се били снабдили с изпълнителен лист и са образували срещу лечебното заведение изпълнително дело №20237880400682 по описа на ЧСИ М. К., peг. №788 в КЧСИ за събиране на вземането им за обезщетение на причинените им от смъртта на сина им неимуществени вреди. Посочва, че в срока за доброволно изпълнение били проведени преговори между лечебното заведение и ЧСИ, в резултат на които било постигнато споразумение дължимото от лечебното заведение обезщетение да се заплати на три транша. С оглед на това, на 30.10.2023г. е извършена първата вноска в размер на 35 500лева, а на 19.12.2023г. е извършено второ плащане в размер на 35 769.54лева.
Твърди, че за първото извършено плащане бил уведомил застрахователя, позовавайки се на сключената полица № 13130142270000022 за застраховка „Професионална отговорност на лица, упражняващи медицинска професия“, и на основание чл. 229 КЗ /отм./, като отправил покана за доброволно плащане с писмо с изх.№ РД-445061/03.11.2023 г., получено от ответното дружество на 07.11.2023 г. С уведомление с вх. на ищеца № РД-44-6047/04.12.2023 г. застрахователя отказал изплащане на претендираното застрахователно обезщетение, с аргумент, че отговорността на застрахователя възниквала единствено при предявен иск в периода на застраховката. Посочва, че в конкретния случай застрахователната претенция е била предявена след срока на застрахователния договор. След второто плащане ищецът бил изпратил писмо за преразглеждане на щетата, ведно с повторна покана за доброволно плащане на сума в общ размера на застрахователната сума от 50 000 лева. Писмото било получено на 28.12.2023 г. С писмо вх. на ищеца № РД-44-5061/12.02.2024г. били уведоми за отказ от страна на ЗАД „.Алианц България“ АД да изплати застрахователното обезщетение. Твърди, че за лечебното заведение съществува задължение да уведоми застрахователя от момента, в който той е узнал за настъпването на вредата и в този смисъл „УМБАЛСМ Н. И. Пирогов“ ЕАД е уведомило застрахователя, като го е привлякъл в процеса, веднага щом е получил исковата молба и е узнал за наличието на каквито и да е претенции срещу болницата.
Посочва, че по-ранното уведомяване по обективни причини е било невъзможно, тъй като все още не е имало предявена към болницата претенция. Счита, че неговата застрахователна претенция не се погасява с изтичане срока на застрахователния договор, тъй като за вземането е предвиден в закона давностен срок.
Иска се осъждането на ответника за сума в размер на 51 537лв., представляваща застрахователната сума по полица № 13130142270000022 за застраховка „Професионална отговорност на лица, упражняващи медицинска професия“, ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждане исковата молба до окончателното й изплащане, както и 1 282.60 лв. – лихва за забава върху част от главницата в размер на 35 500 лв. за периода от 07.11.2023 г. /датата на отправената от ищеца първоначална покана за плащане към ЗАД „Алианц България“ АД/ до 13.02.2024 г. /датата на завеждане на исковата молба/, и 254.40 лв. – лихва за забава върху останалата част от главницата в размер на 14 500 лв., за периода от 28.12.2023 г. /датата на повторната покана на ищеца до ответника/ до 13.02.2024 г. /датата на завеждане на исковата молба/. Претендира разноски.
В срока по чл. 367 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба на ответника, с който изцяло оспорва основателността на иска, като излага следните съображения:
2
На първо място, поддържа, че застрахователното събитие, за което се иска изплащане на застрахователно обезщетение е извън договореното застрахователно покритие, като се позовава на т. 1.1. от ОУ към процесната полица.
На следващо място, посочва, че бил уведомен за застрахователното събитие с привличането му като ТЛП по гр. д. № 6919/2019 г. по описа на СГС, което се е случило в края на 2019 г. или повече от четири години след изтичане на срока на застраховката, респективно на срока, в който ищецът е могъл да претендира плащане по нея. Твърди, че страните по застрахователния договор са имали знанието за своите права и задължения още при неговото сключване, като се позовава на представения с исковата молба доклад от Петър Найденов - началник на отдел „Правен“ в Лечебното заведение, съдържащ становище на лечебното заведение, че „сключването на застрахователния договор с клауза, че претенциите трябва да се предявяват в срока на застрахователния договор не е незаконосъобразно, допустимо е, макар и да не било в интерес на болницата. Твърди, че лечебното заведение било наясно с възможността си да претендира изплащане на застрахователно обезщетение само в срока на действие на полицата. С оглед на това, посочва, че ищецът е могъл да предяви претенциите си в срока на полицата.
Посочва още, че ищецът не е изпълнил своето задължение на уведоми Алианц България за настъпилото застрахователно събитие. Това задължение не е изпълнено нито след приключване на неуспешната оперативна намеса, нито след неуспешния опит за стабилизиране на пострадалия, нито при изписването му, което очевидно е било провокирано от неправилното лечение. Като основание на това задължение посочва т. 1 на раздел VII от Общите условия, според което при настъпване на събитие, което би могло да доведе до претенция по застраховка, застрахованият е длъжен: 1.1. да уведоми застрахователя не по-късно от 7 /седем/ дни, след като събитието му е станало известно; 1.2 да предостави на застрахователя възможност да се запознае с всички обстоятелства по случая; 1.3. да предостави на застрахователя всички сведения за събитието, да поддържа точна и изчерпателна документация по случая, която при поискване да предостави на застрахователя и да запази всички материали и документи по случая до окончателното уреждане на претенциите произтичащи от него. Сочи, че оперативно лечение е проведено на 22.05.2014г. В провелото се съдебно производство, в което е ангажирана отговорността на ищеца били събрани множество доказателства в подкрепа на твърдението на ответника, че лечебното заведение е могло да предвиди настъпването на застрахователно събитие и да съобщи на Алианц България за него. Сочи, че дори да се приеме, че ищецът не е могъл да предвиди настъпилите в крайна сметка фатални за пациента последици, следва да се приеме, че самото влошаване на пострадалия следва да се възприеме като събитие, което би могло да доведе до претенция по настоящата застраховка. Посочва, че съгласно т.8 от Общите условия, когато застрахованият не изпълни свое задължение по раздел VII застрахователят има право да намали или откаже отпускането на обезщетение, поради което основателно бил отказал изплащането на претенцията.
Ответникът поддържа, че вредите, причинени от болничното заведение били в резултат на груба небрежност, поради което събитието се изключвало от застрахователно покритие. Сочи, че причината за оперативната намеса били счупвания на прешлените - рутинна операция, която обаче, поради грубо неспазване на медицинските стандарти, е причинила перманентно обездвижване на долните крайници на пациента, инфектирането му, а в последствие и неговата кончина. За проявена груба небрежност следва да се счете и липсата на адекватна реакция при измерената висока температура на пациента в период от две седмици след оперативните интервенции и изписването му в това състояние, въпреки наличието на основателни съмнения за незарастнала оперативна рана. Медицинският екип бил 3 запознат с общото увредено състояние на пациента вследствие на травматичните увреждания, причинени от инцидента, поради което той вследствие е опериран.
Екипът е бил запознат и с индивидуалните физиологични особености, заради придружаващите заболявания - затлъстяване 5-та степен, затрудняващо точната визуализация на апарата и прецизното въвеждане на винтове. Всички тези обстоятелства е следвало да бъдат взети предвид от оператора, като е следвало да бъдат преценени при избора на оперативен достъп и оперативна техника, съгласно нормативно установения медицински стандарт „Неврохирургия“.
Прави възражение за погасено по давност вземане, като посочва, че исковата претенция е предявена след предвидения в закона давностен срок. Застрахователното събитие е настъпило на 22.05.2014г., а Алианц България е привлечено като трето лицепомагач през м. ноември, 2019г., т. е. след изтичането на 5 годишната давност, приложима на основание чл. 197 от КЗ (отм.). Искът срещу застрахователя пък е предявен през 2024г. - почти десет години след настъпването на събитието, което на собствено основание води до погасяване правото на иск.
Преписи от отговора на исковата молба и приложенията към него са връчени на ищеца. В законоустановения двуседмичен срок ищецът е упражнил правото си да депозира допълнителна искова молба, с който поддържа изложеното с исковата молба и излага правни аргументи в подкрепа на исковата си претенция.
В срока по чл.373 от ГПК е депозиран допълнителен отговор от ответника, с който поддържат, че процесното застрахователно събитие е настъпило извън договореното между страните застрахователно покритие, поради което не следва да бъде ангажирана отговорност на застрахователя. Сочи, че застрахователният договор бил сключен на принципа на “claims made”, който принцип имало три модела на приложение, като се твърди, че процесното договорно правоотношение между страните кореспондира на първия модел, съгласно който на обезщетяване подлежат претенции, които са повдигнати срещу застрахования или застрахователя по време на застрахователния договор и произтичат от събития през същия период. Поддържа се, че ищецът не е уведомил своевременно ответника за застрахователното събитие, поради което застрахователят основателно е отказал изплащането на застрахователно обезщетение.
Разпечатката съдържа 24 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/08dc23a2-d385-43bc-a8e3-80e36c30dd18